част1- здраве- система на Ниши

Сбогувайте се с болестите

Майя Гогулан, Анна Соловьова

Опит за самостоятелно излекуване по Системата за здраве на Ниши

Превод от руски Гергана Бакърджиева

Книгата на руската лечителка Майя Гогулан и дъщеря й Анна Соловьова, живеещи днес в САЩ, не е само история за едно чудодейно оздравяване, не е само разказ за ролята на волята и вярата в борбата за здраве. Тя е практическо ръководство по мобилизация на вътрешните ресурси в човешкия организъм в борбата му с такава страшна болест като рака.

Всекидневното прилагане на Системата за здраве на Ниши, чиято същност авторките са изложили в книгата, ще ви помогне да изживеете един дълъг, здравословен и творчески живот. Системата на Ниши е за овладяване на здравето, нова стратегия, възникнала в руслото на общественото движение, получило името "природна хигиена ".

За да разберете по-добре нейната същност, представе­те си, че са ви подарили скъпа и красива кола. Без да знае­те как да я управлявате, вие сядате и тръгвате. Какво ще стане с вас? Разбира се, че ще катастрофирате — ще раз­биете и себе си и колата. Точно по този начин всеки от нас извършва престъпление, получавайки като подарък чудесен уникален апарат — сложна биоенергетична система — единствения ни живот.

Лек за болни, профилактика за здрави

Не само алхимиците са търсили панацея. Но и до днес не е намерено такова средство, което да лекува всички телесни и ду­шевни болки. Усилията на хиляди известни, малко познати и забравени самоотвержени люде все пак се увенчаха с големи ус­пехи през ХХ-то столетие. Десетки болести, причиняващи масов мор и страдания, бяха победени с помощта на химията. Въпреки" това, човечеството продължава да боледува, появяват се нови за­болявания, обясними и необясними, често нелечими. И ето, през последните десетилетия на миналия век, хората обърнаха очи към позабравената алтернативна медицина.

Най-убедителното лечебно средство е онова, което създате­лят му е сътворил на базата на своя опит Такава е и СИСТЕМА­ТА ЗА ЗДРАВЕ НА НИШИ. Сам болен, отписан от лекарите, японецът проф. Кацудзо Ниши се захваща да търси, проучва и експериментира върху самия себе си различни начини за борба срещу болестите. Сумирайки опита на многобройни лечебни тех­ники (йога, аюрведа, масажи, водолечение, лечебно гладуване и т.н.), той създава стройна система, която се опира на "Шестте правила за здраве". Основавайки се на природната хигиена и обе­динявайки знанията на медицината от хилядолетия, Ниши на­сочва както болните, така и здравите хора към повишаване ле­чебните сили на организма, заложени в него от самата Природа.

И наистина, човек сам твори качеството на своя живот. Ако желае да бъде здрав и се чувства комфортно, въпреки всички со­циални и битови трудности, той може да го постигне, стига упо­рито да се стреми към това.

Истина е, че всеки се замисля за най-ценното, което прите­жава — здравето, едва когато то се окаже засегнато. Но той мо­же да го съхрани много лесно, ако положи поне малко усилия. В помощ би могла да му бъде споменатата система. Тя не е сложна за изпълнение. И най-важното, активира и коригира функциите на всички телесни системи (дихателна, храносмилателна, двига­телна, кръвоносна) едновременно. Служи не само за профилак­тика, но и лекува. Помага при такива страшни болести като рака и шизофренията. За доказателство, в книгата си авторката привежда конкретни примери за излекувани пациенти от различ­ни форми на онкологични заболявания.

И така, ако искате да се излекувате и бъдете здрави, въведе­те в дневния си режим Системата на Ниши. Особено ценни и лесноизпълними са упражненията. Не ще ви отнемат много вре­ме, ала ще ви помогнат в различни посоки. Ценно в системата също е, че тя не е привърженик на крайностите (отказ от всич­ко), а е за мярката във всичко.

Ръководейки се от насоките на Ниши, сами можете да изг­радите своето здравословно всекидневие и повлияете положител­но на организма си. Работейки по подготовката за издаването на тази книга, сами опитахме едно от упражненията — "Съединява­не на ходилата и дланите" за сваляне на твърде високите стой­ности на кръвното налягане. И повярвайте — подейства.

Съзнаваме, че така не се постига пълното решение на проб­лема. За да има траен ефект, трябва да се съблюдават всички час­ти от Системата. А това не са само упражненията, водните и въз­душните контрастни процедури, твърдото легло и цилиндрична­та възглавница — от голямо значение е и храненето. Постиженията на хранителната промишленост ни накараха да позабравим предимството на суровите храни, т.е. на природ­ното хранене. Не един специалист изрича фразата: "Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа от какво си болен".

Вярно е, че за да живеем, трябва да се храним, но как. Съ­що така обаче е вярно, че много болести идват именно от непра­вилното, нездравословното хранене. В книгата е отделено много място на този проблем, като същевременно са дадени конкретни насоки за включването на суровоядството, вегетарианството, раз­делното съчетаване на продуктите във всекидневния хранителен режим.

Физическото и психичното здраве са неразривно свързани. Изпълнявайки правилата от Системата на Ниши, опирайки се на самовнушението и положителните емоции, всеки може да укре­пи своята психика. Защото природосъобразният начин на живот се осъществява единствено, ако човек сам се грижи за себе си, търси информация, експериментира.

Не можем да не повярваме на Майа Гогулан, защото тя е здрава и жива благодарение именно на здравната система на проф. Ниши. А, както вече подчертахме, най-убедителен е този, който е изпитал казаното на свой гръб!

Кети Иванова

От автора

Тази книга е отговор на многобройните писма, теле­фонни обаждания и молби на мои читатели, посетители на лекциите ми и участници в практическите занятия. От­говарям едновременно на всички.

Съществуват два подхода: първият се основава на принципа, че здравето, благополучието и щастието ви ги осигуряват други хора — родителите, държавата, лекарят, учителят, екстрасенсът. Мнозина постъпват по следния начин — използват дадените им съвети, приемат лекарст­ва и продължават да живеят както преди. Случва се да постигнат успех, но само временно. Действителното бла­гополучие и окончателното излекуване стават все по-не­възможни. Съвременната медицина се стреми набързо да излекува човека и нямаме никакви основания да й оспор­ваме тази заслуга, тя напълно отговаря на предназначени­ето си и удовлетворява невзискателните потребности.

Другият подход се състои в отстраняване причината на болестта и нещастието, изкореняване на злото и про­мяна на "почвата", в която те могат да се развиват.

Онзи, който иска да тръгне по втория път, да се пре­върне в съвършено здрав човек, а следователно и да полу­чи шанс за пълно благополучие, очевидно трябва енергич­но и твърдо да се заеме с тази работа и да бъде готов да промени начина си на живот и мислене. Така и само така ще може да бъде лекар и съветник на самия себе си. Следва само да му се покаже пътят. Точно това смятам да направя в настоящия труд.

Благодаря на всички, без чиято помощ книгата не би могла да се появи:

на моята майчица Адел Александровна Гогулан;

на моята сестра — приятел и преводач от английски език на системата на японския професор Кацудзо Ниши — Людмила Фьодоровна Куземченко;

на дъщеря ми Анна Соловьова, която работеше заедно с мен при създаването на тази книга;

на моята помощница Рашел Елизаровна Каганова, която ме дари със знанията си в областта на здравето и със системата на Ниши;

на руския лекар А. Б. Залманов;

на швейцарския диетолог М. Бирхер-Бенер и много други.

Надявам се, че книгата ще бъде полезна за родители, възпитатели, мъже и жени на всяка възраст и национал­ност, независимо от тяхното вероизповедание и социална принадлежност..

Обичам ви Майя Гогулан

P.S.

Ще можете по-добре да разберете закони­те на здравето и да се научите да постъпвате правилно в сложни житейски ситуации, ако по­ръчате видеокасета с филм, в който обяснявам и показвам основите на Системата за здраве на Ниши. Адресите за поръчка са отпечатани в края на книгата.

Болестта е престъпление.

Не бъдете престъпници!

Най-опасният престъпник е невежеството —

Въоръжете се срещу него

със знания, умения и навици.

Защо пиша тази книга?

Уверена съм, че заглавието й по-скоро ще предизвика недоверие и съмнение, отколкото интерес, но продължа­вам да настоявам, че си заслужава човек да пожелае и ще може сам да се справи с всякакви болести. Става дума за съвършено нов възглед за човешкото здраве, откриващ си­гурен, научно обоснован и експериментално проверен път към здравето и благополучието.

Аз не съм лекар, не съм екстрасенс или шаман, не съм ясновидка. Моят опит по скоро прилича на този на жаба­та от известната приказка. Спомняте ли си я? Две жаби попаднали в гърне с мляко. Едната се изплашила, задави­ла се и отишла на дъното, а втората отчаяно започнала да удря с лапички и до сутринта избила в гърнето с мляко парче масло, опряла се на него и изскочила от капана. Не е ли наистина мъдра приказка?! Тя учи да не скръстваме ръце в каквато и да е ситуация и да не се поддаваме на страха, а да действаме.

В моя живот е имало предостатъчно такива капани. Скрофулоза, лимфаденит, ушни болести, заболявания на гърлото и носа, ревматизъм, сърдечна болест, малария, ту­мори, анемия, всичко това. Как ли не се стараеха моите баби, лели и родители! На какви ли медицински светила не ме показваха! С какво ли не ме лекуваха! Нищо не по­магаше. Но стана така, че изпратиха баща ми да работи в Крим и още с пристигането ми там се превърнах в здраво дете. Всички болести изчезнаха напълно. Даже не преболедувах нито една детска болест. По цели дни тичах по къси панталонки на въздух, къпех се в морето, ядях пресни пло­дове, зеленчуци, ядки. С цялото си същество чувствах сли­ването си с природата.

Но ето, че избухна войната. Баща ми отиде на фрон­та, а нас с майка ми ни евакуираха от Крим в Урал. Точ­но там хванах малария. Нямаше лекарства, а студът и гла­дът усложняваха протичането на болестта. Имах треска през ден, а след пристъпа, като изстискай парцал, бавно си възстановявах силите. Това продължи почти година.

Веднъж случайно чух, как, обсъждайки моето състоя­ние, възрастните плачеха: те смятаха, че не могат да ми по­могнат и ще умра.

"Нима възрастните, големите умни хора не знаят как да помогнат на мен — детето" — мислех си. — Тогава за­що им се доверявам? Защо сама не потърся спасение?"

И започнах да търся. Преди всичко исках да науча, от какво произтича тази гадост.

Забелязах, че пристъпът идваше през ден и започваше с това, че студени като лед, стъпалата ми се докосваха едно до  друго и мигновено цялото ми тяло така се разтрисаше, че бе невъзможно да се спре, колкото и грейки да поставяха под краката ми, колкото и одеяла да нахвърляха върху мен. Пристъпът завършваше едва след две-три, а понякога и след четири часа. Със студена пот и страшна слабост по­тъвах в черната пропаст на небитието.

"Достатъчно — си казах, — повече няма да допусна то­ва нещо".

В деня, когато отново трябваше да настъпи пристъп, реших да се опитам да го предотвратя. Притиснах колена­та, стъпалата раздалечих и съединих дланите си. Насочих цялото си внимание към това да не се докосват стъпалата ми. Така лежах през целия ден. И през този ден нямаше пристъп. Не получих и следващия път — пристъпите въоб­ще се прекратиха. Това беше победа. Тя ми даде вяра, че в мен са заложени някакви сили, които могат да превъзмог­нат болестта. Вярата ме съпровождаше през целия ми жи­вот.

Спомням си и трудната 1965 г., когато ми откриха ог­ромен тумор на матката (големината му съответстваше на 17-седмична бременност), а в същото време хемоглобинът ми беше 37%. Без да се съобразяват с това, ми предложи­ха незабавна операция. Но след такава операция, не само никога не бих могла да имам деца, но и би трябвало да забравя, че съм жена. И категорично отказах. "Ако приро­дата ме е създала жена, тя ще се бори за мен — реших аз. — Ще се опитам с тумора да родя дете. Или туморът ще ме погуби или аз него".

Тази мисъл беше, разбира се, фантастична. За нейно­то реализиране се нуждаех от лекар, който би се заел да наблюдава такава бременност и би я довел до физиологич­ния й край, т.е. до естествено раждане, а при нужда да нап­рави Цезарово сечение, за да спаси плода и го доотгледа (може би в кувьоза) до състоянието на пълноценно дете. Започнах да търся такъв лекар. Търсенията ми ме заведоха в НИИАГ до хирурга Наталия Дмитриевна Селезньова. Тя ми обясни, че моята идея е много рискована, тъй като ту­морът ще расте по-бързо от плода и ще му пречи да се раз­вива, но ако съм "толкова храбра", мога да се обърна към проф. А. А. Вишневски в Институтата по хирургия. Там вече от две години провеждат опити върху животни и меж­ду другото са получени обнадеждаващи резултати: от три крави, оперирани от рак на матката, две са родили здрави телета.

Каква всъщност беше идеята на проф. Вишневски. Той изрязваше тумора, но не зашиваше краищата на здра­вата тъкан, както е прието навсякъде, а на изрязаното мяс­то поставяше мрежа от тефлонови влакна, служеща като "основа за закърпване". След 4 месеца през нея прорастваше нова здрава мускулна тъкан. Като резултат от то­ва, органът се възстановяваше, а изкуствените влакна, из­пълнили своята функция, се резорбираха.

Това беше забележителна идея, която би могла да от­крие пред съвременната хирургия път в областта на реге­нерацията — възстановяването на органи чрез силата на самия организъм.

Мечтая да извърша такава операция на кръвоносни съдове, сърце, черен дроб, на който и да е орган, но като начало трябва да се опитам да я направя на някой не толкова жизнено необходим орган — казваше А. А. Вишневски.

Вземете мен, — убеждавах неговите съмишленици, проф. Т. Т. Дауров, и к.м.н. Н. Д. Графска — аз умея да проследявам вътрешни усещания. Ще мога да ви разкажа всичко, което ви интересува. Една крава никога нищо ня­ма да ви разкаже.

Очевидно моите доводи не им се сториха лишени от смисъл и станахме съмишленици. На 23 април 1966 г. за първи път в Москва беше направена такава операция на човек и този човек бях аз. Операцията надмина всички очаквания. Бързо се възстанових и след известно време забременях и родих здрава дъщеря. Отново победих. Ми­наха години. Неочаквано пак ми откриха тумор почти на същото място.

"Какво става? — си помислих. — Лекарите премахват последствията, а първопричината остава. Откъде изобщо идват туморите? Нали не съм се родила с тях?" Проф. А. А. Вишневски вече не беше между живите. Аз карах 47-та си година. Да мисля за второ дете беше къс­но. Съгласих се на нова операция, но този път тя завърши почти трагично. След операцията не проходих. Започнах катастрофално да пълнея. По ръцете и краката ми се обра­зуваха тромби, започнаха да се пукат кръвоносни съдове. Всичко това ми причиняваше ужасни болки, просто се превърнах в кълбо от болка. След 4 месеца безуспешно ле­чение ми предложиха да се пенсионирам по инвалидност.

— Помисли си — болят те краката — успокояваше ме лекуващата лекарка, — мен ме болят 20 години, а съм жи­ва!

"Нейният организъм от 20 години крещи от страдание — си помислих аз, — и тя смята, че е възможно да не пред­приема нищо. Не. Не мога да се надявам на никого. Тряб­ва сама да търся изход. От какво се получават туморите? Все пак са последица от нещо. От какво?"

Започнах да изучавам медицински справочници, учеб­ници, медицински списания, прилагах на себе си различ­ни съвети и цели оздравителни програми. Въоръжих се с всичко, което ми се струваше, че би могло да доведе до из­бавление от болката — препоръките на Брег, Шелтън, Уокър, Шаталов, Иванов. Общото ми състояние малко се по­добри, но болката не ме напускаше и практически оставах инвалид, прикован в леглото. Роднини и близки самоот­вержено се грижеха за мен, но в очите им се четеше труд­но скривана безнадеждност.

И ето, веднъж ми донесоха статия, превод от английс­ки: "Ракът е излечим. Профилактика, лечение и излекува­не от рак по Системата за здраве на Ниши". Прочитайки 28-те страници, разбрах, че съм намерила това, което тър­сих дълго време. Започнах да изпълнявам всички препо­ръки от статията и за моя голяма изненада много бързо тръгнах към подобрение.

След две седмици болките поутихнаха. След три вече можех да седна и тогава видях в стъклото на библиотечния шкаф отражението си — само сянка от предишния ми си­лует. Тогава повярвах, че вървя по правилен път. И упори­тостта ми не беше напразна, дойде времето, когато дейст­вително се почувствах здрава. Тромбофлебитът, който съв­ременната медицина смята за неизлечим, изчезна. Десният ми крак, почти нефункциониращ, започна да се движи, болките престанаха. Това беше истинско чудо.

Едвам изправила се на крака, веднага изтичах при мо­ята лекарка. Когато отворих вратата на кабинета, тя възк­ликна: "Майя? Жива ли сте?"

Оказа се, лекарите били уверени, че вече не съм меж­ду живите.

А как са краката ви, болят ли още? — попитах лекарката.

Болят ме.

Хайде да ви излекувам — предложих аз и й разказах за своето удивително излекуване по Системата за здраве на Ниши.

Подадох й скъпоценния ръкопис, но тя ме погледна скептично и въздъхвайки дълбоко, постави моите листове върху купчината книжа в края на масата.

Стана ми неприятно.

"У нея няма даже професионално любопитство — си помислих. — Нима не е интересно да се разбере каква е същината на тази уникална система? Но нали аз съм жур­налистка. Моята професия е да събирам информация, да я . обобщавам и предавам на хората. Длъжна съм да разбирам всички."

Потръгна ми. Моята приятелка, концерт-майстор в Болшой театър — Алла Басаргина се готвеше по това вре­ме за гастрол в Япония. Надявах се с нейна помощ да получа отговор на запитванията си. Изпратих писмо, пълно с въпроси. В Токио Алла се свързала с Институтата по ме­дицински науки по системата Ниши и ми донесе две кни­ги на английски език. Сестра ми ги преведе и това. ми да­де възможност да разбера същността на Системата. Загубих няколко години, за да я адаптирам към нашия климат, икономика, социално-битови и други условия, които зна­чително се отличават от японските. И едва тогава реших, че мога да започна да пропагандирам талантливата и ефек­тивна Система на здравето и да споделя своя практически опит с всеки, които желае. Лично аз съм убедена, че ако човек въведе като стереотип на своя живот Системата за здраве на Ниши — както някога човечеството е възприело навика да си мие ръцете, да преварява водата, да си мие зъбите я по този начин се е избавило от много болести, сред които толкова страшни като чума и холера — той би могъл да изживее дълъг, здрав, творчески живот и да пре­мине в другия свят леко без мъчения и страдания.

Какво представлява сама по себе си системата за здраве на Ниши? На какво се основава?

Преди всичко на философията. Нейната основна ми­съл се състои в това, че законите на живота управляват за­коните на здравето. Природата създава живия организъм здрав и жизнеспособен, обезпечавайки всичко за неговия живот, растеж, развитие, функциониране и пълна реализа­ция. Здравната система на Ниши е нов метод за овладява­не на здравето, нова стратегия, възникнала в руслото на об­щественото движение, получило в средата на XVII и нача­лото на XIX век името — "природна хигиена."

