част 4- здраве- система на Ниши

Контрастни водни процедури

Обикновената гореща вана, която предизвиква изпо­тяване, може да доведе до рязка загуба на витамин^ С и съ­що да наруши киселинно-алкалното равновесие в орга­низма (КАР), докато контрастната студено-топла баня за­пазва КАР и не разрушава витамин С. Продължителността и техниката за прилагане зависи от здравословното ви състояние.

Всякакви контрастни водни процедури помагат при невралгия, ревматизъм, болки в главата, диабет, хиперто­ния, болести на сърцето, на бъбреците, простуда, болест­та на Адисон, малария, анемия, болести на кръвообраще­нието, при умора.

Контрастни бани и душове. При много болести — алкалоза, ацидоза, простуда — нерядко се наблюдават гър­чове или обща отпадналост, като тези противоположни симптоми се развиват по правило посменно или даже в определени промеждутъци от време. Такива признаци на болестта са компенсиращ процес, който избавя организма от физиологични несъвместимости. В тези случаи конт­растните бани могат да бъдат от голяма полза.

Много е важно да се подбере такава форма на банята, която да съответства на здравословното състоянието на човека.

Целесъобразно е страдащите от венерически болести да започнат с лечението чрез разсъбличане, продължавай­ки го 2-3 месеца, и след това да пристъпят към лечението с контрастна баня.

За тези, които са над 30-годишна възраст или които са със крехко здраве, по-добре е да започнат с т.нар. бани за ръцете и краката, с постепенно спускане в съдовете с гореща и студена вода на ръце и крака — отначало до ла­кътя и до коляното, после до плещите и слабините. След едноседмично лечение може да вземат контрастни душове, т.е. тялото да се облива до шията. При всички случаи горещата и студената баня се приемат посменно. Температурата на горещата е от 40 до 44°С, като идеална­та температура е 42-43°С, а на студената трябва да бъде 14-15°С.

Баня с потапяне до слабините се прави по следния начин. Започва се с обикновено потопяване или обливане на цялото тяло, а по-късно след хубаво подсушаване след­ват посменните бани: 1) гореща — 1 минута, студена — 1 минута; 2) гореща — 1 минута, студена — 1 минута; 3) го­реща — 1 минута, студена — 1 минута; 4) гореща вана — 1 минута, студена — 1 минута, т.е. горещите и студените бани се приемат една след друга в продължение на 1 ми­нута при всеки от температурните режими, като процеду­рата се повтаря последователно 3 пъти в продължение на 6 минути.

Последното потопяване (или душ) при всички случаи трябва да бъде със студена вода; след това изтривате добре тялото и оставате голи до пълното изсъхване на кожата — от 6 до 30 минути в зависимост от здравословното ви със­тояние. За слабите хора се препоръчва да останат голи за по-кратко време, а за пълните — по-продължително.

Вана за страдащите от атеросклероза. Лечението да започне с най-малката температурна разлика между двете бани, При обикновени условия тази разлика е 30°С, но тя се достига постепенно както е показано по-долу.

Температура на горещата вода в градуси no C	Температура на студената вода в градуси по С	Продължителност в дни
39	35	3
40	30	3
41	25	2
42	20	2
43	14-15	2

По-нататък баните се прилагат всеки ден.

При здрави хора контрастна баня може да се прави с най-голям ефект по следната схема. Температурата на го­рещата вода да бъде 42-43'С, на студената 14-15°С:

1) студена баня — 1 минута, гореща — 1 минута; 2) студена — 1 минута, гореща — 1 минута; 3) студена — 1 минута, гореща — 1 минута; 4) студена — 1 минута и т.н.

Първата баня може да бъде студена или гореща, но ако бъде студена, лечението следва да завърши с петата или седма студена баня, а ако първата е гореща, то пос­ледната трябва да бъде Шестата студена.

Контрастните водни процедури могат да се ограничат и с бани за краката.

