част 2 - здраве - система на Ниши

(Продължение от част 1- здраве- система на Ниши)

При запек се полу­чават отрови, после тези отрови се всмукват в кръвта и постъпват в общото кръвообращение и достигайки мозъ­ка, отравят неговите клетки. Следва разширение и възпа­ление на мозъчните капиляри, докато в крайна сметка не се наруши умствената функция. А тъй като първичната причина е запушването, свиването или усукването на чер­вата — струпването в тях на отпадни вещества, трябва да се направи всичко, за да се осигури размекване на съдър­жимото в червата и на тяхното освобождаване. Дори фекалиите в червата да са малко, те се събират на едно мяс­то и пречат за предвижването на чревното съдържимо, блокират кръвоносните съдове и нервните окончания на червата.

За очистването на червата също се препоръчва да се изпълнява два пъти на ден упражнението "Златна рибка".

В какво се състои тайната на третото правило от Сис­темата за здраве на Ниши — "Златна рибка"?

Когато лежим на равна повърхност (леглото или пода) по гръб (главата може да е отпусната надолу), огъвайки пръстите на краката максимално назад и вибрирайки с ця­лото тяло встрани в продължение на 1-2 минути (като броим от 120 до 240), притискащото стените на вените движение на кръвта се усилва с напрежението в мускули­те във всяка част на тялото, особено в подкожните вени на долните крайници, което от своя страна връща стреми­телно кръвта към сърцето. Кръвообращението се засилва.

Упражнението позволява възстановяването не само на гръбначния стълб. В резултат от неговото изпълнение фи­зиологичната функция на всички системи и органи се по­добрява, координира се работата на външната (парасимпатиковата) и вътрешната (симпатиковата) системи, по­добрява се кръвоснабдяването на всяка клетка на организма, изправя се стойката, усилва се кръвната циркулация. Освен това се регулира функцията на червата, черния дроб, бъбреците, кожата, сърцето и мозъка.

Веднъж получих писмо от Севастопол, където четох лекции за Системата на Ниши. Авторите на писмото — биолози, ми съобщаваха за оздравяване и подобрение на общото им състояние. Писаха ми също, че като наблюда­вали живота на двете си кучета, забелязали, че животните живеят по СЗН: не става дума, че спят на твърда повърх­ност, положили глава на лапите си, но ставайки сутрин, кучетата преди всичко се "протягат" (както препоръчва Ниши в упражнението "Златна рибка"), въртят се, въртят главата си, разтърсват цялото си тяло.

Домашните животни и птици обикновено страдат от болести, причината за които се крие в това, че за разлика от дивите зверове са принудени да водят неестествен начин на живот. Може би някой е наблюдавал, че живот­но, държано в клетка в зоопарка, ходи напред-назад, вър­тейки главата си от една страна на друга като прави стран­ни движения. Животното просто опитва да коригира нез­дравото положение на гръбначния си стълб, предизвикано "неволно". Разбира се, може понякога да върнем живота на умиращата сребриста каракуда, като й причиняваме вибрации, държейки я за опашката. Но ако държим риба­та перпендикулярно нагоре с главата, мигновено ще я убием. Това още един път показва значението на гръбнач­ния стълб и краката за живота и здравето.

Четвърто правило на здравето: Упражнение за капилярите

За да се изпълнява упражнението за капилярите, тряб­ва да се легне по гръб на пода или на твърдо равно легло и да се постави възглавница под шийните прешлени. Сетне двете ръце и двата крака се повдигат нагоре, така че стъпалата да са разположени успоредна на пода (хоризон­тално към туловището). В такова положение започнете да вибрирате (да разтърсвате) ръцете и краката едновременно. Необходимо е да се изпълнява в продължение на 1-3 минути, сутрин и вечер, като се брои 240-369 (фиг. 11).

В какво се състои тайната на упражнението? Защо трябва да се правят такива странни движения в не по-мал­ко странна поза?

Навярно помните, че СЗН се основава на теорията, утвърждаваща, че двигателната сила за циркулацията на кръвта е заложена в капилярите, а не в сърцето, както е според традиционната медицина.

Само че болният човек не се интересува от теория, а от това как да се излекува. Вероятно помните също съве­та на Ниши да се повдигне наранената ръка, колкото мо­же по-високо над главата и се раздруса? Това е действи­телно ефективен метод на лечение. Работата е там, че кръвта във вените ще се стреми надолу и постепенно об­разуващият се вакуум, ще увлече със себе си ускорена циркулация на кръвта, което ще предотврати възможното загнояване и ще улесни зарастването.

Предлаганите движения (повдигането на ръцете и краката и раздрусването им) е именно онова, което Ниши нарича капилярно упражнение и лечение.

Прилагането на такова капилярно лечение активира циркулацията на кръвта не само в краката, но и в цялото тяло. Причината за явлението е проста: кръвоносните съ­дове в тялото образуват единна система за циркулация на кръвта и локалното подобрение води до подобрение на целия организъм. Другата причина се състои в това, че в долните и горните крайници са съсредоточени огромни ко­личества капиляри и движението на съдовете в крайници­те стимулира активността на съдовете в цялото тяло.

Фиг. 11. Упражнение за капилярите.

От древни времена се е смятало, че болестите са свър­зани със състоянието на крайниците. В СЗН има специа­лен раздел за диагностика на болестите според стойката и походката. Затова при заболявания на сърцето, лекувайте краката. Например, ако имате нарушения в дясната сър­дечна половина, легнете по гръб, повдигнете десния крак на 30 градуса и изпънете пръстите на краката в "шпиц".

Ниши е определял лесно и просто, кой крак на паци­ента е болен. Той смятал, че линията от носа до устата го показва. И обикновено боледува кракът, от чиято страна линията е изрязана по-дълбоко.

На всички са известни лечебните средства на оздрави­телното бягане в тръс. СЗН обяснява неговата същност и смята, че всички следва да бягат два пъти дневно, в това число и прикованите към легло, изтощените, старите, болните, страдащите от сърдечни заболявания и др. Уп­ражнението за капилярите е бягане в тръс, но без натовар­ване на сърцето и ставите. Ако изпълнявате това упражне­ние голи, ще ви донесе тройна полза — лечение на кожа­та, на сърцето, лечение на всички органи изведнъж и естествено на краката.

Пето правило на здравето: Упражнение „Съединяване на ходила и длани"

Това упражнение се изпълнява по следния начин: (фиг.12).

Изходно положение: легнете по гръб на пода или на твърдо равно легло, поставете под тила твърда възглавни­ца—руло, съединете ходилата и дланите и раздалечете ко­ленете.

Предварителни действия:

1) притискат се една в друга събрани дланите — 10 пъти;

протягате ръцете в пълна дължина със събрани длани нагоре и надолу (10 пъти);

движете събрани длани и ходила едновременно напред-назад като че ли искате да разтегнете гръбначните прешлени (от 10 до 61 пъти).

Изпълнение: След предварителните упражнения, поло­жете събраните длани върху гърдите, перпендикулярно на тялото (като антена), оставайки в позиция "лежащ лотос", след това преминете към останалата част на упражнение­то.

Основна част на упражнението: Останете в това поло­жение в покой 5-10 минути със затворени очи. Положени­ето на тялото напомня позата "лотос" от учението йога, само че в легнало положение. Ходилата са събрани, а ко­лената възможно най-разтворени.

В какво се състои тайната на упражнението?

Много ли са хората, които знаят че диафрагмата е второ сърце? В подготвителната част на упражнението "съединяване на ходилата и дланите", движим събраните ръце и крака напред-назад. Защо? А. Залманов го обясня­ва в книгата си "Тайната мъдрост на организма" така: "В здравия организъм диафрагмата извършва за една минута 18 вибрации и се премества с 4 см нагоре и 4 см надолу. Амплитудата — 8 см и 18 вибрации в минута, 1000 за един час, 24 000 за денонощие. Сега помислете за работата, ко­ято извършва този мускул — най-мощният в нашето тяло, и за внушителната площ, която се спуска като съвършена нагнетателна помпа, притискайки черния дроб, далака, червата, съживявайки цялото коремно кръвообращение. Притискайки всички кръвоносни и лимфни съдове на стомаха, диафрагмата изпразва венозната му система и из­тласква кръвта напред към гръдния кош. Това е второто венозно сърце! Броят на движенията на диафрагмата за 1 минута съставлява 1/4 от сърдечните движения. Но ней­ният хемодинамичен напор е много по-силен от съпро­тивлението на сърцето, защото повърхността на тази пом­па е много по-голяма и тя изтласква кръвта по-силно от сърцето."

Фиг. 12. Упражнение "Събиране на ходила и длани".

По такъв начин, като изпълняваме предварителната част на упражнението "съединение на ходила и длани", ние помагаме на диафрагмата по-добре да пречиства и храни организма ни.

Нерядко се задава въпросът: "Как да се диша по вре­ме на упражненията?" Работата е там, че упражненията по СЗН усилват "дълбокото" клетъчно дишане. Затова е по-добре от всичко, да се диша с цялата кожа. Известно е, че облеклото, което носим, нарушава кожното ни дишане и това води до различни болести. Упражненията по СЗН принуждават всяка клетница "да диша". Вие осигурявате още по-голяма полза на организма си, ако започнете да изпълнявате упражнението голи.

Каква роля играе 5-10 минутен покой със събрани дла­ни и ходила?

През 1923 г. московският бактериолог А. Гурвич пуб­ликувал резултатите от интересен експеримент: когато две луковици били посадени една до друга, деленето на клет­ките във всяка от тях протичало с по-голяма активност, като скоростта на деленето в най-близките една до друга страни се увеличавала в сравнение с най-отдалечените от 50 до 75%. Изпълнявайки серията опити Гурвич устано­вил, че деленето се извършва под действието на вълни, излъчвани от повърхността на луковиците в границите на 190 до 230 милимикрона.

Учени от Германия, Франция, Англия продължили те­зи изследвания. Открили, че ако главата на попова лъжич­ка се постави до лука, това също стимулира деленето на клетките му. Наблюденията ги довели до мисълта за въз­можността той да се използва за лечение на някои болес­ти, особено на рака.

Започнали да разглеждат такива невидими "лъчи" ка­то жизнена сила. Станало ясно, че човек, както и всичко живо, е надарен с подобна сила.

Ниши отбелязва, че: "...когато майката кърми своето дете с нежност и любов, може да се забележи светене око­ло гръдта й, а ако кърменето се извършва небрежно, тако­ва явление не се наблюдава. Или когато жрецът пее сут­рин вдъхновено, възможно е да се види светлина над гла­вата му. Светенето се изменя в зависимост от душевното състояние на човека"

Установено е, че източник за излизащата от тялото светлина, макар и невидима за невъоръжено око, са ензи­мите, т.е. ферменти, или био-катализатори, съществуващи във всички живи клетки на животни и растения, микро­организми, които направляват, регулират и ускоряват многократно жизнените процеси в организма.

Дали ще ги наричате "жизнени лъчи" или "ензимни лъчи" — няма значение. Важното е, че от тях зависи жи­вотът на всеки човек и всеки път, когато ензимите станат активни, те се излъчват.

Никой не може да говори за живота, без да засегне те­мата за ензимите.

"Съществуват три фактора — казвал Нейлкуер — ко­ито съставляват Вселената. Това са веществото, ефи­рът във въздуха и животът. Единицата за измерване на всяко вещество е елементът; на ефира във въздуха — елек­тронът, а на живота — ензимите."

Ензимите са фотоплазмени продукти на живите клет­ки, даже и най-малкото количество ензими предизвиква химични изменения в голяма част от стромите (стромата е основа на органа на животното, състояща са от неофор­мена съединителна тъкан, в която се намират способнос­тите за размножение и развитие на клетките).

Затова, ако който и да е орган излезе от строя, това означава, че е нарушен ензимният баланс, т.е. настъпва болест.

Щом се докоснат стъпалата и дланите, би могло да се каже, два антагонистични, непримирими противника (т.е. съзидателните и разрушителните сили) — конструктивни и деструктивни ензими или по-точно животински и рас­тителни нерви, черепни и мускулни нерви, артерии и ве­ни, киселини и основи, почивка и движение (всичко свързано с различните ензими) — започват да си съперни­чат един с друг за превъзходство и в края на краищата между тях се установява желаното равновесие. Такова по­ложение, при което силите на душата и тялото достигат равновесие, се нарича уравновесеност.

Ако упражнението "Събиране на ходила и длани" се изпълнява в продължение на 40 минути, може преди всич­ко да се установи необходимото равновесие между парасимпатиковата и симпатиковата нервна системи и второ, да се получи хармония на общото водно съдържание в ор­ганизма. По такъв начин се преодоляват всички наруше­ния, обусловени от несъгласуваността и дисбаланса меж­ду нервите и водата. Упражнението е много полезна за ко­ординация на функциите на мускулите, нервите, съдовете, дясната и лява половина на тялото и особено крайниците. То има важно значение за подобряване функциите на над-бъбреците, половите органи, дебелото черво, бъбреците. При бременност упражненията помагат за нормалното развитие на детето в майчината утроба, коригират негово­то неправилно положение, облекчават раждането.

Каква е тази сила, възникваща при съединяване на дланите? Природно електричество? Или йони, което зна­чи електрически заредени частици, образуващи се при за­губа или придобиване на излишни електрони на атомите? Или т. нар. "жизнени лъчи"?

Ниши използва термина "ензимни лъчи". Въпреки то­ва значението на термина не може да се обясни от гледна точка на физиката, тъй като в основата на това явление лежат както умствени, така и духовни фактори. Трябва са­мо да разберем, че мануалното контактно лечение (т.е. ле­чението с ръце) стабилизира работата на конструктивните (т.е. съзидателни) ензими в болния организъм и съдейства те да се конкурират с деструктивните (разрушаващи) ен­зими и по такъв начин унищожават всичко, което препят­ства излекуването на болестта.

Историци и лекари от Англия и Франция, както и от други европейски страни, разказват за чудеса при лекува­нето чрез докосване. Според едно предание в началото на III в. пр.н.е., царят на Епир — Пир, лекувал болестите на далака чрез докосване с палеца на десния си крак, като болният лежал по гръб на земята. Римският император Веспасиан върнал зрението на сляп човек, мазвайки очи­те му със слюнка, другиго излекувал от недъга му с обик­новено докосване с ръка. С разпространението на христи­янството, лечебната сила, смятана за привилегия на кра­лете, преминала временно към свещенослужителите, но сетне отново се върнала при кралете, които по време на коронация получавали тази способност като дар на божи­ята милост.

В ранната история на християнството също били на­мерени документи за случаи на чудотворно излекуване с помощта на ръцете. В Библията е казано: "И тогава Той извикал при себе си своите 12 ученици и им дал сила да изгонват нечистите духове и лекуват всички видове болес­ти." И по-нататък — "...и с ръцете на апостолите били направени много знаци и чудеса сред хората".

Ниши разказва: "Някакъв аптекар от Осака имал два­ма сина. Жените им забременели почти едновременно. За нещастие, на жената на по-малкия син лекарят казал, че ще е необходимо да й се направи цезарово сечение, тъй като страда от тазова стаза. По това време бях в Осака и ме помолиха да препоръчам на бременната жена някакъв друг по-добър изход от положението. Предложих й да се постарае да съединява дланите на двете ръце и ходилата на краката си в продължение на 40 минути и да изпълня­ва упражнението "Златна рибка". Същата нощ нещастна­та жена изпълняваше точно това, което я бях инструкти­рал. На следващия ден за голямо удивление на мъжа й, а също и на лекаря, тя роди дете без никакви страдания.

При жената на по-големия син беше налице напречно предлежание на плода, но тя също следваше моите указа­ния и нямаше трудности при раждането.

Причината се крие в това, че стеснението на таза при напречно предлежание на плода поражда разстройство на нервите и нарушава равновесието на другите жизнени фактори, които довеждат плода до ненормално положе­ние, но веднага щом се приведе в ред тялото на майката, състоянието на таза ще се коригира и плодът ще заеме нормална позиция."

В живота си всеки може да предизвика способността на дланите си да лекуват. Трябва да се седне, да се пов­дигнат ръцете нагоре със съединени лакти на нивото на гърдите, след това да се съединят дланите така, че пръсти­те да се докосват и да се остане в продължение на 40 ми­нути, непрекъснато концентрирайки умствената си енер­гия върху дланите. Опитайте се да го направите поне вед­нъж, дори да ви се стори изморително, и тогава напълно ще се активира енергия в дланите. Ако това ви се удаде, няма да ви е нужно да повтаряте тази процедура (фиг. 13).

Техниката на лечение с длани е проста. Достатъчно е да се докосне за известно време болното място с длан и болката ще бъде отнета. Но за да се получат положителни резултати от лечението, изпълнете предварително "упраж­нение за капилярите" и упражнението "Златна рибка" и сетне помогнете и на болния да направи същото.

Във всички религии има общ жест за изразяване на поклон или молитва. Изследвайки какво става през това време в организма, Ниши установил, че при поставяне на дланите пред гърдите на молещите се за изразяване на своята покорност или при поклон, общата течност в орга­низма (т.е. междуклетъчната и вътреклетъчна, кръв, лимфа и т.н.) се неутрализира и уравновесява. Може лесно да се провери, ако се измерят горната и долната граница на кръвното налягане и се запише разликата, след това се съ­берат дланите за 3-4 минути и отново се измери кръвното налягане. "Ще бъдете удивени — пише Ниши, — от зна­чително по-балансираното налягане, в сравнение с по-рано записаното."

Събирането на дланите преди всяко хранене в течение на не по-малко от една и половина минута е добър навик, тъй като това възстановява киселинно-алкалното равнове­сие в организма.

Ако съедините дланите на ръцете и ходилата на кра­ката си в легнало положение преди лягане или преди ста­ване, в течение на една и половина минути или повече, можете да не изпълнявате същото преди приемането на храна, освен преди сутрешното ядене.

Болните, страдащи от хемиплегия — парализа на мус­кулите от едната половина на тялото, не могат да съеди­нят ходилата на краката си, но с помощта на роднините си, следва да опитат да изпълняват движението легнали, докато не почувстват умора.

Шесто правило на здравето: Упражнение за гърба и стомаха

Изходно положение: седнете на пода на колене с таза върху петите (а може и по "турски"). Гръбнакът трябва да бъде съвършено изправен (като "глътнали бастун"). Опи­райки пялото тяло на краката си, не се отклонявайте ни­то наляво и надясно, нито напред и назад. Ушите са над раменете, езикът — докосва небцето, устните — плътно стиснати, очите — широко отворени, дишането — леко и спокойно. Когато позата е фиксирана по такъв начин, направете дълбоко вдишване и пристъпете към подготви­телната част на упражнението (фиг. 14).