За да разберете по-добре нейната същност, представе­те си, че са ви подарили скъпа и красива кола. Без да зна­ете как да я управлявате, вие сядате и тръгвате. Какво ще стане с вас? Разбира се, че ще катастрофирате — ще разби­ете и себе си, и колата. Точно по този начин всеки от нас извършва престъпление: получавайки като подарък чудесен уникален апарат — сложна био-енергетична система, един единствен живот, ние в пълно невежество бързо препуска­ме по пътищата на съдбата ни, без да разбираме законите за движение на живота. Правим го, както са го правили на­шите родители, а те са повтаряли своите родители, защото човек може да се развива само по пътя на подражанието. Децата ни се учат от нас, децата на нашите деца — внуци­те ни, ще подражават на тях. Така невежеството се предава от поколение на поколение. Равносметката е следната — неизбежна катастрофа, рано или късно.

Не е ли по-добре да се спре този процес, да се помис­ли за спазването на т.нар. правила на движение, т.е. непок­латимите закони на живота? Именно в това се състои ес­тествената хигиена.

Ще ви разкажа една легенда.

В Древна Гърция богът на медицината Асклепий (на­речен по-късно от римляните Ескулап) имал две дъщери — Панацея и Хигия. Двете притежавали дарбата да лекуват, помагали на баща си за всичко, но постоянно спорели по­между си. Високомерната Панацея се смятала за вселечителка и гордо заявявала, че може да намери и подари на хо­рата лекарство за всички болести, а скромната Хигия ра­зумно възпирала сестра си от такива големи обещания.

Не може да съществува едно-единствено средство за всичко — казвала тя, — иначе защо са му дадени на човека разум и способности за творчество. Всичко е създадено, за да може човек сам да се справи и при най-непредвидени обстоятелства.

Но ако това е така — възразявала Панацея, — защо са му нужни всемогъщите богове?

Човекът винаги ще има нужда от боговете. За него ние — идеалите за Истина, Доброта, Любов, Красота, сме онова, към което човек се стреми постоянно. Но той е слаб и уязвим, за да постигне всичко това, има нужда от нашата помощ — отговаряла Хигия.

Не, не — възкликвала Панацея. — Боговете вече и без това са дали много на човека. Той е награден с Разум, Въображение, Памет, Воля, Чувства, даже Свръхсъзнание, т.е. способността за творчество. Да не би винаги човекът да ни се отплата с Благодарност и Любов?

Да. Вярно е. Но това е само защото човекът не познава Законите на живота. Ние сме длъжни да го научим на тези закони, за да не настъпи катастрофа на Земята.

И вее пак не! За нищо на света не доверявам своите сили на хората.

Как ли не убеждавала Хигия сестра си. Панацея не ис­кала да я слуша. Така се разделили дъщерите на бога на ле­чението Асклепий по различни пътища. Панацея лекува хората с различни отрови, прахчета, микстури, таблетки и досега търси едно-единствено средство за всички болести едновременно. А Хигия просвещава хората, проповядва сред тях Законите на живота, които никой не бива да на­рушава. Хигия вярва, че овладявайки тези закони, хората ще могат да си ги предават един на друг и на своите деца, ка­то с времето цялото човечество ще стане физически и ду­ховно здраво, а самият живот на Земята — прекрасен.

В тази легенда се говори за това, че изкуството да се живее намира своите корени в изкуството да бъдеш здрав, което е възникнало много преди появата на такива области в човешката дейност като медицината — повече от 5 000 г. до н.е. , когато тя се е наричала аюрведа, означаващо "аюс" — живот и "веда" — знание, т.е. знание за живота — и дълго преди появата на фармацевтичната промишленост. Животът на планетата Земя има непоклатими закони и чо­вечеството трябва да ги спазва, за да не го загуби.

На човека му предстои да направи избор — или да жи­вее по природните закони или да следва сляпо невежест­вото си, без да знае къде отива, прибягвайки от време на време до услугите на лекарствената медицина.

Ето, вече 14 години аз следвам законите и правилата, които ми разкри Системата за здраве на Ниши, основава­ща се на природната хигиена. Убедих се в това, че опитът на хигиената е най-плодотворен. Каня те, драги читателю, да се запознаеш с онова, което природната хигиена предла­га на човечеството.

Природна хигиена – какво е това?

Замисляли ли сте се някога, че вашето здраве е два или три пъти повече ваше лично дело? Безспорно медици­ната се занимава с нас, но само с нашите заболявания и съвсем не със здравето ни. Фармацевтичната промишле­ност ще загине и ще се разори без болестите ни. На дър­жавата и учреждението, където се трудим, са нужни здра­ви работници, но само за увеличаване на придобитото. Никой не затваря заводите за спиртни напитки и цигаре­ните фабрики, въпреки че на всички е известно каква вре­да на здравето нанася тяхната продукция. И така излиза, че всеки сам трябва да се занимава със своето здраве. Но как?

Традиционната лекарствена медицина е дейност на специалистите, при това на тесните специалисти: ако те­рапевтът заболее от бъбреци, той няма да може да се ле­кува сам, а ще отиде при уролога, ако урологът го заболят зъбите, той ще се обърне към стоматолога и изобщо не се замислят, че за тази болка може да има други причини. Какво можем да очакваме от такъв специалист по въпро­сите на нашето здраве?

В отговор на несполучливото лечение с лекарства, съпроводено с човешки жертви, е възникнало ново тече­ние, което е получило названието си от името на една от дъщерите на древногръцкия бог на лекуването Асклепий — природна хигиена.

Всъщност какво ни предлага тя? Преди всичко не тяс­на специализация, не лекарства и отрови, а изучаване на законите на необятната природа, комплексно излекуване на организма като цяло, чрез естествени методи (светлина, въздух, вода, храна, движение) за повишаване коефи­циента на полезно действие на лечебните сили, заложени в човешкото тяло от природата. Може да ни се стори, че естествената хигиена е сродна с народната медицина. То­ва не е така. Отличава се по три особености:

·        първо — тя е систематична и комплексна;

·        второ — нейните методи са научнообосновани и

·        трето — има просветен характер.

Ако целта на традиционната и народната медицина е да лекуват, то целта на природната хигиена е да научи чо­века на Законите на Здравето, да го въоръжи с конкретни знания, умения, навици за умело използване на обектив­но действащите Закони на Живота.

Законите на живота са обективно действащи биоло­гични закони (от думата "био" — отнасяща се до живота), които управляват функцията на клетките, тъканите, орга­ните и системите, здравето, възможностите и резервите на човешкия организъм във всекидневния живот.

Девизът на природната хигиена е: "На 40 години чо­век или е лекар сам на себе си или — глупак". Авторите на книгата "Най-великите открития за здравето", издаде­на през 1978 г. в Чикаго, много ясно описват обстановка­та, в която се е зародила природната хигиена (терминът се утвърждава през 1986 г.):

"От противоречия, вмешателства, хаотично разнород­но смесване на илюзорни възгледи, наречени "медицинс­ка наука" и "медицинско изкуство", от конфликтите на различни школи за лечение, от явния неуспех да изпълнят своите обещания, от отказа на лекарите да вземат под внимание природните потребности на живота, когато се грижат за болните, е възникнала необходимостта за рево­люционна пренагласа на биологичната мисъл и възражда­не на биологичния мироглед за човешките нужди."

През 1832 г. в Ню Йорк никому неизвестният тогава Силвестър Греъм изнесъл цикъл лекции за правилното хранене. В началото на XIX в., по времето на епидемията от холера във Филаделфия, на Греъм му направило впе­чатление, че един от членовете на сектата "Библейски християни" не заболял. Членовете на тази секта се въздържали от всякаква животинска храна, смятайки употребата й за нарушение на Божите заповеди. Не ползвали също никакви стимулиращи средства — чай, кафе, тютюн, ал­кохол и др. Това навело Греъм на мисълта за лечебните свойства на естествената храна. Започнал да пропаганди­ра здравословното хранене. Нито един от последователи­те му не заболял от холера. Изводът на Греъм бил прост: "По принцип, човек сам е причина за собствените си бо­лести и страдания и почти винаги самият той е виновен затова, че е болен и трябва да иска извинение от общест­вото, както и че пиянства." (из епитафа към книгата на Г. Шелтън "Природна хигиена. Праведен образ на човешкия живот").

През 1861 г. един от основоположниците на естестве­ната хигиена Р. Трол формулира по следния начин кредо­то й:

"...системата на лекарствената медицина е лъжлива, невярна от философска гледна точка и абсурдна от науч­на, враждебна към природата, противоречи на здравия ра­зум, катастрофална като резултат. Тя е проклятие за чо­вешкия род... Системата на хигиенната медицина, която утвърждаваме и практикуваме, се намира в хармония с природата, съответства на законите на живия организъм, правилна е от научна гледна точка, дава положителни ре­зултати, благодеяние е за човешкия род."

В продължение на 150 години движението за природ­на хигиена расте и се утвърждава. То обхваща не само САЩ, но и Австралия и Нова Зеландия, прехвърля се и в редица цивилизовани западно-европейски страни и в Япония. Наброява десетки имена на забележителни изсле­дователи от XIX в. като: С. Греъм, И. Дженингс, Р. Трол, Т. Никълс, Дж. Джексън, X. Остин, Ч. Пейдж, Р. Уолтьр, С. Додс, Ф. Осуалд, Дж. Тидцън и др., а през XX в. — Б. Макфедън, Дж. Роджърс, П. Брег, К. Джефри, К. Ниши, С. Ватанабе, Г. Шелтън и др.

От самото начало на съществуването си, природната хигиена решително се обявява против всяко насилствено въздействие върху болния организъм, смятайки, че бо­лестта и здравето се намират в единство, че треската, възпалението, повишената температура, кашлицата, хремата, диарията, повръщането — всичко това се подчинява на единни закони на живота. Болестта е начин, чрез който организмът се лекува сам.

По данни на съвременната наука, клетките на лигави­цата на стомаха се самообновяват за 3-4 денонощия, чер­вените кръвни клетки за — 90 денонощия, т.е. за 3 месе­ца, а целият организъм — на всеки седем години. Това оз­начава, че ако се създадат здравословни условия и ако се придържаме към здравословен начин на живот, тогава, при каквото и да е заболяване, човешкият организъм е способен сам да се излекува, да се възстанови и обнови.

В документалния филм „Влез в този храм", изтъкна­тият български натурхигиенист Петър Димков е формули­рал философията на природната хигиена така: "Цялата формула на здравето може да се напише на площта на един нокът: пази вътрешна чистота — чисти мисли, чисти желания, чисти постъпки, чисти думи, чиста храна. Бъди скромен. И спазвай природните закони."

Мисля, че под думата "храм" П. Димков подразбира Храмът на природата.

Необходимо е да се схване, че природната хигиена се грижи не само за физическото здраве на човека, но и за неговото психично, нравствено и духовно обновление.

Известно е, че за да се реализираш в която и да е об­ласт на човешката дейност, трябва преди всичко да си здрав; а за да станеш и бъдеш здрав, следва да разбереш върху какви принципи се изгражда пълноценното здраве.

Гьоте казва: "Което човек не разбира, него и не вла­дее." Следователно по пътя на овладяване на здравето, сме изправени пред задачата за неговото разбиране.

Нека опитаме да разберем какви са основните прин­ципи на природната хигиена.

Принципи на природната хигиена

Първият принцип на природната хигиена е да не се ле­куват болестите, а да се учи как да бъдат избягвани, като се използват знанията за Законите на Живота.

Природата създава живия организъм здрав. Тя залага в него защитни и лечебни сили. Великият руски физиолог И. П. Павлов е написал: "Човешкият организъм е във вис­ша степен саморегулираща, самонаправляваща, самоподдържаща, самовъзстановяваща се система и даже усъвър­шенстваща се." А то означава, че е необходимо да се съз­дадат такива условия, при които да стане възможно установяването и поддържането в бъдеще на всестранни връзки на организма, както с вътрешната, така и с външ­ната среда. Само това гарантира безпрепятствено действие на заложените в него от природата мощни адаптивни си­ли — тези на имунитета, саморегулацията, самовъзстановяването и самоусъвършенстването.

Втори принцип на природната хигиена — комплексен (системен) подход към човешкия организъм като към един­но цяло.

Привържениците на природната хигиена са против тясната специализация в лечението. Достатъчни са знани­ята за основните биологични закони за управление на ор­ганизма и умението да се използват главните "лостове" за профилактика и лечение. За такива лостове те смятат:

1. възстановяване на клетъчното дишане (лечебно излагане на тялото на открито, контрастни водни процедури, виброгимнастика и специални упражнения);

2. хранене (светлина, въздух, вода, храна);

3. състояние на крайниците (виброгимнастика и друга двигателна активност);

4. пречистване на организма;

5. въздействие върху психиката (оптимистично настроение, самовнушение).

Г. Шелтън е убеден, че "всяка болест е болест на це­лия организъм ". Оттук следва и задължителното комплек­сно въздействие върху организма чрез естествени методи (системен подход). Единствено то осигурява реализирането на принципа за чистота на вътрешната среда, действието на обективни, независещи от волята ни закони на саморегулацията и самолечението, които лежат в основата на ця­лата жизнена дейност на организма.

Излекуването от простуда или друго ненормално със­тояние, което хората наричат болест, зависи от лечебните способности на живия организъм. Те представляват също такава жизнена функция, както дишането, екскрецията и храненето.

Трети принцип на природната хигиена — ясно разбира­не на феномена "здраве".

Според определението на Шелтън феноменът на здра­вето се обяснява от природната хигиена като: "състояние на единство и хармонично развитие, растеж и адаптация на всички органи един към друг, без някой да липсва или да е излишен ".

Думата "здраве" ("хелт") произлиза от англосаксонс­ката дума "хоул" — цял, цялостен; думата "лекувам" (хи-ил) е от същия корен и означава "възстановяване на це­лостта". В пълния си смисъл думата "здраве" означава "за­вършеност, съвършенство на организацията, т.е. жизнена надеждност, хармония на функциите, енергия и освобожда­ване от всякакво напрежение и скованост" (трактовка на Шелтън).

В основата на здравето лежи принципът на взаимо­действие и взаимозависимост на всяка клетка, тъкан, ор­ган и системи от органи. Както отбелязва Шелтън: "сега вече е добре известно, че всеки орган оказва по-изразено въздействие върху благосъстоянието на цялото (организ­ма), отколкото върху своето собствено". По този начин се набляга на "алтруизма" — способността да се жертва соб­ственото благо заради друга обособена част (клетка или орган) по отношение на цялото (организма).

Ако можеше и в обществото хората да се научат така да живеят?!

За съжаление признаците и симптомите на здравето не се изучават. Медицината се занимава с болестите. Ни­кой никъде не обучава населението и студентите-медици, как да коригират и поддържат здравето не при болнични­те легла, а в обикновения живот. Вместо това, много хора разсъждават върху произхода на болестите, но така, като че ли за болестите няма причини.

Какво е болестта? На този въпрос дава ясен отговор само природната хигиена.

Четвърти принцип на природната хигиена — ясно разби­ране на феномена "болест".

Болестта е нарушение на целостта, загуба на способ­ностите за съпротивление на живия организъм срещу вън­шни и вътрешни врагове.

Всяка болест, от незначителното зачервяване на кожа­та до рака, на който и да е орган, представлява нарушение на целостта на целия организъм (т.е. заболяване на целия организъм, а не само на негов отделен участък). Болест е възпалението на сливиците, ендокардитът, колитът, гаст­ритът, циститьт, (гръцкото "ит", "итс" означава възпале­ние); болест се нарича пиореята, туберкулозата, язвата, ракът — всички те са предизвикани от натрупване в орга­низма на токсини (отрови), които го отравят, откъдето и да са постъпили — отвън (хранителни, растителни, живо­тински, лекарствени и др.) или се образуват в резултат от дейността на самия организъм или на тези микроорганиз­ми, които живеят в него.

При това всяка болест започва незабелязано, от въз­буждане на нервните влакна, по-късно се появява дразне­нето (зачервяването), после възпалението (сърбежът, смъденето), сетне разязвяването (язви, разпад на тъкани, ку­хини), тогава идва ред на уплътнението (нарастването) и накрая образуването на тумор (рак). Шелтьн нарича така­ва последователност "единна патологична верига" и на­помня, че ракът започва да се развива много години пре­ди да се е проявил окончателно.

Пети принцип на природната хигиена — нова стратегия на здравето.

Обяснявайки основните понятия "здраве" и "болест", природната хигиена е извела нова стратегия за здравето, която се основава не на установяване симптомите на бо­лестта (симптоматично лечение), а на отстраняване пър­вопричината. При това природната хигиена отделя особе­но внимание на четири вида почивка и покой за събира­не на енергия и за пестене силите на организма: физическа почивка, физиологичен покой (т.е. въздържане от храна — лечебно гладуване), умствена почивка и душе­вен покой.

Човешкият организъм се нуждае от постоянно възста­новяване и поддържане на екологичните връзки, както вътре в него между клетките, тъканите, органите и систе­мите от органи, така и на връзките с външната, обкръжа­ващата го среда. На тази основа е била изградена концеп­цията за петте вида връзки:

1.         Психоемоционални връзки на организма. За човешкия организъм е необходимо да възстановява психоемоционалното равновесие, психоемоционалните връзки с обкръжаващата го природа в т.ч. с космоса и социалната среда  (обществото,   неговите  идеали,   норми,   приятели, семейство и т.н.). Всичко това може да се постигне чрез създаване в съзнанието на оптимистична нагласа към света, доброта, единство и взаимопомощ с хората, добра воля като фактор и закон на еволюцията, чрез последователно възпитаване в себе си на безкористност и отказ от егоизма във всичките негови прояви.

Такова настроение оказва благоприятно влияние вър­ху човешката физиология, помага за изработването на по­лезни хормони в организма, ендорфини и други подобни вещества.

2.         Биохимични връзки на организма. Към биохимичните връзки на организма природната хигиена отнася възстановяването на киселинно-алкалното равновесие в кръвта, като основен физиологичен закон на живия организъм. Преди всичко може да се постигне с помощта на правилното природно хранене, доколкото в самата природа са заложени в естествени съотношения елементите от алкална и киселинна валентности (сили на атомите за об­разуване на химични връзки), а също и с помощта на виброгимнастика и гръбно-коремни упражнения по Система­та за здраве на Ниши.

Биофизични връзки на организма. Това е възстановяване на естествените връзки на кожната покривка и вътрешните органи, чрез биологичните точки на организма, с външната среда и нейните основни сфери — Космос, Земя, Вода, Въздух, Светлина, Енергия. За възстановяването на връзките основно влияние оказва т.нар. лечение чрез излагане на тялото на открито, въздушните бани, водните процедури, светлинните и слънчевите бани, ходенето бос и др.

Биомеханични връзки на организма. Към тези връзки природната хигиена отнася възстановяването на правилно и активно кръвообращение, особено на капилярно и предкапилярно ниво, с помощта на специални физически упражнения, различни форми на двигателна активност и формиране на изправена походка.

Биоенергийни връзки на организма — това е възстановяване и поддържане на правилното дишане чрез познаване неговите закони и усвояване на практически навици.

Концепцията за "петте връзки" дава възможност пра­вилно да се разбере и оцени приносът на народната меди­цина, онези средства и методи (лечебни растения, "закли­нания", мехлеми, манипулации за наместване на счупени кости и т.н.), които (от гледна точка на концепцията) се оказват обективно насочени към възстановяване на една или друга нарушена връзка или комплекс от връзки в ор­ганизма на болния човек.

Шести принцип на природната хигиена — естественото хранене.

Нито един оздравителен комплекс не може да се смя­та за пълноценен, без да се съблюдават ясните и строги закони на храненето. Храната, според убеждението на натурхигиенистите не само определя състава на кръвта, качеството на "строителния материал" за образуване на но­ви клетки, но и формира характера и даже мирогледа на човека.

Привържениците на природната хигиена гледат на храненето като на двустранен взаимосвързан хранително-пречиствателен процес, в който храненето е неделимо от пречистването на организма.

Естествената, с груби влакнини храна, осигурява как­то биомеханично, така и биохимично прочистване, благо­дарение на алкалните радикали в млечната храна, способ­ни да неутрализират патологичните киселини, образуващи се в процеса на жизнената дейност на организма.

Според изследванията на учени, растителното влакно в естествената храна е средство за предотвратяване и даже за лечение на туморни заболявания на дебелото черво.

Седми принцип на природната хигиена — отхвърляне на всякаква терапия с лекарства.

Хигиената трябва напълно и изцяло да унищожи сис­темата за лечение с лекарства и да даде на народа систе­ма за укрепване на тялото и психиката, основаваща се На природните закони. Всички съществуващи вещества по отношение на живия организъм са или продукти за хране­не или отрови. Отрова (лекарство) е всичко онова, което не може да бъде асимилирано от живия организъм и из­ползвано за поддържане на живота.

Осми принцип на природната хигиена — ясно разграни­чаване между медицината и природната хигиена.

Обяснявайки такова категорично разграничение, натуралистката Вирджиния Ветрано пише: "Медицината от самото начало е основала своята практика на лъжливи принципи, затова е захвърлила физиологията и е тровила хората с патентовани средства... Та ние не търсим топли­на в айсберга! Защо да търсим здраве в отровата? Да изяс­ним принципите си — източникът на здраве е в здравос­ловните въздействия и здравословните средства. Лекарства­та, които са отрови, ле се отнасят към факторите на живота, носещи здраве."

Може да се възрази, че медицината в крайна сметка е експериментална наука, а хигиената не е такава. Но исти­ната е тъкмо в обратното — медицината не е и никога не е била наука, тя е метод, начин, стил на лечение. Физиологията, биологията, анатомията и други се отнасят към науката, но те не са медицина. В медицината отсъства единен принцип, който би могъл да се демонстрира раци­онално или експериментално. Нейните методи са ефимерни, което не би било, ако тя беше наука...

Хигиената не само е определено истинска, тя е неиз­менно истинска наука. Практиката, която се основава на нейните широки принципи, следва определени правила, а резултатите могат да бъдат предвидени във всички случаи. Това обаче не може да се каже за медицинската практика — всеки път, когато на човек се дава доза лекарство, тряб­ва да се очаква неочакваното.

Девети принцип на природната хигиена — обучение на народа, разпространяване на знания и създаване на здравос­ловен начин на живот.

Природната хигиена е пропита с дух на алтруизъм, оптимизъм и хуманизъм. Авторите на книгата "Най-вели­ките открития на здравето" пишат: "Привържениците на Греъм са били заинтересовани не само от физиологични­те изследвания, свързани с опити върху животни, но и от разпространението на знания за физиологията сред простите хора и създаване жизнен модел въз основа на физиологията.

Според мнението на Ветрано нашият свят "е свят на мъже и жени, които са отлично обучени в областта на не-позитивното знание, т.е. знанието, което не е свързано с човека и природата. Можеш да бъдеш Айнщайн в матема­тиката и да боледуваш от лошо храносмилане. С цялото свое образование човек употребява аспирин или антиацидни препарати поради дискомфорт и се държи така, ка­то че ли за този дискомфорт няма причина".

Нова стратегия за здравето

Основните принципи на природната хигиена са зало­жени' по естествен начин в новата здравна стратегия. Те­зи принципи са получили широко разпространение в САЩ, благодарение на което американците са се превър­нали в една от най-цивилизованите и здрави нации в све­та.

Очевиден преход към подобрение се почувствал през 50-те години на нашия век (става дума за XX век — бел. ред.), когато стратегическото направление в държавната политика рязко се изменя. Тези промени са се проявили в постепенен преход от лечение към профилактика, в широ­кото използване на естествени методи за оздравяване, сред които водещо място заемат закаляването, бягането и най-простите физически упражнения. Били преразгледани представите за хранене — отказ от прекомерна употреба на, храна, богата, на животински мазнини, яйца, включва­не в хранителния порцион на голямо количество расти­телна храна — плодове, сокове, зеленчуци, житни храни и други естествени продукти. Започнали да се провеждат различни видове кампании — за здравословен начин на живот, за спазване на диети и намаляване на телесното тегло, срещу високото кръвно налягане, тютюнопушенето, и злоупотребата с алкохол, за намаляване на нервно-психическите заболявания и др. Като изчислили математи­чески "рентабилността" на прехода в здравеопазването, икономистите намерили огромна изгода за обществото в това движение и значителна икономия на средства.

Но работата не била само в икономисването на парич­ни средства. Новото направление в здравеопазването ста­нало въпрос на живот и здраве. Отговорите на поставени въпроси излезли извън границите на икономиката и се от­насяли до характера на обществото, неговите ценности и съществуващи структури, неговата жизнеспособност.

Какво е положението със стратегията за здравеопазва­не в нашата страна?

Здравословното състояние на народа на бившия Съ­ветски съюз е катастрофално. От 53 страни в света, регистриращи продължителността на човешкия живот, ние се намираме на 20 място за жените и на 52 място за мъжете. Основна част от починалите, са напуснали този свят преждевременно от заболявания, които е било възможно да бъдат предотвратени.

Медицината фактически се е отдръпнала от борбата с най-голямото зло — алкохолизма, вследствие на което последният и наркоманията придобиват в страната чудо­вищни мащаби: от алкохолно отравяне ежегодно умират около 1 000 000 души. Също толкова пасивно медицината се отнася и към тютюнопушенето. Никога не се е водила решителна борба с растящата химизация на селското сто­панство, химическото отравяне на хранителните продук­ти, водата и въздуха, въпреки че това се отразява непос­редствено върху здравето на населението. Всеобща криза обхваща нашата медицина.

Едва през последното десетилетие в страната ни за­почват да се възраждат принципите на природната хигие­на и то поради инициатива на обикновените хора. Към то­ва ги подтиква замърсяването на околната среда и човеш­кия организъм, увеличеният брой физически и психични заболявания, а също и душевни болести, в т.ч. и редица смъртно опасни (масова алергия срещу лекарствени пре­парати, различни производствени и битови химикали). Насъщните нужди на човека за собственото му здраве и това на неговите деца и близки, предизвикват необходи­мостта у обикновения човек от познания за собствения му организъм, неговите възможности и скрити резерви.

Липсата на реална помощ от страна на лекарствената медицина, отчаянието поради неефективността на меди­цинските средства и методи подтикват населението към търсене на изход. С усилията на ентусиасти за здравосло­вен начин на живот започват да се създават клубове за бягане, школи за здраве, любителски лектории, издаване на литература, преводна и национална. Въпреки1 това, тези инициативи намират крайно пасивен отклик в медицинс­ките среди и особено по върховете, директното предназначение на които е да оглавят движението отдолу нагоре, да му придадат целенасоченост, научен и държавен харак­тер. Ведомствената раздробеност на здравните органи до­вежда дотам, че и досега те свенливо и бавно решават проблема за съюз между медицината и физическата култу­ра. Няма никаква програма, която би помогнала за пре­живяването и възраждането на народите на Русия като по­пулация.

Единственият изход от кризата, която сега преживява здравеопазването, е макро- и микро-екологизацията. И колкото по-бързо бъде осъществен преходът към екологизация, толкова по-ефективна и реална помощ ще получат народите от нашата страна. Екологизацията в сферата на здравеопазването трябва да заеме водещо място в бъдеща­та всеобхватна общонационална и общочовешка еколо­гична програма, от каквато отдавна се нуждае светът.

Но докато не е създадена такава програма, докато чо­век е хвърлен на "произвола на съдбата", аз препоръчвам, драга читателю, да се въоръжиш със Системата за здраве на Ниши, която е изградена на принципите на природна­та хигиена и която ще позволи на човека, ако той въведе тази система като стереотип на своя живот, действително да се сбогува с болестите си.

Твърдо съм убедена в това, особено след опита, който ми донесоха 14-годишните собствени занимания и опита на моите последователи и приятели.

По-нататък ще научите как е била създадена Система­та за здраве на Ниши и какви са нейните методи.

Как е създадена Системата за здраве на Ниши

Основател на предлаганата система е вече покойният японски проф. К. Ниши, който започнал великото си де­ло, след като сам изучил и проверил на практика повече от 70 000 източници от национални и чужди автори по здравословни въпроси. В числото на тези източници по­падат древногръцката, древноегипетската, тибетската, ки­тайската, филипинската медицинска практика, йога, изс­ледвания на съвременните специалисти в областта на ле­чението и профилактиката на различни заболявания, диетология, дишане, биоенергетика, водолечение, гладуване и т.н., т.е. всичко, което съвременният човек често усвоява поотделно.

От огромното количество материал Ниши, отхвърляй­ки всички повтарящи се или без особено значение източ­ници, отделил само 362 източника, които послужили като основа за разработването на уникалната система за здра­ве, известна навсякъде като Система за здраве на Ниши.

Какво е подтикнало К. Ниши да се нагърби с такъв гигантски труд?

В основата на всяка мисъл, на всяко движение, дейст­вие или човешка постъпка винаги лежат най-насъщните потребности, които принуждават човек да търси и намира средствата и методите, които биха ги удовлетворили. Така се е случило и с автора на Системата за здраве.

Той е роден през 1884 г. в семейство от средната кла­са. Детството и юношеството преминават доста комфортно, но му е отказано да продължи средното си образова­ние: на приемните изпити е скъсан, поради факта, че раз­мерът на гръдния му кош не отговарял на установените изисквания. Той възприел това като първи знак на нещас­тието и се замислил сериозно за проблемите на своето здраве. Бил със слабо телосложение и прекалено крехък, за да понесе редовните учебни занятия. Още от детство бил склонен към хронична диария и продължителни простудни заболявания. Съвременната медицинска наука му поставила диагноза — чревна туберкулоза и възпаление на лимфните възли на белодробните върхове. Момчето се чувствало болнаво и слабо. Когато го завели при известен лекар, той произнесъл смъртната му присъда, казвайки на родителите: "Този млад човек, за мое съжаление, никога няма да достигне 20 годишна възраст."

И наистина, сред своите съученици в началното учи­лище, Кацудзо бил с най-крехко здраве, но притежавал такъв интелект, че го смятали за вундеркинд. Само лошо­то му здравословно състояние и хилаво телосложение зат­руднявали реализацията на способностите му. Момчето жадувало за времето, когато ще бъде здрав мъж, надявало се на чудо. То посещавало школа по фехтовка и храм за религиозна медитация. След тригодишни усилени трени­ровки, отишло на преглед при друг лекар, чието мнение било по-малко песимистично. И наистина, изминали ед­на или две години без да боледува. Но скоро, независимо че никога не пиел алкохол и не пушел цигари, поради неправилното хранене по време на учебните занятия, така подкопал своите сили и жизнеспособност, че започнал постоянно да боледува и все повече и повече да слабее. Нито една зима не преминавала без възпаления на гърло­то или сливиците и то по няколко пъти.

С израстването на момчето било необходимо да се ре­ши въпросът за професионалното му образование. Избрал Общото техническо училище. Професията на инженер-строител се струвала и на него, и на родителите му, най-подходящата за човек с такова крехко здраве.

Но след като постъпил в Общото техническо училище не му станало по-добре. Поради постоянното боледуване често бил принуден да пропуска занятия, чувствал се не­щастен и слаб, разбирайки че главната пречка за реализа­ция на житейските му планове е лошото състояние на здравето му.

Проблемът за стабилизиране на здравето се превърнал Ниши във въпрос на живот и смърт. Следващите години посветил в търсене на практическо решение на въпроса, поставен пред него от самия живот — как да стане здрав.

 Четял с голямо внимание книги, съдържащи методи­ки за подобряване на здравето и прилагал върху себе си всички съвети и препоръки. Веднъж в ръцете му попаднали изследвания на Флетчер, в които се твърдяло, че за поддържане на здравето е необходимо така прилежно да се дъвче храната, че да се получат възможно най-голямото количество полезни хранителни вещества от всеки неин елемент.

Колкото и проста да била тази теория, тя извършила истински преврат в съзнанието на Ниши. Всички лекари, с които се бил консултирал до този момент, се огранича­вали само с лечението на болестта или само на нейните симптоми. Но теорията на Флетчър разширявала хоризон­тите: тя учела как да се подобри общото здравословно със­тояние на организма.

Именно от трудовете на Флетчър, Ниши разбрал: най-добрият лекар е природата. В самата нея са заложени ос­новите на живота и здравето. И решил: всичко, което му е необходимо, е доброто сдъвкване на храната. Ако човек дъвче храната по подходящия начин, той може да разчита на собствения си вкус, на своя природен инстинкт за из­бора на един или друг продукт. Ако му е "вкусно", ако яде с апетит — значи организмът получава от храната това, което му е необходимо, а ако не му се яде — значи не трябва.

Забележете! Децата отлично знаят, какво не достига на организма им. Никога не бива да се заставят да ядат, ако не искат.

Въпреки че Кацудзо никога не се е съмнявал в досто­верността на тази теория, той не можел да не забележи, че каквато и храна да му е подсказвало природното чувство, всичко било срещу него. Той не пренебрегвал правилното дъвчене, но станал склонен към лакомия и започнал да страда от претоварване, като изпитвал постоянна преумо­ра. Когато се стараел да обуздае своя апетит, начевал да губи от теглото си.

Освен това Флетчър препоръчвал да се отделят всич­ки трудно смилаеми компоненти на храната, добре да се обелват плодовете от корите им. Кацудзо старателно след­вал указанията му, но започнал да страда от запек. Спо­ред Флетчер, запекът не трябва да предизвиква безпокойс­тво, но Ниши забелязал, че той му причинява силно гла­воболие и чревни проблеми от различен характер.

По-късно Кацудзо се запознал с изследванията на друг специалист. От тях разбрал защо страда от заболяванията си: всяка храна, която не се усвоява, се натрупва в дебелото черво, като се превръща в "маса за пиршество" на бактериите, изработващи отровни вещества (токсини). Тези вещества се всмукват от стените на дебелото черво, после попадат в кръвта и като се разнасят в целия органи­зъм, предизвикват болест. Кацудзо си направил извода: храната притежава не само градивно, но и разрушително действие върху организма. Необходимо е така да се орга­низира храненето, че то не само да изгражда, но и да про­чиства организма.

Като постъпил в Техническия институт, Ниши се за­познал с работата на Синклер. Открил, че теорията за гладуването почти не се различава от това, което е изучавал, посещавайки будисткия храм, за да практикува религио­зен аскетизъм. Заложените в теорията на Синклер прин­ципи били толкова разумни, че Кацудзо бил склонен да мисли, че е намерил онова, което ще го излекува от бо­лестта на червата. Като резултат направил интересния из­вод, че: "ненормалните хора" по правило страдат от запек, й "великите умове" в по-голямата част от случаите имат склонност към разстройство. Този извод го насочил към no-нататъшно изучаване на връзката между дебелото чер­во и мозъка, която се оказала венецът в методиката на собственото му излекуване и създаване на собствена мето­дика за здраве.

Ниши обърнал внимание на трудовете на учени за кръвната циркулация. Особено го привлекли изследвани­ята на проф. Зепи от Московския университет — "Дина­мика на мозъчната циркулация". Прочитайки тази разра­ботка, научил, че мозъчният кръвоизлив е резултат основ­но от възпалението на ушите, което е обичайно следствие от заболяване на гърлото. Гърлото боледува в случаите, ако бъбреците не изпълняват функцията си; те от своя страна излизат от строя, когато човек спи в топло меко легло и облича топло, лошо пропускащо въздуха бельо. Тогава се нарушава функцията на бъбреците и на кожата, което се съпровожда със заболявания на черния дроб. И всичко започва от лошата работа на червата, защото ако се наруши перисталтичната им дейност, съдържимото в тях задръства дебелото черво, получава се запек, който во­ди до разширение и спукване на кръвоносните съдове на мозъка.

В "Клиника и лечение на мозъчното възпаление" на д-р Пасеп Ниши. бил впечатлен от резултатите от изслед­ване на гной с микроскоп при възпаление на мозъка. Д-р Пасеп забелязал, че тогава в гнойта се съдържат повече от 10 вида бактерии, като стафилококи, стрептококи, бакте­рии на Френкел, бактерии на пневмонията, менингита, туберкулозата, тифа и паратифа... Не по-малко от 23 гру­пи такива бактерии понякога се намират в разширените кръвоносни мозъчни съдове, като това може да се открие дори ори здрави хора.

Стигнал до извода, че в организма има защитни ле­чебни сили, способни да устоят на атаката отвън и да за­пазват целостта на организма. Започнал да събира инфор­мация за такива лечебни, сили.

Вниманието му било привлечено от опита на д-р Ши-бата, който изкуствено създавал запек на зайци. Това во­дело до разширение на кръвоносните съдове на мозъка и мозъчни кръвоизливи, и се наблюдавало само при тези животни, които били с продължителен запек, а в същото време при убитите или отровени зайци нямало мозъчни кръвоизливи. Според Ниши резултатите от опитите на д-р Шибата биха могли да бъдат използвани за лечението на слабоумни и душевно болни.

Ниши разказва: "Директорът на някаква голяма ком­пания в Западна Япония бил настанен в болница за ду­шевноболни в Токио и обявен от лекарите за неизлечим. По молба на жена му го взех от болницата и основно му прочистих червата. Резултатите бяха твърде задоволител­ни. Като спазваше моите препоръки в продължение на 5 дни, пациентът ми окончателно оздравя. След много крат­ко време той бе признат за нормален. Сега се занимава с бизнес в родния си град."

Друга пациентка, девойка на 20 години, която прека­рала 6 години в психиатрична клиника, се излекувала бла­годарение на същия метод. Лечението в продължение на 1 месец под ръководството на Ниши я нормализирало.

Всички тези болни имали запек. Много учени твър­дят, че 1 от всички 10 т. нар. идиоти и слабоумни са прос­то хора, страдащи от запек.

Ниши е убеден, че тази теория е била известна още по времето на Хипократ. Старото правило гласи: "Доброто здраве предполага и съвършено разтоварване".

"Дори повечето мързеливи слуги няма да забравят да отстранят пепелта от дъното на печката преди да я заре­дят с въглища — пише той. — Ако въглищата се хвърлят в печката с пепелта на дъното й, ще има повече дим, откол­кото огън. Същото е и с човешкия организъм. Ако иска­ме да сме в добро здраве, трябва да се погрижим за съвър­шеното разтоварване".

В съвременната медицина обаче, може да се смята за сериозен проблем фактът, че се отделя повече внимание на калорийността на храненето, отколкото на освобожда­ването на стомаха и червата от задръстване с несмлени ве­щества.

При пълно изгаряне (или окисление) на храната се образува въглена киселина — воден разтвор на СО2, коя­то не е вредна за организма. Но при непълно изгаряне на храната се получава въглероден окис — СО, който разру­шава всички части на тъканите и органите на тялото, тъй като заедно с хемоглобина на нашата кръв образува смър­тоносна отрова — задушлив газ.