Случаи на излекуване от рак по Системата за здраве на Ниши[1]

1. Рак на белите дробове (Майра, 76 г.). През август 1958 г. му е открит рак на белите дробове. Предложена е хирургична операция. През октомври 1958 г. диагнозата била потвърдена (в Токио, в он­кологичната лаборатория на болницата). В продължение на два ме­сеца в болницата го лекували със саркомицин, но започнал да чувс­тва слабост по цялото тяло, постепенно губел апетит. Дишането се затруднило дотолкова, че бил принуден да седи полуизправен на по­да. Рентгеноскопията, направена в края на втория месец от престоя в болницата, показала, че затъмнението в белите дробове е остана­ло, а затъмнението в областта на сърцето даже се е увеличило. Пос­ледното вероятно се появило като страничен ефект от лечението със саркомицин и други препарати, което направило циркулацията на кръвта и лимфата ниско ефективна, а дишането затруднено.

През декември 1958 г., болният е изписан от болницата и пос­тъпва на лечение в нашата болница с намерение да проведе курс на лечение по Системата за здраве на Ниши. Тук той започва да про­вежда следващия всекидневен курс.

Лечение чрез разсъбличане (8-10 пъти на ден).

Контрастна баня.

Чай от листата на финикова палма (повече от 2 литра).

Шестте правила за здраве.

След месец, апетитът му се подобри значително, изчезна чувс­твото на слабост, появи се и добро настроение. Затрудненото диша­не започна да преминава, затъмнението (с големина на кокоше яйце) в белия дроб, както и в областта на сърцето намаля. Това се ус­танови с помощта на рентгеноскопия. След една година (октомври 19S9 г.) той ми писа: "Благодарение на Вас, аз всеки ден продължа­вах лечението с разсъбличане, пиене на сокове от сурови зеленчуци и чай от листата на финикова палма, приема на магнезиеви соли и изпълнението на шестте правила за здраве. Желая всичко хубаво на Вас и Вашето семейство".

Така болният, с толкова сериозна и опасна диагноза, избегна страданията и започна да се наслаждава на живота благодарение на Системата за здраве на Ниши.

2. Рак на стомаха (Юмики, 69 г.). След детайлно изследване в болницата Иидабаше била поставена диагнозата рак на стомаха. Болният не се съгласил на предложената операция и решил да про­веде курс на лечение по Системата за здраве на Ниши. Бил му наз­начен всекидневен курс.

Лечение чрез разсъбличане (10 пъти).

Чай от листата на финикова палма.

Сокове от няколко вида сурови зеленчуци.

Контрастна баня.

Шестте правила за здраве.

Прясно сурово (най-вече) зеле.

В западните страни прясното зеле се използва за лечение на яз­ва на стомаха и дванадесетопръстника. Зелката се разрязва хоризон­тално в центъра на две равни части; използва се горната част. Отде­лят се листата, от които се изстисква сок. Дозата на сока зависи от теглото на болния; за еталон се приема тегло от 60 килограма. При тегло над 60 кг се разрешава да се приеме еднократно 40 мл сок, а ври тегло по-малко от 60 кг — 30 мл сок.

За месец и половина лечение болният се освободи от дискомфорта в стомаха, тежестта намаля, изчезна и кръвта в изпражне­нията.

След една година научих, че той се чувства добре и оценява ви­соко лечението, което го е избавило от рак на стомаха без операция.

3. Рак на стомаха (Такао Ишин, 65 г.). В болница в Хонолулу била поставена диагноза рак на стомаха в ранен стадий. На пациен­та била предложена операция, а по време на пребиваването си в Япония, той се консултирал на три места (медицинския колеж Чиба, медицинския колеж на Токийския университет и болницата при онкологичната лаборатория в Токио) и навсякъде била поставена ед­на и съща диагноза. Идвайки в болницата при С. Ватанабе, той ни полята: "Вие можете ли да ме излекувате по Системата на Ниши без операция?". Аз отговорих: "Да, ако изпълнявате честно всяко мое указание." Той постъпи при нас, проведе тримесечен курс на лече­ние, което се състоеше от следните процедури:

Лечение чрез разсъбличане.

Контрастни бани.

Шестте правила за здраве.

Чай от листа на финикова палма (може да се замени с чай от листа на касис, малина, шипка или райска ябълка).

Зелев сок.

Рядка оризова каша като основно ядене, а също овесено брашно (овесена каша).

Киселиннообразуващи продукти като допълнителна храна, показани по-горе.

Сок от пет вида сурови зеленчуци.

Магнезиева сол (употребява се, в частност, като антиоксидант, а в САЩ — като ефективно средство при язвени заболявания).