Подготвителна част на упражнението за гърба и ко­рема.

1.         Повдигнете рамената колкото се може по-високо и ги спуснете (10 пъти).

Промеждутъчно упражнение:

а)         Протегнете ръцете си пред гръдната кост, успоредни една на друга и бързо погледнете през лявото рамо към опашната кост, след това мислено преместете погледа от нея нагоре по гръбначния стълб до шийните прешлени, изправете главата и бързо погледнете през дясното си рамо към опашната кост, като прекарате погледа по гръбначния стълб до шийните прешлени.

Нека не ви смущава това, че отначало няма да може­те да видите опашната си кост или всички прешлени. Важно е да го направите във въображението си (по един път във всяка страна, през всяко рамо).

б)         Повдигнете нагоре ръцете, успоредно една на друга, изтеглете се по оста си нагоре и бързо направете същото, както е посочено в промеждутъчното упражнение (по един път през всяко рамо).

Упражнението напомня неподвижния "змей" в хата-йан, което подрежда гръдните прешлени, предпазвайки ги от леки измествания, а това означава, че лекува и застра­хова от различни болести на кръвта, органите, тъканите, клетките.

То трябва да се повтаря след всяко от следващите шест упражнения по един път във всяка страна.

2.         Наклонете главата надясно и се върнете в изходното положение напред (10 пъти), после направете същото наляво (10 пъти). Изпълнете промеждутъчните упражнения "а" и "б" по един път.

3. Наклонете главата напред (10 пъти) и назад до от­каз (10 пъти) и я оставете изправена.

Промеждутъчно упражнение: изпълнете упражнение

"а" и "б" по един път.

4. Обърнете главата надясно и назад (10 пъти), след това наляво и назад (10 пъти).

Промеждутъчно упражнение: изпълнете упражнение

"а" и "б" по един път.

5. Като наклоните главата напред, насочете дясното ухо към дясното рамо, бавно, протягайки шията "до отказ" преместете главата назад до гръбначния стълб (про­верете отметната ли е докрай) и продължете така по 10 пъ­ти към всяко рамо.

6. Повдигнете нагоре ръцете, успоредни една на дру­га, после ги сгънете в лактите под прав ъгъл, свийте китките в юмруци, отметнете главата назад "до отказ", та­ка че брадичката ви да гледа към тавана. В това положе­ние като броите до 7, преместете лактите назад, дръжте сгънатите ръце на нивото на раменете, като че ли искате да ги сведете надолу (както го правят пеперудите, когато кацват върху цвете, събирайки крилцата си), а едновре­менно с това опъвайте брадичката към тавана, като че ли се опитвате да го достигнете (направете го 10 пъти).

Промеждутъчно упражнение: изпълнете упражнение "а" и "б" по един път, а по-нататък преминете към основ­ната част на упражнението.

Основна част. След подготвителната част на упражне­нието за гърба и корема трябва да се отпуснете за извест­но време, после да проверите стойката си и да пристъпи­те към основната част.

Като изправите тялото, уравновесявайки теглото му върху опашната кост, започнете да се поклащате надясно и наляво, като движите корема напред и назад в продъл­жение на 10 минути, всяка сутрин и всяка вечер. При то­ва произнасяйте на глас: "Добре ми е, с всеки ден ще ми бъде по-добре, по-добре, по-добре и по-добре. Всяка клетка на организма ми се обновява; кръвта става свежа, чиста, здрава; жлезите с вътрешна секреция работят вели­колепно; мускулите, кожата, съдовете стават еластични, гъвкави здрави, чисти, обновени; костите — здрави, ста­вите — еластични, подвижни, всички органи и системи се подчиняват на работата на мозъка; мозъкът функционира великолепно — той прекрасно управлява работата на всички органи и системи, всички органи и системи рабо­тят забележително добре. Аз ставам по-здрав, по-умен, по-добър, по-мъдър, способен на големи творчески дела, полезен на хората и на себе си. Хубаво ми е и всеки ден ще ми бъде по-добре, по-добре, по-добре и по-добре." Та­кова самовнушение оказва благоприятно влияние на разума и тялото, като превръща лошото в добро, а доброто в по-добро. Този, който не може да седи на пода, би могъл да приседне на твърдия край на стола и да се клатушка на него.

В какво се състои тайната?

Съзнанието ни е призвано да пази организма от из­лишната за него информация, колкото и информация да се сгромолясва върху него от макро- и микрокосмоса. За да преживее организмът в този бурен поток, съзнанието възприема всичко ново с известен скептицизъм, извърш­вайки функциите си като изпълнителен чиновник, чиято задача е да съблюдава нормите, да не допуска нищо, кое­то би могло да ги наруши. Но ако потребностите на орга­низма са по-силни, човек се опитва да намери възможност да преодолее нормите, като се принуждава да приеме в съзнанието си нова информация. Така ако вие упорито, ден след ден, по два пъти натрапвате на съзнанието си определени мисли, то, както се полага на изпълнителен чи­новник, приемайки ги, мозъкът ги туря под миндера (в дадения случай в подсъзнанието). Но когато спите, т.е. когато функцията на съзнанието отслабва, подсъзнанието започва да поставя всичко на мястото му. Сега си предс­тавете, че спите, а подсъзнанието ви нашепва: "С всеки ден ще ми бъде по-добре, по-добре, по-добре, по-добре и т.н." След като клетките ви получат такава информация, започват да функционират по-добре. И ако още преди ля­гане сте изпълнили и препоръчаните упражнения (упр. 3, 4, S, 6) и спите на твърд, тънък матрак с възглавница-цилиндър под шийните прешлени (т.е. спазвате 1-то и 2-то правило от Системата за здраве на Ниши) много скоро действително ще ви стане по-добре и с всеки ден ще бъ­дете все по-добре и по-добре.

В шестото правило за здраве са заложени много тай­ни. Преди всичко то възстановява киселинно-алкалното равновесие. Когато упражнението се прави основно за гръбначния стълб, общото налягане на течностите в орга­низма се понижава. За да не се получи това, Ниши едновременно въвежда и коремното дишане, тъй като движени­ето на корема увеличава алкалната реакция на организма.

Ако упражненията за гръбначния стълб и корема се из­пълняват заедно, това позволява да се създаде киселинно-алкално равновесие. И следва да се има предвид винаги, не само в обикновения живот, но и при физическа и спортна тренировка.

Във всекидневния живот ние чудесно извършваме ед­новременните движения на гръбначния стълб и корема, като заедно с това съхраняваме киселинно-алкалното си равновесие.

Координацията, съгласуването, доброто функциони­ране на нашата нервна система е още една важна роля, която изпълнява шестото правило на здравето. Много вът­решни органи на дишането и храносмилането дишат и преработват по химичен път, а също и усвояват микроеле­менти и витамини. Но мускулите и нервите са присъщи само за животните. Затова Ниши предлага да погледнем на нашите вътрешни органи като на животински и расти­телни. Към животинските вътрешни органи той отнася мускулите и нервите, а към растителните — органите на дишането и храносмилането.

Цялата нервна система може да се класифицира (под­раздели) на два вида в зависимост от това, какви органи обслужва — животински или растителни.

Животинската нервна система се отнася към външна­та, а растителната (вегетативната) — към вътрешната нервна система. Животинските нерви се разпространяват във волевите мускули на ръцете, лицето, краката, шията, гърдите, коремната кухина, а растителните се намират в неволевите мускули на вътрешните органи, в кръвоносни­те съдове и жлезите. Например, можем да повдигнем ръ­це и да ги потъркаме, или да се почешем, където ни сър­би по наше желание (т.е. с воля), но не можем да свием разтегнатия си стомах или черво по свое желание, тъй ка­то нервите, които ги контролират са неволеви.

Системата за здраве на Ниши построява такъв органи­зъм, който ще бъде способен да контролира и неволевите (растителните) мускули. Как може да се постигне?

Преди всичко трябва да се разбере, че растителните нерви се състоят от две различни системи — външна (парасимпатикова) и вътрешна (симпатикова). Парасимпатиковите нерви управляват, контролират повърхността на кожата, мускулите на ръцете, краката, главата и т.н., пра­вят кожата чувствителна към топло, студено, наранявания и др. Те биват два вида — черепни и тазови.

Черепните парасимпатикови нерви включват в себе си блуждаещите нерви, такива като 3-ти, 7-ми и 9-ти шийни нерви. Аналогични чувствителни и двигателни нерви има в изобилие по шията,

във вътрешните органи на гръдния кош и корема. Те контролират функцията на храносмила­телните органи, тънките черва, бъбреците, задстомашната жлеза, далака, сърцето и дихателните органи. Тазовите па­расимпатикови нерви водят началото си от кръста и се разпространяват обилно в дебелите черва, пикочния мехур и половите органи, като обезпечават там физиологичните функции на парасимпатиковата нервна система, на нейните блуждаещи нерви.

Симпатиковата нервна система управлява дейността на вътрешните органи. Тя има три големи сплита: сър­дечен, съединяващ блуждаещия нерв с клетки на нервни възли; слънчев, разположен между стомаха, диафрагмата и аортата; тазов, разположен на кръста и разпространен във всички вътрешни органи.

Посочената по-горе информация за нервната система е важна за правилното разбиране на отношенията, същес­твуващи между физическия и духовния живот.

Едновременното движение на гръбначния стълб и ко­рема, препоръчвано от шестото правило на Системата за здраве на Ниши влияе положително за съгласуване на вза­имодействието между симпатиковата и парасимпатиковата нервни системи, които започват да функционират в съгла­сие и пълна хармония.

И така виждаме, че покрай оздравителната си цел, Системата за здраве на Ниши поставя пред себе си и мо­ралната задача да направи хората по-хармонични, здрави и високо морални.

Това е заложено и в шестте правила на здравето.

"Здрав дух в здраво тяло" — казва древният римски поет и сатирик Ювенал. "В здрав дух — здраво тяло", им възразявали източните философи.

Ниши твърди, че здравата нервна система може да се противопостави на всички бури и несгоди, на които е подложен човек през живота си, а високо нравствените внушения формират духовното развитие.

"Чувствам се така, както мисля за себе си" — именно тази истина е заложена в основата на лечението с внуше­ние. Ето защо в "Шесто правило — упражнение за гърба и корема" се препоръчва едновременно движение на гръб­начния стълб и корема с прилагане на внушение и даже приемане на голямо количество прясна вода. Така се пос­тига следното: установява се киселинно-алкално равнове­сие, подобрява се циркулацията на кръвта, запазва се функцията на ферментите, подобрява се физическото със­тояние, регулира се координацията на мозъчната дейност, външната и вътрешната нервни системи; създава се духов­на сила на организма, коригира се работата на мускулите, нервите и кръвоносните съдове в целия организъм.

Произнасяйки думите на глас или "на ум" трябва да се вярва в това, че непременно всичко ще бъде по-добре, че вие ще станете по-талантливи и по-съвършени. По такъв начин се създава единството на душата с тялото и се изгражда уникално, идеално здраве, което, ако вие изпъл­нявате шестте правила на здравето в комплекса по два пъ­ти на ден, не ще бъде разрушено при никакви обстоятел­ства.

"Две арфи, настроени еднакво и поставени в различ­ни стаи, с една и съща температура и влажност, ще звучат точно със същата нота и по същото време, ако се свири, на която и да е от тях — пише К. Ниши. — Радио ефектът се основава именно на този главен принцип на резонан­са.

Лечението с внушение трябва да се провежда по ради­ото от един и същ човек. Представете си: вашите уши, глас, съзнание и подсъзнание — всичко е настроено на ед­на и съща вълна на приемане. Вие съзнателно изразявате с гласа и "записвате" с ушите си само вярната мелодия."

Ако мислите и вярвате, че ще бъдете здрави и щаст­ливи, че ще победите болестите и ще живеете дълго, пло­дотворно и щастливо, то така и ще стане. Но ако мисли­те, че сте "нещастни", слаби, че ви е писано да живеете малко, и това може да се случи.

Ниши пише: "Успехът или поражението не идват из­веднъж. Човек е създаден от онова, за което е мислил и което е правил в миналото; за каквото мисли, в каквото вярва и както действа сега — всичко се отразява на бъде­щето му. С други думи, миналите мисли и вяра в настоя­щето ще ви формират за в бъдеще."

"Дали сте здрави или не, е резултат от всичко, в кое­то сте вярвали и правили в миналото. Дали ще бъдете сил­ни или слаби в бъдеще — зависи от това, в което вярвате и как постъпвате в настоящето. Както водата изменя фор­мата си по отношение на съда, така и молекулите на ва­шите клетки променят напълно и веднага своето положе­ние, съгласно вашата вяра. Където е вярата, там по прави­ло е истината."

* * *

Такива са "Шестте правила на здравето по Системата Ниши". Въпреки привидната и простота, в нея са акуму­лирани и успешно притворени достиженията на световния опит и научните знания в такава необичайно сериозна об­ласт, като живота и здравето на човека.

Този, който изпълнява тези правила много бързо ще се почувства изпълнен със сила, радост, енергия, защитен от болести и лошо настроение. Здравето само ще се влее във вашия организъм.

На вас ви предстои да започнете да се движите по пъ­тя от станция "Болест" към спирка "Здраве", пътувайки или преминавайки през последствията на вашите минали грешки. Не се плашете, ако някъде се появи болка, за ня­колко дни или часа се повиши температурата и имате га­дене, диария или повръщане. Не се захващайте със стари­те обичайни методи — "лекарства и неотложни мерки". Спомнете си, вие сега сте грамотни хора и вече знаете —всичко ставащо е начало на дейността на лечебните сили на вашия организъм. Не им пречете, спрете да се храни­те, да се преуморявате, преохлаждате, да нервничите и да се плашите. Успокойте се с мисълта, че сега сте под защи­тата на самата природа, която ви е сътворила, че Системата за здраве на Ниши, вече е помогнала на мно­го, че ще помогне и на вас, защото е основана на разум­но използване законите на природата, живота и разума на човечеството. Пийте обикновена вода. Потърпете извест­но време, преодолейте първите усещания, непривичност и неудобства при изпълнението на шестте правила на здра­вето. Те много скоро ще изчезнат, и ще ги замести свобо­дата от всякакви болести.

Упражненията, които препоръчва Системата за здраве на Ниши могат отначало да ви се сторят трудноизпълними, но те са предвидени и за най-неподготвените. Всеки може да ги овладее и лесно да ги прилага всеки ден.

В тези упражнения е заложено всичко, което на части се преподава в различните учения за дишането, движени­ята, физическата култура, гимнастиката, мануалната ме­дицина, масажа, водолечението, храненето. Всичко е съб­рано тук в единна осмислена система, която нормализира работата на всяка клетка и всеки орган с една единствена цел — да се повиши коефициентът на полезно действие на лечебните сили на организма като цяло.

Необходимо е упражненията да се изпълняват в про­ветрено помещение или на свеж въздух, най-добре голи, доколкото е възможно, за да може цялата кожа да участва в обменните процеси и по-добре да изпълнява своята функция като орган на дишането. Чрез откритата кожа организмът получава кислород и азот, като едновременно изхвърля шлаките, в т.ч. и пикочната киселина. Кислоро­дът е нужен на организма не само за изгаряне на отпадните продукти, но и за всички обменни процеси, и за хра­ненето на клетките.

Но Системата за здраве не се ограничава с шестте правила. Здравето ви много зависи и от правилното хра­нене. На него е посветена следващата глава на книгата.

Хранене на човека

Всички знаем много неща за храненето. Ако не сле­дим развитието на съвременната диетология у нас и в чуж­бина, постиженията и откритията на микробиологията и химията, и не се взираме в подвижническата дейност на хора като: Брег, Шелтън, Джарвис, Глас, Озава, Куши, Чупрун, Шаталов, Аракелян и много, много други, ще ос­танем пълни невежи по въпросите на храненето. "Хране­нето", за повечето от нас, е вкусна храна, всички нови и нови рецепти за нейното приготвяне, а най-вече достатъч­ното й количество и разнообразие.

Всички наши знания за храненето са традиционни, били зависими от условията на живот и никой никога не се е замислял: защо се храним? Естествено, за да живеем. Но ние живеем не за да ядем, пием или спим. Ние спим, дишаме и ядем, за да живеем.

"Животът на всекиго от нас започва стотици години преди раждането — пише Джарвис. — Частицата, от коя­то водим своето начало, оживява благодарение на храна­та. Последната ни дава топлина, необходимите материали — белтъчини, мазнини, въглехидрати, минерални соли, ензими, витамини и т.н."

Следователно храната ни е нужна, за да се построят нашите клетки, тъкани, органи, целият организъм като цяло. А доколко искаме нашият организъм да бъде съвър­шен и да отговаря на всички изисквания на живота, тряб­ва да знаем как е устроен той.

Ето какво пише за това руският лекар А. Залманов в книгата си "Чудото на живота": "Човешкият организъм е, преди всичко, система от мрежести тъкани, тръба, в коя­то влизат, вливат се и се разпространяват газове, течности, вълни светлина, тактилни усещания, звуци идващи от Вселената и улавящи се от всяка точка на организма. Съ­ществуват отвърстия-входове: уста за плътната храна, която винаги съдържа и течности; гърло и трахея — за въздуха; уши — за звуковите вълни, очи за светлинните вълни, кожа — за тактилните, термичните и чувствените. Съществуват и отвърстия-изходи: заден проход, уриноизпускателен отвор, бял дроб за издишване на въздуха, кожа за отделяне на течности и газове.

Твърдите хранителни вещества бързо се преобразуват в живия организъм в течни и газообразни вещества.

Като събира информация (сигнали) от всички клетки, тъкани и органи, от всяка най-малка точка на безчислени резервоари, канали и тръби, мозъкът командва, управля­ва, регулира, както главният инженер съобщителните пътища. Активността на мозъка се превръща в мисъл, съ­зидание, вдъхновение, планиране."

По такъв начин можем да си представим своя органи­зъм като удивително сложна, фино устроена система, не­разривно свързана с Вселената.

Животът е особена енергия или както я наричат — биоенергия. Всяка енергия може да съществува дотогава, до­като съществува източник за нейното подхранване. Кое може да бъде източник за захранване на такава био-енергетична система, каквато е човешкият организъм?

Ето какво пише по този повод Ниши: "Онова, което Системата на Ниши подразбира под думата "хранене" представлява съвкупност от четири съставки, които стро­ят и поддържат човешкия организъм, а именно: храна, вода, светлина, въздух. Тези четири елемента могат да се сравнят с други четири с Главна буква, а именно: Земя, Вода, Огън и Въздух, които древните философи смятали за източник на цялата Вселена. Без хранене няма Живот."

Казано с други думи, животът ни е свързан с общия живот на планетата.