Ако количеството на задушливия газ във въздуха представлява 1/40 000 част от обема му, това е достатъч­но, за да предизвика главоболие у човек или световъртеж. Ясно е че натрупвайки се в тялото, СО не може да не на­несе вреда на мозъка и не наруши перисталтиката на червата, а без съвършена перисталтика не би имало съвърше­но храносмилане, нито съвършено разграждане и усвоява­не на храната, преминаване на непреработени части от нея, изпразване на чревното съдържимо.

По данни на Ниши у 96% починали от различни бо­лести били открити мозъчни кръвоизливи и при това в те­зи части на мозъка, които ръководят движението на край­ниците. Това навело Ниши на мисълта да обясни явлението като чувство на студ в ръцете и краката. Такива бол­ни, смята той, страдат по правило от нарушена циркула­ция на кръвта през белия дроб. Тази негова хипотеза би­ла поддържана от американския лекар Абът и много дру­ги известни медици.

Студът в ръцете и краката нарушава нормалната рабо­та на сърцето, бъбреците и кръвоносните съдове, предиз­виква катар на гърлото, оказва прекомерно натоварване на бъбреците, причинявайки вреда на черния дроб и ко­жата. Всичко това има една причина — запек, в резултат на който се получават кръвоизливи в мозъка. Така Ниши стигнал до убеждението, че червата и мозъкът са органи от първостепенно значение в човешкия организъм. За да потвърди становището си, той привежда следния пример:

Амебата не притежава постоянна форма. Тя живее, приспособявайки се изключително към околната среда. Няма нито кости и уста, нито храносмилателна и отдели­телна функции.

В известен смисъл може да се нарече храносмилателен кашл. Тя вдишва кислород и издишва въглероден двуокис чрез цялата си телесна повърхнина. В този смисъл, това не е нищо друго, освен дихателен орган, докато в способ­ността й да се приспособява към околната среда открива­ме нещо подобно на зародиш на умствена (мисловна) дей­ност.

Еволюционният процес е преминал от примитивния чревен канал, който е център на растителните функции (във всяко растение има стебло, ствол, корени и т.н.) към нервната система, която представлява център на функци­ите на животните и в своя краен етап се разполага в мо­зъчната тъкан на животното. По такъв начин при живот­ните (и човека) храносмилателният канал е разположен вътре в тялото като първична, а мозъкът в началото на тя­лото, като последна станция. Ето защо, Ниши смята, че човешките болести се появяват между тези две станции.

Принципът, на който е построена неговата Система за здраве отчита преди всичко два основни елемента от фи­зиологичната функция на мозъка и червата. Тези два ор­гана според Ниши не само формират основните фактори на човешкото тяло, но и изпълняват най-важната роля в обществения живот на човека. Без крепко здраве едва ли може да се победи в борбата за съществуване. Никой не е в състояние да достигне успехи в обществото без правил­но мислене. Само този, който е в добро здраве и е разумно мислещ, е способен да се издигне, а такива хора по пра­вило притежават здрави черва. Затова за стимулирането на човешкия мозък и поддържането на човешкия живот ни­що няма толкова съществено значение, колкото състояни­ето на червата.

А какво нарушава нормалното функциониране на то­зи важен орган? Отговорът е само един: неправилното хранене и в резултат от него — натрупването на много фекалии в дебелото черво. При едни това предизвиква склонност към диарии, при други — запек. Вън от другото, лекарите нерядко поставят грешна диагноза на болестта.

Повечето от тях обикновено гледат на запека или склонността към разстройство като на обикновени и леки отклонения от здравето, на които не си струва да се обръ­ща сериозно внимание. В действителност тези явления трябва да бъдат в центъра на вниманието както от страна на лекарите, така и на болните.

Запушването на чревните изходи е първопричината на всички болести, особено ако то приема хронична форма. Никой не смята чревния запек и стазата (задържане на течности — бел. ред.) за смъртоносни болести като рака, парализата, туберкулозата, сърдечните и бъбречни заболя­вания, които между другото са резултат от чревния застой.

Много хора мислят, че запекът се лекува лесно и ефективно с помощта на слабителни средства, солени раз­твори и клизми. Но в последно време, предвид собствения си опит, започнаха да се съмняват в тяхната ефективност. Между другото неработещите или лошо работещите черва са склад за различни и опасни лекарства. Докато страда­щите от запек се тревожат за преодоляването на болестта, фармацевтите се състезават помежду си да удовлетворят исканията на обществеността за изготвянето на всевъз­можни лекарства.

Ниши предупреждава, че хроничното запушване на червата и запекът се проявяват в три различни стадия.

През първия в резултат на запека, се появява общо из­тощение, което се изразява в това, че организмът посте­пенно губи съпротивителните си сили към всички видове болести и във всеки момент може да бъде атакуван от се­риозно заболяване.

През втория страдащите от запек изпитват всички ню­анси на дискомфорта, имат чувство за замъглено съзна­ние, появява се главоболие, нарушение в кръвното наля­гане, сърдечни и бъбречни заболявания и други.

Третият стадий се проявява като автоинтоксикация. Самоотравянето прогресира. Повече от всичко страда мо­зъкът, кръвоносните му съдове или се разширяват преко­мерно и отслабват, или се разкъсват, разчиствайки пътя на различни болести. Най-увредена е тази част на мозъка, която ръководи двигателната нервна система, регулираща функцията на крайниците.

Когато е поразен мозъкът, цялата храносмилателна система — от устата до задния проход — се изражда. Ако запекът е неглижиран (обичаен запек), са възможни забо­лявания, свързани с появата на психози, язви на дванаде­сетопръстника, заболявания на дебелото черво, апендицит, жлъчно-каменна болест, ревматизъм, рак на стомаха и т.н.

Известно е, че нашето тяло се състои от клетки, клет­ките изграждат тъкан, а от тъканта се формира орган; ня­колко органа образуват система от органи (нервна, кост­на, мускулна, ендокринна и т.н.), като всички тези системи са взаимно свързани. Така израждането на храни­телната система води до поражение на всички органи, ка­то в крайна сметка се понижава функцията на всяка клет­ка в организма.

Клетките се хранят от кръвта. "Кръвта е живот" — се казва в Стария завет. Но само здравата, чиста кръв, обо­гатена с необходимата енергия, микроелементи и витами­ни, може да създаде здрави клетки на мускулите, костите, кожата, косата, зъбите, нервите, червата и мозъка. Само кръвта, която не е замърсена с отрови (токсини) може да поддържа в нужното състояние целия организъм. Но същата тази кръв, замърсена в резултат от запека, се прев­ръща в източник на автоинтоксикация: кожата пожълтява, побледнява, изпълва се със значително количество черве­ни кръвни клетки и съединения на железния окис.

Състоянието на зъбите зависи от снабдяването им с чиста и свежа кръв. Добрата сърдечна дейност също се обуславя от качеството и количеството на кръвта, оросяваща сърдечните мускули и клапи. Функцията на очите и ушите се поддържа от подаването на чиста кръв. Същото може да се каже и за мозъка, костите, мускулите, косата, ноктите. Състоянието им се определя основно от кръвта: в зависимост от своя състав и чистота, кръвта може или да ги укрепи, или да ги отрови. Затова не е за учудване, че страдащите от запек, често са жертви на различни сериоз­ни заболявания (слабо сърце, нервно изтощение и други нервни разстройства, меланхолия, епилепсия, психози, нарушение на зрението и слуха, гинекологични болести, простатит, диабет, атеросклероза, рак, ревматизъм, подаг­ра, олисяване, промени в ноктите, кожни болести, импо­тентност).

И така, съществуването на неразривна връзка между функционирането на червата и състоянието на мозъка, както и на всички системи в човешкия организъм, не бу­ди съмнение.

Разбирайки това, Ниши се концентрира в търсенето на методи за очистване на дебелото черво и принципи за Правилно хранене.

Неговата колосална ерудиция в различни области от медицината, философията, техниката, му подсказала, че в древността лечението с глад се е практикувало успешно от всички народи. Евреите, например, имали свой собствен метод за пости; християните, будистите в Индия, мюсюл­маните, конфуцианците в Китай и жреците в Япония, също спазвали този ритуал. Но в древността постенето е имало по-скоро религиозни цели, а не лечебни, поради което методите на гладуване в различните религии се раз­личават значително.

Изучавайки историческото минало, Ниши установил, че от близо 2 000 години постът се пропагандира като ле­чебен метод. Римският лекар Асклипиадес от Битхинос съветвал болните да се въздържат от всички видове храна, освен водата, и да се наслаждават на природата, смятайки това за най-доброто лечебно средство. Старогръцкият писател и историк Плутарх също препоръчва лечебното гладуване вместо лекарствата. Могат да се изброят много имена на учени, практикуващи с успех гладуването за ле­чение и профилактика на болестите. Това е известно на всички.

Ниши се заинтересувал от въпроса: какво става в ор­ганизма по време на гладуване? И ето до какви изводи стигнал.

"Незабавният резултат от гладуването се изразява в увеличеното присъствие в кръвта на СО2 (въглена кисели­на), хистамин, холин и други подобни вещества, които предизвикват такова свиване на вените, че се получава ва­куум в тази част, където венулата се среща с капилярите. Това състояние в организма поражда капилярен феномен във вакуума. А капилярният вакуум всъщност е двигател­ната сила за кръвната циркулация. Тъй като вакуумът е сила, а гладуването създава вакуум, то с гладуването ние възраждаме двигателната мощ на цялата човешка актив­ност."

Това било гениално откритие, което довело Ниши до съвършено нов възглед за кръвообращението като цяло, за което ще говорим по-нататък.

За практиката на гладуване по Системата за здраве на Ниши ще разкажем в раздела "Практика за завоюване на здраве", тук само ще отбележим, че Ниши никога не е смятал лечебното гладуване за панацея, но заявявал уве­рено, че лечебното гладуване по неговата система може да победи много сериозни заболявания на стомаха, диспепсия, запек, увеличен черен дроб, апендицит, хепатит, гастроентерит, ревматизъм, напълняване, артрит, диабет, ас­тма, високо кръвно налягане, воднянка, ишиас, епилеп­сия, безсъние, слабост, обща парализа, главоболие, пневмония, преяждане, бронхит, плеврит, гуша, малария, тонзилит, тиф, варикозно разширени съдове, ушни болес­ти, рак, мигрена, менингит, аденоми, херния, жлъчно-каменни болести, цистит, хронична диария, болести на пра­вото черво, парализа на двигателните нерви, анемия и много други.

Безспорно е, че във всички случаи лечението чрез гладуване е най-добрият начин за въздействие върху организ­ма, предизвиквайки душевно и физическо подобрение, регенерация (възстановяване, възраждане, възобновява­не), засилване на умствените сили на човека.

Единствената слаба и уязвима страна на лечебното гладуване е възможността за появата на чревна непрохо­димост у някои пациенти, поради което това лечение не може да бъде препоръчвано на всеки.

Ниши провел върху себе си редица опити, за да съз­даде диета, предотвратяваща чревната непроходимост по време на гладуването. Той изобретил специално лекарство от морски водорасли. Лечението се състояло в това, че вместо пълен глад, се приема желеподобно вещество, при­готвено от агар-агар.

Подобна практика се прилагала в Япония още по вре­мето на ерата на Едо: препоръчвали каша за спасение на тези, които гладували. Освен това тя била много добро средство срещу запек по време на поста. Тази каша се приготвяла от борова кора, слама и пръст. За съжаление в нашите аптеки няма подобно нещо.

Ниши не само се грижел за здравето си: той водел енергична борба за запазване на здравето и за лечение в интерес на цялото човечество, стараейки се да пропаган­дира своите възгледи. Често го питали за причините на ед­на или друга болест. Работейки над решението на тези въпроси, стигнал до извода, че отделни болести не същес­твуват и че да се занимаваш с произхода им, както и да лекуваш отделни органи, е загуба на време, тъй като орга­низмът е единно цяло. Да се разглеждат болестите отдел­но, към което е склонна съвременната медицина, според Ниши е абсурдно. Болестта не трябва да се обяснява с нейния произход, без да се отчита конкретният човешки организъм, такъв уникален, "толкова непостижимо съвър­шен и същевременно крехък".

Отхвърляйки тясно специализираната медицина, Ни­ши започнал да създава основите на друга — бъдеща ме­дицина, която би се занимавала с профилактика, използ­вайки механизмите заложени от самата природа в живия организъм. Негов девиз станала мисълта на Бейкън: "Природата може да се завоюва като й се подчиняваме".

Ниши неуморно си задавал въпроси: "Какво е чо­векът? Как е устроен неговият организъм? Що е здраве? Що е болест?" Неговият инженерен ум, гениалното му мислене, страстното желание да избави човечеството от болести съвпаднали с възникването на природната хигие­на в Америка. Ниши станал един от корифеите на това об­ществено движение.

,,Усилено изучавал медицина, анатомия, физиология, бактериология, психология, психични болести, философия, различни религии, история на науките. Логиката му подсказала, че за здравето на целия човешки организъм е  необходимо да се приведат в ред първо физическите, след това химичните, после бактериологичните и накрая умст­вените способности на организма. Това означавало: "То­зи, който иска да стабилизира здравето си, не трябва да допуска преумора, преяждане, замърсяване на организма с токсини, свръхнапрежение."

Разбирал, че повечето хора нямат идеални условия за укрепване на своето здраве. Само така, според него, може да се обясни появата у човек не на една, а на няколко не­забележими до даден момент болести. Като причина за развитието на почти всички заболявания Ниши смятал понижаването на следните четири вида енергия: измене­нията в скелета, промени във вътрешните органи и на всичките течности в организма (кръв, лимфа и други), на­маляването на духовните сили.

Всички тези промени (понижаване, на функциите и енергията) се проявяват по следния начин: изменя се гръбначният стълб, нарушава се функцията на кожата, изведнъж отслабва активността на бъбреците и черния дроб, а в резултат намалява чревната функция, появява се запек, който води до слабост или разкъсване на мозъчните кръ­воносни съдове. Даже ако не се случи най-лошото, а промените се ограничат само с разширяване на кръвоносни­те съдове, в организма постепенно се развиват такива су­бективни симптоми като студени крайници или парализата им, тъй като има нарушения в областта на дви­гателната нервна система в мозъка. Студените крайници постепенно отслабват функцията на белия дроб, сърцето, кръвоносните съдове и бъбреците. Всички тези органи са взаимосвързани и образуват цялостна организирана сис­тема.

"Обикновено хората нямат представа, че кожните бо­лести и ракът са заболявания, които не могат да се разг­леждат поотделно. Повърхностните вени в кожата образу­ват това, което може да се нарече "периферно сърце", не­обходимо за правилната циркулация на кръвта и пази здравето ни" — пише Ниши. Той започнал да разработва методи за усилено обновяване и възстановяване на всич­ки кръвоносни съдове — от вените до капилярите — чрез упражнения и контрастни водни и въздушни вани, които са обяснени по-подробно в раздела "Практика за завою­ване на здраве". Смисълът на тези процедури е в следно­то: предлаганите от Ниши упражнения ще възстановяват и разчистват пътя на кръвния поток, а периодичните крат­ки смени на температурата на тялото под въздействието на въздуха и водата, ще помогнат за стимулирането и ук­репването на повърхностните вени на кожата. Това ще улесни възвратното движение на кръвта към сърцето.

Така стъпка по стъпка Ниши създал своя система за здраве, която публикувал за първи път през 1927 година. Той навършил вече 44 години — възраст, която съответс­твала на средната продължителност на живота на японеца по онова време. А нали като бил малък, лекар му предс­казал, че няма да доживее и 20 години!

Публикуваните теории и методики на Ниши предиз­викали такъв силен интерес от страна на обществеността, че хора от всички краища на света започнали да го търсят и броят им постоянно нараствал, и в крайна сметка му се наложило да напусне длъжността на главен инженер на Токийското общинско метро, да се посвети напълно на работата си по укрепване на здравето.

В отговор на многобройните молби заминал за САЩ да изнася публични лекции. И през 1936 г, издал своята първа книга на английски език, като благодарност за доб­рината, оказана му преди 20 години, когато бил студент в Колумбийския университет.

Системата може да бъде прилагана от всички, незави­симо от пола и възрастта. Чрез нея би могло да се удължи младостта и активното дълголетие, тя дава възможност да се наслаждаваме на живот без страдания и болести, толко­ва разпространени в наше време.

Системата за здраве на Ниши и съвременната медицина

Човек съществува, защото е неделимо цяло

Концепцията, съгласно която човек е неделимо цяло, е създадена от древногръцкия философ Продик, който смятал, че човек съществува, защото съществува сам по себе си. В това твърдение се корени истина от първосте­пенна важност. Ако материализмът разглежда човека само от гледна точка на физиката му, а идеализмът — от глед­на точка на духовността, то всяка от хипотезите потвърж­дава тази истина наполовина и не е в състояние да даде точно определение за човека.

Човекът е същество, в което духът и тялото са слети в неразривно цяло. Невъзможно е да се лекува тялото, като се пренебрегва състоянието на душата и обратно.

Древният японски лекар Кан Фунаяна в "Очерци по медицина" казва: "Ако не смятате, че човек е неделимо цяло, за вас е затворен пътят към успеха."

В Русия лекарите от XIX в. също се придържали към такъв възглед. За това говорят книгите на А. С. Залманов "Тайната мъдрост на човешкия организъм", "Чудото на живота", "Хиляди пътища за оздравяване" и др.

За съжаление съвременната медицина, чрез своята прекомерна специализация напълно пропуска единната и унифицирана представа за човека като такъв.

"Прекомерната специализация — пише проф. Ниши — е истинско посегателство върху човешкото достойнст­во, тъй като тя така дели и разделя човека на части, че в тези фрагменти вече не остава нищо, което да е в състоя­ние да пресъздаде реалния образ на човешкото същество, такъв, какъвто е в действителност".

Ниши подхожда към човека не от страната на болес­тите, а от тази на здравето. Изхождайки от това, че при­родата сътворява здравия живот, той се стреми да обобщи опита, натрупан през цялата история от развитието на чо­вечеството в областта на здравето и да разбере според как­ви закони на природата човешкият организъм се създава, развива, размножава и живее, а след това да отговори на въпросите: какво е здраве и какво — болест; какво трябва да се направи, за да може човек надеждно да се защити от преждевременна старост, от заболявания; как да осигури максимална реализация на физическите си, умствени и духовни сили.

Отговаряйки на тези въпроси, Ниши предлага съвър­шено нова гледна точка, противоположна на тази, която се поддържа от съвременната медицина.

Лечебните сили на природата

Системата за здраве на Ниши е построена преди всич­ко върху това, че на всеки жив организъм са присъщи ле­чебните сили на самата природа — така древните гърци наричали способността, с която Природата дарява всеки човек. Притежавайки висок потенциал, тези целебни сили имат свой предел. Затова човекът като разумно същество трябва да им помага да работят по-ефективно в граници­те на техните възможности.

"По същество лечебните природни сили са един от примерите за реакция, присъща на всеки жив организъм, когато съгласно закона за естествения подбор, която и да е телесна реакция започва да действа за спасението на це­лия организъм. Нещо повече, трябва да се знае, че лечеб­ните природни сили на всяко живо същество, са тясно свързани с двете секреторни системи както вътрешната, така и външната. И това е нещо много съществено"— пи­ше Ниши.

