На добро е да се нанесете в нов дом в понеделник или сряда. В миналото човек, който нямал къща, наричали “битанка”, бездомник, скитник и такъв несретник не бил приет никъде. Според народната вяра той е прокълнат, преследван от бащина или майчина клетва. “Не е мъж онзи, който не е построил къща и не е посадил дърво” - казват старите хора. Пак според народните представи, ако сънуваш, че градиш къща, на добро е, на придобивка е!
всяка къща има свой “стопан”, дух покровител, който се явява най-често като змия или се свързва с отдавна починали прадеди. За да бъде предразположен този покровител стопанин, се давал курбан, като така собствениците утвърждавали правото си върху мястото.
Съществуват схващания за добри и лоши места за градеж на нова къща. Вярва се, че хората няма да бъдат щастливи и здрави в дом, построен върху харман, “саяно място” (на което е имало саи, кошари за овце), близо до пещера или до изоставен гроб на мъртвец, починал от насилствена смърт. Не бива да се строи къща и на място, където е имало стар кладенец, воденица или “самодивско игрище”, защото там бродели “лоши сили”. След като мястото за строеж е избрано, на него посипват пепел от огнището и определят какъв е стопанът на мястото. Ако следите, оставени на сутринта върху пепелта, са на животно или птица, това определя какво ще бъде жертвеното животно, което ще заколят за курбан. Според традицията основите започват да се копаят винаги на изток, преди изгрев слънце, на “лек ден” и на нов месец. Първата копка се прави от башмайстора или от самия стопанин. Полагането на основите се съпътства с жертвоприношение. Кръвта на закланото животно трябва да опръска темелите на бъдещата къща, а костите и главата му полагат при основите на строежа. Там зазиждат и шише със светена вода или вино с олио и заравят запис с имената на майсторите, на стопанина и на времето на строежа. Широко разпространена практика е да се хвърлят пари на основните камъни, “за да не се клатят”. Когато покривът на новата къща е завършен, башмайсторът закача на него дървен кръст, украсен със зелени китки, вързани с червен конец. Следва обичаят “викане” или “дакия” – майсторът, качен на покрива, с провикване произнася благословия, магическо благопожелание за късмет и добруване в новата къща, за умножаване на челядта. Отправят се благопожелания и към дюлгерите, взели участие в строежа, както и към съседите.
"Слушайте, майстори, и вие калфи и чираци, и наоколо комшии и роднини. Чорбаджията бай Иван Стоянов подарява дар златен!
- Да го дари Бог с живот и здраве, тежко имане да сипва и пресипва!
- Колкото цветчета китката, толкова веселба в къщата!
- Колкото копчета по ризата, толкова дечица и кончета!...
- И колкото са нишките на ризата - толкова напредък в къщата."
В отговор стопаните в един глас извикват “Амин!” Вярва се, че благословията на майсторите ще пази къщата. Навсякъде те са дарявани с ризи, пешкири, чорапи от стопаните, от роднините и съседите. Приетите дарове се окачват на кръста на покрива. Завършването на постройката е свързано с предаването на ключовете от башмайстора на стопанина, което също трябва да стане на “лек ден”. В отговор стопанинът дава пари извън уговореното възнаграждение. Обичаят да се дава жертва преди започването на нов строеж е твърде стар. Първоначално жертвата била човешка и в езическите времена в градежа били полагани живи хора Съществуват предания, че в далечното минало при зидане на черква или мост, за да се създаде дух покровител, трябвало да се принесе човешка жертва, която се зазиждала в основите. Смятало се, че така се дава сила на земята да издържи тежестта на постройката. По-късно човекът жертва бил заменен с “вграждане” на сянката му или на мярка от ръста му. Майсторите незабелязано взимали мярка на някого, минаващ край строежа, и я зазиждали. Според народната представа такъв човек залинявал и умирал до 40 дни, превръщайки се в таласъм (сенище). Затова вграждането се приемало за голям грях и се вярвало, че майстор, който мери и гради боя на някого, ще бъде сурово наказан от Бога. През вековете са се предавали легенди, най-известната от които е възпята в народната песен за вграждането на Невяна – жената на майстор Манол. Майстори на словото са претворявали тези предания неведнъж. Сред тях е и П. Р. Славейков с баладата “Изворът на белоногата” - интерпретация на преданието за чешмата, в която била вградена сянката на мома Гергана.
Влизането в новия дом също е съпроводено с обреди и обичаи, които узаконяват новата къща и регулират взаимоотношенията между семейството, рода и съселяните. За да има благоденствие и щастие в къщата, настаняването в нея трябва да стане на хубав, “лек ден”, обикновено понеделник или сряда, или “когато месечината се пълни”. По традиция първият, който прекрачва прага, обикновено е най-възрастният, но може да бъде и бременна жена или млади хора. Основно изискване е те да са от “пълна къща”- в която хората са живи и здрави
Съществен момент при влизането в новото жилище е запалването на огъня. На него се отдава много голямо значение поради важната роля, която има огнището като функционален и символичен център на семейния живот в дома. Според народното вярване, като се запали първият огън, къщата получава свой сейбия, стопанин - невидим дух. В различните български краища огнището запалват свекърът и свекървата, майсторът, който е строил къщата, стопанката на дома, а някъде - млада булка. Този огън трябва да се поддържа 40 дни. Обичаите и обредите при влизането в новата къща отразяват превръщането на сградата в жилище. Със запалването на огнището, внасянето на хляб, вода, сол, икона и най-необходимите предмети от покъщнината се слага началото на “усвояването” на дома.
Списък на необходимите неща за едно освещаване:
- Икона
- Кандило
- Китка здравец и цветя вързана с червен конец (вместо здравец, може да се ползва босилек или чимшир)
- Бутилка червено вино
- Питка със свещ
- Съд с вода
- Купичка с олио/зехтин
- Хубава свещ
- Църковни свещи за всички присъстващи
- Ако желаете може да приготвите дар за попа (нещо символично)
За приобщаването му към социума и за дълъг и щастлив живот на обитателите му отново се коли курбан - задължително от мъжко животно, и се прави освещаване - водосвет или маслосвет. По-заможните стопани колят теле, овен или агне, а сиромасите - пиле. Обикновено курбана коли стопанинът и това става над огнището, до източната стена на къщата, на прага й или под плодно дръвче в двора. После на богата трапеза се канят роднини и съседи, които носят дарове за новия дом – котли, сахани, тави, черги и хранителни продукти - брашно, фасул. За този важен момент се избира голям празник като св. Богородица, Димитровден. Традиционните български обичаи и обреди около построяването и настаняването в нов дом се правят с надежда и пожелание за благоденствие, дълъг и щастлив живот. И до днес те се изпълняват в селата.
http://novinar.bg/news/blagosloviiata-na-majstora-pazi-kashtata_MjcyMzsyNQ==.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар