спрях да мечтая, спрях да се боря, и течението ме понесе , блъскам се , давя се , вече няма значение, какво пък има толкова в мечтите , прах просто звезден прах...
кое е по-лошо да ти кажат искам да сме само приятели или упорито и тъпо да мълчат да стискат зъби и да не смеят дори да го изрекат. Добре де малко смелост, хайде няма да боли поне теб не... има ли някакво значение. По-добре ли е да ти се изплюят в лицето и да ти кажат, не ме кефиш вече искам да си го слагам с някой друг... еми и от двете вкусих ... квото и да е важното е да знаеш... не че аз не правя същите номера ама то е друго..... лицемерче бе, добре де признавам малко лицемерно звучи...
ей странност от два дни нещо вътре в мен се смее и не може да спре, каквато и гадост да стане просто такъв смях ме напушва, че не мога да спра ... сигурно полудявам ... definitely...
Няма коментари:
Публикуване на коментар