"Човешкият организъм — отбелязва по-нататък той, — често е наричан "човешко стопанство". Има нещо мъд­ро в този израз, тъй като в действителност всяко добре функциониращо стопанство, било държавно, селско, ико­номическо или обществено, съществува под властта на за­кона: "вътре или вън", "кредит или дебит". В човешкото стопанство храненето означава "вътре" или "кредит", а отделянето — "навън" или "дебит". Изпотяването, чревното разстройство, повръщането са големите неизплатими дългове по текущата сметка на човешкото стопанство, ко­ито предстоят на организма да си върне, защото това е единственият правилен начин за регулиране на небалансираната сметка в човешкото стопанство".

Какво правим, когато имаме температура, повръщане или разстройство? Отстраняваме симптомите на съответното неразположение в организма. Ако съвремен­ната медицина разглежда симптомите като болест, то Сис­темата за здраве на Ниши ги възприема като едно от ви­довете лекарства или по-скоро, като процес на лечение, като действие на целебните сили на природата.

Не напразно известен древен израз гласи: "Лекарят Явкува, а природата излекува".

"Болестта е само опит на природата да възстанови здравия организъм с помощта на унищожаването на ве­ществата, които предизвикват заболяването" — пише още в XVII в. английският лекар Томас Сиденхайм. Вместо да прекъсне или потисне симптомите, Системата за здраве на Ниши е насочена към възможностите за повишаване коефициента на полезно действие на приро­дните лечебни сили, съхранявайки здравето на болния ка­то цяло.

Какво означава това? Ако имате температура, разст­ройство или повръщане, те не бива да се потискат. Преди всичко трябва да им се помогне. Това са вашите лечите­ли: температурата изгаря насъбраните шлаки в кръвта, повръщането очиства стомаха ви от отрови, разстройство­то освобождава от тях червата. Защо да се борим с тях, а не с отровите, които са ги предизвикали? Помогнете да бъде очистен вашия чревен канал, нали вече знаете, че от­ровите от червата могат да попаднат в кръвта, да нарушат дейността на бъбреците, черния дроб, други органи и до­ри и на мозъка. В никакъв случай не прибягвайте до до­пълнителни отрови — лекарства. Погладувайте два-три дни, но пийте запарка от малинови листа с лимонов сок или сок от клюква, полежете на топло, починете си, за да не ви навредят токсините на умората.

Какво представлява доброто здраве?

Да бъдеш в добро здраве, според Ниши, означава ни­кога да не изпитваш дискомфорт, а ако той се появи да се разделиш с него и никога повече да не бъдеш подложен на въздействието му. Ниши твърди, че всеки от нас е длъжен да има добро здраве през целия си живот. Не само това — човек има потенциалната възможност да е здрав.

Здравето зависи от хармонията или равновесието между противопоставящите се сили на организма: движе­ние и покой, действие и противодействие, катион и анион, киселина и основа, топло и студено, поглъщане и от­деляне и т.н., които постоянно действат в системите му. Ако не съществуваха лечебните сили на природата, би би­ло невъзможно за организма да поддържа равновесие меж­ду тези враждуващи прояви на жизнена дейност.

Глупаво е да се мисли, че лечебните сили на природа­та са безкрайни и толкова силни, да издържат на неогра­ничено напрежение или претоварване. Всичко си има своите граници. Колкото е по-твърд един инструмент, толко­ва по-бързо ще се счупи. Ако природните лечебни потенциали излязат от строя, равновесието на враждува­щите сили ще се наруши. Влошава се хармонията между топло и студено, сън и бодърстване, киселинно-алкалното равновесие, балансът на соли, витамини, работата на храносмилателните и отделителните органи, т.е. ще се разруши цялата система. Затова всеки човек трябва да се грижи през целия му живот да бъдат мощни лечебните си­ни на неговия организъм. Обаче ние много често вървим по неправилен път: кой по подражание на другите, кой по навик, кой поради невежеството си. Ето защо толкова често се появява дисхармония, нарушава се балансът, настъпва състояние, което всички назовават с една дума — болест. Това не би се случило, ако всички знаехме как да спазваме законите на Природата и свято да ги почитаме.

По-добре да предотвратим болестта, отколкото после старателно да я лекуваме. Един простичък и очевиден факт, който постоянно пренебрегваме.

Малцина придават съществено значение на борбата с болестите. Наистина, какво огромно количество изследва­ния извършва медицината, какво невероятно количество разнообразни лекарства получава човек. Но тези лекарст­ва не само не ликвидират заболяванията, но още повече ги увеличават.

Единствената наука за здравето, а не за болестите, е Системата за здраве на Ниши. Само тя може да се нарече разумна, защото всяка наука обобщава човешкия опит, анализира го, проверява го експериментално и изгражда закони, които никой и при никакви обстоятелства няма право да нарушава безнаказано. Наказанието е болестта.

Какво напътствие ни дава Системата за здраве на Ниши?

Тя е построена на обобщения анализиран опит, про­верена е експериментално и въоръжава всеки човек с не­обходимите знания. Нейната първа инструкция е: точно да се разбере какво е болестта и по какъв начин да не се допуска появата й.

Какво представлява болестта?

Здравето е атрибут, неотменима принадлежност на всеки човек, но от незапомнени времена, болестта причи­нява страдания на хората, скъсявайки преждевременно живота им.

Защо човек така често и понякога мъчително страда от различни болести? Откъде се взимат те и какво предс­тавляват?

За болестите са написани цели томове, всички меди­цински библиотеки са запълнени с книги за тях, но досе­га никой не е могъл да открие тайната на болестта и ней­ната истинска природа. Какво ни говори по този повод авторът на Системата за здраве?

Оказва се, че Ниши проповядва изключително удиви­телна, парадоксална мисъл — болестта- като такава не съ­ществува, налице са само нейните симптоми, признаци.

"Мъдрата Природа е надарила достатъчно всеки човек с потенциалната способност да коригира различните не­изправности, които могат да се появят в дейността на не­говите системи" — казва той. Забележете, разглежда чо­вешкия организъм като определена система, което е мно­го важно!

Това, което често наричаме "болест" е проява на ле­чебните сили на природата. Тези сили са нужни на орга­низма. Те отстраняват всякакви нарушения в системата на човешкия организъм. Затова е глупаво да се мисли за бо­лестта като за заклет враг. В известен смисъл тя е доброто целебно начало.

Ако се разбере тази нова идея за болестта, вече може да се направи първата стъпка към здравето, така както страхът посява семената на болестта, а невежеството е ос­новата на всички болести.

Различните разстройства не означават задължително болест. Това е временно разногласие между две противо­положни реакции, които по естествен начин се стремят да поддържат равновесие в организма между силите, намира­щи се в постоянно състояние на противодействие.

Нова представа за кръвообращението

Главният двигател на кръвта

Ниши гледа по съвършено различен начин, отличаващ се от общоприетия, на някои медицински проблеми. Пре­ди всичко, той твърди, че главният двигател на кръвта се намира не в сърцето, а в капилярите.

Естествено, тази гледна точка е противоположна на класическата теория за кръвната циркулация. След изс­ледванията на У. Харви за кръвната циркулация през 1628 г., теорията за сърцето като помпа, движеща кръвта, била приета за обикновен и очевиден факт. Много малко изследователи се съмнявали в нея. Но неопровержими факти говорят, че тя не обяснява механизма на циркулация на кръвта и други родствени физиологични явления. Нещо повече, не дава ясна представа за това, какво действител­но е сърцето. Тази теория е остаряла и заради нея сърце­то е все още неразгадана тайна за медицината, а сърдеч­носъдовите болести и до днес са убиец номер едно.

"Смея да твърдя — пише Ниши, — че докато съвре­менната медицина не се откаже от традиционните си представи за сърцето, тя не ще бъде в състояние да разга­дае т. нар. тайна и никога няма да може да предотврати тежките щети, които нанасят на човека сърдечносъдовите заболявания."

За да се избегне такава опасност, Системата за здраве на Ниши предлага сърцето да се разглежда само като кон­тролен резервоар или регулатор на потока кръв, докато двигателят на кръвта е заложен в самите капиляри.

При това е любопитно, че в много отношения Систе­мата за здраве на Ниши се докосва до идеите на различни лекари от този период: А. С. Залманов, А. С. Сперански, чиято основна мисъл също се състои в това, да се обърне особено внимание на всестранната поддръжка и стимули­ране на защитните системи на организма. Наред с другото Залманов разглежда и идеята за "капиляротерапия" или дълбочинно въздействие върху капилярите. Ето какво пи­ше той в книгата "Тайната мъдрост на организма": "Кога­то всеки студент узнае, че общата дължина на капилярите на възрастен човек стига до 100 000 км, дължината на бъб­речните капиляри — 60 км, размерът на всички капиляри, разтворени и разстлани по повърхността, възлиза на 600 кв. метра, а повърхността на белодробните алвеоли е поч­ти 8 000 кв. м (по Крог), когато може да се измери дъл­жината на капилярите на всеки орган и площта на повър­хността му, когато се създаде "разгърнатата анатомия" — истинската физиологическа анатомия, много горди стъл­бове на класическия догматизъм и мумифицираната рути­на ще рухнат без атака и без сражение".

Проблемът за движението на кръвта не е бил прераз­глеждан до 1930 г., когато Лаубри прави съобщение във Френската академия за своите забележителни изследвания относно механизма на кръвната циркулация. Той смята, че сърцето не е единственият двигател на кръвта и че то притежава двигателна сила за придвижването й напред през артерията в капилярната система, а вената действа като второ сърце, осигурявайки венозното движение на кръвта, т.е. обратния ход към сърцето. Ниши пише: "Не­съмнено, теорията на Лаубри е прогресивна стъпка в нау­ката за кръвта. Но тази нова теория, колкото и да е била забележителна, е представила истината за кръвния поток само наполовина. Много е тъжно, че той е спрял дотук".

Ниши започнал самостоятелно да разработва теория за циркулацията на кръвта. Да погледнем как мисли той (фиг.1).

За да се разбере истината за циркулацията на кръвта, преди всичко е необходимо да се разучи структурата и функцията на артериите и вените.

Общоизвестно е, че артерията се отличава от вената по строеж и функция. Артерията има дебела и еластична вътрешна стена, притежава способността да се разтяга и разширява. Вената има по-тънка стена и клапан, който служи за това, кръвта изкачваща се по вената на органа към сърцето да не може да се спусне обратно надолу. Вената притежава способност за максимално свиване до вакуум (т.е. до празнота).

Ако сравним механизма на кръвната циркулация с помпена система, ще видим, че артерията по-скоро на­помня всмукваща тръбичка, а вената — изтласкваща, тъй като всмукващата има по-дебела и еластична стена от из­тласкващата (както при пипетата).

"Несъмнено — пише Ниши, — помпата се намира в мястото на съединение между тези две тръби. Но за раз­лика от помпената система, артерията и вената в човеш­кото тяло са съединени с два края, единият към сърцето, а другият към капилярите. Може да възникне въпросът, кое от тях представлява помпа, сърцето или капилярите? Разбира се, капилярите. Друга алтернатива няма, защото артерията съответства на всмукваща тръбичка, а вената – на изтласкваща. Предположението, че сърцето може да бъде помпа, ни води до неправилния извод, че то използва всмукващата тръбичка, (т.е. артериалната), за да изтласк­ва кръвта, а изтласкващата, (т.е. венозната), за да изпрати кръвта вътре." Това разбира се е абсурдно!

Няма съмнение, че физиологичната помпа в човешко­то тяло се отличава от изкуствената помпа. Освен това, много съществен е фактът, че артерията с по-дебела и по-еластична стена се стреми да удържа всяка противодейст­ваща сила.

Но притежавайки такава способност на противодействие и такъв строеж, артерията отстъпва на тази празнота, която се образува в кухината под въздействието на капилярите, поглъщащи кръвта от съдовете. Само ако се допусне предположението, че кръвта се всмуква от ка­пилярите през артерията, ще разберем защо артерията на­помня всмукателна тръбичка по строеж и функция. Това доказва, че помпа в човешкото тяло представлява не сър­цето, а капилярите.

Вие замисляли ли сте се някога, от какво сме създадени?

Къщите ги строят тухла по тухла, греда по греда; тъ­канта я тъкат от преплетени нишки, плетат бримка по бримка, създавайки вещ. А структурната единица на чо­вешкия организъм е клетката: несметно количество клет­ки — мускулни, нервни, съдови, костни, ендокринни и много други, причудливо преплетени, изграждат нашето тяло — мускули, скелет, органи, системи, а вече няколко обединени системи създават индивида. И ако разглеждаме човека на физиологично ниво, ще видим, че всяка, клетка е обвита в паяжина от влакнени тръбички-капиляри, че артериалните и венозни съдове се съединяват с капиляри. Именно тези малки влакноподобни кръвоносни съдове, капилярите, носят храна на всяка клетка — кислород, енергия, витамини, белтъчини, мазнини, въглехидрати, минерални соли, освобождават клетката от отпадъчните продукти, които се образуват в резултат от нейната дей­ност и обмяната на веществата.

"Вечното отмиране на клетки е така необходимо за живия организъм — пише А. Залманов — както падането на цветовете и листата на дърветата."

Известно е, че през различни периоди на деня, месе­ца или годината, диаметърът на капилярите е различен (както речното ниво през дъждовната пролет, зимата или лятото). Сутрин капилярите са по-свити, отколкото вечер и общият им обем е понижен. С тези явления се обясня­ва спадането на вътрешната температура сутрин и пови­шаването й вечер... При жените по време на предменструалния период се увеличава броят на отворените капиляри, от което следва по-активна обмяна на веществата и пови­шаване на температурата. В периода между септември и януари се наблюдават капилярни спазми, многобройни застои. Ето причината за сезонните болести (напр. язве­ната болест през септември и март).

Практически заболяванията на капилярите са основа на всеки патологичен (болестен) процес.

"Без физиология на капилярите медицината остава на повърхността на явленията и не е в състояние да разбере нищо, нито от общото, нито в частната патология" — пи­ше А. Залманов в книгата си "Тайната мъдрост на човеш­кия организъм. Дълбочинната медицина".

Залманов, както и Ниши стигат до извода, че: "Ос­новната причина за всяко заболяване без изключение се крие преди всичко в капилярите, а следователно и лече­нието трябва да започне с лечение на капилярите".

"Ако увеличите дихателния обем, притока на кисло­род в мозъка и всички органи, ако разтворите прозирките на десетки хиляди затворени капиляри с режим, (а не с лекарствени средства — М. Г.) няма да срещнете нито ед­но заболяване, което да не бъде отстранено с вашето ле­чение" — пише Залманов. Преди създаване на Системата за здраве на Ниши, много забележителни учени и клиницисти са обяснявали, защо трябва да се занимаваме с ле­чение на капилярите. А. Крог е бил удостоен с Нобелова "награда за изследвания върху капилярната физиология, но само след създаване Системата за здраве на Ниши човечеството получи методика на знанието, какво и как тряб­ва да се прави, за да се възстановяват капилярите.

Ниши създава специални вибрационни упражнения, насочени да възстановяват, очистват, увеличават енергия­та, да укрепват капилярите и повишават имунитета им, за­щитните сили и жизнеспособността на целия организъм. Упражненията на Системата за здраве на Ниши са насо­чени към очистване на пътя, по който храната постъпва с кръвта към всяка клетка на организма.

Ниши се стреми да създаде система за здраве, необхо­дима и за болни, и за здрави — болните, за да станат зд­рави, здравите, за да не боледуват никога. Той разбира, че човекът, като една голяма планета, е населен с микроби­те на тифа, чумата, туберкулозата, холерата и т.н., но ако организмът не е изморен, не е раздразнен, ако е очистен, не го застрашава нищо — неговите клетки могат мирно да съжителстват с много микроорганизми, които ще бъдат ангажирани в борба едни с други, но не и с тази среда, в която се намират. Ниши създава упражнения, които пре­махват умората, организират всички физиологични проце­си, нормализират енергийния баланс на организма и очистват организма на нивото на всяка клетка.

Често питат: защо упражненията са на основата на вибрации?

Намерих интересен отговор на този въпрос в статията на проф. Аринчин "Хомокибернетика за всеки ден":

"Дълго време било разпространено схващането, че ор­ганите, все едно главният мозък при мисловната дейност или стомашно-чревният тракт при храносмилането и т.н., получават повече кръв в сравнение със състоянието на по­кой, при което тази голяма нужда от кръв се оценявала като натоварване на сърцето. Поставяли болните от сър­дечен инфаркт на легло и забранявали да си движат даже пръстите на ръцете. Но при този режим те се чувствали все по-зле и често умирали. Тези, които въпреки предпи­сания режим се движели и се обслужвали сами, се възста­новявали по-бързо и се връщали на работа. Така клинич­ната практика отхвърлила режима на покой, заменил го режимът на ранна двигателна активност и физкултура.

Останало неясно защо такива натоварвания оказват  благоприятно въздействие. Отговорът бил получен, когато изяснили защо и как се разширяват кръвоносните съдове вътре в свиващите се мускули, независимо от това, че мускулите ги притискат със сила, превишаваща много пъ­ти вътресъдовото налягане на кръвта...

...Скелетните мускули са съставени от мускулни влак­на, които се свиват равномерно със звукова честота. За да се почувства това, е достатъчно плътно да се запушат уши­те с длани и да се стиснат зъбите. Дъвкателните мускули се свиват и може да се чуе звукът, който издават, прили­чащ на звука при полет на бръмбар. И колкото по-силно се стискат челюстите, толкова е по-силно звученето на те­зи мускули.

Следователно скелетните мускули са своеобразен "физиологичен вибратор — самостоятелна всмукващо-нагнетателна вибрационна помпа".

Свойството на скелетните мускули като микропомпа се установява още в първия ден от раждането на детето. Най-голямо развитие и ефективност то достига в зряла възраст и затихва през старостта. Поддава се на физичес­ка тренировка и обратно, влошава се и се губи при нама­лена двигателна активност (хипокинезия), което води до загиване на организма. При намаляването на двигателна­та активност, скелетните мускули малко помагат на сър­цето и то преждевременно и ускорено се износва. Ето къде се крие една от главните причини за сърдечносъдо­вите заболявания. Като се знае това, могат да се разрабо­тят успешно средства и методи за профилактика, лечение и пълно ликвидиране на заболяванията.

Наистина! Да се предотвратят, лекуват и напълно да се ликвидират всякакви сърдечносъдови заболявания е възможно без лекарства и операции, за което пледира Ни­ши още през 1927 година.

Векове наред човек търси ключ към здравето, но про­дължаваме да страдаме от болести. Досега сърдечно-съдовите заболявания, както и ракът се смятат за чумата на XX век. Но сега пред нас се открива надежден път към здра­вето. Залог за това е Системата за здраве на Ниши.

Гломус[1]

Системата за здраве на Ниши предлага ново схващане за гломуса. В различни места на артериално-венозната система на организма е налице събиране на най-малките артерии и вени. Това е особен специализиран орган — артериовенозни анастомози, представляващи снопче от нерви и съдове в мускулната тъкан.

---

[1] Гломус — съдово нервно образувание, богато на нервни рецеп-торни окончания, което предава и получава информация за състо­янието на налягането в дадена зона от кръвоносни съдове. — бел. пр

Гломусът е допълнителен, обходен път, по който кръвта преминава от артериите към вените без обичайно­то преминаване през капилярите. Гломуси съществуват в различни органи и особено в кожата на крайниците. Те са разположени в голямо количество под ноктите, в краища­та на пръстите, по дланната повърхност на първа, втора и трета фаланги.

Гломус няма единствено във вътреутробния плод на човека. Появява се веднага след раждането му, увеличава се с възрастта (приблизително до 40-те години) и след то­ва започва да умалява (атрофира).

