за съня

Бях намерила страхотно инфо за съня, но поради причина, че блога се скапа, линка не се записа и така не може да го видите, sorry ще страдате.
Ще се опитам да сглобя пълна картинка какво е тва сън, просто ми следете мисълта, източниците ще ги цитирам на края на статията имайте търпение.
Мамка му изгубих безценна статия и сега трябва да се задоволявам с ...добре де спирам мрънкането и продължавам по същество:


Какво е сън?

Сънят е активен физиологичен процес, до този извод  се стига едва след като бива регистрирана биоелектричната активност на мозъка с помощта на Електроенцефалографията (ЕЕГ), а наред с нея информация носят и Електромиографията ( ЕМГ) – метод, който илюстрира биоелектричната активост на мускулите, както и Електроокулографията (ЕОГ) – метод, който регистрира движенията на очната ябълка.  Те илюстрират динамиката на електричната активност на мозъка, тонуса на мускулатурата и движението на очите, което пък от своя страна показва, че сънят не е еднороден, а сложен цикличен процес. 

Сънят и тези, които са се опитвали да разгадаят тайните му.
 Томас Едисън е вложил всичките си средства в създаването на новата тогава рентгенова техника. Той искал да направи рентгенови снимки на главата си и да види по какъв начин работи мозъкът му. Томас Едисън направил рентгенови снимки на главата си, но не видял нищо особено, а хората възприемали експериментите му като нещо забавно и напълно естествено. По това време мозъкът се смятал за водеща структура както на мисловния процес, така и на съня.

С какъв уред изслeдваме съня?
Електроенцефалограф или опростената версия- енцефалограф. ЕЕГЗаболяванията и съня
Сънят е свързан по един или друг начин с много заболявания – една малка част от тях са инсулта, психични заболявания като маниакално-депресивните разстройства, болестта на Алцхаймер, шизофренията.  Възпалителни, дегенеративни, злокачествени процеси могат да нарушават съня. Астматични пристъпи или апнея също са поводи за влошаване на качеството му. Отделно стои въпросът за разстройствата на съня – инсомниите, хиперсомниите и други, които тук няма да бъдат разглеждани.  
За тези изследвания трябва да благодарим на руските учени, работещи в университета в Чикаго Н. Клейтмън и Ю. Азеринский. Първите опити са били направени върху малкия син на Азеринский, няма да споря дали е морално да използвате децата си за експерименти. Та детето спокойно спяло с електроди, поставени върху главата му, докато двамата учени с интерес наблюдавали показанията на уредите през цялата нощ. Резултатите се оказали толкова неочаквани, че Клейтмън направил същите опити върху дъщеря си. Тогава резултатите от предишния опит се потвърдили. Учените открили, че по време на сън мозъкът продължава да работи активно и неговата ЕЕГ не прилича на монотонна синусоида. Първо, ЕЕГ на спящ човек значително се отличава от ЕЕГ на активен или дори почиващ си човек. Второ, по време на сън електрическата активност на мозъка периодично се променя, като по този начин формира характерна картина на последователните фази на съня. Фазите на съня се редуват една след друга, но не сменят местата си. Трето, продължителността на една фаза на съня е около час и половина, докато общо през нощта човек има от четири до шест такива фази.
Клейтмън и Азеринский са описали подробно тези фази на съня.
Първата фаза е дрямка. Тази фаза настъпва, когато човек ляга да спи и представлява недълбок сън, продължаващ около 5 минути (ако, разбира се, човекът не страда от безсъние). Електроенцефалограмата на тази фаза прилича на онази фаза, която се регистрира по време на почивка. Ако дремещият човек не е обезпокояван от нищо, тогава дрямката преминава във втора фаза, която продължава около 20 минути и се отличава от другите фази с това, че електроенцефалографът отчита характерни импулсни изригвания с висока честота и ниска амплитуда, които се наричат сънни вретена.
Третата фаза представлява дълбок сън, който върху електроенцефалограмата изглежда като високоамплитудни вълни с ниска честота. Това са т. нар. делта-вълни, които никога не се наблюдават в будно състояние. По време на дълбокия сън очите на спящия бавно се движат под затворените клепачи от единия край в другия.
Четвъртата фаза на съня представлява още по-дълбок сън. Електроенцефалографът отчита забавяне на делта-вълните, дишането и сърдечния ритъм, както и понижаване на температурата на тялото и мозъка. След 20-30 минути дълбок сън мозъкът на спящия отново се връща към втората фаза на недълбокия сън. В този момент мозъкът сякаш започва да работи на обратен ход и се старае да се събуди. Вместо да се върне към първата фаза на съня обаче, мозъкът преминава към пета фаза, която се нарича „РЕМ-сън”. Характерният признак на тази фаза е бързото движение на очите от единия край в другия. Наименованието на тази фаза идва от английското rapid eye movement, което означава бързи движения на очите и е противоположно на НРЕМ — nonrapid eye movement – бавни движения на очите. По време на тази фаза спящият човек се намира в състояние на атония (понижен или липсващ мускулен тонус), като само миниатюрните мускули на слуховите костици, както и мускулите, които движат очите и диафрагмата продължават да работят. Електроенцефалографът обаче отчита същата мозъчна активност, както при буден човек. Сърдечният и дихателният ритъм се ускоряват, а температурата и кръвното налягане се повишават. РЕМ-сънят продължава около 10 минути. Към края на нощта, по време на последните цикли на съня, продължителността на бързия сън се увеличава. Оттук следва, че мозъкът на спящия човек продължава да бъде много активен, независимо от липсата на мускулен тонус. Точно поради това невероятно съчетание на различните признаците РЕМ-сънят е получил и второто си наименование — „парадоксален сън”. След края на РЕМ-фазата отново се редуват втората, третата и четвъртата фази в строга последователност. По време на РЕМ-съня хората сънуват най-емоционалните си и зрелищни сънища. В последно време изследователите са доказали, че ние сънуваме и по време на бавния сън, само че тези сънища са по-кратки и не толкова емоционални.