"Смисълът на Космическия живот се състои в това, че всяко живо същество, всяко стебълце, тревичка, всяко растение, всяка амеба е приемник, трансформатор, преда­вател на безбройните снопчета космическа енергия.

Трябва да бъде преразгледан възгледът за живота, за произхода на живота и съотношението между Слънцето и нашата малка планета. Какво огромно поле за безкорист­ни изследвания! Каква плодотворна съвместна работа мо­же да съществува между биолози, физици и астрономи! Преградите между отделните дисциплини ще изчезнат, ако във всеки отрасъл се остави основното, като се изх­върлят детайлите. Необходимо е да се знаят основните принципи за произхода на Живота" — това са думи на за­бележителния руски лекар Залманов, удивително точно предал принципите, заложени в Системата за здраве на Ниши.

Тези двама учени никога не са се срещали и не са зна­ели нищо един за друг, но в търсенето на Истината, стиг­нали до едни и същи изводи.

Вече знаем, че структурна единица, т.е. това от което се гради нашият организъм е клетката. Последната се със­тои от молекули, способни да възпроизвеждат себеподоб­ни. Молекулите на живия организъм сортират атоми, съе­диняват ги в определен ред и всеки миг израстват нови белтъчни молекули. Това е първото свойство на живата материя. Клетката, построена от атоми и молекули, е мяс­то, където постъпва и се съхранява енергията.

Клетката диша, храни се, отделя продукти на разпада, размножава се. Всяка изпълнява свои задължения. Всяка извършва обмяна на веществата с извънклетъчните теч­ности, превръщайки продуктите на обмяната в пригодна за усвояване форма, произвежда микровзривове, постоян­но отделя квантове енергия. Всяка клетка заедно с други клетки и с течностите на организма снабдява тъканите със специални вещества, например пепсин, адреналин, тирозин и др. Същото е необходимо за постоянно регулиране на взаимодействието и обмяната между кръвта, лимфата и съставните части на извънклетъчната течност.

Всяка клетка е заобиколена от течност, която се на­мира в постоянно движение. Клетката подбира за себе си от течността храна и кислород, необходими за функцио­нирането й и отделя в течността отработени вещества, об­разуващи се в процеса на жизнената дейност на организма. Постоянната циркулация на течностите осигурява жизнената дейност на всяка клетка. Между две клетки ни­кога няма контакт, който би спрял това протичане. В слу­чай на прекратяване на циркулацията на течностите нас­тъпва повяхване, отравяне (авто-интоксикация) с отрабо­тените вещества, гибел на отделните клетки.

Жизнената енергия се проявява с два едновременно протичащи процеса — съзидание и разрушение. Тези два процеса в съвкупност съставляват обмяната на вещества­та. В здравия юношески и детски организъм съзидателни­те процеси преобладават над разрушителните. По време на болест, старост, при неблагоприятни условия доминират разрушителните процеси. По време на сън или нощна почивка всички жизнени функции протичат така, както и по време на бодърстване, само са по-малко актив­ни: сърцето бие, кръвта се движи, белият дроб и кожата дишат, храносмилателните и другите органи работят, вся­ка клетка и всеки неин елемент изпълняват определена работа.

Човешкият организъм може да се сравни с голяма строителна площадка, на която едновременно върви и строителство и реконструкция. В нея непрекъснато стават колосални изменения — нали ежедневно загиват един процент от кръвните клетки и толкова се появяват отно­во, т.е. непрекъснато възниква ново поколение клетки.

Това означава, че храненето трябва не само да ни да­ва "вкусно", "мазно", "сладко", "кисело" и "калорично", но и да строи нашите клетки, нашата кръв, като им носи енергия. Храненето следва да възстановява здравите тъ­кани, а не да натрупва отпадъци, мазнини и плът в тяло­то или да служи за свиване на нервите, за възбуждане и стимулиране на жизнените сили. Известно е, че всички стимулиращи средства за здравето са вредни. Те са глав­ната причина за ненужен разход и загуба на жизнена енергия, на жизнени сили.

За какво наистина ни служи храненето?

Светлината, въздухът, водата и всички вещества, чии­то елементи са способни да се превърнат в съставни час­ти на нашите клетки, тъкани, органи и течности на организма, а също и всички вещества, които могат да бъдат използвани от клетките на организма за изпълняване на техните функции са храна за човека. Никой не започва да зарежда колата си с пясък и чакъл, а кравата или конят си да храни с шунка. Всеки знае, че машината се движи и на нея й е нужен бензин и при това с отлично качество. За да бъдат кончето или кравичката здрави им е необходима трева или фураж.

Защо човек се отнася с такова лекомислие към своя организъм? Защо никой не иска да си представи какво става с погълнатото късче вътре в тялото: дава ли ни то енергия и жизнени сили или ще лежи там като тежък то­вар и боклук в клетките на организма, ще премине в кръв­та, като се разлага и превръща в източник за неговите бо­лести.

Животът ни зависи от храната. Нашите тегло, ръст, красота, недъзи, ум, нравственост, светоглед, възстановя­ването и запазването на тъканите ни, нашите жизнени си­ли, талант, достижения и неуспехи, нашите болести — всичко това е резултат от храненето ни. "Ние сме това, което ядем" — казвал П. Брег.

Английският геронтолог Дж. Глас пише: "Мисля, че за родителите ще бъде полезно да знаят, че "трудният" ха­рактер на детето понякога е резултат от неправилно хра­нене, че правилното хранене подобрява умствените спо­собности, развива паметта у децата и по-такъв начин об­лекчава процеса на обучение."

За какво трябва да помислим, когато осигуряваме храна на своя организъм?

Основната ни грижа следва да се състои в това, про­дуктите за хранене да бъдат пресни, чисти, качествени, добре разпределящи се между всички клетки на организ­ма и лесно усвоими от тях.

Втора грижа — нашето хранене трябва не само да на­товарва организма, но и да осигурява прочистването му от шлаки, боклук, отпадъци, от всякакви частици, затрудня­ващи изграждането и обновлението на клетките.

Трета грижа — храненето да формира здрави клетки на мозъка, нервната система, всички жлези с вътрешна секреция, т.е. тези органи от които зависят жизнените процеси и хармоничното развитие на организма.

Четвърта грижа — храненето да носи радост, да леку­ва, да осигурява и поддържа висок морален дух, прекрас­но настроение, тонус, дееспособност и реализация на творческите индивидуални способности на човека.

Всички хранителни вещества, в резултат на най-из­тънчени процеси, които непрекъснато се извършват в на­шия организъм, се подлагат на взаимни превращения. За­това основа на храненето, според Ниши, трябва да бъде не високо или нискокалорична храна, а балансирането меж­ду основните градивни елементи на организма — белтъчи­ни, мазнини и въглехидрати, микроелементи, витамини, влакнини, необходимите ензими и хормони. При това е много важно, "приходът" (или кредит) да е балансиран с "разхода" (т.е. дебит).

Киселинно-алкалното равновесие и значението му за здравето.

Установено е, че здравето зависи от запазването на относително постоянни пропорции на общите течности в междуклетъчните и вътреклетъчните тъкани на организма. Измененията в съотношението им са многобройни, защо­то в процеса на жизнената дейност на индивида се извър­шва непрекъснатата им саморегулация. Но ако такива из­менения преминат определени граници, се нарушава фун­кцията на обмяна на веществата. Проявява се със симптоми, които не водят задължително до болести и страдания. Обратно, те следва да се разглеждат като стре­меж на организма да запази загубения баланс на течностите в него. Процесът на такава регулация е най-ефективно изразен в киселинно-алкалното им равновесие в организма.

Ако алкалната реакция на течностите в организма, не се поддържа постоянно, то ще бъде невъзможно нормал­ното запазване на живота му. За да се получи това, е не­обходимо да се регулират основите и киселините, съдър­жащи се в "общата" течност на организма. В противен случай, в резултат на обменните процеси, се образуват въглена, пикочна, млечна и други киселини, като при това, ежедневно употребяваната от нас храна също съдържа киселини и основи.

Важно е да знаем при какви условия се нарушава киселинно-алкалното равновесие и главно, как да го запа­зим, тъй като от него зависи нашето здраве.

Известно е, че в някои случаи съдържанието на осно­ви в организма е под нормата, а съдържанието на кисели­ни — над нея. Настъпва ацидоза, т.е. натрупването на отрицателно заредени аниони — киселини, в кръвта и тъ­каните на нашия организъм. В други случаи организмът е пренаситен с основи. Такова състояние се нарича алкалоза. Тези два термина означават не само физиологични и химични изменения, но и промени в дишането и отде­лянето на урината. Медиците разглеждат тези изменения като болести. Ала Ниши смята това за погрешно. Според неговото мнение, тези две явления са сродни на кой да е симптом (температура, повръщане, диария, треска и т.н.), те показват началото на работата на лечебните сили на ор­ганизма, опит да се установи равновесие със собствени сили.

За да не се пречи на действието на лечебните сили на природата, ние сме длъжни да разберем принципите на саморегулирането, което се извършва по време на заболя­ване. Само тогава ще можем да създадем най-благоприят­ни условия за организма и това ще бъде истинско лечение!

"Нито един метод за запазване на здравето не може да бъде практическо и рационално средство, докато не се ос­новава на принципа — първо да се разбере причината! И само тогава можем да се намесваме в работата на приро­дата, по-скоро не да се намесваме, а просто да не й пре­чим, и да й помагаме според силата на нашите възможнос­ти" — ето на какво е построена Системата за здраве на Ниши.

В случай че излишното количество киселини в орга­низма води продължително време до намаляване на кон­центрацията на водородни йони (по-ниско от 7,32), се по­явяват типични болести — диабет, бъбречни заболявания, гастроентерит и т.н. В същото време, ако в организма продължително време е повишено съдържанието на основи, концентрацията на водородните йони се повишава до 7,747 и възникват такива болести като стеснение на сто­маха, вцепеняване (тетанус) и т.н.

При обикновените видове спорт физическото укреп­ване е насочено преди всичко към укрепване на мускули­те. Тъй като най-често всички методи на физическа тре­нировка поддържат киселинността, а дълбокото дишане и лечението чрез медитация насищат кръвта и другите теч­ности на организма с основи, и в двата случая здравето не се нарушава, ако бъде запазено киселинно-алкалното рав­новесие. Но когато възникне движение към киселинност, в организма моментално се извършва саморегулиране за сметка на резервните основи. Този процес се проявява под форма на температура, кома, вцепеняване, кръвохрачене, диария, задух, респективно заболяването хематурия (поява на урина в кръвта) и т.н. И всичко се получава, за да се възстанови киселинно-алкалното равновесие със си­лите на организма. Такъв процес се нарича компенсиращ, т.е. уравновесяващ, попълващ.

Компенсаторните процеси са се разглеждали по-рано като болест. Но новият възглед за здравето свидетелства за това, че компенсаторният процес не е нищо друго, освен физиологична самозащита, насочена за отстраняване на общото отравяне на организма от продуктите, образуващи се в самия организъм (автоинтоксикация). Следователно, вместо лекарства, намаляващи температурата, вместо ле­карства, които уж лекуват болестите, а в действителност пречат на действието на лечебните сили на природата, трябва да се предостави на организма възможността сам да се бори с недъга. Ще рече: високата температура следва да се развива по свой път, доколкото разбира се позволя­ва физическото състояние на болния. Необходимо е да се вземат всички предпазни мерки против разни усложнения (например да се разтрива тялото на болния с кърпа, напо­ена с оцет).

Само че мнозина се страхуват от високата температу­ра, смятайки че огромната разрушителна мощ на белите кръвни клетки може да победи червените кръвни клетки. "Не се безпокойте, ако киселинността и нивото на общата течност в организма са в нормални съотношения — пи­ше Ниши. — Затова запазването на киселинно-алкалното равновесие е най-верният път към правилното лечение."

Това означава, че за поддържане на живота е необхо­димо хармонично състояние на организма, което може да се постигне с изпълняването два пъти дневно на шестте правила на здравето, особено упражненията за гърба и ко­рема, които препоръчва Системата за здраве.

Кое създава пълноценната кръв?

Въздухът, светлината, храната и водата се превръщат в организма в течно и газообразно състояние и му дават топлина и енергия. За изгарянето (окислението), както и за другите химични превръщания на хранителните про­дукти, помагат преди всичко въздухът и светлината. Ето първото условие за храненето на клетките. Всички знаят как изглежда растение, на което не достига светлина и въздух. Водата е също толкова необходима. Тя улеснява добрата работа на организма, прочистването му, снабдява­нето му с храна, самата се явява част от храненето.

Без енергията на светлината, водата и въздуха живо­тът на Земята не би могъл да възникне, но без въздух и светлина, животът не би продължил и една минута.

Значението на въздуха и светлината

Съгласно представите на съвременната медицинска наука, употребените от нас продукти, отначало се преоб­разуват в гликоза, после в оцетна киселина, сетне в мрав­чена киселина и накрая в условията на присъствие на кис­лород — във въглероден двуокис и вода, т.е. всичко е мно­го просто: човек яде, неговият организъм усвоява онова, което му е нужно, а което не е, се превръща в газ и вода. Газът трябва да излети през кожата и чрез дишането, а во­дата ще излезе с урината и потта. Разсъждавало се е по то­зи начин до момента, в който Ниши не си задал въпроса: "А какво става в организма с храната, която попада у нас без присъствието на кислород?"

Съвременният човек живее в условията на постоянен недостиг на кислород: ние носим дрехи, значи функцията на кожата ни е нарушена, живеем и работим в помеще­ния, където въздухът е лош, има лоша светлина, а изли­зайки по улиците на града, дишаме повече изгорели газо­ве, отколкото кислород. Освен това, органите, които са заболели, не са в състояние да натрупват в клетките си въздух.

Храната наистина се превръща в гликоза, сетне в оцетна киселина и накрая в мравчена киселина, но то ста­ва по-късно, ако няма кислород или той не е достатъчен. Тогава продуктите, образувани от храната не се превръщат във въглероден двуокис и вода, не се изхвърлят така лес­но от организма, както е замислено от природата: превръ­щат се в оксалова киселина. Ако тази киселина е по­лучена като резултат от преобразуването на обработен продукт, щом попадне в кръвта, тя моментално се съеди­нява със свободния калций и образува неразтворима и не­отделима от организма сол на оксаловата киселина. Тази сол е истински мошеник, тя бавно, постепенно и не­обратимо се натрупва в клетките ни — мускулни, нервни, костни, съдови, предизвиква образуването на камъни, ста­вен ревматизъм, импотентност, склероза, артроза, артри­ти. Практически е основа за всяко заболяване. Оксалова­та киселина, образувана от суров естествен растителен продукт, не се съединява със свободния калций в кръвта и не образува неразтворима сол — нещо повече, тя разт­варя тази сол, която е образувана от сварените продукти.

И така, оксаловата киселина от естествения суров продукт е единствената лечебна сила срещу образуването на соли, камъни, артрози, артрити и други болести.

Ето защо човек трябва да се храни основно с неварена естествена сурова храна — пресни зеленчуци, плодове, семена, листа, ядливи корени на храсти и дървета, плодове от храсти, ядки. Всички те са основни източници на енергия, светлина, въздух, вода, витамини, микроеле­менти, ензими, влакнини, а също и органични киселини, в това число и оксалова киселина, толкова необходими за нашия организъм.

Светлината и въздухът са главните енергоносители.

Човек се е появил на Земята в период, когато нався­къде по планетата е било топло. Не се нуждаел от дрехи. Ледниковият период го принудил да се защищава от сту­да. Той си измислил дрехи, но започнал да боледува, тъй като досегът с въздуха и светлината бил спрян от изкуст­вени покривки.

За да се избегне натрупването на въглероден окис в организма, Системата за здраве на Ниши препоръчва всекидневно (не по-малко от два пъти на ден) въздушно контрастни разсъбличания (ту да се облича топла дре­ха, ту да се излага голото тяло на открито за 12-15 мину­ти). Това усилва кожното дишане, отделя от повърхността на тялото пикочната киселина и други разпадни продук­ти, организмът започва да всмуква кислород, който разру­шава въглеродния окис. Така човек сам си повишава иму­нитета, става по-малко предразположен към простуда и други заболявания, в т.ч. и рак. За техниката на контрас­тното разсъбличане и обличане ще говорим подробно по-нататък, а засега следете кожата ви да се проветрява кол­кото е възможно повече, "да диша", да получава достатъч­но кислород. Храненето с растителни продукти, в чиито клетки е натрупана слънчева светлина, въздух и вода, ще повлияе благоприятно върху състоянието на организма ви.

Водата е живот

Чудото на живота се заражда изведнъж в тялото на майката и плодът започва своето развитие, като плува във вода, с която е изпълнена плацентата. След време, детето се изтласква с водата в света на светлината и първото не­що, което му е необходимо на този свят е майчиното мляко.

Бащата на гръцката философия Хераклит е казал: "Водата е източник на всичко във Вселената". Както е из­вестно от Библията, Иисус Христос придобил дух и сила след къпане в река Йордан, а Буда бил осеняван, когато наблюдавал блестящите капчици роса по зелените листа.

Водата представлява 70% от общото тегло на човека. От различните отделени от организма количества отпадни продукти, голяма част е водата.

В организма, водата се разпределя по следния начин: 50% се съдържат в мускулите, 13% — в костите, 7% — в кръвта и други органи.

Каква е физиологичната роля на водата в човешкото тяло? Как тя участва в жизнените процеси? Как регулира функцията на организма при взаимодействието му с обк­ръжаващата го среда, при непрекъснато приспособяване към постоянно променящите се условия на тази среда?

Водата се изразява с простата формула Н2О. Но в действителност тя не е такова просто вещество. Съедине­нията на кислорода и водорода във водата са многообраз­ни и сложни: например съединението НОН — (хидрол) "суха вода" или пара, НОН2 — (дихидрол) "природна во­да", НОН3 — лед или "твърда вода" (трихидрол).

Особено внимание заслужава природната вода, която заедно с кислорода, включва в себе си различни полезни органични вещества и определени количества радиоактив­но излъчване. Нещо повече, благодарение на уникалния химичен състав, природната вода предизвиква особени ре­акции в организма. Затова съхраняването на природната вода е наша първостепенна задача.

Но преди да използваме природната вода за пиене е необходимо да определим състава й. Водата, съдържаща голямо количество варовик се нарича "твърда", а тази, ко­ято съдържа малко количество — "мека". Ако не разпола­гате с проверен извор и се съмнявате в доброто качество на водопроводната или изворна вода, трябва да я преварите, да я изстудите и да залеете с нея кисели горски плодо­ве (от клюква, червена боровинка, ракитник, обелки или сърцевина на ябълки и др.). След като постоят известно време във водата, тя може да се пие.