След 4 седмици по повърхността на тялото се забелязаха харак­терните симптоми. Лицето му избледня, избледняха и крайниците. Появиха се оплаквания от световъртеж, понякога болният даже па­даше от слабост. Подир трикратна загуба на съзнание имаше силно разстройство с тъмни като катран фекалии. Когато свърши тяхното отделяне, чувстваше облекчение, неприятното усещане в стомаха му премина. Впоследствие изчезнаха и клиничните симптоми. След ме­сец и половина лечение, болният се върнал в къщи, където продъл­жил същия курс на лечение в течение на месец. При последвалото подробно изследване в Токийския университет било констатирано излекуване от рака. Забележително е, че посивелите коси на болния потъмнели и станали блестящи, като през младостта. Сега той е от­ново на Хаваите и работи, наслаждавайки се на здравето си.

Рак на правото черво (Киито Насегава, 66 г.). Усещала болка при дефекация във вътрешната част на ануса. При перисталтиката се отделяла кръв, която оцветявала с тъмен цвят фекалиите. Лекар поставил диагноза: рак на правото черво. Като лечение била предложена незабавна операция. По съвета на своя брат (привърженик на Системата за здраве на Ниши) тя дойде в болницата при нас, където в продължение на месец премина курс на лечение по тази система. При получаване на храна, състояща се напълно от сурови зеленчуци, болната на няколко пъти отделяше заедно с фекалиите много съсирена кръв. Постепенно количеството на тази кръв намаля, а болката утихна. С помощта на палпация се установи, че туморът е намалял. Сега, след три години, тя се занимава с домашната си работа и прекарва времето си в прекрасно настроение.

Рак на правото черво (Кунихико Ишизука, 61 г.). През лятото на 1958 г. започнал да усеща болка при изхождане, при което фекалиите се оцветявали в тъмен цвят поради примес на кръв. Лекари от медицинския колеж на Университета в Осака, поставили диагноза: рак на правото черво. Болният се отказал от предложената операция и постъпи в нашата болница, където проведе курс на лечение в продължение на два месеца. И въпреки, че теглото му се понижи, болката при дефекация изчезна, изчезна и кръвотечението. Сега той успешно практикува Системата за здраве на Ниши в дома си.

Рак на гърлото (Масапугу Коуме, 68 г.). Болният не можел да говори поради хрипове в гърлото. Лекари от Медицинския колеж в Осака диагностирали рак на гръкляна. Било назначено лечение с изотопи, но то се оказало безрезултатно.

През ноември 1958 г. постъпи в нашата болница. Болният има  вредни навици — тютюнопушене (повече от 30 цигари на ден), пристрастяване към сладки неща, които естествено стимулирали раздразването на определена област от гръкляна, където и се развил ракът.

За два месеца престой в нашата болница се получиха желаните резултати. Впоследствие гласът му стана отново нормален, физичес­кото състояние значително се подобри. Сега той си е вкъщи и прак­тикува Системата за здраве на Ниши. В началото на 1960 г. получих от него писмо, в което изразяваше благодарността си за отстранява­не на физическата болнавост.

7. Рак на гърлото (Кацуми Наата, 69 г.). През юни 1958 година «в загубил гласа поради хрипове. Диагнозата поставена в Медицин­ския колеж на Университета в Сапоро била рак на гърлото. Болни­ят постъпи в нашата болница на 15 юни 1959 година. За месец и по­ловина лечение оздравя. Сега вкъщи практикува Системата за здраве на Ниши.

8.         Рак на матката (Тойоно Сато, 49 г.). В продължение на няколко години страдала периодично от метрорагия (кръвотечение от матката). Била й поставена диагноза: рак на матката. В нашата болница, където постъпи през декември 1958 г., един месец се лекуваше по Системата на Ниши. След като се върнала вкъщи продължила лечението, въпреки че физическото й състояние се подобрило. През март и май 1959 г. имала обилно кръвотечение и двукратно се отделили умъртвени части от матката. Оттогава продължава лечението. Обилното отделяне на кръв и изпадането на умъртвена тъкан са явления, които свидетелстват за успешно лечение (в Системата на Ниши те се наричат "менкен" — външна физическа реакция).

Докато не се появи "менкен", болестта не е изчезнала. При "менкен" е необходимо да сте много внимателни и да не губите са­мообладание, за да се избегне лошият обрат, иначе резултатът може да се окаже пагубен и даже фатален за болния.