Нека да повторим фазите на съня:
Най-общо той бива разделен на два типа, редуващи се един след друг и оформящи цикличния храктер на пълноценния сън. Това са  – сън с бързи очни движения (Rapid Eye Movement) и сън без бързи очни движения (Non-Rapid Eye Movement).   Последният е представен от 4 стадия, различаващи се помежду си главно по амплитудата и честотата на наблюдаваните чрез ЕЕГ вълни. REM се отличава от тях както по ЕЕГ–данните, така и по резултатите от другите две споменати изследвания. Затова е и разграничен като отделен тип.
Сънят на здравия човек започва с NREM-фаза с всичките 4 стадия, последвани от REM, като оформят един цикъл с продължителност около 90-100 минути. След него започва нов и за цялата нощ може да се премине през 3 до 6 подобни цикъла.
Първият стадий е период, през който човек може лесно да се събуди, сънят му е „повърхностен”,  очите му се движат бавно и тонуса на мускулите намалява леко до умерено. Често през този период можем да са налице неволни мускулни контракции. През вторият стадий очните движения спират. ЕЕГ отразява намаляването на амплитудата и честотата на вълните, характерни за будното състояние. Те могат да бъдат прекъсвани от отделни комплекси по-високо честотни и по-високо волтажни вълни (сънни вретена) главно през втория стадий.Събуждани на този етап от съня, хората си спомнят само за отделни образи, но не и цялостни сънища.
През третия и четвърти стадий на NREM-съня отсъстват очни движения и мускулни съкращения. Биоелектричната активност на мозъка е представена от вълни с още по-ниска честота и висока амплитуда – „ маркер за дълбокия сън”. Тук прагът на събуждане е много по-висок от този в преходните стадии. Ако на този етап човек бъде събуден, той обикновено е дезориентиран и са му необходими няколко минути, за да осъзнае заобикалящата го обстановка, ситуация.  Свързаната със съня амнезия е причина често да не си спомняме за телефонно обаждане или проведен разговор, дори алармата на будилника.
С навлизането в следващия етап от съня – REM, настъпват не само най-характерните за него бързи очни движения, но и ред други промени – мускулният тонус е силно потиснат, ускорява се сърдечната честота, повишава се кръвното налягане, дишането става повърхностно, неравномерно, учестено, при мъжете може да настъпи ерекция, потиска се ефективността на терморегулацията. Смята се, че това е фазата от съня, през която ние сънуваме. Събуждайки се в този период, човек е напълно ориентиран и съобщава за сънища с ясен до една или друга степен сюжет. Характерно за REM-съня е, че биолелектрическата активност на мозъка е подобна на тази в будно състояние – с високо честотен и ниско-волтажен характер.
В началото продължителността на REM-фазата е относително по-малка, но в последователните цикли тя се удължава. Едновременно с това сънят губи третия и четвъртия стадий на NREM-фазата. Така на края сънят ни е представен само от първите два стадия на NREM и REM-фазата.Известно е, че спейки, прекарваме 50% от съня във втори стадий на NREM и 20 % - в REM. Новородените спят предимно REM-сън.