Много известни учени са описали гломуси в различни органи и в кожата. През 1924 г. забележителната работа на Пиер Масон е посветена на гломуса. През 1948 г., амери­кански учени са публикували редица съобщения, допри­несли значително за изучаването му. Но и досега се отде­ля малко внимание на неговата физиология, а механизъмът на действие не е достатъчно изучен. Съвременните знания за гломуса свидетелстват за това, че той контроли­ра периферния и локален кръвоток и температура. Но за­що и как функционира, все още не е възможно да се обясни.

Ниши смята, че гломусът заедно с капилярите, артери­ите, вените, сърцето и лимфните канали представлява еди­нен механизъм на кръвната циркулация — капилярите като главна двигателна сила, гломусът като резервен контролен орган, вените и десните камери на сърцето като вторичен двигател на кръвта, лявата част на сърцето като резервоар на пречистена кръв, а артериите като всмукваща тръба. Нормалното състояние на кръвното налягане зависи от координираното действие на тези компоненти. Ако един от тях изостане се нарушава циркулацията на кръвта. Ус­тановена е много тясна зависимост между гломуса и капи­лярите.

Така например при внезапна уплаха лицето ни побледнява, защото капилярите на това място неочаквано се свиват и прекратяват кръвния поток, циркулиращ стреми­телно към тях. Ако нямахме гломус, който действа като контролен орган в такива аварийни ситуации, затворени­ят кръвен поток би ударил по тънките стени на венозни­те капиляри и би ги разрушил.

Сега ясно се вижда колко е важен гломусът за орга­низма, за спасяването на капилярите. Той им служи като надеждна защита.

Къде е разположен? Какво е неговото количество?

Отговорите на тези въпроси и досега предизвикват ог­ромни разногласия, които отчасти се обясняват с това, че той се изучава трудно. Често за гломус се приемат пог­решно други микроскопични артериални и венозни съдо­ве. Но вече знаем, че той се формира веднага след ражда­нето на човек и че количеството му расте с възрастта, а с настъпването на старостта атрофира.

Пълноценното му функциониране предпазва от болес­ти, съхранява младостта в продължение на години, подпо­мага дълголетието и прави живота полезен и продуктивен.

Какво трябва да правим, за да поддържаме гломуса в добро състояние?

Ключът за този проблем може да бъде намерен в пра­вилното разбиране на взаимодействието между алкохола и захарта в човешкия организъм.

Един от факторите, от който зависи здравето, според Ниши, е крехкото равновесие между алкохола и захарта в организма, което се постига само тогава, когато с помощ­та на ферменти, витамини и хормони водата и солта се привеждат в равновесие.

В нашия организъм алкохолът и захарта лесно преми­нават едно в друго, вследствие биохимичното въздействие на водата и солта. Когато балансът между вода и сол се наруши, става натрупване на алкохол и захар.

Щом количеството на алкохола надвишава това на за­харта, се появява нарушение от типа на атеросклерозата и гломусът става твърд, дегенерира и остава непрекъснато отворен; ако, обратно, количеството на захарта надвиша­ва това на алкохола, възниква нарушение от типа на диа­бета, гломусът става мек, смалява се и изчезва. Очевидно е, че балансираното равновесие между алкохол и захар е съществено за здравия гломус, както и за здравето на ор­ганизма като цяло (сърдечносъдовата, ендокринната, нер­вната и имунната системи).

Как може да се управлява балансът между алкохол и захар? Отговорът дава Ниши: "Несъмнено нито един па­разит не би съществувал в червата, ако гломусът в стени­те на вътрешните органи се намира в нормално състояние. Нещо повече, нито язва, нито рак ще поразят този стомах, в чийто стени гломусът се намира в добро състояние."

Системата за здраве на Ниши не е нито привърженик, нито противник на алкохола или сладките храни, защото обикновеното въздържане от употреба на тези продукти не превръща човек в трезвеник в истинския смисъл на дума­та. Даже ако той се откаже от приема на алкохол, алкохо­лът и излишната захар в организма му ще се образуват от други източници. И захарта, естествено, е важен продукт за нашия организъм.

Затова Системата за здраве на Ниши призовава към умерено и разумно поведение по отношение приема на алкохол и захар. А за ликвидиране на вредните последици от силната напитка (алкохола) и сладките храни (захарта), тя предлага да се изработи навикът да се пие прясна (непреварена) вода три пъти повече от приетия алкохол и два пъти и половина повече от изядената захар в продължение на 4-7 часа след приема им. Прясната вода е добър разре­дител и пречиствател. Употребата и намалява концентра­цията на алкохол и захар в кръвта.

Кръвно налягане

Кръвта се движи по кръвоносните съдове под опреде­лено налягане. Обикновено кръвното налягане се опреде­ля в точка на подмишничната артерия от височината на живачния стълб. Но действителното кръвно налягане не може да бъде установено, без да се отчитат четири компо­нента: горно, долно, пулс и възраст,

С помощта на диференциални-интегрални уравнения, Ниши е определил, че съществува идеално съотношение между горната и долна граница на кръвното налягане и пулса. Такова съотношение той нарича "златно съотноше­ние", тъй като то е ключ към човешкото здраве. Съотно­шението изглежда така:

Дали Х е близо или не до 7, или е равно на 7, това е мярката за здраве. Необходимо е да се отбележи, че средната величина на Х обикновено е 6.5 за японците и 7.5 за американците. Това означава, че японците са в по-голяма степен изложени на риск от стомашни заболявания, докато американците са по-склонни към сърдечно-съдови заболявания.

Ако златното сечение е устойчиво, човек се чувства прекрасно, кръвното му налягане престава да го интересува.

За да се разберат по-добре изчисленията на Ниши, да разгледаме следния пример.

Изчисляваме отначало нормалната величина на горната граница на кръвното налягане на мъж на 66 години по следната формула:

115+(66-20)/2=138

Получаваме 138 като нормална величина за горната граница.

Определяме нормалната величина на долната граница на кръвното налягане по „златното съотношение”. Получаваме:

138 х 7/11=87 (т.е. долната граница на кръвното налягане)

Трябва да се отбележи, че тази формула може да се приложи само за човек на възраст над 20 години. За лица под 20 години Ниши ни препраща към друг свой труд, който (за съжаление) ние още не притежаваме.

Ако отношението на долната и горната граница на кръвното налягане остава

7/11 (или приблизително 6/11 – 8/11),

Човек може да понесе най-различни комбинации на високо кръвно налягане, даже два пъти по-високо от нормалните (горна и долна граници) като например 276 и 174 съответно горна и долна граница на кръвното налягане. Но ако „златното съотношение” е нарушено, т.е. 7/11 е нарушено, например долната граница в нашия случай пада до 77, а горната остава на 138, това се оценява като тревожен сигнал. Ако горната граница пада до 127, а долната му граница остане 87, това е също тревожен сигнал. Задължително трябва да се съблюдава „златното съотношение” между долната и горната граница на кръвното налягане.

Колкото повече е нарушено „златното съотношение”, толкова по-лошо е здравето и обратно, ако „златното съотношение” се запазва при каквото и да е повишение на кръвното налягане, човек няма от какво да се страхува.

Системата за здраве на Ниши приема общото мнение, че кръвното налягане е барометър на здравето. Но не ко­лебанията на горната граница на кръвното налягане, а на­рушенията в съотношението между двете граници причи­няват вреда на здравето. Затова Ниши препоръчва да се ориентираме по "златното съотношение", което е истинс­ки барометър на здравето.

Роля и функция на сърцето

И така, знаем че в човешкото тяло помпата представ­ляват капилярите, а не сърцето.

В такъв случай каква е ролята на сърцето?

Най-общо казано, сърцето е мускулен орган, с разме­ри равни почти на юмрука на притежателя си. Състои се от лява и дясна половина, които са разделени с преградка на горна камера — предсърдие и долна камера — стомахче. Между тях има клапи. Дясната половина с по-тънка стена може да се съкращава, поради което десните пред­сърдие и камера могат да се сравняват с вена. Освен това дясната камера е разположена между кухата вена и белод­робната артерия, през които протича кръв. Този факт го­вори за това, че дясната сърдечна половина е част от ве­нозната система.

Лявата половина на сърцето — предсърдие и камера, имат по-дебела стена и могат да се разтягат като артерия, нещо повече, те са разположени между белодробната ве­на, която носи артериална кръв от белите дробове към ля­вата част на сърцето, и аортата. Затова лявото предсърдие и лявата камера могат да се сравнят с артерия и да се раз­глеждат като част от артериалната система.

Ако сърцето изпълняваше ролята на помпа, то в този процес щяха да участват само десните кухини, а не цяло­то сърце, тъй като левите нямат способността да се съкра­щават. Те са по-близо до артериалната система, която мо­же да се разтяга. По такъв начин сърцето изпълнява двой­на функция — на свиване и разпускане: свиването се извършва от дясната половина, а разпускането от лявата.

Ниши е показал, че колкото по-високо е повдигната ръката, толкова повече се повишава налягането на дясно­то предсърдие, като се увеличава повече и обемът на ве­нозния поток. Ще рече: дясното предсърдие реагира на притока на венозна кръв, поради което сърдечното наля­гане се повишава. Това се основава на измерване на наля­гането на ръката: степента на венозното напълване на ръ­ката, когато тя е повдигната, предизвиква повишаване на налягането в дясното предсърдие.

Никой не може да обясни защо сърцето се съкращава ритмично, но всички знаят, че е така. През 1930 г. в нем­ската литература се появил изразът "периферно сърце", което представлявало система от артерия, вена и капиляр. Това косвено означава, че не само сърцето е двигател на кръвта.

Десните сърдечни кухини са свързани с венозната система, която носи кръв от органите към сърцето и с право може да се нарече второ сърце. А какво представля­ват тогава лявото предсърдие и лявата камера. Ниши предлага те да се разглеждат като резервоар или мускулна торбичка за пречистване на кръвта.

Когато капилярите започват работа и всмукват кръв от артериите, артерията, отстъпвайки на силата на въз­никналия в кухината вакуум, е принудена да се свие. Но вече в следващия момент тя се разпуска (това е нейно свойство) и изсмуква кръв от лявата камера, която изпраз­вайки се, е принудена да се съкрати, но мигновено, бла­годарение на свойството си, се разпуска отново, за да всмукне кръв от лявото предсърдие. По подобен начин ля­вото предсърдие извлича кръв от белодробните вени.

Няма нужда да се казва, че капилярите в белия дроб действат така, както в тъканите и органите. По този начин Ниши доказва, че главният двигател на кръвния поток е заложен в капилярите, а второстепенният във венозната система и дясната сърдечна половина (предсърдие и ка­мера).

Новото схващане за механизма на кръвната циркула­ция, която лежи в основата на Системата на Ниши има голямо значение за укрепване на здравето.

Последното зависи от това, доколко е свежа и съвър­шена по своя състав кръвта, а също и доколко безпрепят­ствено циркулира в тялото. Ако се забавя където и да е, тя се "изхабява" и поврежда тъканите. Да бъдеш здрав, зна­чи да накараш капилярите да се съкращават.

Ниши дава такъв пример. Да предположим, че някой случайно си е наранил ръката. Предложете му да направи следното: отначало да я превърже с бинт, за да се предот­врати загубата на кръв, след това да повдигне увредения крайник по-високо от нивото на сърцето и да го раздрусва 10-15 минути. Раната напълно заздравява и при това шока нужда от стерилизация и поставяне на шев.

Възможно е някой да се учуди от факта, че тя ще заз­дравее при такова елементарно лечение. Тук съвсем няма Чудеса. Разтърсването на увредения крайник над нивото на сърцето, предизвиква съкращаване на капилярите в него, особено на тези в увредената област, в резултат на което се пренасочва струя кръв, която иначе би могла да премине през капилярите на увредената тъкан. Това пома­га на тъканите да се възстановят, т.е. да се "отърсят" от повредата.

Такова просто лечение действително допринася за зарастването. Веднъж ми се отдаде случай сама да се убедя. По време на занятие с група ученици, показвайки им уп­ражнение, се хванах за седалката на стола, на която имаше малка цепнатина, така че кожата между палеца и по­казалеца ми попадна в нея и беше прещипана. Когато си дръпнах ръката, парченце от защипаната кожа остана в  Цепнатината. Бликна кръв. Предложих на учениците си да проверим опита на Ниши като повдигнах ръката си над нивото на сърцето и я разтърсвах в продължение на три минути. Какво беше нашето общо учудване, когато не само кръвотечението спря, но и мястото на прищипването остана почти невидимо в края на занятието.

Това чудесно явление Ниши приписва на функционирането на гломуса.

Значение на лявото стомахче на сърцето

Ниши е бил привлечен от схващането на д-р Лудвиг Ашоф, който благодарение на своя опит по време на Пър­вата световна война забелязал, че сърцето се "вцепенява" за около 30 минути след смъртта. Той смятал, че през то­ва време лявата камера на сърцето продължава да се сък­ращава.

Общоизвестно е, че сърцето и именно неговата лява половина отслабва след инфекциозни болести (тиф, дифтерия и др.).

Като коментира схващането на Ашоф, Ниши обясня­ва явлението по следния начин: в случай на заразяване на организма, клетките изгонват заразената кръв и през това време гломусът (като контролен орган), остава вял, без активно поглъщане на кръвта от артерията, в резултат на което кръвонапълването на лявото стомахче и артерията е различно. Ето затова при болните от дифтерия или тиф, лявото стомахче често е увеличено.

За да докаже ролята на капилярите, Ниши привежда още един пример, наречен от него "синдромът на Андрел". Болният в начален стадий на плеврит се стреми да лежи на здравата си страна. Ниши обяснява, че болният несъзнателно се опитва да застави капилярите и вените на увредената страна да се съкращават, за да може потокът кръв да премине през гломуса.

Сърдечните заболявания: можем ли ща ги избегнем

Ниши твърди, че като се приеме новата концепция за механизма на циркулиране на кръвта, сърдечните болести могат да се избегнат, а ако са налице — да се излекуват напълно.

Внезапната смърт от сърдечна недостатъчност е вина­ги трагедия. А нали много болни биха могли още дълго да живеят, ако знаеха, че не само може да се предотврати бо­лестта, но и да бъде излекувана по системата на Ниши.

Съвременното лечение на сърдечните болести се ос­новава на възгледа, че сърцето е помпа. Нехуманна, без­почвена и много опасна за живота теория. Смайваща илюстрация на този факт може да се види в назначаване­то на тонизиращи средства: лекарят, който се придържа към теорията, че сърцето е помпа не се колебае да назна­чи силно действащ стимулант на всеки пациент при сър­дечен пристъп, тъй като смята, че лекарството ще стиму­лира сърцето, но въпреки очакваното, нерядко настъпва смърт и никой не предполага, че смъртта е предизвикана от самото тонизиращо средство.

Системата за здраве на Ниши утвърждава, че самовол­ното назначаване на сърдечни тонизиращи средства тряб­ва да бъде строго забранено, защото представляват опас­ност за живота. Защо?

Силно действащият стимулатор причинява много го­лямо натоварване за вече отслабналото сърце, принужда­вайки го да работи без пощада, като че ли то действител­но е помпа. Ето така се появява и пряката причина за смъртта. Но как да се обясни фактът, че приемането на тонизиращи сърцето средства нерядко помага на болните да излязат от кризата? Ниши отговаря на този въпрос по следния начин: "Убеден съм, че това, което помага на болните да преживеят кризата в такива случаи е не само сърдечното тонизиращо средство, но и гломусът или артериовенозните анастомози, за които много практикуващи лекари не знаят нищо. Именно гломусът, силно увеличен в този случай, премества кръвния ток, ускорен под влия­ние на тонизиращото лекарство от артериите директно във вените, като по този начин предотвратява капилярен раз­рив."

Защо сърцето се оказва слабо и болно? Как да се из­лекува то?

Ето какъв отговор дава Ниши:

Може да се случи така, че по някаква причина, нап­ример, при стаза или запушване на вените, капилярите да престанат да функционират, спирайки по такъв начин за известно време кръвния поток. Едновременно силно на­малява венозният ток към сърцето и сърдечната дейност отслабва. Но това не трябва да се разглежда като сърдеч­на болест: то е само отслабване на сърдечната дейност отговор на променения обем на кръвния поток и е физио­логичен процес. Разбира се, че повреденото или инфекти­рано сърце също отслабва. Такъв органичен тип сърдечни болести се отнасят към нарушенията на кръвната цирку­лация. Докато в тялото тече кръв, болест не може да се развие. И трябва да се осигури свободното протичане на кръвта, за което ще се разкаже по-нататък. Съвсем не е задължително да се приемат препарати, които стимулират сърцето. Необходимо е да се стремим към стимулиране главния двигател, а ние знаем, че той се намира в капи­лярната система.

Най-същественото в лечението на сърцето е да нака­раме капилярите да се съкращават по-често. Какво трябва да се направи е разказано в раздела "Четвъртото правило на здравето".

Главни фактори за здравето

Според мнението на Ниши човешкото здраве зависи от четири еднакво важни фактора: състоянието на кожата, качеството на храненето, състоянието на крайниците и състоянието на психиката.

Тези четири главни елемента са уникални с това, че запазват своя собствена индивидуалност, независимо, че обединяват човека в едно цяло. По наше желание можем да отделим всеки от тях и го включим или не в действие. Ако приемем здравето за 100%, всеки един от съставящи­те го фактори отговаря на 25% здраве. Нито един от тях не е способен сам по себе си да осигури 100% здраве, но всичките четири (тясно свързани и функциониращи в съг­ласие и взаимодействие един с друг за общата цел) могат да осигурят жизнеспособност на целия организъм. Това потвърждава основната теза на Системата за здраве на Ниши, че е възможно да се лекува и оздравява само цели­ят организъм като цяло, а не на части или чрез отделни негови органи, както го правят различни системи, предла­гащи или само диетология или лечебно дишане, или водо­лечение, или лечебна гимнастика, или биоенергетика.

Това подбудило Ниши да създаде такава Система на здравето, която предвижда съгласуването на всички посо­чени по-горе фактори.

Кожа и здраве

Основателят на Системата за здраве Ниши отдава осо­бено значение на състоянието на кожата. За него тя е ог­ледало на болестта.

Кожата е тази част от човешкото тяло, която първа влиза в съприкосновение с въздуха. Представлява като че ли гранична линия между човешкото тяло и обкръжаваща­та го среда.

Между кожата и здравето съществува тясно взаимо­действие. Ако си спомним, че гломусите, действащи като авариен контролен орган и играещи важна роля в кръвна­та циркулация, са обилно разхвърляни под кожата, става ясно колко е важна тя за здравето.

Тя е врата, през която лечебните сили на природата въздействат върху организма, вливайки се в тялото. При­тежава многостранни функции — както белия дроб поема през микроскопични пори въздух, светлина и вода. При­родата ни е създала голи. Несъмнено тя е предполагала, че ще дишаме не само с белия дроб. Когато малките пори, заемащи голяма повърхност от тялото, по някаква непред­видена причина се запушат (в резултат на изгаряне или по изкуствен начин, например покриване с боя или смола), човек губи съзнание. Доказателство, че кожата е дихате­лен орган.

Подобно на бъбреците или други отделителни (екскреторни) органи, кожата извлича от кръвта вредни вещес­тва чрез потните жлези. Известно е, че при лечението на бъбречни заболявания е много важно да се стимулира отслабналата функция на кожата, т.е. между кожата и бъб­реците съществува тясна връзка.