Много полезни са и запарките от листа на малина, шипка, касис, райска ябълка. Обикновената преварена во­да е мъртва, в нея няма ензими, а минералните микроелементи са видоизменени. Затова се препоръчва закупуване­то на специални филтри за пречистване на водата. Ако не разполагате с филтър може да добавите на 1 чаша непреварена вода малко йод, ябълков оцет или мед. Нито един микроорганизъм не може да живее в кисела среда.

В райони, където почвата е богата на магнезий и хо­рата пият вода, съдържаща магнезий, консумират плодове и зеленчуци, растящи на тази почва, болните от рак са удивително малко. Магнезият предпазва от рак и го леку­ва. Той оказва благоприятно влияние и върху нервната, мускулната, ендокринната, съдовата и другите системи на организма. Затова Ниши смята, че е необходимо водата допълнително да се обогатява с магнезиеви соли. За свойствата на магнезия ще говорим по-подробно в разде­ла "Лечение и профилактика на рака", а също и в "При­ложения".

Влияние на водата върху обмяната на веществата

В организма постоянно се извършва обмяна на вещес­твата. При това водата се разпада на съставните си еле­менти: от белия дроб тя излиза издишвана под форма на пара (600 г в денонощие), отделя се като пот от почти 3 милиона пори, разположени по повърхността на тялото (600 г), излиза с урината (1300-1500 г) и през правото чер­во (1100 г).

Средната денонощна норма на отделяната вода е око­ло 3600 грама. Безспорно, във всеки човек въпросното ко­личество е индивидуално, затова за осигуряването на нор­мална обмяна на веществата, всеки е длъжен да приема толкова течности (или храна под форма на течност), кол­кото отделя от организма. Този, който не пие вода, поз­волява на отпадните продукти да се натрупват в клетките и съдовете и ускорява развитието на различни болести у себе си.

Водата е също така и важен фактор, регулиращ темпе­ратурата на тялото в съответствие с температурата на околната среда. Тя играе активна роля в обмяната на маз­нините, изхвърляйки ги чрез потта, като поддържа по та­къв начин постоянство в обмяната на веществата. Водата, изпита в достатъчно количество, помага за намаляване броя на бактериите в червата. В резултат на обмяната в организма се образуват определени количества вредни ве­щества. Ако няма достатъчно вода, храносмилателната система ги поглъща, получава се свиване на кръвоносни­те съдове и повишаване на кръвното налягане. Това не е болест, както обикновено се смята, а действие на лечеб­ните сили на природата и вместо лекарства следва да се пие вода.

Трябва разумно да се пие

Препоръчва се да се пие вода сутрин, след ставане от леглото. Отначало поизплакнете гърлото (най-добре е да добавите малко ябълков оцет), след това изчистете езика от белия налеп (с края на чаена лъжичка) с вода, изплакнете хубаво зъбите и накрая изпийте чаша избистрена прясна вода. Количеството на водата зависи от състояни­ето на човека. Този, който е предразположен към съдови или чернодробни заболявания, е по-добре да не изпива цялата вода наведнъж, а — по малко. Ако човек със здра­во телосложение привикне да пие много вода (до 2-3 лит­ра на ден), той може да изпива сутрин толкова, колкото му се иска.

Когато някой страда от чести естествени позиви но­щем, пиейки вода непосредствено преди лягане, рискува да получи заболяване на черния дроб и бъбреците. Лече­нието в такива случаи е въздушни бани и контрастни къ­пания, за които ще говорим по-нататък.

Много е полезно да се пие вода веднага след гореща вана или баня, тъй като това помага организмът да се ос­вободи от отпадъците. В същото време Ниши смята, че преди гореща вана може да пие вода само този, който се е научил да използва твърдо равно легло (в крайна сметка в продължение на 20 минути два пъти дневно), а този, който спи на меко легло — не по-рано от един час до при­емането на ваната.

Вредно ли е да се пие вода по време на ядене? Да! Много! Трябва да се избягва също така и по време на раз­ходка, при бягане или маратон. Водата може да повреди стените на стомаха. Да се пие вода, към която е добавена сол, може само преди закуска. Но солта вреди на бъбре­ците, особено ако се пие следобеда.

Някои хора пият вода в по-голямо количество, откол­кото им е необходимо. Обикновено те страдат от заболя­ване на задстомашната жлеза и липса на инсулин в орга­низма.

Двата водораздела в нашия организъм

А. Залманов разказва в своята книга "Чудото на Жи­вота": в организма на човека, водата се намира, както из­вън клетките, така и в тях. Междуклетьчната вода (водата на кръвната плазма и лимфата) съставлява 15-20% от об­щото тегло, а вътреклетъчната — 50% от общото тегло. Те­зи две големи водохранилища са разделени с клетъчни мембрани, посредством които се извършва не само физико-химично, но и биологично превръщане.

Извънклетъчната течност съдържа натриев хлорид и определени количества белтъчни молекули, които не бива да се пренебрегват. Във вътреклетъчната течност има мно­го малко натриев хлорид и относително голямо количест­во калий. Еритроцитите са богати на хлор и калий. В ор­ганизма на човека има по-голямо количество калий и сравнително малко натрий.

Извънклетъчната течност се състои от циркулираща кръв, лимфа, чревни сокове, гръбначно-мозъчна течност, течна среда на окото, ставна и околоставна течност.

Лимфата представлява циркулираща форма на извън­клетъчна течност. Ускоряването на лимфния ток повиша­ва интензивността и динамиката на обменните процеси, а забавянето и застоят на лимфната течност заглушава (притьпява) живота на клетките и тъканите. Междуклетьчната течност съдържа неголям процент белтъчни молекули, който значително се увеличава при бъбречни заболявания, особено в случай на липоиден нефрит.

Извънклетъчната течност е сходна по химичен състав с морската вода, а вътреклетъчната запазва своя химична индивидуалност, като поема калия и не включва натрия и хлора.

Забавянето на кръвната циркулация зависи не само от съкращаването на сърцето, но и от намаляване потока между капилярите и извънклетъчната течност. За да се ус­кори движението на кръвта и малко да се укрепи сърдеч­ният мускул, следва да се възстанови с помощта на капиляротерапия потокът на течността между капилярите и междуклетъчните пространства. Затова ще ни помогнат упражненията, препоръчани в шестте правила за здраве. Без да искам си спомням хвалебствената ода за водата, произнесена от Антоан дьо Сент Егзюпери: "Вода! Ти ня­маш нито вкус, нито цвят, нито мирис. Невъзможно е да бъдеш описана. Наслаждават ти се, без да знаят какво представляваш. Не може да се каже, че си необходима за живота, ти си самият живот."

Лабораторията вътре в нас

За да си представим удивителната работа на огромна­та биохимична лаборатория на тялото ни, трябва преди всичко да се запознаем с тези органи, които участват в създаването на кръвта, носеща ни жизнена енергия.

Зъбите. Природата не търпи излишество и безполезни неща. Колко хора са се замисляли над това, за какво са ни дадени зъбите? Вероятно не само за красота, но и за да можем лесно да отхапваме, разкъсваме и раздробяваме храната. Само тогава на нея ще могат да въздействат слюнката и стомашният сок, след което ще приеме течна форма и хранителните й елементи ще се превърнат в кръв.

Вие, разбира се, знаете, че имаме 6 слюнчени жлези: четири под езика, от двете му страни и под челюстите, две в бузите, пред ушите, по една на всяка страна.

Езикът. А защо е нужен езикът? Може би само за мър­морене, клетви и оплаквания? Не разбира се, той също играе своята неповторима роля.

Когато храната току-що е попаднала в устата, зъбите започват да работят като месомелачка. Езикът, оценявай­ки качествата й, бързо "телеграфира" в мозъка: "Постъпи студено или топло, прясно или не прясно, с такъв мирис, вкус и т.н." Като получава информацията и я оценява, мозъкът дава заповед на слюнчените жлези: "Пригответе ферменти за разграждане на сладко, солено, кисело!", на стомаха и червата: "Пригответе сок с такава и такава кон­центрация за смилане на това и това!", на жлезите с вът­решна секреция: "Пригответе секрети за разтваряне, усво­яване и отстраняване на еди какво си", на черния дроб: "Да се отдели толкова жлъчка!", на задстомашната жлеза: "Да се предостави такова количество панкреатичен сок", на бъбреците, съдовете и белия дроб и започва дейността на целия организъм. Слюнката веднага изтича през мно­гобройни пори в устната кухина и се смесвах храната.

Ако зъбите работят добре и храната се сдъвква нор­мално, слюнката ще проникне по-добре в нея, а направеното ще се отрази на по-нататъшния процес: доб­ре овлажнената храна се преглъща по-лесно. Но това не е главната функция на слюнката. Най-важното е: химично­то й действие, което се състои в бързото превръщане на всички вещества от скорбяла в захар. Такива вещества има много и в хляба и в кашата, но те са и във всеки продукт: плодове, зеленчуци, месо, риба. Превръщането на скорбелните вещества на твърдата храна в захар е първата стъпка в процеса на храносмилането.

Ако погълнатата храна е недостатъчно сдъвкана, про­цесът на смилане се нарушава и започва конфликт между природата и организма. Но Природата има добра "памет", тя винаги ще намери начин да застави своите длъжници да си платят.

Стомах. Нашият стомах е своеобразна торба с вмести­мост от порядъка на 5 чаши, а понякога и повече. Храната постъпва от гълтача в стомаха, в лявата му страна непосредствено под сърцето, а го напуска от дясната страна, влизайки в тънките черва през неголямо отвърстие — пилор — своеобразен клапан, който е направен така остроумно, че позволява на храната само да излезе от стомаха, не и да се върне от червата обратно.

Стомахът е главната химическа лаборатория на орга­низма. Вътрешната му стена" е покрита с тънка слузеста обвивка, изпъстрена с най-дребните жлезички, които се отварят в стомаха. Около тях е пръсната мрежа от най-малките кръвоносни съдове, с изключително тънки стени. Жлезите, разположени в стените на стомаха, изработват и отделят удивителна течност — стомашен сок. Тази силно Действаща течност разтваря азотистите (т.е. белтъчните)? Части на храната. Тя действа също и на захарта и на глюкозата. В стомашния сок се съдържа химичен продукт, на­речен пепсин. Той играе главна роля при преработката на храната. В здрав човек за денонощие се изработват около 4,5 литра стомашен сок. Смесвайки се с хранителната ма­са, под негово действие тя се размесва като в миксер. Процесът продължава дотогава, докато стомашният сок не се просмуче до всяка частичка на хранителната маса.

В случай че стомахът привикне на добре подготвена за храносмилане, добре сдъвкана и достатъчно пропита със слюнка храна, той работи идеално, като машина. Но ако, както става често, храната е сдъвкана едва наполовина или ако притежателят на този стомах е лакомник, пълнещ го докрай, работата му се нарушава. Вместо преработка на храната, започва процес на ферментиране и стомашното съдържимо се превръща в гниеща, разлагаща се маса.

Ако можеха такива хора, равнодушни към здравето си, да си представят в каква клоака се превръща стомахът им! Гнилостният процес на ферментация, възникнал като следствие на привикване към ненормално хранене, често хронифицира и се проявява със симптоми като лошо храносмилане или диспепсия.

Гнилостните ферменти остават в стомаха дълго време след приемането на храната, когато в него постъпват но­ви порции храна, те се смесват с остатъците от предход­ната, процесът на ферментация продължава и стомахът наистина се превръща в нещо, което напомня отходна яма. В такива условия той не е в състояние да използва правилно възможностите си, повърхността му става вяла, отпусната, изтънява, жлезите се запушват. При това напо­ловина преработената храна постъпва в тънките черва за­едно с киселини, образуващи се при развалата и гниене­то, в резултат на което се нарушава храносмилането в це­лия организъм и той се подлага на отравяне.

Тънките черва са тръбообразен канал, криволичещ, усукан, за да заеме, колкото е възможно по-малко място. Всмукващата им повърхност съставлява 4-5 квадратни метра. Тяхната вътрешна стена е обвита с кадифена кожица (лигавица), голяма част от която е покрита с напречни гънки, извършващи постоянни вибрационни движения, премествайки храната ту напред, ту назад. При това, от хранителната маса се отделят хранителни вещества и ста­ва тяхното резорбиране. Пухкавостта на лигавицата се дължи на безкрайно множество от микроскопични възви­шения — "чревни реснички".

Хранителната маса, изцяло смляна и наситена със стомашен сок, едва попаднала в тънките черва, се среща с течността, наречена жлъчен сок (жлъчка), която също се смесва с нея.

Черен дроб. Жлъчката се изработва в черния дроб. Тя се намира в готово състояние в специално плътна торбич­ка — жлъчен мехур. За насищане на храната, постъпваща в червата, са необходими около 2,5 чаши жлъчка на ден. Нейната задача е, съвместно с панкреатичния сок да под­готви за усвояване мазните части на храната, а също и да предотврати разлагането и гниенето на храната, при ней­ното придвижване през тънките черва, да неутрализира действието на стомашния сок, който вече е изпълнил ро­лята си.

За едно денонощие черният дроб изработва до 1,5 литра жлъчка. Една част от нея се насочва към червата, за да превърне мазнините, намиращи се в храната, в лесно усвоими продукти — млечен сок или емулсия от мазнини, а другата част на жлъчката се отправя към жлъчния мехур, където остава "до поискване".

Под действието на жлъчния сок, мазнините се разпа­дат и в резултат на редица химични превращения, започ­ват своето пътешествие в кръвта, където отново се разпа­дат на по-прости вещества, за да бъдат усвоени от клетки­те и тъканите. Отработените продукти от обмяната на мазнините излизат от организма като вода и въглена ки­селина. Всички тези чудесни преобразувания стават в ми­нерализирания поток на междуклетъчната течност.

А тази част, която е отишла в жлъчния мехур, губи во­дата си и става по-концентрирана. Ако тя стане много концентрирана, се образуват кристалчета (камъни), фик­сиращи много често калциеви соли. Така можем да си представим взаимната зависимост между образуването на камъни и движението на извънклетъчната течност в на­шия организъм. Затова при лечението на холецистит (въз­паление на жлъчния мехур) не трябва да се надяваме само на употребата на лекарства или единствено на диета. Ни­то с едното, нито с другото е възможно да се постигне из­лекуване или да се предотврати холециститьт и образува­нето на камъни. Нужен е друг начин на живот — този, който предлага Системата за здраве на Ниши: 6-те прави­ла на здравето, храненето с естествени, натурални продук­ти, водните процедури и въздушните бани, но главно — постът и пиенето на вода.

Черният дроб работи денонощно. Той дезинфектира, неутрализира, извежда токсините на умората, натрупали се през деня. Ако не бе така, ние никога нямаше да поз­наваме животворния сън, бодростта след пробуждане, щяхме да се събуждаме сутрин още по-уморени от момен­та на засипването.

Черният дроб ни осигурява енергия. Студените крака и ръце по принцип говорят за запушване на лимфните протоци на черния дроб. Затова е много полезно да спим на твърдо и равно легло, да постим за кратко време (до 24 часа с предварително очистване на червата), да се храним с "живи" плодове и зеленчуци, да ограничаваме употреба­та на мазнини и да следим за постъпване на достатъчно количество витамин С в организма.

Лимфата на черния дроб съдържа повече белтъчни молекули, отколкото тази на другите органи. Така нарече­ното цирозно възпаление може да бъде провокирано от запушване на лимфния проток в черния дроб. Запушване­то на лимфните пътища в капсулата на черния дроб, про­вокира болезнени изменения, които спират движението на течностите а коремната кухина. Асцитьт, натрупването на газове в дебелото черво, изместването на черния дроб в гръдната клетка водят до притискане на долната куха ве­на и свиване на лимфните пътища в коремната кухина, в резултат на което намалява лимфният поток в черния дроб.

И така, смилането е завършено. Започва процесът на поглъщане.

Поглъщането на хранителни вещества е процес, в хо­да на който пепсинът, млечният сок, гликозата се всмук­ват в кръвоносните и млечните съдове. Най-бързо се всмукват водата и течностите, отделени при храната от храносмилането на стомаха. Те се пренасят през кръвта на вратната (порталната) вена в черния дроб, където кръвта се подлага на строг анализ, след което се отправя към сър­цето — в дясното предсърдие.

След като пептоните и гликозата бъдат насочени в черния дроб, млечният сок на свой ред се всмуква през млечните съдове и попада в гръдния проток, откъдето постепенно прониква в кръвта. Черният дроб, както вече знаем, изработва жлъчка, която постъпва в тънките черва. Освен това в черния дроб се съхранява вещество, нарече­но гликоген. То се образува в него от хранителни сокове, които постъпват през вратната вена. Постепенно, ако има прекъсване на храносмилането, гликогенът се превръща в гликоза — вещество, подобно на гроздовата захар.

Задстомашната жлеза (панкреасът) изработва панкреатичен сок, който постъпва в тънките черва, където въз­действа главно на мазните вещества в храната.

Бъбреци. По-нататък в действие влизат бъбреците. Двата бъбрека са разположени в поясната област зад чер­вата. По форма напомнят бобени зърна. Те очистват кръв­та, отделяйки от нея отровни вещества, пикочна кисели­на и други отпадни продукти. Течността, изработвана от бъбреците, се спуска по два канала (уретери) в специален мехур — пикочен. Той се намира в тазовата кухина и слу­жи като резервоар за събиране на урината — течност изх­върляна от организма.

А как кръвта извършва своята работа? Тя тече по арте­риите към всяка клетка, за да изгражда нови клетки, да извършва поправка на старите и ги подновява, т.е. да въз­становява и лекува болните тъкани. Сетне по венозните съдове кръвта отнася със себе си остатъците от разрушени клетки и други отработени материали, за да бъдат изхвър­лени от организма.

Движението на кръвта от сърцето и обратно се нари­ча кръвообращение.

Достигнали сърцето, хранителните частици, възприе­ти и усвоени от кръвта се разпространяват навсякъде, за­почвайки пътешествието си по артериите.

Всеки човек може да има достатъчно количество кръв от най-добро качество. Появата на болести на кръвта у нас може да се обясни с глупавото привикване към незд­равословен апетит и неподходяща храна.

Кръвта е самият живот. Затова вие или сте си прия­тел, лечител, съзидател на своето здраве и здравето на по­томството си, или сте враг на самия себе си, унищожител на своя живот.

А какво става с венозната, отровена с нечисти вещес­тва кръв, която носи продукти от разграждането по обрат­ния път от всички клетки на тялото и е препълнена с не­чистотии и отпадъци?