Аномалии:
Съществуват някои случаи, при които е налице дисоциация между „клиничната изява” на съня и регистрираната електрична активност. Такива са например говоренето или ходенето на сън, когато ЕЕГ данните са такива на спящ човек. Друг пример за дисоциация е катаплексията – при нея мускулният тонус е потиснат, а ЕЕГ отразява будно състояние. REM-свързаното поведенческо разстройство представлява състояние на налична REM ЕЕГ-активност при наличен мускулен тонус.

Колко сън ни е нужен?
Това зависи от не малко фактори, един от които е възрастта. На кърмачетата са им необходими поне 16 часа сън на ден. На тримесечна възраст се установява циркаден ритъм, с наличие на NREM и REM фази. През пубертета се наблюдава изместване на циркадния ритъм, с по-късно заспиване и по-късно събуждане. За децата са достатъчни и 10 часа. Възрастните пък се нуждаят средно от 7-8 часа сън, но всичко е строго индивидуално.  напредване на възрастта продължителността на фази III и IV намалява с 10-15%, а тази на фаза II нараства с 5%. Фазата REM не се променя, но настъпва по-рано и е по-кратка. Общата продължителност на съня намалява до шест часа. Има обяснение за последното:
Мелатонинът, секретиран от епифизата през нощта, е отговорен за ефективността на съня. Количесвото на мелатонина намалява с възрастта, което се асоциира с нарушенията в циркадния ритъм.
Известно е, че бременността повишава нуждата от сън с няколко часа. Тя е зависима и от характера на работата ни, а още повече и от евентуално лишаване от сън предишните дни.

Защо трябва да спим?
Оказва се, че сънят не е само начин да си починем ефективно от ежедневното натоварване. Той е важен за поддържане функцията на имунната система. Благодарение на него ефективно работи мозъкът ни, трудоспособността е оптимална. Докато спим и по-точно през фазата на дълбокия сън (трети и четвърти стадий на NREM) се повишава нивото на растежния хормон. Освен това се засилват метаболитните процеси, повишава се производството на белтъци. Изследвания са показали, че REM-сънят спомага за процеса на обучение. Доказателство за това е неоходимостта на новородените да изучават околния свят и продължителността на техния сън и то предимно REM-тип. Наблюдавано е, че опитът за преподаване на някакво умение, последван от липса на REM-сън, остава безуспешен, докато наличието на последния спомага за научаването.

Безобидно ли е лишаването от сън?
Проведени експерименти със здрави доброволци показват, че тоталното или селективно лишаване от някои от фазите на съня водят до повишена възбудимост, редувана с потиснатост, загуба на координацията на движенията, на концентрацията до дезориентация и халюцинации.

Смята се, че първите експериментатори в тази област са били френските съдии, които осъдили на смърт един китаец по обвинение в убийството на съпругата си. Присъдата гласяла, че убиецът трябвало да бъде лишен от сън с помощта на трима пазачи, които се редували да го държат буден. След десет дни убиецът не издържал и помолил съда да го екзекутират, разстрелят, обесят или отровят, но само да спрат нечовешките мъки, на които е бил подложен. Този случай е бил описан в медицинско списание през 1859 година.
Разбира се, участниците в медицински експерименти не са били подлагани на такива мъчения, но учените все пак са проверили, как се чувства човек, който не е спал няколко денонощия. Масовите експерименти в тази област са започнали през 60-те години. Оказало се, че през петото денонощие зрението и слухът на хората се влошава, появяват се халюцинации, нарушава се координацията на движенията, вниманието се разсейва и човек губи способността си за целенасочена дейност. По време на експеримента повечето участници отслабнали, въпреки че не са били лишавани от храна. На осмия ден повечето участници отказали да продължат експеримента, като само трима души се съгласили да продължат, но при условие, че им платят допълнително за това. Учените обаче прекратили експеримента независимо от примамливото предложение, защото и те самите вече били доста измъчени. Интересното е, че при всички участници в експеримента нормалният сън се възстановил само за едно-две денонощия. Според книгата на рекордите на Гинес, рекордьор в тази област е Ранди Гарднър, който изкарал без сън 264 часа (около 11 денонощия).
Учените са провеждали и много опити върху животни. Още в края на XIX век такива експерименти е правила доктор М. М. Манасеина. В нейните опити всички лишени от сън кучета умирали след около две-три седмици. В същото време учените не са успели да открият каквато и да било явна причина за смъртта им, защото всички органи и тъкани изглеждали напълно нормално. По-късно подобни експерименти били повторени и върху други животни, но със същия тъжен изход и неразбираема причина за смъртта. Според Ралф Гринспан, дори мухите и хлебарките умират, ако бъдат лишени от сън.
Та да продължим с липсата на сън при човека. Хроничното ограничаване от сън се натрупва. Организмът не се адаптира към работа с редуцирано време за сън и това се отразява на нейната ефективност. Засягат се вниманието, концентрацията, паметта, логическото мислене. Това може да има сериозни последствия – например ако се налага шофиране, отговорни задачи, от които зависи човешки живот. Лишаването от сън прави организмът по-чувствителен към алокохола. Кофеинът или други стимуланти не могат да компенсират недоспиването. 
Наблюдавана е висока честота на някои заболявания сред хора, често свеждащи до минимум времето отделено за сън – сърдечни заболявания, затлъстяване, диабет, заболявания на храносмилателни тракт, емоционални разстройства.
Не само количеството сън е важно, но и качеството му. Честото му прекъсване може да наруши нормалана цикличност и до някои стадии изобщо да не се стигне.  Тютюнопушенето, алкохолът, някои медикаменти ни лишават от REM-фазата на съня. Алкохолът потиска и стадиите с висок праг на събуждане, поради което опитите ни да се приспим с него биха били особно неудачни.

