Нещата ще ми се получат,
нещата просто ще се случат,
В беса си всяка скука давя,
защото със мерак го правя.
Щастлива съм , но и го зная
и как аз просто да си трая,
и с целия наличен свят да не споделям,
че щастието сам си определям!
неделя, 24 юни 2012 г.
четвъртък, 31 май 2012 г.
АЗ - в проза щото в рими не можах да го докарам !
Изкуството да бъдеш БОГ, това въобще не го умея.
Изкуството да съм човек, това не ща и да владея.
Да бъда роб, а бой с тупалка или да менкаме с шибалка
Не си играй с мен игри и времето не ми губи;
Таланти нямам, не владея.
От всичко само туй умея- да плюскам, дишам и пърдя
забравих- чудно ритам в г*за...
Изкуството да съм човек, това не ща и да владея.
Да бъда роб, а бой с тупалка или да менкаме с шибалка
Не си играй с мен игри и времето не ми губи;
Таланти нямам, не владея.
От всичко само туй умея- да плюскам, дишам и пърдя
забравих- чудно ритам в г*за...
четвъртък, 24 май 2012 г.
моят избор
А как ми се прииска да можех да се смиря,
а как ми се прииска да можех да простя
и чак жал сърцето ми ръзкъса,
но лудостта е силна, отвътре те раздруса
не мога, непристойно е, на глупостта ти да се смея,
над себе си едвам успявам аз да надделея,
наказанието ще е страшно,
но сам ще го направя, урокът ти заслужи си
и просто ще си трая...
а как ми се прииска да можех да простя
и чак жал сърцето ми ръзкъса,
но лудостта е силна, отвътре те раздруса
не мога, непристойно е, на глупостта ти да се смея,
над себе си едвам успявам аз да надделея,
наказанието ще е страшно,
но сам ще го направя, урокът ти заслужи си
и просто ще си трая...
вторник, 15 май 2012 г.
сряда, 9 май 2012 г.
Несподелена любов
Безкраен път без теб вървях
не бързах, можех, но не спрях
и чаках те, напусто беше
напразно времето течеше...
И чакаме - места различни
и чакаме - различни хора
аз чакам теб, ти чакаш друг
и всеки чака си наволя.
Безкраен път след теб вървях
напразно плаках и се смях
и сякаш сън било е вече
отдавна времето изтече...
не бързах, можех, но не спрях
и чаках те, напусто беше
напразно времето течеше...
И чакаме - места различни
и чакаме - различни хора
аз чакам теб, ти чакаш друг
и всеки чака си наволя.
Безкраен път след теб вървях
напразно плаках и се смях
и сякаш сън било е вече
отдавна времето изтече...
петък, 4 май 2012 г.
Бяс
Земята грозно ме привлича
и някак страшно ме влече
и не за семе или оран
да я торя тя ме зове.
И бели червеи да глозгат
плътта прогнила до откат,
отвътре сякаш ги усещам,
по кожата ми пъпли страх.
Духът лети в стени се блъска
и шепот тишина раздиря
да бъда толкова сама
това е моята стихия.
Смъртта самотен е процес,
отваря тялото капачка,
отвътре бясът се наддига
надушил новата пиячка.
Не знам, не искам, не подбирам,
до гърло тъна в мерак,
усилие плътта раздиря,
усещам в гърлото си страх.
Обичам те аз до полуда,
в тебе погледа забивам
и всяка дума или жест
със обожание попивам.
И всеки ден щом теб те има
ще бъда там в теб поглед впила,
смъртта ще чака своя ред,
за мене ти си най-отпред.
и някак страшно ме влече
и не за семе или оран
да я торя тя ме зове.
И бели червеи да глозгат
плътта прогнила до откат,
отвътре сякаш ги усещам,
по кожата ми пъпли страх.
Духът лети в стени се блъска
и шепот тишина раздиря
да бъда толкова сама
това е моята стихия.
Смъртта самотен е процес,
отваря тялото капачка,
отвътре бясът се наддига
надушил новата пиячка.
Не знам, не искам, не подбирам,
до гърло тъна в мерак,
усилие плътта раздиря,
усещам в гърлото си страх.
Обичам те аз до полуда,
в тебе погледа забивам
и всяка дума или жест
със обожание попивам.
И всеки ден щом теб те има
ще бъда там в теб поглед впила,
смъртта ще чака своя ред,
за мене ти си най-отпред.
сряда, 18 април 2012 г.
Време е ...
Душата ми копнее да напусне телесата
нима е дреха неудачна, която ме души
и няма нищо, днес което да ме спира,
което да ми казва не върви.
И нямам свято дело да довършвам,
и няма нещо дет да ме влече
не мисля, че е просто скука,
която времето ще развлече.
Получих всичко, всичко аз опитах
от болка, от тъга и от печал
на глъчка тежка се наслушах
и да си тръгна, не не ми е жал.
Дарявах с шепи, после получавах,
разбиваха сърцето ми на прах
дори да се опитам да се върна
аз млад съм, но в душата остарях.
Преситих се от всякакви копнежи,
преситих се от тяло и от дух,
гладът в душата, няма да заситя,
мечтите ми са доста малка стръв.
Изпълних всичко, тегля аз чертата,
машината отмерено пищи
и няма сила на земята,
която да ме задържи.
Навярно дух ще ме споходи,
делата ми под лупа той ще гледа,
и ни добро, ни зло,
везни аз нямам да премеря.
Нима ще се сдобия с крила
или ще чакам кротко в котела
не може, равна е везна
май се налага още да живея...
нима е дреха неудачна, която ме души
и няма нищо, днес което да ме спира,
което да ми казва не върви.
И нямам свято дело да довършвам,
и няма нещо дет да ме влече
не мисля, че е просто скука,
която времето ще развлече.
Получих всичко, всичко аз опитах
от болка, от тъга и от печал
на глъчка тежка се наслушах
и да си тръгна, не не ми е жал.
Дарявах с шепи, после получавах,
разбиваха сърцето ми на прах
дори да се опитам да се върна
аз млад съм, но в душата остарях.
Преситих се от всякакви копнежи,
преситих се от тяло и от дух,
гладът в душата, няма да заситя,
мечтите ми са доста малка стръв.
Изпълних всичко, тегля аз чертата,
машината отмерено пищи
и няма сила на земята,
която да ме задържи.
Навярно дух ще ме споходи,
делата ми под лупа той ще гледа,
и ни добро, ни зло,
везни аз нямам да премеря.
Нима ще се сдобия с крила
или ще чакам кротко в котела
не може, равна е везна
май се налага още да живея...
Абонамент за:
Публикации (Atom)