Кръвта, излизаща от сърцето в артериите, има ярко­червен цвят и притежава живителни свойства. Когато се връща към сърцето по вените, тя придобива син цвят и лишена от хранителни вещества е натоварена с различни отпадъци на организма. От сърцето се устремява към клетките като прозрачен горски поток, а се връща обратно подобно на канална вода. Тази мръсна струя влиза в сърцето от дясната страна, през дясното предсърдие. Ко­гато дясното предсърдие се напълни, то автоматично се свива и заставя кръвния поток да се влее в дясното стомахче на сърцето, което на свой ред се съкращава и изп­раща кръвта в белия дроб, където тя се разпределя между милиони най-тънки кръвоносни съдове и достига до въз­душните клетки на белия дроб.

Лимфа. Вие вече знаете,че освен кръвта, в организма циркулира и друга течност — лимфа, която по състав мно­го напомня кръвта. Лимфата съдържа в себе си някои със­тавни части на кръвта, просмукали се през стените на кръвоносните съдове. В нея се намира и част от онзи "не­годен" материал, който очистен по-късно и преобразуван от лимфната система, отново постъпва в кръвта и започва да извършва "работа". Както виждате, нашият организъм е устроен много рационално. Той не изхвърля нищо, не­използвано докрай.

Лимфата циркулира по тънки венообразни канали, които са до такава степен малки, че не могат да се видят с просто око. Тези канали се вливат в големи вени и там лимфата се смесва с кръвта,като се връща към сърцето.

Когато млечният сок излезе от тънките черва, той се смесва не с кръвта, а с лимфата, която постъпва от дол­ните части на тялото и по такъв начин попада чрез лим­фата в кръвта, като в същото време други продукти от преобразуваната храна (например пептон и гликоза), пре­минават през вратната вена и черния дроб.

И така, всички хранителни вещества се движат по различни пътища, но се срещат в кръвта, която циркули­ра, без да спре из целия организъм.

Белият дроб. Мръсният поток на кръвта се разпределя сред милиони микроскопични клетки на белия дроб. Само да въздъхне човек и приток свеж въздух, обогатен с кислород, идва в съприкосновение със замърсената кръв през стените на капилярите, тези стени са достатъчно зд­рави, за да удържат в границите си кръвта и заедно с то­ва толкова тънки, че пропускат през себе си кислорода.

Когато кислородът идва в съприкосновение с кръвта, настъпва процес на изгаряне. Кръвта поема в себе си кис­лород и се освобождава от въглена киселина, образуваща се от гниещия материал, който кръвта е събрала от всич­ки части на тялото и е отправила по венозната система към белия дроб, очистената и обогатена с кислород кръв се отправя обратно към сърцето и става отново чиста, чер­вена и богата на животворни сили. Като достигне до ля­вото предсърдие, тя постъпва в лявото стомахче и оттам отново се разпространява по артериите, носейки със себе си живот да всички части на организма.

При положение че чистият въздух постъпва в белия дроб в недостатъчно количество, замърсените потоци отро­вена кръв няма да могат да бъдат очистени, а това значи, че не само тялото е лишено от кислород, но и подлежащи­те на унищожение вредни материали отново се връщат в артериите и започват да отравят целия организъм, което води след себе си болести както и неговата гибел. Ако чо­век диша не много чист въздух, то и тялото му ще получи недостатъчно хранене, непълно изхвърляне на отпадъците и — като последица — спадане на жизнения тонус. Вън от другото, който диша нечист въздух, получава синкав отте­нък. Често такива хора са отпаднали и анемични.

Влизайки в съприкосновение с кръвта, кислородът се съединява с хемоглобина й и сетне постъпва във всяка клетка на нашето тяло. Даже храносмилането зависи от това, в каква степен храната е наситена с кислород.

От всичко казано е ясно, че в белия дроб трябва да постъпва голям запас кислород, защото слабият бял дроб и лошото храносмилане почти винаги са неразделни. За да се разбере значението на този факт, никога не бива да се забравя, че тялото се храни от разградената храна, а не от изядената и че недостатъчното усвояване винаги предизвиква малокръвие, а следователно и предпоставки към сериозни заболявания.

Белият дроб, както и всички органи на тялото ни, съ­що зависи от източниците на хранене, т.е."светлина, въз­дух, вода, храна. Ако при отслабено дишане се получава непълно усвояване, той също отслабва и става още по-малко приспособим при изпълнение на дейността си, ко­ето естествено се отразява на функциите на организма.

Изгарянето на негодни материали предизвиква топли­на в организма. Хората, които дишат правилно не страдат от простуда, винаги имат достатъчно количество кръв, ко­ято им дава възможност да понасят, без да се уврежда зд­равето им, промените на външната температура. Нещо повече: самият акт на дишането принуждава човека да уп­ражнява вътрешните си органи и мускулите. Въпросното обстоятелство се отчита в Системата за здраве на Ниши, йога, аюрведа и много други оздравителни системи.

При недостатъчно дълбоко дишане, в действие се включват само част от клетките на белия дроб, голяма част от белодробната тъкан не работи, а всичко, което не работи — изсъхва, повяхва, отмира. Недостатъчната рабо­та на белодробните клетки означава незадоволително кис­лородно хранене.

Ако започнете да изпълнявате 6-те правила на здраве­то, ще се убедите, че още в първото правило — да се спи на твърдо легло, е заложена грижа за кожата, нервната система, черния дроб, мозъка, сърцето, състоянието на капилярите — пътят, по който се доставят продуктите на храненето до клетките на организма. Изпълняването два пъти на ден на упражненията "Златна рибка", "За капилярите”, "Допиране на ходила и длани", "За гърба и ко­рема" е свързано с дишането на клетъчно ниво. Тези пра­вила на здравето имат за цел не само да установят равно­весие в работата на всички системи на организма, не само нормалното функциониране на органите, но и осигурява­не на пълноценно хранене, създаване на здрави клетки, способни да устоят на всякакви болести.

Надявам се, че прочитайки този раздел, читателят ще види как в микроскопичното пространство, в недрата на всяка наша клетка, с главозамайваща бързина в течение на целия ни живот се зараждат, протичат и завършват без­брой реакции, представляващи огромното чудо, което ние наричаме живот.

Нашата храна

Според законите на природата в живия организъм, както и във всяка енергетична система, се извършва пос­тоянен обмен на енергия: някаква енергия постъпва, друга се отделя.

Храната е въвежданата енергия (както и светлината, въздухът и водата), а жизнените прояви (топлина, диша­не, движение, мислене, отделяне във вид на въглена кисе­лина, урина, фекалии, пот и т.н.) е отделяната енергия. За да бъдете здрави, необходимо е да съществува баланс меж­ду въвежданата (храната) и извежданата (жизнените проя­ви) енергия.

Но калориите нямат никакво отношение към здраве­то. Лесно ще се убедите, когато погледнете хората, упот­ребяващи мазна, месна, "престижна" храна. Ако храни­телните продукти се смятат за акумулатори, т.е. натрупва­щи жизнена енергия, то на въпроса къде се намира първоизточникът на енергията на хранителните продукти, може да се отговори така: в Слънцето! Значи, с нашата храна ние можем да получим "слънчева енергия".

Известно e, че процесът на образуване на материята е свързан с поглъщане на слънчевата енергия от растител­ните клетки,в които се съдържа зеленото вещество на лис­тата — хлорофил. С други думи, "пружината за управление на часовете на живота, действа само в растителното царс­тво".

Суровата храна

Лечебните сили на суровата храна са известни отдав­на. Тя съдържа в себе си ензими (ферменти), акумулира­ли слънчевата енергия, и е най-добрият доставчик на чо­века. Заедно с растенията ние усвояваме слънчева енер­гия. Без слънчева енергия няма живот, няма здраве.

Тя съдържа всички витамини в необходимото съчета­ние. Без тях няма здраве, но без сурови храни, пресни плодове и зеленчуци — няма витамини.

Суровата храна съдържа всички минерални елементи, необходими за човека в естествен вид. Без микроелемен­ти също не е възможен никакъв живот.

Тя постоянно имунизира организма срещу вредни бактерии. Само силният, чист и здрав организъм може да устои на инфекциозните заболявания.

Суровата храна съдържа повече алкални съставки, от­колкото кисели, което е важно за поносимостта, здравето и борбата с различните заболявания.

Тя съвместява в себе си здравия вкус и апетит.

Тя е твърда и затова изисква добро сдъвкване и дос­татъчно добра обработка от слюнката, което усилва и по­добрява слюнченото смилане, укрепва дъвкателния апарат и зъбите.

Суровата храна не предизвиква излишна жажда в ор­ганизма.

Тя е евтина: за нея не са нужни топлина, големи ко­личества мазнини и други продукти. Засища по-бързо, по-добре и по-икономично.

Не съдържа такива вредни за здравето примеси като оцветители, киселини, метални соли и т.н.

Естествената храна притежава и лечебни свойства.

Консумацията на сурови продукти е най-доброто средство против вялостта на червата. Суровата храна се използва с успех при сърдечни и бъбречни болести, зат­лъстяване, подагра, ревматизъм, атеросклероза, кожни бо­лести, тъй като е бедна на соли и белтъчини.

В Евангелието на Йоан е казано: "Яжте всичко това, което е поставено на Божията маса: плодове от дърветата, зърна, полезни треви, млякото на животните, меда на пче­лите. Останалата храна е дело на Сатана. Тя води до грях, болести и смърт".

И така, всичко говори за едно — изборът на храната трябва да се определя от способността й да създава в ор­ганизма биоенергия или жизнени сили. Вече знаем, че ако в организма кислородът е малко (а той винаги е малко в живота на цивилизования човек), се образува оксалова киселина, чието натрупване води до болести.

Трябва да се помни и това, че хранителните елемен­ти, съдържащи се в храната, лесно се разрушават от изкус­твените начини на приготвяне. Силно затоплената (над 39 градуса) храна, губи до 50%, а понякога и до 75% от слож­ните си съединения, ензимите, натрупващи слънчева енергия, въздуха и водата. А за да покрие загубата на хра­нителни елементи, тялото неизбежно ще иска повече хра­на. В крайна сметка се получава навик за преяждане. И този навик е една от главните причини за стомашните, бъбречните, сърдечните, съдовите и други заболявания.

В днешно време човек яде вероятно повече месо, от­колкото в който и да е друг исторически период. Цивили­зацията се основава на вегетарианството, селското сто­панство и градинарството. Племена, чиито живот е зави­сил от скотовъдството и лова не са оцелели. Растителната храна е необходима на всички! Известно е например, че ескимосите употребяват в храната не само обикновен ки­сел трън, великденче, но и еленов мъх.

Хиляди и хиляди болни, преминали от смесена към вегетарианска диета съхранили по този начин живота си.

Лекарите забелязали, че жените вегетарианки раждат много лесно и почти безболезнено деца, а след раждането се възстановявали далеч по-бързо от жените, които упот­ребяват смесена храна. Тревопасните животни имат мно­го по-голяма способност за синтез на вещества и защита от микроорганизми, отколкото хищните.

Растителните вещества дават на човек белтъчини и въглехидрати с по-високо качество, отколкото животинс­ката храна. Известно е, че при народите, хранещи се с плодове и ядки, раните заздравяват значително по-бързо, отколкото при месоядните европейци. Вегетарианците живеят по-дълго, отколкото консумиращите месо. Даже възникването на рака може да се свърже с чувствителност­та на организма към чужди белтъчини: смята се, че страш­ното заболяване се появява след белтъчно отравяне.

Ролята на белтъчините в организма

Според старите виждания белтъчината била мярка за хранителната ценност на продукта. Досега все още битува мнението, че за едно денонощие на човек са му необходи­ми 120 г белтъчини, 50 г мазнини и 500 г въглехидрати в съотношение 1:0,5:5.

Това изобщо не отговаря на истината.

Швейцарският учен, доктор по медицина, М. Бирхер-Бенер (на неговите изследвания се основава диетологията на Ниши) пресметнал: "За да се получат 118 г белтъчина, трябва да се изядат 600 г месо или 20 дузини яйца, или 3 кг зеле, или 6 кг картофи, или 30 кг ябълки, или да се из­пият 4 литра мляко." Съгласете се, количеството е нере­ално даже за най-непоправимия лакомник. То е направо смъртоносно! Следователно — храната трябва да бъде съв­сем друга! Каква? Да се обърнем към законите на приро­дата.

Работата е в това, че всеки остатък от белтъчини в чо­вешкия или животински организъм следва да бъде усвоен, изгорен, дори ако организмът не се нуждае от топлина, следователно да бъде усвоен принудително. Казаното е необходимо, защото неусвоената белтъчина се превръща в отровни вещества (птоамини или трупни отрови). Но за използването на белтъчините, за тяхното принудително унищожаване се влага много енергия от организма, при което другите вещества като мазнини и въглехидрати (между другото въглехидратите в техния остатък също се превръщат в мазнини) вече не се включват в изгарянето и се натрупват в тялото непреработени. То води до излиш­ни килограми и затлъстяване и създава почва за съдови, сърдечносъдови и други заболявания.

Изследванията на немския учен Рубнер доказват вли­янието на остатъците от храната върху организма. При прекомерното включване на голямо количество въглехид­рати и мазнини в храната, се активира инстинктът за са­мосъхранение и организмът се бори или със загуба на апе­тита или с повръщането. Но ако все още има излишък на тези продукти в организма, започва тяхното незначително разлагане. Необработените частици попадат в дебелото черво, където се натрупват като екскременти. Дебелото черво е богато на кръвоносни съдове, чрез които продъл­жава всмукването дори от тези депа на разложени продук­ти. Чрез потока кръв те се разнасят по целия организъм, отравяйки го. Този факт още веднъж ни убеждава, че трябва да се пазим не само от трудноусвоимата и калорична храна, но и от нейните остатъци.

По-рано се смяташе, че живите клетки не могат да из­граждат своя субстанция (тоест себе си) нито от въглехид­рати, нито от мазнини. Но се оказа че не е вярно. Ниши доказал, че в живия организъм като в голяма химическа лаборатория има постоянно взаимозаместване и взаимопревръщане на белтъците в мазнини, мазнините във въгле­хидрати, въглехидратите в мазнини и въглехидрати. При бременните това проличава най-добре. Ако в храната на жена, очакваща дете, не достигат витамини и микроеле­менти, белтъчини, мазнини или въглехидрати за развити­ето на плода, то зародишът сам ще си вземе всичко от клетките на майката и ще изгради своя скелет, зъби и ор­гани. Затова в този отговорен период жените трябва с осо­бено внимание да се отнасят към своето меню.

Чрез изследванията си Рубнер направил интересно от­критие: оказало се че белтъчините, след като веднъж са попаднали в организма, първо в стомаха и после в черва­та, се превръщат в пектин, а попадайки в кръвта много бързо се разграждат на две части: азотосъдържаща и неазотосъдържаща. Азотосъдържащата част на белтъчината е изцяло непригодна за снабдяване на организма с енергия. При непосредствената топлина тя се разпада на пикочообразуващи вещества и се отделя от тялото. А втората част (несъдържащата азот) — доставя на организма цялата гра­дивна енергия на белтъчината, въпреки че има само напо­ловина полезен ефект — 52-56%. Рубнер установил, че то­зи без азотен остатък не е нищо друго, освен съдържащи­те се в белтъчината въглехидрати! Това означава, че за създаването на биоенергия за нашия организъм, са необ­ходими не белтъчини или мазнини, а въглерод, който е синтезиран от белтъчините. Ще рече: именно въглеродът дава жизнената енергия на човека.

Нито в областта на медицината, нито в областта на промишлеността някой желае да научи нещо повече за та­кива открития. Всички са убедени, че истинската храна на човека са месото, яйцата, рибата, изварата, млякото, кренвиршите, шунката, бифтекът, котлетите. Но се оказ­ва, че получаваме от всичко споменато само 52-56%, при това въглехидрати, а в същото време в меда, сладките пло­дове и зеленчуците тези въглехидрати се съдържат в най-добрите комбинации.

Изследванията на Рубнер показват също, че въглехид­ратите са най-икономичните хранителни вещества. А бел­тъчините, особено несвойствените за природата на чове­ка, т.е. животинските или кулинарните, се изразходват с големи загуби (повече от 80%). Тоест те не могат да дос­тавят на организма необходимото количество енергия.

Винаги трябва да помним забележителните думи на М. Бирхер-Бенер: "Резултатите, получени от Рубнер, пре­обръщат всичко, което сме учили досега по въпросите на храненето и което е имало значение в практиката; те са същината на най-задълбочените ни изследвания. И ние не можем и не трябва да ги заобикаляме само защото ни е неловко да осъзнаем нашето заблуждение. Върху тези из­следвания се основават всички по-нататъшни коментари по въпросите на храненето. Желаещите да стоят твърдо на страната на науката следва да изучат и оценят основите на новото учение за храненето. Тези, които продължават да стоят на старата позиция, ще останат извън науката."

И ето още един парадокс.

Чрез изследванията на учените е доказано, че при въз­растния организъм само 4% от цялата енергия, отделена с храната, отиват за изграждането на нови клетки, а остана­лите 96%, се изразходват под формата на енергия. Това още един път доказва, че в растителната храна има по-благоприятно съчетание на хранителни вещества, откол­кото в месната и сама по себе си представлява достатъчно и подходящо средство за хранене на човека. За необходи­мостта да се допълва с месо, не може да става и дума.

Напротив, по-правилно е здравият организъм да се пред­пазва от консумацията на месо, на болния е желателно да се предлага растителна и сравнително бедна на белтъчини храна.

Удивително малко белтъчини се съдържат в кърмата, предназначена от природата за отглеждане и хранене на новороденото. Това означава, че и отрасналият организъм може да се задоволява с малко количество белтъчини.

Какво количество белтъчини са необходими на чо­века? В научно-популярната литература пише, че е нужен 1 г на килограм тегло, а на подрастващия организъм или на някои болни — малко повече. Въпросът остава спорен и до ден днешен.

Световната здравна организация е установила доста високи норми от гледна точка на природната хигиена: за мъж с тегло 65 кг — от 37 до 62 г белтъчини, жена с тег­ло 55 кг — 29-48 грама. Но най-ниската граница на тази норма е призната от натурхигиенистите като най-правил­ната.

Според вегетарианците, за да бъдат пълноценни бел­тъчините, на възрастния човек са необходими средно 18 г на денонощие. В книгата на Тарасов и Бохановская "Су­ровата храна и приготвянето й" се казва: "Човек, който се занимава с умствен труд и води заседнал начин на живот, трябва да се ограничава с 25-29 и дори 15 г белтъчини на ден. Това количество белтъчини може да бъде взето от 100 г бадеми или други ядки".

Някои лекари смятат, че диета с ограничаване на бел­тъчините до 25 г може да покрие минималната нужда от тях, но последващото им намаляване би означавало вече "гладен режим". Само че те не споменават нищо за качес­твото на белтъчините.