Връзката между недоспиване и изследвания върху контролни животни и хора установява редица взаимовръзки между достатъчността на съня за поддържането на нормални жизнени функции. Това значи, че липсата на "достатъчен" сън се отразява негативно върху:

• заздравяване на рани, травми и контузии - забавен растеж и делене на клетките (в това число и мускулни);
• функционирането на имунната система - намален брой функциониращи имунни клетки;
• забавяне на метаболизма - установен е 6% по-бавен метаболизъм при хора с нарушения в съня, спящи само с 42 минути под нормалния лимит (7,5 часа).
• времето прекарано в сън, влияе върху отделянето на хормона на растежа и от там върху целия клетъчен растеж (ръст, мускулна маса и т.н.) - в детството и в зряла възраст;
• чрез промяна на навиците на сън може да повлияем върху хормоналното равновесие;
• чрез промяна на навиците може да регулираме емоционалността, концентрацията и мотивираността си.

Сънят заема важно място в живота ни и играе не малка роля за здравето ни. За да можем да се възползваме от благата, които той ни предоставя обаче трябва да се стараем той да бъде пълноценен. В това се включва правилното хранене, достатъчното движение, подходяща среда за сън, умерена употреба на алкохол, кофеинизирани напитки или тютюнопушене.

Най-чести нарушения на съня:

безсъние, сънна апнея, синдром на неспокойните крака и нарколепсия.

Безсънието се дефинира като „трудност в започване и поддържане на съня”. Различават се безсъние:

- свързано със започване на съня

- свързано с поддържането на съня

- поради ранно сутрешно събуждане

Всички посочени нарушения се задълбочават при стрес, депресивни състояния, хронична болка, физическо натоварване, прехранване, работа на смени, пътувания със самолет с преминаване през повече часови зони (jet lag syndrome).

Инсомнията може да бъде преходна (една до три нощи), остра (над три нощи, но по-малко от един месец) или хронична (над един месец) със симптоми, възникващи поне три или повече нощи седмично.

Безсънието може да бъде определено и като недостатъчност на съня, която нарушава нормалното функциониране на организма през деня. То може да бъде първично или вторично.

Най-честите причини за първично безсъние включват работа на смени, чести пътувания със самолет в различни часови зони, стрес, злоупотреба с кофеин и алкохол, прием на медикаменти. Обикновено не е свързано с подлежащо хронично соматично или психично заболяване.

Вторичното безсъние е остро или хронично. Острото е резултат от заболяване, хоспитализация, стрес; хрничното се наблюдава при по-възрастни пациенти и се асоциира със съпътстващи заболявания, като продължава с месеци и често остава недиагностицирано.