Наред с това, кожата е орган, регулиращ топлината, Ниши я разглежда в по-широк смисъл: като тъкан, фор­мираща съдържимото на различни органи. Затова е поня­тен и стремежът му да отдаде толкова огромно значение на връзката "кожа — здраве".

В "кожата са разположени всички нервни окончания. Ще рече: в известен смисъл кожата е нашият мозък. Тя е пронизана от венозни съдове, значи е и кръвоносна сис­тема. Кожата е непосредствено свързана с ендокринната система. Без нея са невъзможни каквито и да е жизнени процеси.

Системата за здраве на Ниши предупреждава: не изха­бявайте кожата с много топли дрехи, всекидневно я изла­гайте на свеж въздух — това е най-верният път към здра­вето. Аеротерапията или лечението с въздушни процедури е много полезно, както са полезни и контрастните водни процедури, също допринасящи за добрата работа на кожа­та.

За въздушните и водни процедури ще поговорим под­робно в раздела "Профилактика на рака".

Новото в диетологията

Откриваме съвсем друг възглед в Системата за здраве на Ниши (СЗН) за диетологията. За нея мнозина сега пи­шат, но всички, които се основават на природната хигие­на, ги сближава фактът, че традиционната диетология, с дневното отчитане на калориите, не носи полза, тъй като не може да предложи на човек нищо добро за предотвра­тяване на болестта.

СЗН препоръчва нова диетология, която преди всич­ко се базира на това, че разглежда човешкия организъм като забележителна енергийна система, акумулираща енергия от въздуха, водата, слънцето и растителните хра­ни. Второ — основно предлага растителна диета, трето — взема под внимание очистващите и лечебни фактори на храната. Отчитайки, че всички съставни химични елемен­ти в човешкия организъм могат да си взаимодействат и взаимно да се заменят, Ниши въвежда като неотменима част в храненето лечебното гладуване и прочистването на организма.

В отделна глава "Хранене" ще говорим подробно за правилното хранене, способността да се съхранят и възс­тановят силите и здравето, да се продължи животът и творческото дълголетие.

За състоянието на крайниците

От древни времена се е смятало, че болестите са свър­зани със състоянието на крайниците. Особена роля игра­ят долните и преди всичко ходилата. Лекарите отлично знаят, че състоянието на ходилата често показва наличие­то на сериозни заболявания. Например, подпухнали глезе­ни и стъпала се получават по правило при сърдечни и бъб­речни заболявания, и анемия. В тази връзка Ниши при­вежда факт от изследванията на д-р Труст, по чиито разкази, по време на въздушно нападение над Лондон през 1941 г., жертвите, на които краката били изгорени или смачкани под развалините, понякога загивали от бъб­речна недостатъчност. Това потвърждава връзката между ходилата и вътрешните органи.

Болните крака, отслабващи работата на сърцето, бъб­реците, черния дроб и други органи, в същото време оказ­ват неблагоприятно въздействие и върху походката. По начина, по който се носят и износват обувките, Ниши лесно определя от каква болест страда човекът.

Когато на изкусен фехтовач предложили да разработи фактическо ръководство за своите ученици, преди всич­ко им препоръчал да огледат обувките на съперника си. Той самият предизвиквал на бой такъв противник, чиито обувки били равномерно износени от всички страни, ко­ето говорело за неговото здраве, а именно, че е силен и издръжлив.

Ниши изследвал също и начина за носене на обувки­те и по тези признаци определял болестта на притежателя им. Например, той смятал, че ако обувката се износва от­зад и отвън, нейният притежател страда от бъбречна бо­лест, ако е отзад и отвътре — от слабост на пикочния ме­хур, отпред и отвън — болест на сърцето, отпред и отвът­ре — заболяване на черния дроб. Десният крак, според Ниши, отразява дясната страна, а левият — лявата на все­ки вътрешен орган. Затова съветва, да се носят обувки без токове, ако се износват отзад. Това добре тренира съкра­щението на нерви и мускули и следователно лекува чо­века.

Тъй като човек ходи изправен, той е принуден да опи­ра цялото тегло на двата си крака. Ако носи товар, пре­мества тежестта на раменете, което също оказва натиск върху гръбначните прешлени и долните крайници, затова походката и осанката на човек ще зависят от това как стои или върви. За голямо съжаление изследователи, занимава­щи се със здравето и лечението на болестите, пропускат такъв важен факт.

Ноктите на ръцете и краката също могат да свидетел­стват за болестите. По нокътя на палеца може да се изу­чава протичането на болестта. Вече знаем, че гломусът, играещ важна роля в механизма на кръвната циркулация, се намира в най-голямо количество в крайниците.

За да се поддържат крайниците в нормално състояние, СЗН препоръчва упражнения за капилярите (виж раздел "Четвърто правило за здраве").

За създаване ма здрава психика

Ниши цитира думите на Гьоте: "Без разум не може да има материя — без материя няма разум". Действително сред всичко живо, човекът е единственото същество, на­дарено с разум. Ниши употребява думата разум в широк смисъл, включвайки в него понятието "душа", "дух".

Съществува тясна връзка между разума и тялото. Не­рядко безпокойството, тревогата, нервното разстройство могат да доведат до нарушения във вътрешните органи, болести на сърцето, повишено кръвно налягане, туберку­лоза. Органичните заболявания на свой ред нерядко пре­дизвикват умствени и емоционални разстройства.

Основателят на СЗН е създал аналитична представа за човешката психика, опирайки се на обширните и всест­ранни знания в областта на съвременната психология, неврофизиология, философия и религия. СЗН придава особено значение на оптимистичното настроение и хумор, повишаващи както физическите, така и духовните сили.

Какво да правим, за да бъде разумът ни здрав, колко­то и тежък и мрачен да е нашият живот? За това се раз­казва в раздела "Психика и здраве".

Шест правила на здравето

СЗН е установила "Шест правила на здравето", които са много ефективни и лесно осъществими. Ако човек из­пълнява тези правила два пъти на ден, това не само ще му донесе здраве, но и ще му помогне да го съхрани през це­лия си живот. Какви са те и в какво е тайната им?

Първо правило на здравето: Твърдо, равно легло

Креватът, на който спите, трябва да бъде толкова ра­вен и твърд, колкото можете да изтърпите. Одеялото следва да е леко и тънко, колкото да не замръзнете. Ста­райте се да лежите в постелята в изравнено положение. Когато тялото е разположено по такъв начин, теглото му се разпределя равномерно, мускулите се отпускат макси­мално, а извивките или изкривяванията на гръбначния стълб, причинени от изправеното положение през целия ден, лесно се коригират. Вън от другото твърдата постеля съхранява функционалната дейност на кожата и предпаз­ва черния дроб от умора. Нещо повече, вените, разполо­жени на повърхността на цялото тяло, оказват влияние върху движението на кръвта към сърцето. Това на свой ред води до повишена активност на чернодробната дейност, в резултат на което всички ненужни вещества, натрупали се за деня, напускат организма, а двигателните нерви се предпазват от нежелано притискане и напрежение. Дебе­лото черво се освобождава от запека и задръстването.

Можете да разчитате на хубав сън, а събуждайки се на сутринта, ще се чувствате бодри умствено и физически. Когато аз, последвала съветите на Ниши, започнах да спя на пода, моята малка тогава дъщеря поиска също да спи така. А нали децата са много наблюдателни! Тя изведнъж ми каза: "Мамо, когато спиш на пода отслабваш." Дейст­вително, тогава обменните процеси се ускоряват. Но аз в никакъв случай не ви призовавам на спите на пода. Надя­вам се, че ще намерите изход от положението, даже ако имате модна мека мебел. Например може да се постави дъска или парче фурнир в леглото. Главното е да се избег­не пружинният матрак. И се покривайте с тънко одеяло!

Но защо е полезно да се спи на твърдо и равно легло, когато така уютно се глезим в мекото?

Някога човек бил четириного животно. Неговият гръбначен стълб, както при другите животни, бил разпо­ложен хоризонтално и служел за уравновесяване на всич­ки части на тялото. Такъв гръбначен стълб оставал в иде­ално състояние, можел да издържи на всякакъв стрес, на всякакво напрежение и на въздействието на различни неблагоприятни фактори — студ, глад, психически и фи­зически травми, облъчване, кръвозагуба, инфекции и т.н., но откакто човекът заел вертикално положение, гръбнач­ният стълб започнал да служи като стожер или колона и тогава се появили разнообразни динамични трудности. Той се превърнал в такава част от тялото, която лесно би могла да бъде извадена от строя.

Гръбначният стълб на човека се състои от 33 прешле­на, разположени един под друг, образуващи вертикален стълб — 7-те горни прешлена се наричат шийни, следва­щите 12 — гръдни (или торакални), по-нататък идват съ­единени 5 поясни прешлена и след това 5 прешлена, срас­нали в триъгълна форма — кръстцови и последните чети­ри — опашна кост (опашчица) (фиг. 3).

Първият и вторият шийни прешлени получили назва­нието въртящи се около оста си, а прешлените от 2-рия шиен до 5-тия поясен — сгъващи и разгъващи.

Между прешлените са разположени хрущяли и връз­ки, които амортизират удари, триене, разтягане, защита­вайки гръбначния стълб от претоварване и нежелани въз­действия.

Тръбата, образувана от отделните прешлени, формира канал, в който е разположен гръбначният мозък. В среда та на всеки прешлен се намира прешленест израстък, от двете страни на който има и странични израстъци, необ­ходими за защита на гръбначния стълб от неочаквани вън­шни удари.

На всяка страна на гръбначния стълб има малко отвърстие или междупрешленен канал, от който излизат нерви и кръвоносни съдове, съдържащи се в обвивката.

Отдясно и отляво от предната повърхност на гръбнач­ния стълб са разположени нерви. Те се наричат предни коренчета или двигателни нерви, тъй като контролират функцията на телесните мускули. Нервите, излизащи от противоположната страна на гръбначния стълб се наричат задни коренчета. Това са сетивните нерви. Разположени в кожата и лигавиците, те контролират сетивните органи (вкус, осезание, обоняние, слух, зрение). По такъв начин, всички нерви, както и кръвоносни съдове, се насочват от гръбначния стълб към определени части на тялото.

Човекът заел вертикално положение, повдигайки гор­до глава над тялото, прешлените постепенно се извили параболично, уплътнили се, за да смекчат ударите, които могат да бъдат нанесени на мозъка. Всеки прешлен при движение лесно излиза от общия строй, леко измествайки се, изкривявайки се или отклонявайки се настрани (фиг. 4). Огъването или изкривяването на прешлените се нари­ча сублуксация (непълно изкълчване).

Знаем, че излизането на кост от съединението й, се нарича изкълчване. Това никога не става в гръбначния стълб, но всяко движение на прешлен притиска нерви и кръвоносни съдове, излизащи през този прешлен като при това краищата на нервите престават да функционират нормално. Тук се крие и една от причините за болестите на човека.

В твърде неблагоприятно положение се намират орга­ните и шийните прешлени, особено 3-ти и 4-ти, когато се изправяме вертикално, т.е. вървим, седим или стоим.

При лекото изкълчване на първите шийни прешлени страдат очите, лицето, шията, белият дроб, диафрагмата, коремът, бъбреците, надбъбречните жлези, сърцето, дала­кът и червата.

Ниши пише: "Ако се получи непълно изкълчване в четвъртия прешлен, вероятно изцяло ще бъдат поразени очите, лицето, шията, белият дроб, диафрагмата, черният дроб, сърцето, слезката, надбъбречните жлези, зъбите, гърлото, косата, ушите и т.н., докато от гръбначните прешлени най-често се увреждат с непълно изкълчване 2-ри, 5-ти, 4-ти и 10-ти. Затова ако при вас не са в ред бе­лия дроб и плеврата, знайте, че това е защото не сте се грижили всекидневно за поправянето на лекото изкълчва­не на 2-я гръбначен прешлен. Ако със зрението ви не всичко е наред, често ви боли гърло, корем, лошо функ­ционира щитовидната жлеза — значи вие имате непълно изкълчване на 5-я гръбначен прешлен.

Вашето сърце, бъбреци, черва, нос, зрение, най-веро­ятно страдат поради сублуксация на 10-я гръбначен преш­лен.

От поясните прешлени, обикновено предразположени към изкълчвания са 2-рият и 5-тият.

Малко са тези, които знаят, че възпалението на пи­кочния мехур (цистит), апендицит, импотентност, патоло­гични изменения на простатната жлеза при мъжете и ги­некологични заболявания при жените, възникват в орга­низма в резултат от изкълчване на 2-я поясен прешлен. Ако нарушението е в 5-я, са възможни нарушения в зад­ния проход — хемороиди, цепнатина на аналното отвърстие, рак на правото черво.

Изследванията и практиката на Ниши го довели до извода, че най-предразположени към изкълчване са 1-ви и 4-ти шийни прешлени, 2-ри, 5-ти, 10-ти гръбначни, 2-ри и 5-ти поясни. Но разбира се, при различните хора, по различни причини (битови, травми, стрес и т.н.) от непълно изкълчване може да пострада всеки прешлен.

Оттук се налага изводът: всички болести и нарушения в организма се получават от разместването на отделни прешлени, съставящи гръбначния стълб. Но не бива да се забравя за пряката зависимост между който и да е вътре­шен орган и състоянието на целия организъм: нарушени­ята, в който и да е орган предизвикат неблагоприятни смущения в гръбначния стълб.

Тялото на човека е най-сложният механизъм, който се отличава от обикновената машина по това, че неговата структура и функция са предназначени за изпълнение не само на творческа, умствена и физическа работа, но и на духовна. Затова човешкият организъм функционира както в бодро състояние, така и по време на сън. Освен това той е подложен на постоянно променящи се обстоятелства и за да му осигурим жизнеспособност, трябва да познаваме най-уязвимите и най-силните негови страни.

От анатомията е известно, че частите на тялото са свързани една с друга. А по какъв начин се осъществява въпросната взаимовръзка?

Преди да се отговори на този въпрос е необходимо да си спомним, какво значи правилна стойка.

Главата се държи изправена, рамената и гърдите са разгънати, брадичката е повдигната по центъра между раз­гънатите рамена, коремът е прибран, гръбначният стълб е наклонен назад, при ходене краката се поставят един след друг, изправяйки коленете и придвижвайки бедрата нап­ред — ето кое се смята за правилна стойка. При това цен­търът на тежестта на цялото тяло попада в основния кръг, образуван от осите на краката и постепенно правата стойка може да се постигне без кой нае какви мускулни усилия. Такова положение е най-комфортно за всякаква дейност, тъй като всички части на тялото запазват съвър­шено равновесие.

Ниши съветва: "За да се привикне към тази идеална стойка, няма по-добро средство от постоянното кориги­ране на нарушенията, възникващи в гръбначния стълб ка­то се спи на твърдо и равно легло."(фиг. 5).

Но защо е вредно да се спи на мека постеля?

Ниши обяснява и това: "При създаването на човека, яйцеклетката след съединението си със сперматозоида претърпява ред физиологични изменения и в края на краищата, чрез образуването на подобни клетки, се изг­ражда цялото тяло. Определено количество клетки се при­лепват и образуват две кухини — едната от които водна (по-късно в нея се развива ембрионът), а другата предс­тавлява яйчниковият фоликул. Някои клетки в тези две кухини образуват вътрешен и външен зародишен пласт, разделен с жилчици. При това между вътрешния и външ­ния зародишни пластове се появява още един пласт — среден. Тези три пласта образуват зародишните клетки, от които впоследствие се развиват дихателните и други орга­ни.

От външния зародишен слой се образуват повърхнос­тната част на кожата и нейните аксесоари (косми, потни жлези, пори, сетивни органи и нервна система), от сред­ния се развиват костите, кръвоносната система и полови­те органи. От вътрешния зародишен слой израстват хра­носмилателният канал, белият дроб, черният дроб, щито­видната жлеза, далакът и т.н., тоест от вътрешния зародишен пласт се развива храносмилателната система, от средния — възпроизводителната, а от външния — нер­вната система.

При хората, привикнали да спят на меко легло, изкълчените прешлени леко се отпускат, но функцията им е ог­раничена. В резултат страдат нервната система и кръво­носните съдове, а това означава нарушаване да общото кръвообращение и вече се полагат основите на бъдещите болести (фиг. 6).

"Онзи, който обича да си поспива в меко легло, поз­волява на своите нерви да атрофират и се парализират. По този начин болестите се настаняват без покана" — пише Ниши.

Болните, приковани дълго време на легло, получават обикновено рани по тялото. Мекият матрак загрява междупрешлените дискове и ги прави лесноподвижни, а последното на свой ред пречи на правилното кръвообра­щение. Така възникват раните от залежаване.

Ниши предлага на такива болни да лежат на равна, твърда постеля и за успешното излекуване на раните им предлага лечение, наречено "комин": на постелята се про­рязва около 10-сантиметрово отвърстие и в него се поста­вя тръба, така че раните от залежаване да са в контакт със свежия въздух, влизащ през тръбата. Лечението по този начин е много ефикасно. В същото време Ниши предупреждава: "Твърдото и плоско легло може да предизвика болка в тазобедрените стави и в кръста, и тя ще е толко­ва по-силна, колкото прешлените са по-изкривени. На та­къв човек се препоръчва да лежи на гръб като се старае да изпълнява упражнението "златната рибка" (виж 3-то пра­вило на здравето) или да движи краката си отляво надяс­но, свивайки коленете. Постепенно по този начин той ще преодолее усещането за болка и след относително кратко време ще му бъде удобно да лежи на твърдо легло. Всяка болест, която трудно се поддава на лечение, даже такава като болестта на Пот или полиомиелит на гръбначния стълб, може да бъде преодоляна много бързо, с лечение на твърдо легло."

Твърдото легло и работата на черния дроб. Ако нямаше вътрешна лаборатория за прочистване на кръвта, замърсе­ната болна кръв би довела до отравяне на организма, би предизвикала нездраво мислене и чувство на злоба. Но за щастие, човек има черен дроб, който регулира потока на кръвта, прочиства я от отрови, контролира постъпващите в организма хранителни продукти, изпълнява различни друга важни функции и ако дори една от тях е несъвър­шена, заболява целият организъм.

Учените са доказали, че съществува тясна връзка меж­ду сърцето и черния дроб, от една страна и анемията и всички болести — от друга.

Известно е, че черният дроб има отношение към за­боляванията на краката. И така, ако краката не са в нор­мално положение, функцията на черния дроб се наруша­ва поради промяна в центъра на тежестта. В този случай в организма се натрупва киселина, която предизвиква сър­дечни болести и анемия, а после открива път и на други заболявания.

Освен това, черният дроб се намира "в съседство" с храносмилателните органи, затова, когато той излезе от строя, се нарушават сериозно всички функции на орга­низма.

Доказано е, че когато всички групи гръбначни преш­лени, от 3-ти до 10-ти са разположени равномерно в хо­ризонтално положение, черният дроб работи ефективно, докато при човек, лежащ на меко легло, прешлените об­разуват леко изкривяване, от което черният дроб страда сериозно.

Освен това се потиска функцията на нервите, излиза­щи от прешлените и в различни органи възникват нару­шения в нервните импулси (начало на патологична вери­га — денервация, раздразнение, възпаление, израняване, уплътняване, образуване на тумори), които водят до теж­ки заболявания. Когато "включените" в черния дроб нер­ви са болезнено притиснати (нервите от 4-ти и 8-ми гръд­ни прешлени), се нарушава секрецията на черния дроб, което влияе върху качеството на прочистване на кръвта. Последната се замърсява и този нечист поток започва да циркулира по цялото тяло, като попада в нормално рабо­тещите органи и причинява заболяването им. И после следват редица абсурди: човек тича на лекар, който леку­ва заболелия орган, вкарвайки в болния черен дроб отро­ви, след което резултатите са непредсказуеми.