При появата на "менкен" е най-добре да се премине кратко време на пълно гладуване, като се избягва възбуда. Г-жа Сато полу­чаваше по телефона нашите консултации, практикуваше въздушни бани. Сега си е вкъщи и се чувства добре.

9.         Рак на стомаха (Хисако Ивато, 62 г.). През май 1959 г. била поставена диагноза рак на стомаха. Получи следното лечение в на­шата болница:

Лечение чрез разсъбличане (4 пъти на ден).

Упражнение за капилярите (сутрин и вечер).

Упражнението "Златна рибка".

Магнезиев хидроокис.

Чай от листата на финикова палма.

Сурово зеле.

Очистване на червата.

Прием на течна храна.

Сок от пет вида сурови зеленчуци.

На петия ден от лечението се появи първата "менкен". Скоро след като болната се оплака от неприятни усещания, лицето й поб­ледня, покри се обилно с пот и тя започна да диша трудно. Това силно смути и болната, и нейната дъщеря, която все стоеше при нея. Но болната запази самообладание, когато й направиха ректалните

Втората "менкен" се появи на осмия ден и от нея болната стра­даше до края на деня. На следващия ден по време на изхождане из­лязоха седем кръгли късчета фекалии с тъмен цвят и веднага след това още пет парченца с тухлен цвят и с големината на кутре. След това болната вече можеше да пие чай от листата на финикова палма и прясна непреварена вода, с удоволствие и добро самочувствие.

Въздушните бани се прилагаха всекидневно от 8 до 11 пъти, тъй като болната натрупваше енергия с всеки изминал ден.

Двадесет дни след споменатото отделяне, болната почувства ог­ромен апетит, от който не можа да се избави в продължение на 10 дни. Но и от това положение тя намери благоприятен изход. След 80 дни лечение в болницата се върна вкъщи, изразявайки голяма бла­годарност за излекуването, която дължи на Системата за здраве на Ниши. Сега пялото семейство на г-жа Ивато практикува Системата на Ниши вкъщи.

10. Рак на белите дробове (Кацун Ханда, 70 г.). Не е боледувал през живота си от нищо, но през декември 1958 г. се появили тре­вожни симптоми: постоянна кашлица с храчки, понякога съдържа­щи кръв, временна болка в едната част на белия дроб.

Била поставена диагноза рак на дясното крило на белия дроб и му била предложена операция. Но по съвет на един от привържени­ците на Системата за здраве на Ниши, болният се отказал от опера­цията и през февруари 1960 г. беше настанен в нашата болница. Постоянната кашлица и отделянето на кръв продължаваха. Оставаха и болките в гърдите, а рентгенът показваше затъмнение в белия дроб.

Лечение чрез разсъбличане (8 пъти на ден), всекидневни конт­растни бани, двукратен прием на храна (без закуска), с леки киселинно образуващи продукти, освен сварен ориз и чай от листата на финикова палма, пресни зеленчукови сокове; равно легло, твърда възглавница, упражнение за капилярите и "Златна рибка" — такива бяха основните елементи на лечението.

След 10 дни болният започна да кашля по-рядко, а отделените материали съдържаха по-малко кръв. Влажна дреха облекчаваше болката в гърдите, подобри се апетитът и изражението на лицето му.

Новината, че болен с рак на белия дроб се лекува в болницата "Ватанабе", привлече там много негови приятели и познати. Те на­учиха, че болният прилага, независимо от доста прохладното февруарско дреме, въздушни процедури по 8 пъти на ден. Освен това той ■ се събличаше и обличаше при отворени прозорци. Те научиха също и, че неговите водни процедури се състоят от посменно сядане в падна и гореща вана по 1 минута. Нима е възможно белодробно бо­лен да си позволи такова грубо лечение? И какво лекарство взима ТОЙ? Всеки ден само по една голяма бутилка чай от финикова пал­на?

Много негови роднини решиха, че такова непонятно лечение, не може разбира се да излекува болния. Те единогласно посочваха нуждата от превеждането му в Университетската болница за "нор­мално научно лечение". Уговориха пациента и той напусна нашата болница. Но в Университетската болница не могли да му окажат по­зитивно лечение, тъй като имаше рак на белия дроб и съответно не можеше да бъде опериран. След две седмици го върнаха във "Вата-набе". Като си изясних, че болният за две седмици отсъствие не е получавал лечение със саркомицин, радиоактивен кобалт или рент­генова терапия, реших, че лесно може да бъде излекуван по Систе­мата на Ниши.