Синдром на неспокойните крака- предава се генетично и е дефакто генна мутация.Състоянието се характеризира с неприятни усещания, свързани с чувство на гъделичкане, парене, схващане, крампи, болки и др. Оплакванията обикновено се появяват, когато тялото ни е в състояние на покой – най-често при лягане. Това води до нарушаване на съня и умора. plusbg
Апнея-Сънна апнея е често срещано нарушение, при което има една или повече паузи в дишането или т. нар плитки вдишвания, докато спите.
Тези паузи могат да продължат от няколко секунди до минути, което кара спящият да се буди често. Те често се появява от 5 до 30 пъти или повече на час. Обикновено, нормално дишане след това започва отново, понякога със силно сумтене или задушаващ звук.
Тя обикновено се среща при лекият сън. Това води до лошо качество на съня, което се изразява с умора през деня. Сънна апнея е една от водещите причини за прекомерна сънливост през деня.
Нарколепсия-Нарколепсията е неврологично разстройство, което засяга контрола на нервната система над режима на бодърстване и сън. Хората с нарколепсия изпитват прекомерна умора през деня и неконтролируеми епизоди на силна нужда от сън. Тези внезапни сънни атаки могат да се появят по всяко време на деня и при всяко занимание. С две думи както си седите и заспивате като талпа.
 При хората с нарколепсия REM съня настъпва почти веднага след като човек заспи, вместо да следва нормално след повърхностния и дълбокия сън. Освен това, някои от характеристиките на REM съня се появяват при сънните атаки, с което се обяснява наличието на сънища и мускулни парализи.
Нарколепсията обикновено започва при хора на възраст между 15 и 25 години, по-рядко тя може да се появи във всяка възраст. В много случаи нарколепсията не се диагностицира и лекува. Какво я причинява: няма данни Смята се, че се касае за генетично заболяване с известна фамилна обремененост.Някои експерти са на мнение, че нарколепсията се причинява в резултат на дефицит в производството на вещество в мозъка, наречено хипокретин. Открити са и дефекти в разнообразни зони в мозъка, регулиращи REM съня.
Симптоми:
- Прекомерна сънливост през деня, която засяга извършването на ежедневните дейности на човека, независимо от това дали той се е наспал през нощта или не. Прекомерната сънливост през деня включва умствена умора, липса на енергия и концентрация, пропуски в паметта, депресивно настроение и/или силно изтощение.
- Катаплексия: внезапна загуба на мускулния тонус, която води до чувство на слабост и липса на волеви мускулен контрол. Може да разнообразни симптоми – от забавен и неясен говор до тотален колапс на телесната мускулатура в зависимост от кои групи мускули за засегнати. Катаплексията...
Сомнамбулизъм. Интересното е че очите им са отворени. Сомнамбулите пребивават във фаза на дълбок сън и не може да се разчита на пословичната сомнамбулска сигурност. Те я нямат вродена, ориентират се по светлинни източници. Преди това е била луната, а сега са уличните лампи и друга изкуствена светлина. crisbrown

Кой контролира състоянието на сън и бодърстването?

Контролира се от централен водач, разположен в nucleus suprachiasmaticus в предния хипоталамус, чрез участието на множество невротрансмитери.

Циркадиански ритъм, "Циркадиански" идва от латинското circa - "около" и diem/dies - "дневен", което преведено буквално е "околодневен". Циркадианският ритъм е вид биологичен часовник, който функционира в човешкото тяло и може независимо от външни стимули (ден/нощ, часова зона, околна температура и т.н.) ирегулира появата на съня. Анатомичното проявление на механизма Циркадиански часовник се намира в хипоталамуса (част от мозъка) и е свързан с подтискане на енергообменните процеси, снижаване на температурата на тялото и изпадане в състояние на сън. Как точно става това:

Този часовник „се навива” от специални фотозависими белтъчини. Дневната светлина активира чувствителните към светлина рецептори, които, от своя страна, активират група мозъчни неврони с работещи часови гени. Часовите гени синтезират специални белтъчини, като функцията на тези часови белтъчини се състои в потискане работата на часовите гени. По този начин се получава саморегулираща се обратна връзка: колкото повече часови белтъчини са синтезирани, толкова е по-малка е работата на часовите гени. Това продължава, докато часовите гени не спрат да работят, което, от своя страна, води до прекратяване синтезирането на белтъчини. С течение на времето тези белтъчини се разрушават, а часовите гени започват отново да работят. Циркадният цикъл обикновено зависи от продължителността на светлинния ден. Ако човек работи през ноща,трябва и тогава да се храни, а да спи през деня и така просто часовника става противоположен .