Твърдото легло и кожата. Погледнете кожата си. Чис­та ли е или е осеяна с тъмни петна, лунички, брадавици, черни точици в порите? От какво се получават? Природа­та ви е създала, като се е погрижила да получите чист "строителен материал" за вашите клетки. Нито едно ново­родено не се ражда с лунички. Ако на плода не достига нещо за развитието му, той "подава сигнал" на майката да му търси "храна". Да предположим, че вашата кожа прес­тане да функционира, т.е. да приема в организма кисло­род и водород и да отделя пикочна киселина и отпадъци. Какво ще се случи тогава?

Преди всичко черният дроб ще излезе от строя, а ве­че ни е известно какво означава това. Основната задача е да принудим кожата да работи. Първи помощник са кон­трастните въздушни и водни процедури.

Много е важно да се избягва натрупването на екскременти в червата. Повечето от хората съхраняват два-три литра фекалии и урина в организма. Поради недостатъч­ното им изгаряне се образува въглероден окис, който по­нижава усвояването на кислорода от клетките, настъпва главоболие, световъртеж и слабост.

Запомнете: за правилното функциониране на червата допринася и твърдото легло.

По такъв начин Първото правило на Системата за зд­раве на Ниши ни дава възможност не само да не боледу­ваме, но и да се излекуваме от много заболявания, да очистим кръвоносните съдове на главата, да възстановим нервната система, да укрепим сетивните органи, да си из­работим добра стойка, да подобрим състоянието на вът­решните си органи, да предотвратим увреждането им, да регулираме работата на белия дроб, червата, дихателните органи, черния дроб, бъбреците.

Второ правило на здравето: Твърда възглавница

Ниши препоръчва да се използва цилиндрична твърда възглавница, вместо мека и голяма (фиг. 7). Той пише: "...лягате хоризонтално, поставяте шията под възглавничката, така че 3-ти и 4-ти шийни прешлени буквално да ле­жат върху нея. Няма нужда да се споменава, че онзи, кой­то е привикнал с такава възглавница, ще чувства болки. В този случай върху нея може да се постави или кърпа „за лице или парче мека тъкан. Но запомнете, че от време на време тази тъкан трябва да се сваля и постепенно да се привикне към твърдата възглавница. По такъв начин след известно време ще свикнете и ще спите удобно без какъв­то и да е омекотител."

"За какво са ми тези мъчения?" — ще си помисли ня­кой. Но не бързайте да се отказвате от това чудесно пра­вило. Както и първото, то е много разумно.

Научно е доказано, че преградката на носа е източник за стимулиране на рефлекторната дейност на вътрешните органи (фиг. 8). В нея са концентрирани центровете на раз­лични рефлекси. Затова като се въздейства върху определе­на точка, могат да се излекуват много болести. Да си при­помним: при припадък, силно опиянение или загуба на съзнание — обикновено на човека дават да помирише пар­че памук, напоено с амонячен спирт и той идва в съзнание. Това става защото периферните окончания на троичния и симпатиковия нерв са получили необходимия импулс.

Установено е, че преградката на носа контролира фи­зиологичното равновесие на всеки вътрешен орган. Таки­ва болести като сенна хрема, астма, миома, напрежение в артериите на сърцето, заболявания на половите и ендок­ринните органи, паращитовидната и щитовидната жлеза, незадържането на урина, болки при менструален цикъл, запек, ентерит, отслабване на диафрагмата, бъбречни за­болявания, болести на стомаха, черния дроб и ухото, а съ­що раздразнителност, безсъние, световъртеж, зависят от състоянието на носната преграда.

Според схващането на Ниши методът за лечение чрез стимулиране на рефлекторните центрове в носната кухи­на, явно не е необходим, ако човек прилага лечението с твърда възглавница, което авторът смята за второ пра­вило от установените шест.

Фиг. 7. Твърда възглавница-цилиндър.

"Може да се каже — пише той, — че еволюцията на мозъка е резултат от развитието на чувството за мирис, доколкото всички органи са свързани с носната преграда".

Ниши смята, че лечението на възпалената преграда на носа, чрез обгаряне на засегнатата й част, оказва рефлек­торно стимулиращо въздействие, което е най-правилното лечение. Но при употребата на твърда възглавница, ще се излекува всякакво възпаление на носната преграда, което означава, че ще се ликвидират и нарушенията в тази част от тялото, съединена с носната преграда чрез нервни окончания.

Употребата на твърда възглавница поддържа в нор­мално състояние носната преграда, като по този начин предотвратява развитието на болестите.

Вече говорихме за значението на добрата стойка, ко­ято изисква също и изправяне на шията. Съществува японски израз: "Изкривената шия е признак за краткотраен живот."

Шийните прешлени, най-вече са свързани с движения напред, назад, встрани. Изместването им пре­дизвиква възпаление в техните стави, което води до нама­лена подвижност на шията и поява на остри или тъпи болки не само в шията, но и в долната част на главата (ти­ла). За премахване разместването на шийните прешлени няма по-добър метод от използването на "твърда възглав­ница". Не се страхувайте от болката. Ако при използване­то й се появят болки в шията, това показва, че шийните прешлени се движат. Тогава търсете по-добро положение. Но ако не усещате болки, значи шийните прешлени кон­тактуват по подходящ начин или главата се подпира на шията съобразно правилната извивка на прешлените.

Немският зъболекар Парма обърнал внимание на факта, че много от неговите пациенти, страдащи от зъбо­бол, имат разместване на 3-ти и 4-ти шийни прешлени. Според него такова разместване причинява болки на гор­ните и долните резци, на зъбите с големи корени, а също така е причина за разрушаване връзките на слепоочната кост.

Твърдата възглавница лекува атеросклерозата на мозъч­ните съдове. Познавам много упорити хора, които страдат от загуба на паметта, от атеросклероза, но не искат да спят на твърда възглавница. И всички те се лутат от лекар на лекар, от една система на лечение към друга. Твърдата възглавница, независимо от първоначалния дискомфорт, между другото, стимулира мозъчното кръвообращение, адаптирайки шийните прешлени един към друг и посте­пенно преодолявайки кристализацията (втвърдяването) на отложените продукти в мозъчните съдове.

От древни времена, тайната за дълголетие се изразява с поговорката: "Дръж главата на студено, краката на топ­ло и стомаха празен." Такава "студена глава" може да се получи само при използването на твърда цилиндрична възглавница. Най-добре е тя да се подлага под шията та­ка, че 3-ти и 4-ти шийни прешлени да лежат върху нея. Нужно е да се лежи по гръб. Отначало регулирайте поло­жението на шията с ръце и като полежите така 5 минути ще намерите удобното положение. Именно то ще бъде правилното за вас.

В продължение на първите 5 дни или даже 3 седмици от началото на използването на твърда възглавница могат да се появят болки и тежест в тила, често може да страда­те от безсъние. Но това не трябва да ви безпокои. Много е важно да продължите да ползвате цилиндричната възг­лавница дотогава, докато тези неудобства бъдат преодоле­ни. Тежестта и болката ще изчезнат по-бързо, ако изпълнявате и упражнението "златна рибка" (виж Трето прави­ло на здравето).

Привиквате ли трудно към тази възглавница, можете да поставяте на нея кърпа за лице или парче плат, като ги отстранявате от време на време. Така постепенно ще преодолеете трудностите и скоро ще усетите лечебното въз­действие на метода.

Какъв размер да има възглавницата? Височината й да бъде удобна и да запълва падината между тила и лопатки­те. Задачата се състои в това, да се изправи гръбначният стълб от 3-ти шиен прешлен до опашната кост, като по­чива върху твърдата равна повърхност на леглото. Може да спите и по корем, понякога и на една страна, но вина­ги преди заспиване трябва да лежите по гръб.

Когато спим на голяма и мека възглавница, така си сгъваме врата, че затрудняваме дишането и свикваме да стоим с отворена уста. Позата предизвиква болести на сливиците, гърлото, трахеята, а след това и на бронхите.

Спането в много меко легло, с пухкава възглавница, пос­тепенно загрява гръбначния стълб, така че понякога за удобство възглавницата се избутва и главата увисва над постелята. Това води до пагубни резултати (фиг. 9).

Често питат: от какъв материал да се направи твърда­та възглавница. Ниши твърди, че най-подходящият мате­риал е дървото. Моята възглавница е от памук, дървен ци­линдър запълнен с памук, но върху цилиндъра е опънато дюшече от конски косми. При всички случаи да се избяг­ва дървесина, чийто мирис ви е непознат, за да не се пре­дизвика алергична реакция или астма. Още по-добре ще бъде, ако твърдата възглавница е напълнена с дребни изг­ладени от водата камъчета, защото благодарение на слаба­та вентилация, температурата й ще остане постоянна.

Трето правило на здравето: Упражнението „Златна рибка"

В една японска провинция прилагат удивителен метод за съживяване на риби, които децата използват в своите игри: рибата — сребриста каракуда или друг сладководен вид, я държат за опашката и като я разклащат от една на друга страна, ту повдигайки я, ту спускайки я във водата, напяват: "Оживявай! Оживявай! Ако оживееш ще те пус­нем в ручея!" Дълго никой не е могъл да разбере значени­ето на тази игра до този ден, когато тя станала едно от правилата на Системата за здраве на Ниши като най-по­лезният метод за възстановяване на жизнеспособността на човешкото тяло.

Упражнението "Златна рибка" се изпълнява по след­ния начин: (фиг. 10)

Изходно положение: легнете по гръб на твърдо легло или на пода; изпънете ръцете по цялата им дължина зад главата, краката също са прострени по цялата им дължи­на и изпънати, ходилата са под прав ъгъл към тялото (пер­пендикулярно на него), пръстите на краката през цялото време да се изпъват към лицето. Петите и бедрата, (особе­но подколенната област) се притискат силно към пода.

Предварително: в началото "припълзете" с десния крак напред по пода, протегнете се няколко пъти, като броите до 7 и внимателно разтягайте гръбнака в различни страни: а едновременно с това се изтегляйте в противопо­ложна посока с двете протегнати ръце; след това направе­те същото с лявата пета, движейки я напред по пода, а ед­новременно с двете ръце разтягайте гръбначния стълб в противоположна посока, като отново броите до 7. Повто­рете това от 5 до 7 пъти подред с всяка пета и с двете ръце.

Поставете длани под шийните прешлени; сгънете лак­тите, притискайки цялото тяло към пода; краката долепе­те един към друг, като насочите пръстите към лицето, а всички изпъкналости (задната част на главата, плещите, таза, прасците на краката, петите) притиснете към пода.

Изпълнение: в това положение започнете бързо клатене (вибрации) на тялото наляво и надясно, подобно на бър­зо плаваща рибка. Тези упражнения трябва да се правят всеки ден сутрин и вечер в продължение на една-две ми­нути (или докато броите от 120 до 240).

При това изпънатият и притиснат към пода гръбначен стълб да бъде неподвижен, а само стъпалата да се люлеят ритмично наляво и надясно, перпендикулярно на тялото и тила.

Цел на упражнението "Златна рибка" — при раждане­то на човека кръстно-опашната част на гръбнака се извива напред, а останалата остава почти права. Когато детето за­почне да седи, гръбначният стълб се изкривява напред в областта на шията, а когато се учи да ходи се получава из­кривяване напред и в областта на кръста. Така в гръбнач­ния стълб на възрастния човек се появява и после остава трайна серия от изпъкнало-вдлъбнати изкривявания, кои­то са взаимозависими и имат отношение към стойката и здравето.

Изкривяванията на гръбначния стълб могат да бъдат два вида — кифолордоза или сколиоза. Кифолордозата е най-опасна за здравето. Сколиозата е изкривяване срещу 3-ти, 4-ти и 5-ти гръбначни прешлени с компенсаторно изкривяване вляво над и под тазовата област. Обикновено такова изкривяване се получава от използването само на дясната ръка, но са известни и други причини. Разбира се, че деформацията на гръбначния стълб следва да бъде ди­агностирана и коригирана в ранен стадий, за да не се пре­върне в неизличимо заболяване.

Вече говорихме за това, че по време на работата през деня, тялото ни постоянно се наклонява, огъва, обръща се на различни страни и посоки. Но ако то непрекъснато е в ненормално положение, изкривяванията на прешлените стават трайни и ненормалното изкривяване на тялото се превръща в сколиоза. А понеже гръбначните прешлени са податливи на изменения и в случай че гръбначният стълб постоянно е подложен на нежелан натиск, получава клинообразна форма, която се нарича структурна сколиоза.

Нещо различно е постуралната сколиоза. За да се из­лекува, трябва да се изправи стойката. Но първо е необ­ходимо да се определи причината. Лошата стойка е въз­можна при плоско стъпало, деформация на коленната ста­ва или поради къси крака. Такава стойка може да бъде поправена. Ако единият крак е по-къс от другия, е нужна ортопедична обувка; понякога е достатъчно да се постави допълнителен ток, за да се изравнят двата крака. Но е много важно да се установи има ли нарушение във връзката между талията и тазобедрената става.

За коригиране на постуралния дефект на стойката трябва да се изпълняват специални упражнения. В основата им са заложени първото, второто и третото правило на СЗН. Да си ги припомним. Първо правило — да се спи на твърдо легло, второ — да се използва твърда възглавни­ца, трето — упражнението "Златна рибка". При системно­то му изпълнение упражнението има най-добър ефект за коригирането на стойката, а следователно и за установя­ване на баланс в организма между прочистването, хране­нето и нервното равновесие.

Как се установява нервното равновесие в организма?

Вече знаем, че гръбначномозъчните нерви минават през прешлените и съединяват мозъка с нервите на раз­личните органи. Гръбначномозъчните нерви се състоят от няколко чифта: 7 двойки шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5 кръстцови и една двойка, разположена в опашните стави на гръбначния стълб. Тези нерви излизат съответно от предната и задната страна на гръбначния стълб.

Когато изпълняваме упражнението "Златната рибка" ставните нарушения на гръбначния стълб (непълните из­кълчвания) се оправят. Това спасява кръвоносните съдове и нервните окончания (т.е. коренчетата на нервите) от не­нужно притискане, атрофиране, отичане: по такъв начин се осигурява по-добра циркулация на кръвта за клетките на организма и периферните нерви.

Упражнението "Златната рибка" коригира функцията на нервите, излизащи от всяка страна на гръбначния стълб, като ги освобождава от притискане. Балансът меж­ду тези нерви зависи много от начина на живот, навици­те да се стои, седи или ходи, от професията на човека и вида спорт, с който се занимава. Например онези, които играят голф, трябва да се страхуват от изместване, на прешлените на една страна. Колебанията наляво много често водят до притискане на кръвоносните съдове, които са съединени с бъбреците. За да се предотвратят въпросните нарушения, е необходимо да се извива тялото последователно наляво и надясно, или всеки ден (сутрин и вечер) да се изпълняват всичките шест правила на здра­вето.

Когато умерено се увличаме от спорта, това не вреди; професионалният спорт, интензивните тренировки с невероятни пренатоварвания, определено не подобряват зд­равословното състояние. Обикновено при професионал­ните спортисти е увеличена лявата половина на сърцето, тъй като то работи като помпа само със своята лява стра­на. Докато спортистът или балерината продължават свои­те тренировки няма сериозни нарушения в здравето им, но наложи ли се по някаква причина да прекратят оби­чайните спортни занимания, увеличената част на сърцето, неочаквано става вяла, координацията между сърцето и епикарда (лежащият непосредствено върху сърцето лист на перикарда) се нарушава, променливите и синхронни движения на белия дроб по отношение на сърцето посте­пенно се разбалансират, в резултат на което спортистът започва да страда от плеврит, а балерината — от болки в краката.

Ниши отбелязва: "Подобно на играчите на голф, страдащи от бъбречни заболявания, играчите на бейзбол страдат от възпаление на шийните и гръдните прешлени. Ездата предизвиква по принцип разместване на гръдните и поясните прешлени и води до импотентност, бъбречни заболявания, хемороиди и т.н., стрелбата с лък вреди на слуховия орган, защото отслабя 4-я гръбначен прешлен. Тенисът нарушава мускулната функция като предизвиква плеврит, а джудото обикновено води до изгърбвания — т.е. в крайна сметка болни са от най-непредсказуеми бо­лести."

Благодарение на своите изследвания Ниши доказал, че не само заниманията със спорт са опасни: на заболява­ния са подложени и тези, които постоянно стоят зад бю­рото (на работа или на чина), изкривявайки тялото си в една посока. Обикновено те страдат от бъбречни болести. Машинописките и чертожниците, например, са предраз­положени към заболявания на ушите, гърлото, носа, поло­вите органи и стомаха. Това се отнася особено за жените, при които най-често се изместват 1, 2, 3, 5, 6, 7, 11 и 12-ти гръдни прешлени.

Обущарите, които саморъчно правят обувки, и други­те работещи физически труд страдат от заболявания на бъбреците, сърцето, белите дробове, поради леко изкълчване на 10-я гръден прешлен, а също и поради натоварва­нето и вредното влияние, което работата им оказва върху гръдните прешлени. Тези, които седят дълги години зад бюрото, понякога страдат от ревматизъм или "писарски спазъм". Жертвите на този спазъм са обикновено музи­канти, машинописки, шивачки, бръснари, часовникари, стенографки.

Хората, които работят в шумни фабрики, в метрото и в други озвучени места, чуват лошо и често страдат от звънене в ушите. Смята се, че тези болести започват поради нарушено състояние на нервите в охлюва на ухото, но според Ниши това се получава поради излишъка на кисе­лина в бъбреците, което води до натрупване на отрови. Попадайки в кръвта, токсините увреждат функцията на барабанната мембрана или слуховите нерви и вследствие претоварването нервите атрофират.

За да се предотвратят такива болести е необходимо да се следват съветите на СЗН и на първо място — два пъти дневно да се изпълнява упражнението "Златна рибка".

Когато работим цял ден прави, ставите, съединяващи един прешлен с друг, са принудени да се свиват, поради теглото на тялото и ние ставаме малко по-къси. Това се забелязва особено при децата, когато ходят на поход или прекарват на полето целия ден. Понякога ръстът им се скъсява с по 2-3 сантиметра дневно. Когато детето си лег­не в леглото, са му нужни много време и усилия, за да възстанови предишния си ръст, а главно — да се даде въз­можност на нервите и кръвоносните съдове да се възста­новят. Затова може да помогне изпълнението на упражне­нието "Златна рибка" преди лягане. То помага и на пулсацията на вените, разпределени по цялото тяло и намиращи се в близост по кожата. Те са предназначени да връщат кръвта от сърцето към органа по пътя през кожа­та, като отделят продуктите на разпада (пикочна кисели­на и шлаки). Затова упражнението "Златна рибка" е пред­назначено за облекчаване работата на сърцето и прочист­ване на кожата.

Упражнението "Златна рибка" е полезно и при лече­нието на нервни и психични заболявания, които се увеличават с всяка година. Ниши твърди, че неуспешното лече­ние на психичните заболявания се получава от незнание­то на произхода им и основната причина той вижда в следното: заболяването на човешката психика, произтича от запушване или усукване на червата.

( продължението е част 2 -здраве- система на Ниши)