Аз тънко някакси в теб ще вляза
и няма и да знаеш, през пролука,
душата ти от теб кат вълк ще пазя,
че страшно нещо ще се случи тука.
Когато битката премине
и ти узрял си за живота
ще си отида бързо, бързо
и раната не ще дълбока.
И както влязах, пак така ще тръгна
и няма да усетиш, че ме няма,
защото част от мене ще е в тебе
дори когато мен ме няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар