Време е ...

Душата ми копнее да напусне телесата
нима е дреха неудачна, която ме души
и няма нищо, днес което да ме спира,
което да ми казва не върви.

И нямам свято дело да довършвам,
и няма нещо дет да ме влече
не мисля, че е просто скука,
която времето ще развлече.

Получих всичко, всичко аз опитах
от болка, от тъга и от печал
на глъчка тежка се наслушах
и да си тръгна, не не ми е жал.

Дарявах с шепи, после получавах,
разбиваха сърцето ми на прах
дори да се опитам да се върна
аз млад съм, но в душата остарях.

Преситих се от всякакви копнежи,
преситих се от тяло и от дух,
гладът в душата, няма да заситя,
мечтите ми са доста малка стръв.

Изпълних всичко, тегля аз чертата,
машината отмерено пищи
и няма сила на земята,
която да ме задържи.

Навярно дух ще ме споходи,
делата ми под лупа той ще гледа,
и ни добро, ни зло,
везни аз нямам да премеря.

Нима ще се сдобия с крила
или ще чакам кротко в котела
не може, равна е везна
май се налага още да живея...