Той получи същото лечение, както и първия път: терапия чрез разсъбличане 8-10 пъти на ден, 2 литра и повече чай от листата на финикова палма, шестте правила за здраве (особено №3), контраст­ни бани и сок от пет вида зеленчуци.

През април 1960 г., два месеца след постъпването в болницата, бе направена рентгенова снимка на гръдния кош, която показа зна­чително подобрение. Раковият тумор, във вид аа затъмнение, което се откриваше по-рано в центъра на дясното крило на белия дроб бе изчезнал. Факт съвършено удивителен от гледна точка на съвремен­ната медицина. Болният престана да кашля, в отделяните материали нямаше кръв, болките в гърдите изчезнаха напълно.

През май I960 г. беше направена повторна снимка, показваща, че белият дроб на болния е изцяло чист, а затъмнението — напълно изчезнало. През юни болният бил в Университетската клиника, къ­дето отново му направили снимка и провели други подробни изслед­вания.

"Как сте се излекували?" — попитали го лекарите. И като чули отговора, много се изненадали: "Виж ти чудеса!" И третата снимка в нашата болница показа оздравяването на пациента. Самият той, както после си призна, отначало се е съмнявал в ефективността на Системата за здраве на Ниши, но тъй като нямал друг изход, се ре­шил на нашето лечение.

Рак на матката[2]. Имах приятелка Таня, на която беше открит рак на матката с метастази в гърдите. Лекарят искаше спешно ней­ното съгласие за операция. Тя изглеждаше ужасно — със сива кожа, унил поглед, подпухнали очи, прегърбена, тъжна жена, която имаше лош дъх от устата. Предложих й да отложи операцията и честно да поживее по Системата за здраве на Ниши 6 седмици, преди да оти­де да й ампутират гърдата и матката. Съгласи се. Продължи да ходи всеки ден на работа (тя е архитект), изпълняваше всичките си до­машни задължения (беше омъжена и имаше син) и упорито правеше два пъти на ден въздушни процедури, при възможност дълго време стоеше гола, пиеше чай от листата на касис, малини, шипки, изпъл­няваше 6-те правила за здраве, взимаше контрастни душове. Ядеше само сурови плодове, зеленчуци, ядки, трици. Появиха се характер­ните признаци — т.нар. "менкен", които при различните хора се проявяват различно: страхотни отделяния от правото черво или от влагалището, или най-често поява на червени петна по тялото. То­ва свидетелстваше за началото на излекуването, очистването на ор­ганизма.

Следвайки Системата за здраве на Ниши, Таня премина на пъл­но гладуване. 12 дни тя пи вода, добавяйки в чашата по чаена лъ­жичка ябълков оцет и чаена лъжичка мед (като минерални добавки и витамини), а също и своя урина. Преобразяването ставаше пред очите ни. От прегърбена старица с печално изражение на лицето, тя се превърна в млада, грееща от щастие жена. А очите се оказаха си­ни, сини! Отвратителната миризма изчезна. Тя се втурваше сутрин в нашата стая и победоносно обявяваше: "Седми ден гладувам." На 12-я ден отслабна много и започна да излиза от гладуването. Извес­тно е, че колкото време човек е гладувал, толкова трябва да консу­мира сурова храна. И така, тя прекара още 12 дни изключително на прясно приготвен зеленчуков сок, от пет вида зеленчуци и плодове изцелени едновременно.

На 24-я ден отиде при лекарката, която я беше изпратила за операция. След прегледа лекарката разперила ръце и попитала: "Как постигнахте това? Вие нямате тумор нито в матката, нито в гърда­та?!" Когато моята приятелка й разказала всичко, което е предприе­ла, лекарката възкликнала: "Ами че аз ще ви показвам на всички!." Сега Таня живее и работи щастливо, наслаждавайки се на живота. "Отсега нататък никога няма да захвърля тази система. Цял живот!" — казва тя.