А ето какво пишат Тарасов и Бохановская: "Колонии, хранещи се с плодове и сирене са съществували още през 1924 г. в Калифорния, Аржентина, Австралия. В Калифор­ния и сега се увеличават хората, които ядат само плодове. Тяхната дневна норма съдържа по-малко от 22 г белтъчи­ни, които те взимат от плодовете".

И така, казват ни, че ежедневната храна трябва да съ­държа не по-малко от онова, на което се разпада и отде­ля от организма.

Ниши ни обръща внимание, че в организма се извър­шва взаимно превръщане на всички ингредиенти в необ­ходимите за жизнената дейност продукти. Това говори съвсем точно, че пренасищането с белтъчини е опасно и че най-ценното на продуктите, което има значение за жизнената енергия, е съдържанието на въглехидрати в тях.

Изучаването на храненето на папуасите показва, че в организма им белтъчините се разпадат за едно денонощие и се отделят 30-45 г, а с храната постъпват само 20-30 грама. Откъде си набавят недостигащите 10-15 грама? Оказва се, че "използват" бактериите в червата, които фиксират разтворения в храносмилателните сокове азот от въздуха и произвеждат от него белтъчина. Тези данни се използват с удоволствие от специалистите по микрофло­рата, когато показват на какво са способни бактериите на червата.

Що за вълшебни бактерии? На този въпрос отговаря А. П. Чупрун: "Струва си да се подчертае, че бактериите са най-обичайните обитатели на червата на всеки човек, а тайната е в това че храната на папуасите се състои главно от батати, сладки картофи, богати на въглехидрати (заха­ри, скорбяла), съдържащи съвсем малко белтъчини, но напълно пълноценни, каквито има и в нашите обикнове­ни картофи.

Кажете сега, прави ли са онези, които наричат натуропатите, хората, хранещи се със сурова храна — фанати­ци и "ненормални" и твърдят, че е невъзможно да се нах­рани страната ни без месо и хлебни изделия?

Разбира се, ядките засега са трудно достъпни, фурми­те, смокините и много плодове, богати на въглехидрати основно се внасят. Но нашата страна е произвеждала око­ло 30% от общия добив на слънчоглед, а неговите семки съдържат прекрасни хранителни белтъчини в изумително съчетание с природни мазнини, витамини, микроелемен­ти и въглехидрати. Брашното от семената, след извличането на маслото от тях, съдържа 88% белтъчини.

Суровите почистени семки на слънчогледа са основно лакомство и първа необходимост за вегетарианците и натурхигиенистите.

Слънчогледовите белтъчини се съдържат не само в яд­ките и маслодайните семена, но и в тревата, която е хра­на на животните. Листата и зелената маса на растенията са най-перспективни за задоволяването на човешкия ор­ганизъм с пълноценни хранителни белтъчини. Това е и по-евтино и по-просто, отколкото отглеждането на доби­тък или странстването по океаните заради белтъчините на рибата.

Полезно ли е месото?

М. Бирхер-Бенер разказва: "Имах двама рикши — силни младежи на 22 и 25 години. Те трябваше ежеднев­но в продължение на три седмици да ме возят 40 км на бе­гом, без да спират, мен, тежащия 80 килограма. Беше им запазена предишната храна, чието съдържание бе намале­но два пъти от обичайната медицинска норма, и съдържа­нието на белтъчини се колебаеше между 60-80% от необ­ходимото количество. Затова въглехидратите се приемаха в необикновено голямо количество във вид на ориз, кар­тофи, ечемик, кестени, корени на лилии и други местни храни. След 14 дни претеглих своите рикши. Попитах ги искат ли месо. Те ми бяха много благодарни, тъй като за тях месото е разкош. Тогава замених част от въглехидра­тите със съответното количество белтъчини, наистина, не с толкова голямо, колкото изисква нормата, но все пак прилично. Рикшите го ядоха с удоволствие, но след три дни дойдоха при мен с молба да спра месото и да им го дам след приключване на опита, тъй като се чувстват мно­го уморени и не могат да бягат така хубаво като преди. След което ги върнах на предишната храна."

Този пример показва нагледно, че месото няма нищо общо с мускулната сила. То притежава само възбуждащо действие, което именно се приема като свидетелство за ценните му хранителни качества. Всъщност тези ценни качества са нищожни и колкото повече месо яде човек, толкова по-малко издръжлив и работоспособен става.

Бирхер-Бенер предупреждава: "Нито науката, нито опитът на човечеството показват, че месото е укрепваща храна. А видимото увеличаване на силите и привидната здравина при употребата на месо, се базира както при приемането на алкохол, на фаталната измама на нашите вкусови нерви и сетивни органи. Раздразването, токсич­ното въздействие, възбуждането се възприемат за прилив на сили."

Обаче много хора продължават да мислят, че месната храна принадлежи към най-питателните и леки за орга­низма блюда, а без месо човек е неспособен за физически труд, спорт и сексуален живот. Нека разберем, доколко отговаря на истината.

Първо, на месото му е необходимо значително повече време за преработване. Оризът например, се смила за 1 час, ябълката, овесената каша, суровото яйце — 1 час и 20 минути, прясното мляко — 2 часа, а месото от 3 до 5 ча­са и повече. Именно заради това продължително смилане на месото в стомаха хората считат, че месните блюда за­сищат: след ястие с месо, човек не мисли за ядене в про­дължение на няколко часа.

Но сега вие знаете какво става с месото, след като е попаднало в стомаха ви! Представяте ли си колко грамад­но количество смилателни сокове са необходими за пре­работване и усвояване на месото, каква работа извършват през това време бъбреците, черният дроб, сърцето, белият дроб. Спомнете си: след приемането на месо кръвта се на­пълва с пикочна киселина, пуринови вещества, а нашите полугладни клетки се отравят с токсини, изработвани в самия организъм. Месото и неговите продукти — колбаси, кренвирши, сардели, шунка и т.н. повече тровят, отколко­то хранят нашия организъм, улеснявайки появяването на различни болести. Децата, чиито защитни сили са още слаби, по правило боледуват именно от вкусната месна храна. Нито месото, нито бульонът, нито яйцата не тряб­ва да се дават на детето до 7-8 годишна възраст. В такава възраст организмът му още не притежава сили, способни да неутрализират токсините, образуващи се при употреба­та на тези продукти.

Второ, в месото се съдържа голямо количество раз­лични допълнителни вещества, които оказват особено вредно влияние на нервната система, а техните соли възпаляват съдовата система. Поради това не е изненадващо, че сред хората, консумиращи основно месо, толкова чес­то се среща неврастения, разстройства на половата систе­ма, израждане на съдовете, сърдечни заболявания, ане­мия, преждевременно състаряване.

Трето, месната храна е приготвена от мъртва, бързо разлагаща се тъкан, съдържаща в изобилие различни гнилостни отрови и други отровни белтъчни съединения, за­мърсяващи организма ни. Особено богати на отровни продукти са дивечът, рибата, стридите, раците и старият кашкавал.

Най-после, суровото или недопеченото (недоварено) месо съдържа личинки от различни паразити, които се настаняват в нашия организъм и предизвикват тежки за­болявания.

Въпреки това, силните бульони, с които хранят бол­ните и децата, се смятат за много полезни и питателни. След хирургични операции, отстраняване на тумори вед­нага се предписват бульони. Но полезното нещо — белтъ­чините — чистоплътната домакиня внимателно отделя и изхвърля във вид на замърсяваща супата пяна или утайка, а твърдото вещество — хрущялите, сухожилията и костите — нямат никакво диетично значение даже в съчетание с най-вкусните части на месото; доказано е, че те не само не поддържат жизнените процеси, а по-скоро им вредят. Ако не са житните растения, зеленчуците, хлябът и други­те подправки към супата от месо, то при основна консу­мация на месна храна щяхме да умрем от гладна смърт. Месният бульон не принадлежи към групата на хранител­ните вещества. Той служи само за раздразване на нервна­та система и има много сходно действие с такива стиму­латори като чая, кафето, алкохолът, тютюнът, подправ­ките (люта чушка, канела, ванилия, горчица и т.н.) Те не хранят, не осигуряват организма с жизнени сили или биоенергия, а са само бич за човека, подобно на камшика за изнемогващия от работа кон.

Мазнините

Растителните мазнини са за предпочитане пред живо­тинските. От животинските може да се употребяват само масло (безсолно) в малки количества, без топлинна обра­ботка (1 чаена лъжичка на ден). Витамин D се образува в организма под въздействието на слънчевите лъчи, а излишъците от този витамин не са съвсем безопасни. Сметаната също не бива да превишава 1 супена лъжица на ден.

Растителното масло, сметаната, кравето масло следва да се консумират директно, тъй като топлинната обработ­ка ги прави канцерогенни.

Натуралните мазнини се осигуряват от ядките и сем­ките. В тях има в удивителни и лесноусвояеми пропорции белтъчини, мазнини, въглехидрати, вода, витамини, мик­роелементи, ензими, влакнини, слънчева енергия. Но за­ради високото съдържание на мазнини не трябва да се употребяват прекомерно. Ако се придържате изключител­но към плодово-ядковата диета, то количеството на ядките или семената да бъде не повече то 100 г на ден. Но прибавите ли към такава диета и животински белтъчини — киселомлечни продукти, риба, месо, яйца, извара, то­гава количеството на ядките да е съвсем малко или въоб­ще да се избягват.

Енергийна ценност на продуктите

Ценността на растителните продукти за съжаление се смята все още за нищожна. Нали суровите плодове и зе­ленчуци съдържат ограничено количество белтъчини. И за да се следват препоръките, давани от медицината — да се консумират 120 г белтъчини на ден — трябва действител­но да се изяждат 30 кг ябълки. Това е невъзможно и най-вече не е нужно, а изчисленията не са верни.

Работата е там, че тези цифри са продиктувани от об­стоятелствата и социалните потребности на обществото. "Съвременната медицина, която се опитва по пътя на фармакодинамичната химия да постигне бързо оздравява­не, без да мисли за бъдещето на физиологично болните, се е родила във военните и следвоенни периоди на 1914 и 1945 години. Двете световни войни и заплахата от тях, студената война, различните идеологии, нравите, също толкова радикално са променили терапията.

Съвременната медицина, рожба на големите социални преврати, е била принудена бързо да удовлетворява пот­ребностите на армията по време на бой. Било е необходи­мо да се оперира бързо, да се изправят на крака ранените войници и болните за попълване на загубите. По отноше­ние на тези неминуеми обстоятелства медицината във всички държави е изпълнявала добре дълга си, — пише А. Залманов.

Излишни са всякакви коментари!

Забележителният швейцарски диетолог, създателят на лечението на основата на енергетиката Бирхер-Бенер предлага да се оценява всеки продукт от гледна точка на неговата енергийна ценност, съдържанието на всички "строителни материали" — белтъчини, мазнини, въгле­хидрати, витамини, микроелементи, ензими, влакнини и т.н., а също и лекото им усвояване и отделяне като отпа­дъчни продукти. Нека се възползваме от неговото определение на хранителните продукти като акумулатори (спестители за бъдещо използване) на жизнена енергия.

Растителни акумулатори от I степен. Това са всякакви плодове, ядките, салатите, ядливите листа, корените, се­мената. Тези продукти се смятат за най-добрата и укреп­ваща за човека храна. От разграждането им в организма се получават различни видове биоенергии, притежаващи най-висок потенциал и създаващи максимална мускулна, нервна и психична енергия. Организмът, който се храни с тях в натуралния им вид, изпълнява жизнените си функ­ции с минимални за своите органи и системи щети.

Към акумулаторите от I степен обикновено се отнасят като към десерт, добавяйки ги към основната храна.

Прието е, че плодовете трябва да се консумират в малки количества. Вече разбрахме, че причината за това е неправилната представа за белтъчините. Но на човек са му необходими ежедневно 30-40 г белтъчини. Откъде да ги вземе?

За да се удовлетворят потребностите на организма, храната ни следва да съдържа белтъчини от растителни продукти, смесени с мазнини и въглехидрати. В този сми­съл може да се каже, че смесената храна е и най-правилната за човека. А такава смесена храна (т.е. природна) са зеленчуците, плодовете, ядките, семките, листата и корените на ядливите растения.

А какво да правим с разделното хранене? Мисля че разделното хранене (има се предвид варената храна) е предназначено за лакомниците или тежкоболните. Жива­та растителна храна — е храната на Бога. Нима ще се на­мери лекар или кулинар, който да приготви ядене за чо­век по-добре от самата природа?

А. Залманов казвал: "Запомнете, който и да е учен не би могъл да бъде по-умен от природата". И аз съм съглас­на с него. Как може да се отделят белтъчините, мазнини­те и въглехидратите в ядката, плодовете, зърното? Дали белтъчините се намират само в месото и неговите продук­ти? Мислите ли че клетките на ябълките или кайсиите не съдържат белтъчини? Да, белтъчините в тях са малко. Но природата ни е устроила така, че на нас не са ни необхо­дими повече. Ядрото на всяко жива клетка има белтъчини в толкова незначителни, такива божествено хармонични съчетания, сякаш специално са приготвяни за месоядните, към които се отнася и човекът. "Всички растителни продукти съдържат белтъчини и би било крайно непра­вилно да се мисли, че те се намират само в месото или яй­цата" — пише Бирхер-Бенер.

На плодовете се приписва още един недостатък — го­лямото съдържание на вода. Но и това е несправедливо. Както вече знаете, организмът се нуждае от вода — до 3 литра на ден; още повече употребата на "мъртва" вода при приемането на плодовете се понижава, тъй като при храненето с плодове е необходимо значително по-малко во­да, отколкото при храненето с месо.

Водата от плодовете и зеленчуците попълва кръвта почти без разход на енергия за организма и по-лесно се усвоява.

Организмът получава въглехидрати, толкова необхо­дими за него, основно от плодовете и сладките зеленчуци. Надявам се, че никой няма да си направи погрешния из­вод, че трябва да се яде колкото се може повече захар и продуктите, в които тя се съдържа. В никакъв случай! За­харта е вредна — това е известно отдавна. За усвояването на промишлената рафинирана захар на организма му се налага да изразходва огромно количество витамин С, В и цялата му група, и калций. Става дума за естествената за­хар, за въглехидратите, които дават най-голямо количест­во енергия и се усвояват най-лесно от всичко в организ­ма. Такава захар (фруктоза и гликоза) се съдържа само в суровите, т.е. живите продукти, които не се нуждаят от топлинна обработка. Ето защо е необходимо да се увели­чи консумацията на плодове, както от болните, така и от здравите хора. Потребността на организма от натурална фруктова захар е 4-5 пъти повече, отколкото от белтъчи­ните и мазнините. Тя не може да бъде заменена от никой изкуствено приготвен продукт.

Към акумулаторите от I степен с животински произход, се отнасят майчиното мляко, невареното мляко на бозай­ниците и суровите кокоши яйца.

Млякото е нормалната храна за новороденото, но не и за възрастния човек. За възрастния организъм са необ­ходими относително по-малко белтъчини и въглехидрати. Затоплянето на млякото повече от 75°С води до вредни за здравето изменения. Свареното краве мляко се усвоява много трудно, освен това в него няма нито слънчева енер­гия, нито витамини, нито микроелементи.

Опасно е да се ядат сурови яйца. Геронтолозите пре­поръчват белтъкът винаги да се консумира варен, а жъл­тъкът суров. Но за да се избегне заразяване със салмонелоза, трябва за 10-15 секунди преди ядене да се накапе в жълтъка някаква киселина (лимонена, ябълков оцет или доматен сок).

Такива храни като полурохко яйце или яйца "на очи" трябва да се ядат в съчетание със зеленчукови или зелени салати. Те могат да се превърнат в прекрасен обяд. Но не трябва да се злоупотребява с яйчените ястия. Не се пре­поръчват особено за децата.

Растителни акумулатори от II степен — това са житни­те растения.

За ползата и вредата от зърнените храни

Ето какво пише по този повод А. Чупрун: "Залагане­то на зърнените храни в донаучната епоха, сякаш доведе човека до задънена улица. Разораните земи са изложени на много по-голяма ерозия, което ни води към световна екологична катастрофа. А зърненото световно стопанство, въпреки че ни храни, не осигурява пълноценна здравос­ловна храна нито за човека, нито за животните."

Основният недостатък на зърнените храни е липсата на баланс на аминокиселините — на незаменимите лизин, триптофан, които са в много малко количество в зърнени­те растения и на заменимите, съдържащи се в излишък, но които не играят никаква роля, тъй като пълноценна зд­рава кръв (следователно и клетки) не може да има при липса дори на един от компонентите.

Коварството на зърнената храна се състои в това, че заради недостатъчното балансирано съчетание на белтъчи­ните, организмът започва да изпитва повишена потреб­ност от храна, богата на белтъчини. А за да се преработи и усвои тя, са необходими повече витамини. Така възник­ва преяждането, от което следва леко напълняване, влече­ние към животински продукти, стимулатори, алкохол, след което се появява букет от болести.

Затова не прилагайте дълго време зърнени диети, до­ри и най-модерните (от типа Озава). Продължителната зърнена диета без зеленчуци ви гарантира артрит, артроза, остеохондроза, ревматизъм и пр.

Основоположникът на лечебното гладуване в нашата страна проф. Ю. С. Николаев разказва: "Преди революци­ята в Москва имаше много каруцари. След една година всяко конче започваше да куца, заболяло поради хранене само със зърнен фураж. Тогава кончето го отвеждаха на село, за да попасе и оздравее, а в замяна от селото взима­ха нов кон. След една година новият кон се разболяваше от артрит, като куцаше със всичките си четири крака, а този, който се е хранил една година със зелена трева озд­равяваше. Ето ви и тайната на артрита".

Г. Шелтън, цитирайки свой съмишленик пише: "Към храната, която включва грах, хляб, картофи, захар, печено месо и (след обеда) десерт, следва да се добавят и комп­лекс от витамини от група В, известно количество сода за пиене и адресът на най-близкия специалист по артрит и други болести." По-добре не би могло да се каже!

Ако у човека са вече налице заболявания на хранос­милателната система, или не достигат ферменти за прера­ботка на храната, за него е по-добре напълно да изключи продукти от ръж, пшеница, ечемик, овес и да ги замени със запарки от тези зърнени храни (вж. "Рецепти"), пло­дове, плодови салати или сокове, а също и млечни про­дукти.

Но се разрешава да се приемат в съчетание със зелен­чукови салати или техните сокове ориз, царевица, а също и соево-бобови храни. В ориза и в царевицата няма глутен, на който са богати пшеницата, ръжта, ечемикът и овесът.