Според английския сомнолог Джеръм Сигел, гените на краткия сън се предават по наследство. Притежателите на тези гени спят много малко, около 4-5 часа, но все пак си остават жизнерадостни и дееспособни. Има теория ,която гласи че тези които притежават гени на краткия сън, живеят по-малко.

Сън и метаболизъм

Още в средата на ХХ век учените са изчислили, че метаболизмът на мозъка при спящ човек е само с 10-15% по-нисък, отколкото по време на лека дрямка, като в същото време изморените мускули могат да си починат и в състояние на покой. Следователно, организмът изобщо не се нуждае от този отдих, по време на който той прекарва една трета от живота си беззащитен и гладен. тогава защо сънят е толкова важен?

Смята се, че NREM сънят е анаболната (градивната) част от целия период на съня. За тази фаза са характерни обновления на редица системи на организма: нервна, мускулна, имунна, костна. Възможно е обаче, при нарушения в съня, фазата да бъде катаболна. Причините за това могат да бъдат най-различни. REM сънят от своя страна е свързан с интензивна мозъчна активност. Предполага се, че именно в тази фаза временната ни памет се превръща в постоянна.

Ще ви спестя подробното описание на опита, струва ми се прекалено садистичен затова давам само резултатите от него. Жертвеното животно е котка. Резултатите от експериментите показали, че по време на бавния сън сигналите от рецепторите на сензорните системи престават да постъпват във фронталните дялове на мозъка, като вместо тях там започват да постъпват сигнали от храносмилателната система. По този начин фронталните мозъчни дялове по време не вършат обичайната си работа, а започват да обработват сигналите от вътрешните органи.

Оказва се, че по време на сън мозъкът ни се занимава не с външния, а с вътрешния ни свят или по-точно настройка на имунната система. Американски и испански учени са повторили експериментите на Н. И. Пигарьов върху котки и маймуни и са получили същите резултати. По какъв начин обаче става превключването от външния свят към вътрешния все още не е известно. Само бъдещи опити ще разкрият това.

Друг опит -лишават животно мишка от РЕМ сън- умира за 40 дни. Ако го будят в някоя от другите фази на съня оцелява.

Освен това през 1968 година американският изследовател Д. Коън с помощта на безконтактен метод, за разлика от ЕЕГ, е успял да регистрира около главата на човека слаби колебания на магнитни полета, които възникват едновременно с колебанията на електрическите биопотенциали в мозъка. Той нарекъл получения запис магнитоенцефалограма (МЕГ). Колебанията на магнитоенцефалограмата съвпадат по честота с преобладаващия ритъм на електроенцефалограмата – алфа-ритъма.

Още през 1953 година ученият Грей Уолтър е предположил, че „чувствителността на мозъка към електрическите въздействия би могла да направи връзка с онова начало, което е навсякъде около нас”. Трябва да се отбележи, че дължината на вълната на електромагнитните колебания с честота на алфа-ритъм е доста близка до дължината на обиколката на земното кълбо и естествените резонанси на системата Земя-йоносфера. За подробности чети статията озаглавена zdravetoeu

Здраве и достатъчност на съня

Норма на съня или по колко да спим?За подрастващи и тинейджъри са нужни поне осем и половина до девет и половина часа сън. За младежи и хора на средна възраст часовете са между седем и осем. В САЩ и някои страни от ЕС е приета 7,5 часова норма. В България за норма се смята осем часовият сън. Има и твърдения, че седем часа и четиридесет и пет минути са напълно достатъчни. Хората от третата възраст следва да спят осем и повече часа. 

Сънят и животните.

Жирафите спят на колене като слагат шията върху краката си; лъвовете спят по гръб и слагат предните лапи върху гърдите си; плъховете спят на една страна и слагат опашката върху главата си. Лисиците спят по същия начин. Прилепите спят надолу с главата. Всеки човек е виждал как спят котките — на една страна с протегнати лапи. Кравите спят прави и с отворени очи. При делфините и китовете само едното полукълбо на мозъка им спи по време на сън, защото иначе те могат да „проспят” поредното си вдишване и да се удавят.

„Сънните” навици на птиците също са много разнообразни, но за разлика от млекопитаещите, птиците запазват по-голяма двигателна активност и мускулен тонус. Птиците могат да спят легнали, прави и дори при мътене на яйцата. Освен това много птици могат да спят във въздуха, защото презокеанските полети са много изморителни и те трябва да си почиват по време на полет. Мигриращите птици спят по следния начин: на всеки 10-15 минути една от птиците влиза в средата на ятото и заспива, като се носи от въздушния поток, който се създава от другите птици. След това мястото й заема друга птица. Птиците могат да спят не само във въздуха, но и във водата: патиците например спят без да излизат на брега. Папагалите спят с главата надолу.