А ето още един случай. Една жена имаше пигментен тумор под мишницата и бенка на корема. Облъчвали я преди и след операци­ята. Когато след операцията научила за моите лекции, дойде при мен. И веднага започна да изпълнява 6-те правила за здраве. Ето какво пише: "Майя Фьодоровна! Занимавам се от месец май и поч­ти всеки ден пия сок от цвекло, моркови, ябълки, ям сурова каша от елда. Честно казано не спазвам всичко. Храня се, както Вие съ­ветвате, само че два пъти на ден и всичко наведнъж. Но гимнасти­ка, душ, въздушни процедури правя по два пъти на ден. Ям лимони, и за зимата си приготвих, както ме учихте. Сега за резултатите: на­лягането стана нормално, главоболието изчезна, а аз ги имах още от детство. Написах ви писмо на 26 май 1992 г., че имам нещо в носа, (това беше през месец март), а Вие отговорихте: "Както е дошло, така и ще си отиде, ако живеете по законите на природата." Така при мен всичко действително си "отиде"! Изведнъж в носа нещо се прокъса, изтече течност и това беше всичко — дишам свободно от 15 юли, а дотогава имах полипи и киста в носа. Тези подобрения дъл­жа само на съблюдаването на Вашите препоръки. Бъбреците започ­наха да работят по-добре. По-рано уринирах един път на ден и то малко. Сега всичко е нормално, всеки ден ходя до тоалетната".

Мога да кажа, че след една година тази жена започна сама да преподава на всички желаещи забележителната Система за здраве.

А как протяга ръка за помощ Системата за здраве на Ниши на тези, от които медицината се е отказала и само отдалеч наблюдава за протичането на живота им!

Веднъж случайно при мен на занятие дойдоха мъж и жена. И двамата вече възрастни. Той воювал във финската война и досега има в главата късчета от снаряд. Жената ми съобщи тайно от мъжа си, че са дошли от отчаяние: на съпруга й е диагностиран рак на простатната жлеза, но не се канят да го оперират. Затова искат да изпробват метода на Системата за здраве на Ниши. На драго сърце им споделих моите знания. След месец жената ми позвъни с радос­тното съобщение: "Знаете ли? Мъжът ми днес се върна от поредния преглед и лекарят бил удивен: туморът се намалил почти наполови­на!" Аз не се и съмнявах в това: нали те правеха всичко, което пре­поръчва Системата за здраве на Ниши, но каква беше изненадата ми, когато след една година у този възрастен човек метастазите в та­зовите кости се разнесоха! Оказа се, че редовно, всеки месец ходел на лекар за изследвания, получавал рецепти, които събирал -на ма­сата, и в същото време работел. Всеки път лекарката намирала у не­го подобрение и намалявала дозата на лекарствата, а след 11 месеца изведнъж възкликнала: "При вас всичко е така добре, че спирам всякакви лекарства." Той не ги взимал, а просто правил всичко, ко­ето се изисквало по Системата на Ниши. Разбира се, това беше зас­луга на неговата прекрасна жена, която му е приготвяла само полез­на храна.

Такива примери има много. Но аз не водя статистика, така както и не се занимавам с лечение. Аз само пропо­вядвам здравословен начин на живот, споделям своя опит — и положителен, и тъжен. Но получавам толкова много благодарствени писма, от които узнавам, че в нашите про­тивоестествени условия, хората се спасяват сами, благода­рение на Системата за здраве на Ниши.

Профилактика на рака

Съвременната медицина не разполага със средства за предотвратяване на рака, както и не знае неговите причи­ни, значи вие не можете да се надявате, че тя ще ви по­могне. У тези, които практикуват Системата за здраве на Ниши, не може да се развие рак.

За профилактика на рака, Системата за здраве на Ниши предлага на всеки да изпълнява всекидневно след­ното:

а)         6-те правила за здраве (два пъти на ден);

б)         чай от листа на касис, малина, шипка или райска ябълка (до 3 литра на ден);

в)         пет вида сурови зеленчуци (например, картофи, зеле, моркови, цвекло, домати, бяла ряпа, различни други зеленчуци, които са ви достъпни, а също и плодове);

г)          лечение чрез разсъбличане;

д)         лека, облекчаваща дишането дреха;

е)         контрастни водни процедури: вани или душове, бани, сауни, обливания, обтривания и т.н. като вместо сапун употребявайте запарени във вода счукани овесени зърна с растително масло или майонеза, или с ябълков оцет и мед (тази емулсия е маска за кожата като същевременно я подхранва и почиства);

ж)        управлявайте своите чувства, мисли, желания.