Хлябът следва да се приготвя от грубо зърно. Той е белтъчен продукт, а с белтъчините, както вече знаете, е по-добре да се отнасяме с повишено внимание. Но глав­ното не е в това. Желязото, толкова необходимо за обра­зуването на хемоглобина, се съдържа в зърнените люспи. Например пшеничните трици съдържат пет пъти повече желязо от пшениченото брашно. Запомнете: Белият хляб и кафето са храната на анемичните.

Зърнените растения — овес, пшеница, ръж, ориз, ече­мик, просо и други, съзряват за кратък период, растат и виреят добре навсякъде. Само по тази причина те са ста­нали основа за съществуването на цели народи. Но Шелтън смята, че единственият допустим зърнен продукт са непреработените изсушени зърна. И казвайки го, той все пак е против употребата на зърнени храни при прехода към естественото хранене. Причините за това са следните:

1.         Човекът е "плодоядно" същество, което не е приспособено към употребата на зърнени растения и даже на цели зърна.

През последните години научни изследователи се за­интересували от диетата на хората от каменния век и стиг­нали до извода, че хранителният порцион от посочения период може да служи като образец на съвременния човек и модел за създаването на защита от някои характерни за нашия век болести.

Та нали от тези далечни времена съставът на храната се е изменил силно в полза на обстоятелствата, диктува­щи на човека начини за съхранение на живота. Но човеш­ките гени са останали неизменни. И ето една от причини­те за някои "болести на цивилизацията". Например, в храната на нашите прадеди, житните растения са отсъст­вали напълно: 65% от храната са били плодове и зеленчу­ци, а 35% — месо на диви животни, имащи средно само 5% мазнини (докато в същото време говеждото месо съ­държа 25-30%).

2.         Житните растения са скорбялна храна. Тя изисква за усвояването си значително повече време и енергийни загуби, отколкото плодовете и много по-трудно се усвоява.

"Житните растения и хлебните изделия са основата на храненето на т.нар. вегетарианци, които не се ръководят от някакви принципи, освен от това, че не бива да ядат месна храна. Поради тази причина тяхното здраве не е по-добро и те не живеят по-дълго от всички останали" — пи­ше Е. Денсмор, който нарича всички зърнени храни "смъртоносни продукти", а не "продукти на живота."

Провеждайки свои изследвания, той се убедил, че "по-доброто са плодовете, а по-лошото — житните растения".

Когато картофите, брашното, оризът или което и да е олющено житно зърно (както и месото или бобовите рас­тения) се варят дълго време, се получава желирана слуз като лепило. Тази слуз много бързо се вкисва, гние и се превръща в място за развитие на гъбички, плесени и ба­цили.

Храносмилането е също варене, изгаряне. Кръвта, както знаем, може да усвои само преработена храна. Но в началото на храносмилането започва да се отделя слуз. Червата и стомахът постепенно се покриват със слуз, ко­ято би могла да започне да гние, да запуши кръвоносните съдове и в края на краищата да доведе до заболяване на кръвта.

Какво представлява тази слуз? Сбор от болестотворни вещества — пикочна киселина и отрови, образуващи се в процеса на обмяната на веществата, въглена киселина и т.н. Всички тези продукти от обмяната на веществата от животински и растителен произход имат едно свойство — те са лепкави. Като залепват към лигавиците на стомаха и червата, те постепенно се натрупват, замърсяват съдовете, белия дроб, сърцето, бъбреците, черния дроб и други ор­гани. Но както е известно, само чистият, здрав и без слуз организъм е способен да оказва съпротива на болестите.

"Единствените и действително употребяващи житни зърна същества, могат да бъдат птиците. Много породи птици изяждат голямо количество зърна, а за тях зърното е единствената храна. Птиците имат храносмилателна сис­тема, която е съвършено различна от тази, на другите жи­ви същества, и още повече от човешката. Но даже и пти­ците хранят своите пиленца не със зърна, а с насекоми, плодове и семена." (Денсмор).

Повечето житни растения са некачествени.

В зърнените растения има излишък на киселини и недостатъчно калций, тъй като в почвата, от която растението се храни, почти винаги присъстват варовити вещества и зърната се нуждаят от калций, само за собствения си растеж. Но потребностите от калций за животните и човека са много големи. Всички изследователи-експериментатори, всички почитатели на природата имат сходно мнение, че така усърдно хвалената зърнена диета не е подхо­дяща за човека. В овеса има дефицит на алкални соли, в ориза — недостиг на калциеви, натриеви и хлорни, на пшеницата не достигат натрий и калций. Във всички зър­нени храни количеството на йода е недостатъчно, което е жизнен проблем.

Липсата на минерали е основният недостатък при храненето на животни, получаващи главно зърнени расте­ния. Затова в дневната им храна трябва да се включи и тревата.

Твърдението, че чистата пшеница е прекрасна храна, е просто необосновано изказване на свръхентусиазирани търговци.

"Има вегетарианци — пише Г.Шелтьн, — които би било по-правилно да се наричат "зърноеди". Те са изклю­чили от своето хранене месото и са го заменили с голямо количество зърнени растения. Правят го, защото обикно­вено им казват, че чистата пшеница е "най-прекрасната храна", съдържаща всички елементи, от които се нуждае организмът и то в правилни пропорции. Тези хора упот­ребяват не само много зърнени растения, от които сами­те страдат, но и ги приемат в такъв вид, който предизвик­ва ферментация. Да вземем например толкова много раз­пространения варен овес, на който добавят мляко и захар. Това е една от най-лошите комбинации, която някога е попадала в човешката уста. Практически тя е неусвояема.

Овесената и царевичната каша, ръжените продукти се смятат за полезни, защото от тях се напълнява. Но всъщ­ност тези термично третирани зърнени храни напомнят дървените въглища. Смята се, че те се усвояват добре, тъй като са преминали топлинна обработка. Но ние знаем, че това, което е преминало топлинна обработка при висока температура или натиска на пресата, е лишено от всякак­ви хранителни качества.

Диета, състояща се само от пречистена пшеница не осигурява живот, здраве и растеж в идеален вид. Към нея е необходимо да се добави естествена зелена храна, коли­чеството на която трябва да превишава в крайна сметка три пъти това на зърнената храна.

Пшеницата е с най-голяма киселиннообразуваща спо­собност между зърнените храни. Овесът влияе лошо на зъ­бите. Оризът е може би най-добрият сред зърнените про­дукти. Той е основният продукт за повече от половината човечество. Независимо от това, ако към него не се доба­вя зарзават, морски водорасли и жива храна, може лесно да се заболее от бери-бери. Само сребристата люспица на ориза е богата на витамини и микроелементи. Затова ори­зът следва да се употребява неполиран.

Опасно е да се препоръчва на човек диета, основава­ща се на резултати от опити върху животни. "Един и същ хранителен елемент има различно влияние върху различ­ните видове живи същества — пише Берг. — Царевицата е безвредна за птиците и гълъбите. Плъховете също се хра­нят с нея без да си причиняват вреда. Но тя предизвиква изявен полиневрит у зайци и скорбут у гвйнейските жен­ски зайци. Обикновените свине, хранени само с цареви­ца, умират от общо недохранване. Почти всички животни и хора на диета с рафинирани зърнени растения заболяват от полиневрит." Това говори за дефицит на витамини от В-група, С, А и минерални вещества, а също и за небалансирано съотношение на белтъчините.

Зелената царевица (в периода на растеж) почти няма скорбяла, но съдържа много захар. През последните две-три седмици до узряването, тази захар се превръща в скорбяла, която е неразтворима във вода и затова се под­лага на бавно разлагане, характерно за останалите зърне­ни храни. Зелената царевица се отнася към алкалообразуващите продукти и не принадлежи към скорбелните ве­щества, но зелената царевица — отделена от стеблото, веднага започва да узрява и за 24 часа се превръща в дру­го вещество, от алкален продукт в киселинен.

Най-добрата храна е прорасналата пшеница. Зърна в млечновосъчна зрялост (т.е. недозрелите), са прекрасен продукт, но вече след 24 часа от прерязването на стъбло­то, лечебните свойства на зърната се губят.

Промишлената обработка на зърнените храни се е ус­корила особено след усъвършенстване на процеса на ме­лене.

Вегетарианците ядат обикновено много зърнени хра­ни, но за тях вредата би била доста по-малка, ако употре­бяваха умерено количество месо в съчетание с естествени продукти.

Прекомерната употреба на хляб е един от неблагопри­ятните фактори на съвременния живот. Приготвен от зър­нени храни, основно лишен от витамини и микроелемен­ти, тъй като всичко ценно остава в триците, хлябът съдър­жа още сол, сода, мая и ред други добавки. После всичко това се подлага на обработка при висока температура и се употребява по 3-4 пъти на ден, при най-неясни съчетания с други мазнини, скорбяла и белтъчини. Хлябът е един от главните източници на различните болезнени състояния.

Представям си какъв ужас предизвиква казаното у чи­тателя. И аз бях отчаяна, когато го узнах. Свикнали сме с хляба. Трудно е да се разделиш с такъв навик. Но факти­те са неумолими. Казват ми: "Не може изведнъж да се променя диетата на здравия човек." А кой от нас го поз­нава? Вие не можете да определите вашия скептицизъм, главоболие, залиняване. Не бива да чакате момента, кога­то ще го направят лекарите. По-добре да се слуша разу­мът, който се храни само с достоверна информация. А тя казва: употребата на много голямо количество хляб, даже без други продукти, разрушава здравето. Но хлябът в съ­четания с други, при това животински (белтъчни) продук­ти причинява още по-големи неприятности.

Работата е в това, че сред обичайните източници на скорбяла, зърнените растения (освен бобовите и грахът) най-трудно се поддават на усвояване. Те са тежки за кър­мачета и подрастващи, лесно предизвикват ферментиране и образуват газове, а също и интоксикация. За да прера­боти зърнената скорбяла, на организма му е необходимо 8 до 12 пъти повече време, отколкото за преработката на картофената.

За усвояването на едно и също количество скорбяла от пшеница, царевица и ориз са необходими 2 часа, от овес — 1,5 часа, а за картофената — 10 минути (по данни на д-р Гирзон). Всяко захранване на новородените започ­ва със зърнени храни, въпреки че д-р Денсмор предупреждава: "Зърнените храни и всички скорбелни продукти не са полезни за човека, особено за децата и още повече за кърмачетата. До едногодишна възраст у децата не се отде­лят чревни ферменти, необходими за преработката на скорбялата и в продължение на следващите няколко годи­ни, тези ферменти не са така силни, както при възрастни­те. Усвояването на всички скорбелни продукти зависи от тези ферменти в червата. В същото време фурмите, смо­кинята, сушените сини сливи и други плодове са толкова хранителни, колкото и хлябът и другите зърнени храни и се усвояват лесно, като голяма част от хранителните им вещества е готова за усвояване и асимилиране веднага след приемането".

"До двегодишна възраст — настоява Шелтън, — на де­тето не бива да се дава никакво нишесте и още повече, нишесте от зърнени храни."

Аз мисля, че до двегодишна възраст, човек само се приспособява към живота си на Земята.

Какви изводи могат да се направят по отношение на зърнените храни:

Зърнените растения не представляват кой знае каква част от естественото хранене на човека и не са необходими за здравето и живота. Според историята на човечеството до близкото минало, човек не е употребявал зърнени храни.

Най-добре е последните да се изключат напълно, особено при храненето на кърмачета и малки деца.

Ако все пак се употребяват, нека бъдат в естествен и необработен вид.

И в този случай те трябва да представляват неголяма част от храненето, при това винаги придружени от голямо количество зеленчуци, без други белтъчини. По-добре е плодовете да не се съчетават със зърнени храни.

За да се гарантира превръщането на скорбялата в захар, зърнените храни следва да се употребяват сухи, а не като каша или накиснати.

Непреработеното зърно, измито, изсушено и смляно в кафемелачка, може да се добави в неголямо количество към зеленчукова салата, непосредствено преди поднасяне­то на храната.

Макароните, фидето, тестените печива — всичко това, както ще видим сега — не са само безполезни калории, а източник за нашите бъдещи болести. И ако вече не може­те да се разделите с тях, желателно е да ги допълвате със свежи зеленчуци, които да са три пъти повече.

Как се приготвят житни кълнове?

Първи начин: 50 г пшеничени зърна се измиват хубаво с хладка вода. Здравите зърна, паднали на дъното на ча­шата се оставят, а което изплава (непълноценни зърна и боклук) се изхвърля. Сетне в не дълбока чиния или купич­ка се налива толкова количество вода, колкото да достига до нивото на зърната, но да не ги покрива. Чинията се завива с марля и се поставя на топло място за 24 часа. През това време в зърната покълват израстъци с бял цвят (не повече от 1 мм). Такова зърно може да се употребява в чист вид или с подправка от сурови зеленчуци.

Втори начин: може да се приготви каша от такива зър­на. Да се смелят в кафемелачка или да се прекарат през месомелачка и веднага да се поставят в топла вода или в някакъв продукт от кисело мляко (айран и др.). Ако се на­лее повече вода, се получава кисел. Кашата не бива да се сварява. Изсипвайки зърната в топла вода, веднага изклю­чете огъня и покрийте тенджерата до разпукването на зърната. Когато кашата поизстине, може да се яде, като на една порция се добави лъжичка слънчогледово или масли­нено масло. Такава каша ще обогати вашия порцион с ви­тамини и ще способства за по-малкото образуване на слуз.

Грахът, фасулът, лещата — всякакви шушулкови рас­тения, съдържащи много белтъчини, са тежка и вредна храна за човека. Те увеличават образуването на пикочна киселина. По-добре е да се употребяват, когато са в ста­дий на млечно-восъчна зрелост, в умерени количества и в съчетание с листни зеленчуци.

Картофът е полезен продукт в ограничени количества и в съчетание с други зеленчуци. Той никога не трябва да се употребява с хляб. Сокът на суровия картоф е много полезен при диабет, запек, малокръвие и други заболява­ния, свързани с храносмилането.

Варената растителна храна е също толкова вредна, както и варената животинска храна. От само себе си се разбира, че консервираните плодове, стерилизираните зе­ленчуци стоят на едно стъпало с всяка варена храна, коя­то е опасна за здравето на човека, защото образува в ор­ганизма му неразтворима и неотделяща се сол на оксаловата киселина. Затова е необходимо ястията от варени зеленчуци да бъдат обогатени със сурови растителни про­дукти или техните сокове.

Предвиждам, че много от читателите ще си спомнят за несполуките с вегетарианското хранене. И често това се оказвало истина. Но критиците на вегетарианството из­пускат истинските причини за тези несполуки.

Какви са грешките на вегетарианците?

На това отговаря Г. Шелтън: "Много вегетарианци смятат, че отказвайки се от месото, ще придобият здраве. Но трябва да се знае, че вегетарианската диета може даже да бъде по-опасна от обикновената смесена. Те употребя­ват голямо количество хляб, зърнени и бобови храни, бо­гати на белтъчини. Но зърнено-бобовата диета при недос­тиг на свежи зеленчуци и пресни плодове е съвършено не­достатъчна. На нея не й достигат ензими, витамини и микроелементи, от което се получава "киселинен" оста­тък, нарушаващ киселинно-алкалното равновесие... Пра­вилно се хранят само тези вегетарианци, които винаги употребяват пресни зеленчуци и плодове."

Обилните порции на един прием също довеждат до болести. Даже при липсата на месо, блюдата на вегетари­анците биват толкова многобройни, а съчетанието им е дотам несъвместимо, както и обикновената смесена храна.

Съвременните вегетарианци консервират, захаросват, подлагат на топлинна обработка храната, повтаряйки об­щите грешки.

Съществува предубеждението, че вегетарианството во­ди до слабост. Това е също заблуждение, както и мнението, че ракът е неизлечим. Работата е там, че с малки изключения, към вегетарианство се прибягва тогава, когато организмът вече е пострадал от последиците на предиш­ното хранене.

Но и в такъв случай Системата за здраве на Ниши протяга ръка за помощ на хората и им дава надежда. Всичко ще зависи от техните стремежи, воля, търпение и вяра, а това и при най-лоша прогноза може да даде добър резултат.

Като се храни с естествена храна, изпълнявайки два пъти на ден шестте правила за здраве, като дава възмож­ност на тялото си да получи колкото може повече въздух и вода и си изясни разумно всички правила за хранене, човек има възможност напълно да обнови своя организъм.

Солта, пиперът и всички пикантни подправки трябва да бъдат изключени. Тези вещества не са нужни на орга­низма, дразнят лигавиците, извращават вкуса, затормозват усвояването на храната и

стимулират преяждането. Те са само потенциален фактор за образуване на рак на стомаха.

Отначало яденето без подправки ще ви се струва безсолно, безвкусно, но много бързо вкусовите нерви ще въз­становят дейността си и вие ще бъдете възнаградени с ве­ликолепните аромати на естествената храна.

Тези, които посоляват растителната храна, почти ви­наги ще изпитват нощем чести позиви за уриниране. Но това усещане ще изчезне след като организмът се освобо­ди от натрупалата се сол.

Животински акумулатори от II степен: към тях се отна­сят вареното, стерилизираното и пастьоризираното мляко, изварата, маслото, киселото мляко, варените яйца и ясти­ята от яйца.

Варенето предизвиква вредни изменения в млякото: променя вкуса и мириса му, и химичния му състав. Млеч­ната диета дава само тогава известно подобрение, когато заменя масата, отрупана с месо, алкохол и възбуждащи ве­щества. При всички случаи акумулаторите от първа степен превъзхождат много със своите лечебни сили вареното мляко.

Сиренето препълва организма с продукти от разпада на белтъчните вещества. Но в него, в сравнение с месото, са по-малко нуклеиновите киселини (пуринови основи). Като хранителен продукт, сиренето има нищожна цен­ност. В умерени дози то е пригодено за подправка към растителни ястия.

Продуктите на киселото мляко са богати на мазнини и белтъчини. Те се използват често като заместители на месото и като лесноусвоими белтъчини, но трябва да се приемат и като отделни продукти или в съчетание със зе­ленчуци. Заедно с известните кефир, ацидофилин, айран, мацони (кисело мляко в Кавказ — бел. пр.), от киселото мляко е създаден нов продукт "Нарине", препоръчван за употреба от Руската академия на науките и одобрен от Световната здравна организация.

Препаратът "Нарине" е суха закваска, която представ­лява изсушена култура на ацидофилни млечни бактерии, способни да се разтварят в течности. "Нарине" се изпол­зва за масово хранене на децата, тъй като осигурява на ор­ганизма белтъчини, витамини от групата В, използва се за лечение и профилактика на стомашно-чревни заболява­ния (дизентерия, дисбактериоза, салмонелоза, стафилококова инфекция), може да се употребява при изкуствено кърмене и за допълнително хранене на кърмачета, особе­но недоносени и заслабнали. Благодарение на микроорга­низмите, "Нарине" нормализира чревната среда, възста­новява анаеробната флора, потиска растежа на условно-патогенните бактерии, лекува диабет и алергия (в т.ч. и към антибиотици). Лицензът на "Нарине"е закупен от Япония, където се използва за лечение на стомашно-чрев­ни заболявания и рак.