Известно е, че спят не само топлокръвните животни, но и студенокръвните — гущерите, костенурките и рибите. По-рано хората са смятали, че студенокръвните животни не спят, а просто стават неактивни през нощта. Това донякъде е вярно, защото когато температурата на околната среда се понижава, заедно с нея пада и температурата на тялото на студенокръвните животни, метаболизмът също се понижава, и животното става вяло, като вследствие на това заспива. Оказва се обаче, че те заспиват не само при понижаване на метаболизма, защото рептилиите заспиват и при постоянна температура.

Раците и насекомите също спят, като техният сън отговаря на същите външни критерии, които важат и за висшите животни. Преди пет години Джоан Хендрикс от университета в Пенсилвания е успяла да заснеме с видеокамера как спят мухите дрозофили. Оказало се, че през нощта те спят в продължение на 4-5 часа, а през деня – около час и половина, т. е. общо през денонощието плодовите мушици спят около 8 часа. Преди сън те се отдалечават една от друга, намират си някое удобно място, отвръщат главата си от храната, лягат по корем и заспиват. По време на сън само крачетата им помръдват, а коремчето се движи в такт с дишането. Не ви ли прилича това на сън на изморен човек?

Видове сънища според психолозите
Интересни факти за съня

Обикновените сънища: Най – честите сънища са тези. Те са сънища, които произтичат от нещата, които сте видели или чули през деня. Подсъзнанието интерпретира мислите и резултатът са обикновените сънища.

Ясните сънища: Ясните сънища са доста уникални. В тези сънища, вие сте наясно с това, което сънувате и следователно можете да го контролирате, т.е. вие самите знаете, че сънувате, че сте в съня си.

Телепатични сънища: В телепатичните сънища сънуващите са в комуникацията с хора, който са починали. Налице е психична връзка между тези хора и онези, които вярват в тази възможност, че душата е комуникация през нощта с починалите.

Предупредителни сънища: Този тип сън е като телепатичният, защото те са на духовно ниво. От тези сънища се очаква да разкрият какво ще се случи в бъдеще. Това е убеждение, че тези сънища показват истината на нашите съмнения.

Кошмари: Кошмарите са резултат от потискане на страх или предупреждение за нещо, което трябва да ви се случи. Кошмарите могат също да бъдат израз на стари нерешени проблеми, от които имате голям страх. bgstuff

• Хората с нарушено зрение също сънуват.Онези, които са изгубили зрението си години след раждане могат да виждат образи в сънищата си. Хората с нарушено зрение по рождение, обаче не виждат никакви образи, но за сметка на това сънищата им са доста живи и изпълнени с различни звуци, миризми, осезания и емоции. Човек с нормално зрение едва ли би могъл лесно да си представи всичко това, но психологическата нужда за сънища е толкова силна, че може да преодолее дори това препятствие.

•  Забравяме 90% от сънищата си.В рамките на пет минути ще забравите половината от вашия сън, а след десет, вече 90% от него ще са безвъзвратно изгубени. Известният поет Самюел Колридж се събудил една сутрин след като бил сънувал фантастичен сън.Той веднага започнал да описва на лист хартия цялото си съновидение, което по-късно се превръща в една от най-известните английски поеми "Кубла Хан". По средата на поемата (на 54-я стих) нежелан гост на име Пърсон от Порлок прекъсва писането му, а когато Колридж отново се завръща към поемата, разбира, че сънят вече се е изпарил. Така "Кубла Хан" остава завинаги недовършена.

• Друг любопитен факт е, че Робърт Луис Стивънсън измислил сюжета на "Доктор Джекил и Мистър Хайд" след вълнуващ сън. Мери Шели също била провокирана от сън да напише "Франкенщайн".

• Всички сънуват.Всяко човешко същество сънува (освен в случаите на сериозно психологично разтройство). Мъжете и жените обаче сънуват различни неща и имат разнородни физически реакции.В сънищата на мъжете присъстват по-често други представители на техния пол, докато при жените се срещат по равно герои от двата пола. Освен това, и при мъжете и при жените се появяват сексуални физически реакции в следствие на сънища, без значение дали самият сън е сексуален. В подобни ситуации мъжете получават ерекция, а жените повишен приток на кръв във вагината.

