сряда, 4 април 2012 г.

приятелство

А колко пъти истината казвах
и грешка бе, сега аз вече зная
нима намерих аз един поне
когото истината да изтрая.

Човек - несъвършен е изначало,
когато го ласкаеш те обича,
когато с истината прободеш го
в злобата си те увлича.

Не е роден и няма да го бъде
да носи истината на гърба си
и дявол огледалото да види
дали ще се отблъсне от вида си.

Да си отидеш лесно е, да устоиш е сила
ненадарена съм с тая орисия.
Приятели ще имам и ще губя
несъвършенството е като плъгна чума...

вторник, 3 април 2012 г.

Аз тънко някакси ще вляза...

Аз тънко някакси в теб ще вляза
и няма и да знаеш, през пролука,
душата ти от теб кат вълк ще пазя,
че страшно нещо ще се случи тука.
Когато битката премине
и ти узрял си за живота
ще си отида бързо, бързо
и раната не ще дълбока.
И както влязах, пак така ще тръгна
и няма да усетиш, че ме няма,
защото част от мене ще е в тебе
дори когато мен ме няма.

понеделник, 2 април 2012 г.

ще те оставя...

А ти ще мачкаш сетния ми опит
да те спася , да те предпазя, да простя
а аз ще плача в глупостта си,
че се опитвах от света да те спася...
Е стига вече, майната на всичко,
ще те оставя, болка да боли
и всеки път щом аз те гледам
сърцето ми ще тръпне и кърви.

на мен ми се мълчи...

На мен ми се мълчи, за да не викам
да няма скръб, а само тишина
с плач и ревове да не смущавам
покоя на безбрежната тъма.
Не ще се тровя, няма да се вайкам
ще крача все и все напред
и никой да не смее да пречупи
надеждата у малкия човек.