Но винаги трябва да се помни, че кисело-млечният продукт може да бъде полезен, в случай че не е престоял повече от 24 часа.

Варените яйца и яйчените храни притежават всички недостатъци на храната, богата на белтъчини. Въпреки то­ва, те следва да се предпочитат пред месото, тъй като тях­ното токсично действие отстъпва много на месните про­дукти, но в същото време те заемат по-ниско място от то­ва, на растителната диета.

Акумулатори от III степен. Към този раздел хранител­ни продукти се отнасят всички продукти от растителен и животински произход, които са подложени на топлинна обработка, варене, опушване, печене

Главни представители на акумулаторите от III степен са всички продукти, определени с думата месо. Хранене­то с тези продукти способства за обилното образуване на пикочна киселина в организма, което е обусловено от на­личието в тях както на пуринови тела, така и на нуклеинови киселини, което предизвиква появата на продължи­телни и тежки процеси в организма.

Удивително е, че тези видове месо (бяло, мозък, жле­зи), които дават най-голямото количество вещества, спо­собстващи образуването на пикочна киселина, и досега се смятат за най-хранителни и полезни за болните и децата.

Но сега вече ви е ясно, че ценността на продукта се определя не от способността му да натрупва в нашите клетки мазнини, а от онази жизнена енергия, която полу­чаваме чрез храната, а също и чрез лекотата на нейното усвояване, разпределение и отделяне.

Правилата на здравословното хранене  - на нови енергийни основи

Важното сред тези правила е отказването от вредни, възбуждащи, токсични вещества. Към тях се отнася алко­холът, особено ако се поема редовно. Той е смъртоносна отрова за имунната система, разрушава личността, създа­ва илюзия за подем на силите.

Само като се изключи от порциона, може да се при­помнят правилата на здравословно хранене. Ето ги.

1. Приучете се постоянно да пиете вода (до 3 л на ден). В продължение на месец и половина на всеки поло­вин час пийте по 30 г вода.

2 Никога не приемайте храна при болки, умствена и физическа умора, отпадналост, треска, повишена темпе­ратура, всякакъв дискомфорт. По-добре да се откажете от яденето или полегнете преди ядене, макар и половин час, но най-правилното решение е да замените храната с вода.

Яжте само при чувство на глад. За да не го сбъркате с апетита, се приучете 30 минути преди хранене да изпивате по 200 г вода.

Не пийте по време на хранене. Водата напуска стомаха 10 минути след приема й, като отнася със себе си разредения стомашен сок, което пречи на храносмилането.

Шелтън съветва да се пие вода 10-15 минути преди хранене, 30 минути след ядене на плодове, 2 часа след скорбялна храна и 2 часа след белтъчна храна. Пиенето по време на хранене води до лошо сдъвкване на храната. Теч­ните продукти — мляко, сокове, даже и водата — трябва "да се пропускат" през слюнката, като се задържат малко в устата, преди да се преглътнат.

Не употребявайте студени напитки и ястия. Студеното прекъсва действието на ензимите. Те не се отделят, докато температурата на стомаха не се повиши до нормалната. Стомахът се травмира от студени напитки и ястия. Да се яде сладолед е все едно да поставите парченце лед в нежната тъкан на стомаха.

Не употребявайте много гореща храна и напитки. Това лишава стомаха от енергия, нарушава тонуса на тъканите и намалява способността му да въздейства механически на храната. Постепенното отслабване на тъканите на стомаха води до тяхното изтъняване и пробиване.

Както високата, така и ниската температура възпре­пятстват отделянето на храносмилателни сокове. За най-голямата функционална способност на стомашните жлези съответства температура на тялото не по-висока от 40 гра­дуса.

7.         Изключете от храненето продукти, съдържащи пуринови вещества и такива на алоксанова основа (кафе, чай, шоколад, какао, наситени месни бульони, в това число и пушени храни) — всички те притежават токсично действие и помагат за образуването на повишено количество пикочна киселина в организма.

Откажете се от всички рафинирани продукти (браш­но, полиран ориз, ечемичено брашно, маково семе), от продукти богати на мазнини — те са врагове на сърдечно­съдовата система, от рафинирана захар и продуктите, в които се съдържа.

Вместо промишлена захар се препоръчва употребата на мед, изсушени плодове, сладки плодове и зеленчуци. Ако в порциона на човек всичко изброено е достатъчно, организмът не се нуждае от промишлени добавки.

Употребявайте главно естествена, сурова храна —сурови зеленчуци, плодове, семена, ядки, слънчогледови семки, плодове. За достойнствата на естествения продукт вече говорихме.

Яжте проста храна, която не включва много видове продукти. Опитите показват, че когато еднократно употребяваме един вид храна, ядем по-малко. Например само морков или само ябълка, или само ряпа. Изяждаме един два броя и сме сити. Но ако изядем два вида зеленчуци, например морков и цвекло, ни се иска да изядем два пъти повече.

Разнообразието е подтик към лакомия. Доста много продукти на един прием усложняват процеса на хранос­милане. Простата храна се усвоява най-добре и при най-малко натоварване на организма. За всеки отделен про­дукт в стомаха се изработва сок с определени ензими. По-голямото разнообразие на продукти за един прием стимулира апетита и води до преяждане. Разнообразието е прекрасно, но разнообразните продукти не бива да се приемат по едно и също време.

По-рано са съществували монодиети, когато ден-два се ядяло едно и също. При определени условия кратков­ременната монодиета имала известна стойност. Но не следва да се придържаме към нея за продължително вре­ме: тя е монотонна, в нея са недостатъчни съставните час­ти, необходими за всички клетки на организма. Става ду­ма за това, че най-ефективно се усвоява храната, съставе­на от една съставка за прием, например, сутрин — въглехидрати, на обед — белтъчини, или сутрин — карто­фи, вечер — извара или яйце.

"Ние сме нация от лакомници и преяждането ни в значителна степен е резултат от голямото количество ястия, които се поставят на масата. Такава практика в голя­ма степен стимулира апетита и вкусовите усещания и... изяждаме два до четири пъти повече, отколкото е необхо­димо. Продължаваме тази практика, докато апетитът ни не се изврати и не се превърне в наш господар." (Шел-тьн).

10.       Започвайте деня със сочни плодове. Плодовете съдържат слънчева енергия, кислород и витамини в своята най-здрава и готова за усвояване форма, и са приятни на вкус. Те се усвояват лесно и бързо. В тях обаче няма сложни белтъчини, а в повечето калцият и витамин А са в малко количество. Плодовете не са универсална храна и никой няма да може да живее като се храни само с тях. Но ако се прибавят ядките от 2-3 ореха на прием, значително се повишава стойността на плодовата диета.

Плодовете трябва да се консумират в техния естествен суров вид и цели — с кората и семената. Не е разумно да им се отделя сокът. Пресните плодове са по-добри от су­шените. Но през зимата сушените могат да се поставят във вода и да се употребяват като първо ястие, заедно с вода­та.

Консервираните са практически безполезни и предс­тавляват само обикновена сладост. Най-добре е да се изяждат на отделен прием и при минимално разнообра­зие. Три плода наведнаж могат да удовлетворят потреб­ностите на всеки човек.

11.       Изяждайте задължително поне една голяма порция салата на ден.  Ако приемате храната си три пъти на ден, яжте два пъти зелена салата. Листата на салатата са незаменими в биологичната диета на човека. Зелените листа доставят на организма сложни белтъчини. Те съдържат и различни важни витамини — А, В, С, много алкални соли, особено желязо и калций в лесноусвоима форма. Зеленото вещес­тво (хлорофил) е незаменимо за съвършеното хранене. Салатите да бъдат в суров вид, да не съдържат повече от четири зеленчука, да се употребяват без сол, оцет, олио, лимонов сок или други подправки. Особено подхо­дящи за такива ястия са зелето, салатките, целината, крас­тавиците, репичките, лукът, доматите, магданозът, листа­та на репичките и ряпата. Зелето е най-хранителният про­дукт. То съдържа 10 пъти повече калций, отколкото зелената салата и се усвоява по-добре. Лукът както и дру­гите лютиви зеленчуци не трябва да се приемат в големи количества.

Употребявайте ядки и семена като главен източник на белтъчини. Във всички ядки се съдържат достатъчно количество от тях; а ако ядките са малко, може да се компенсира с белтъчините на зелените листа. Ядките и семената съдържат също и богати запаси от минерали и витамини и лесноусвоими мазнини и захар.

Употребявайте в умерено количество мазнини без топлинна обработка. Мазнините (кравето масло, растителното масло, сметаната и др.) пречат на храносмилането, особено на усвояването на белтъчините, като увеличават ферментацията в стомашно-чревния път. А това води до претоварване на черния дроб и бъбреците с токсини. Мазнините не трябва да се употребяват заедно с белтъчини — месо, мляко, риба, птици, ядки. Те са съвместими с хляб и зърнени храни, количеството на които е по-добре да се намали. Мазнините да се добавят към храната само след нейното приготвяне.

Сварявайте заедно немного видове продукти и не много дълго време. Препоръчваме го на тези, които все още не са готови напълно да се откажат от топлинната обработка на храната. Ако е свързано с болести — язва, гастрит, холецистит, рак на червата и т.н., сварената храна, да бъде съчетана с пиенето на прясно приготвени сокове или чай от листата на касис, малини, шипка, хурма (райска ябълка). Понякога е полезно храната да се замени със сокове.

Не бива да се пренебрегват законите на природата и на живота, а нарушаването им винаги води до катастрофа във вид на неизлечима и тежка болест.

В случай че сте принудени да приемате варена (неес­тествена) храна, Системата за здраве на Ниши препоръчва след това за пречистване да се вземе контрастен душ или въздушна баня, тъй като в.присъствието на кислород не се образува сол на оксаловата киселина. Задължително съчетавайте варената храна със сурови зеленчуци (не с ма­карони или картофи). И запомнете: суровите продукти трябва да бъдат три пъти повече от сварените.

Няма съмнение, че диетата, състояща се изключител­но от сурови продукти, е идеалната и здравословна диета. Който още не е готов да я възприеме е длъжен да се нау­чи да обработва храната, като й причинява най-малката вреда и разбира се, да се придържа към правилата на Сис­темата на Ниши — да се яде варената винаги заедно със сурова храна (например 100 г варена и 300 г сурова храна, 150 г риба и 450 г сурова салата от 3-4 съставки).

15.       Хубаво сдъвквайте и овлажнявайте със слюнка всяка храна. Твърдата или течна храна, грижливо обработена със слюнка в резултат на сдъвкването, се подлага веднага на действието на храносмилателните сокове, не се задържа в стомаха, преработва се и се усвоява добре. Неусвоимите й части не се подлагат на ферментация. А и организмът губи по-малко от собствената си енергия за храносмилателни и отделителни процеси.

Това позволява да намалите обема й 1,5 — 2 пъти. Стомахът не може да работи правилно, ако в него няма определен обем храна, като количеството не е само храни­телна маса, а и отпадъци от храносмилането. Колко да изяждаме?

"Сутринта не е време за прием на храна, а за разто­варване — пише Ниши. — Именно сутрин червата се очистват добре. Тогава е времето, когато тялото се про­чиства. Глупаво е да се напълнят червата с храна, точно когато пристъпват към унищожаването й. Това само заба­вя тяхната дейност."

Навикът да се приема храна три пъти на ден е повсе­местен. По-скоро е продиктуван от социалните условия, отколкото от физиологически потребности. Нито една на­ция не е имала такава привичка в миналото.

16.       Работата на системите на нашия организъм изисква краткотрайно прекъсване, или "санитарен час". Далеч не всеки е съгласен с това, въпреки че у тези, чийто сто­мах работи 2-3 часа на ден, по стените на дебелото черво се натрупват от 3 до 25 кг отпадъци. Затова най-краткият и надежден път за отстраняване на болестите и общо озд­равяване е постът, на който е посветен специален раздел в книгата. За методиката на очистване ще говорим по-подробно и в раздела "Лечение".

Избягвайте прекомерната употреба на белтъчини. Всички продукти, богати на тях, да се въвеждат само като малка добавка към зеленчуците. Още по-добре е напълно да се изключат от употреба месото, яйцата, гъбите, сиренето, зърнените и бобовите храни.

Не приемайте излишно количество храна, тъй като това води до претоварване на организма и до неговата принудителна работа. Насилието над природата винаги довежда до пагубни последствия.

Намалете солта, а при сърдечносъдови заболявания я изключете въобще.

В готварската сол има само два микроелемента — хлор и натрий, в същото време в морската вода те са повече от 64 и всичките са необходими за организма на човека. Та­кива зеленчуци като чесън, лук, левурда (див чесън), хрян, репички (коренището и листата) прекрасно допълват ком­бинацията на всички природни соли и могат да служат ка­то заместители на готварската сол. Морското зеле също може да се използва за "осоляване" на храната.

Вместо сол може да се приготви следната смес: 1 част счукана морска сол се смесва с 12 части смляно (в кафе­мелачка) сусамово или ленено семе; получава се прекра­сен продукт, обогатяващ супи и салати (за посоляване на готовите ястия на масата).

20.       Изключена е консумацията на вредни и безполезни зеленчуци и плодове — мак, тютюн, беладона, червено кучешко грозде, гъби и много други. За вредни плодове се смятат тези, които съдържат много отровни оксалови основи (равен, цариградско грозде). Съществуват освен това отровни гъби, които са особено опасни.

Киселите плодове са здравословна храна, но не тряб­ва да се употребяват в прекомерни количества.

За тези, с увреден черен дроб, са вредни оцетът и лекарствените киселини.

21. Спазвайте правилното съчетание на продуктите. Помнете: храносмилането е подчинено на законите на физиологията и биохимията. При съставянето на меню, както за здрави, така и за болни хора, е необходимо да се отчита определеният физиологичен предел на храносми­лателните жлези, ензими и сокове. Добро усвояване е въз­можно само при правилната комбинация на продуктите.

Шелтън, създателят на науката за правилното съчета­ване на продуктите — ортотрофия — дава следните препоръки:

а)         Никога не яжте концентрирани белтъчини и концентрирани въглехидрати едновременно.

Това означава да не се ядат ядки, месо, яйца, сирене я друга белтъчнобогата храна заедно с хляб, зърнени хра-ни, картофи, баници, сладки плодове. На един прием да се ядат яйца, риба, мляко и сирене, а в друг — хляб, ка­ша, фиде (ако не можете да се откажете от тях).

б)         Никога не яжте въглехидратна и кисела храна на един прием. Не яжте хляб, картофи, грах, бобови храни, банани, фурми и други продукти, богати на въглехидрати с Лимони, портокали, грейпфрути, ананаси, клюква, домати и други кисели плодове.

в)         Никога не яжте две концентрирани белтъчини на един хранителен прием.

Две белтъчини от различен вид и с различен състав изискват различни храносмилателни сокове и различна концентрация на последните. Тези сокове не се отделят по едно и също време в стомаха. Затова винаги да се съб­людава правилото: една белтъчина на прием.

г)          Никога не яжте мазнини с белтъчини. Маслото, сметаната, олиото не бива да се ядат с месо, яйца, сирене, ядки и други белтъчини. Мазнината потиска действието на стомашните жлези и забавя отделянето на стомашни сокове при употребата на месо, яйца и ядки.

д)         Не яжте кисели плодове с белтъчини.

Портокали, лимони, домати, ананаси, вишни, кисели сливи, кисели ябълки не бива да се ядат с месо, сирене, ядки и яйца.

Колкото е по-малко сложна хранителната смес, кол­кото са по-обикновени ястията ни, толкова по-ефективно ще бъде нашето храносмилане.

е)         Не яжте скорбяла и захар на един прием.

Желето, мармаладът, захарта, с хляб или приети ед­новременно с каша, картофи, или захар със зърнени хра­ни, предизвикват ферментация, а сетне и отравяне на ор­ганизма. Обикновено празници с торти, бонбони и пи­рожки водят до повръщане и болести, особено у деца и старци.

ж)        Яжте само по един концентриран въглехидрат на хранителен прием. Ако два вида въглехидрати (картофи или попара с хляб) се употребяват едновременно, единият от тях ще започне да се усвоява, а другият ще остане недокоснат в стомаха като излишен товар, няма да постъпи в червата, задържайки усвояването на другата храна, предизвиквайки нейната ферментация, повишаване на киселинността на стомашния сок, оригване и т.н

з)          Пъпешът винаги да се яде отделно.

и) Млякото се превръща по-добре в киселомлечен продукт, ако се приема отделно или въобще не се употре­бява. Мазнините на млякото препятстват за известно вре­ме отделянето на стомашен сок. Млякото се усвоява не в стомаха, а в дванадесетопръстника, затова в присъствието на мляко, стомахът не реагира със секреция, което нама­лява усвояването на другата храна.

Една от главните задачи на правилното съчетание на продукти е да се предотврати ферментацията и разлагане­то на храната в червата.

Пресните плодове или зеленчуци да съставят основна­та част от всеки прием. Ако за вас храната в изключител­но суров вид е неприемлива, може да бъде сурова не по-малко от три четвърти от общото количество. И никога не забравяйте за правилното съчетание на продуктите.

В салатите не бива да се добавя нито растително мас­ла, нито киселини. Последните пречат на усвояването на въглехидратите и белтъчините. Добавите ли неемулгирани Мазнини, отделянето на солна киселина в стомаха отслабва или въобще се прекратява. Мазнините пречат също и на усвояването на белтъчините. По-добре е салатите да се подправят при нужда със зеленчукови сокове. Сокът от зеле и други зеленчуци, добавен към храната, увеличава силно отделянето на стомашен сок. Освен това, сокът може значително да повиши съдържанието на ензими.

Най-трудно от всичко се усвояват мазнините в организма. Зелевият сок напълно противодейства на забавя­щото действие на мазнините по отношение отделянето на стомашен сок и подвижността на стомаха. А даже и в мал­ко количество, мазнините забавят отделянето на стома­шен сок.

Плодовете, изядени заедно с обичайната храна, неза­висимо от високите им хранителни качества, ще превър­нат всичката тази храна в гниеща маса, тъй като плодовете, в комбинация с други продукти, лесно се развалят. Най-добре е те да се ядат отделно: киселите и кисело-сладките — на един прием, а сладките — в друг.

Плодовете изискват за усвояването си 65-80 минути.

Ако ги консумирате заедно с храна, която изисква за ус­вояването си няколко часа, храносмилателният процес ще се наруши.

(Продължението е в част 3- здраве- система на Ниши)