• Сънищата ни предпазват от психози

• Сънуваме само онова, което познаваме.Често сънищата ни са пълни с непознати хора, изпълняващи различни роли - знаехте ли обаче, че всички тези лица не са плод на въображението ви, те са реални хора, които сте срещали през своя живот, дори и да не ги помните. Злият убиец от последният ви сън може да е момчето от бензиностанцията. Всеки от нас вижда хиляди лица през живота си, така че съзнанието ни има значителен запас от герои, които да използва в сънища. Добре с това не съм съгласна сънувам неща, които никога не съм виждала.

• Не всеки сънува в цвят. По последни данни, цели 12% от всички хора с нормално зрение сънуват винаги в черно и бяло. Всички останали сънуват в цвят. Освен това в сънищата ни често се повтарят общи теми - ситуации от училище, преследвания, сексуални преживявания, падане от високо, закъсняване, падащ зъб, летене, провал на изпит, катастрофа.

•  Сънищата имат скрити значения.Когато сънувате нещо, най-често сънят не се отнася за него, а за нещо съвсем друго - сънищата имат скрити значения и ни говорят на символичен език. Подсъзнанието ни се опитва да сравни съня с нещо сходно и да ни даде някакъв знак. Така че най-вероятно последният ви сън да символизира нещо съвсем друго от това, което виждате.

• Външни влияния често навлизат в нашите сънища. Този феномен се нарича смесване на сънища и представлява преживяване, в което чуваме шум от външния свят и го инкорпорираме в съня си. Подобен пример представлява случаят, когато изпитвате физическа жажда, а чувството навлиза в съня ви. Така бихте могли да изпиете няколко чаши вода на сън завладяни от жаждата. Прочутата картина от Салвадор Дали "Сън, провокиран от полета на пчела около един нар" изобразява същата идея за смесването на сънищата с реалния живот.

• Телата ни са парализирани докато спим.Дори и да не вярвате, вашето тяло на практика е парализирано докато спите - най-вероятно целта е да сте предпазени от опасни реакции по време на сън. Как се случва това „обездвижване" - жлезите започват да отделят хормон, който помага в предизвикването на съня; неврони изпращат сигнал до гръбначния стълб и по този начин тялото напълно се отпуска, а след това става парализирано. И с това не съм съгласна и аз съм живото доказателство, крещя на сън смея се с глас , мятам се във всички посоки.

•  Когато хъркате, не е възможно да сънувате.

•  Новородените деца не сънуват сънища свързани със себе си чак до три-годишна възраст. До осем годишна възраст децата сънуват много повече кошмари отколкото възрастните. Копирано от svejo.net
• 17 часа безсъние се равняват на 0,05 промила алкохол в кръвта, вие ще сте в същото състояние все едно сте пили алкохол.

 Сънищата и религиите
Сънищата занимават хората от доста време насам. Още жителите на древен Египет се отнасят с особено уважение към виденията, които получават, докато спят. Когато имали проблем, египтяните отивали да спят в храма на някой бог, а на сутринта молели свещеник да разтълкува изпратеното със съня послание. Гърците също вярват, че сънищата са съобщения от боговете. Те виждат много тясна връзка между съня и смъртта. Богът на съня Хипнос е брат на бога на смъртта - Танатос. Съновиденията пък са изпращани от сина на Хипнос - Морфей. Освен с добрата си игра в „Матрицата“ той е известен с това, че можел да приема формата на всеки смъртен, имитирайки го до съвършенство.
В християнската религия по въпроса за сънищата има две мнения. По-популярното, подкрепяно от фигури като св. Йоан Кръстител, гласи, че Бог се разкрива чрез сънищата. Впрочем това е и описано на няколко места в Библията. Основоположниците на протестантството обаче виждат нещата по-различно. Според тях сънищата идват с експресна доставка директно от Сатаната.
Макар идеята за посланията свише все още да е популярна, в последно време за сънищата най-често е обвинявано подсъз­нанието. Сред по-известните му обвинители се нарежда Зигмунд Фройд, според когото сънищата отразяват най-съкровените желания на човек още от детството му.
Някои учени виждат възможност сънуването да е резултат от това, че мозъкът използва спокойния период, за да тества някои връзки между невроните си. Други смятат, че те са естествен начин за справяне със стреса и решаване на психологически проблеми. Към момента феноменът просто няма общоприето, единствено сигурно обяснение. naukabg

Източници:
link
pulsbg ; plusbg
pisaniemd
zdravetoeu
starkraft
zdravebg
bgstuff
naukabg
crisbrown