за любовта и приятелството

Странност , когато приятелите ми са нещастни от липсата или загубата на партньор аз им съчуствам, плачат на рамото ми, аз на тяхното също... Искам да са щастливи до мозъка на костите си ... Минава време те намират някой и аз съм преизпълнен от добри чуства, но същевременно все едно някой е умрял, мъчи ме ревност. Вашето приятелче го няма, не може де се виждате с него всеки ден, той/ тя не ви тормози по телефона с вниманието си и изведнъж вие сте на второ място ...УЖАСНО ... заместил ви е някой и вече не ви обичат и не ви искат така както са ви искали преди. Спират многобройните срещи и разговори, спират спортните занимания и всичко, което заедно е поглъщало времето ви . Вие сте сам - съответно нямате вашата душевна половинка и изведнъж разбирата определението за вечност ... Времето се точи тъжно и неусетно, нищо не ви е забавно , намирате си други приятели също толкова необвързани колкото сте и вие за да запълните времето, но някак си нещо не е същото вие си искате старото другарче. От новите не получавате същото ... спокойно продължете с търсенето все някой ще ви допадне ...  ако ли не , може пък да се сбъркате и вие да си хванете гадже... то не се знае :) ...