Нито една болест няма да се настани във вашия орга­низъм, никакъв рак не ще ви порази, ако изпълнявате всички тези препоръки, тъй като ще започнете да спазва­те законите на природата, законите на самия живот. И животът, чийто сили и могъщество са неизчерпаеми, ще се бори за вас.

При привидната примитивност на лечението на рака по Системата за здраве на Ниши, не може да не се приз­наят следните факти:

1. Японците са известни с умението си да акумулират, а след това успешно да внедряват в практиката си опита на световните знания в различните области на науката, в това число и на медицината. Системата за здраве на Ниши е основана на това умение.

В тази система е заложен единствено верният, оправдал себе си в историята на науката, системен подход за решаването на всички сложни проблеми на съвременната медицина, към които се отнася и проблемът за рака.

Методът за лечение на рака, предлаган от нея, е осъществен на основата на принципите на природната хигиена, което е напълно съществено и оправдано, ако се изхожда от човешката природа и такова заболяване, като рака.

Ракът е венец на заболяванията. Той е заключителен акорд в патологичната верига: инервация, раздразнение, възпаление, разязвяване, уплътнение, туморообразуване. Резултат от лоша микро- и макроекология, неправилен начин на живот, хранене, неумение да се излиза от стре­сови ситуации, невежество в областта на познаването и спазването законите на природата и законите на живота.

Методът на лечение и предпазване от рак по Системата за здраве на Ниши е вярно, надеждно и засега единствено средство за избавяне от тази болест без рентгенотерапия, химиотерапия, хирургия.

Аз мисля, че изложеният тук материал дава на лека­рите и на всеки който иска да бъде здрав, сериозна ин­формация за размисъл и опит. Убедена съм, че ако човек въведе Системата за здраве на Ниши в живота си, той ще бъде избавен и защитен от рака.

За мен ракът е болест на неправилния начин на жи­вот, невежеството, липсата на култура в областта на здра­вето и не е страшно чудовище. Той е победим, предотвра­тим, излечим.

Възможности за лечение на шизофренията

Ниши свързва всички психични заболявания със със­тоянието на червата. Замърсеното дебело черво води до нарушение на кръвообращението, ендокринния баланс, промяна на налягането.

Шизофренията не е рядко заболяване. То се среща у един на всеки сто човека на земята, във всички слоеве на обществото, расови и етнически социални групи, както в мирно време така и по време на война, икономически кризи и социален подем.

Всеки от нас може да срещне тази беда, тя би могла да засегне не само нашите близки и познати, но и самите нас непосредствено.

Какво е шизофренията?

Човек, болен от шизофрения, буквално губи своите нормални чувства. Той възприема всичко в изопачен вид: миризми, вкусове, звуци, усещания, даже предметите. За­почват да го преследват непонятни видения, чува подоз­рителни гласове, от време на време го овладява черният мрак на депресията. Нощем изпада в пристъпи на необяс­ним безпричинен плач или го обземат изведнъж пристъпи на внезапна ярост. Той се страхува, че ще загуби контрол над себе си и ще разбие телевизора, съдовете, масата. Пред хората се старае да бъде сдържан, но изглежда стра­нен, защото е отдалечен от всички, затворен в себе си. Човек, болен от шизофрения, не е в състояние да обясни защо не може да общува с другите хора, защо вътрешният му свят е такъв взривоопасен и мъчителен. Постоянно го преследват главоболие, безсъние, умора.

Шизофренията не е начин на живот, не е престъпле­ние, не е раздвояване на личността. При шизофренията в организма стават най-разнообразни изменения:

зрителни промени: илюзии и халюцинации, обекти и хора изглеждат изкривени като в криво огледало, реалното и нереалното се смесват, създавайки фантастични картини;

слухови промени: бръмчене, свистене, гласове, шепот, понякога оглушителен вик, който не е чут от никого;

промени в усещанията на миризми: острите, ароматни миризми са притьпени, парфюмите се възприемат като лошо миришещи, телесната миризма отблъсква;

промени в усещането за допир: студ по кожата, мравучкане, гъдел, всяко леко докосване може да бъде болезнено, а силният удар да не се усеща;

промени във вкуса: обичайната храна изглежда безвкусна, любимото преди това ястие се възприема като отрова;

промени в усещането за време: като че ли часовниците са спрели, стрелките бягат бързо, минало, настояще и бъдеще се преплитат и смесват;

промени в мисленето: нарушава се паметта, логиката е затруднена, мислите са забавени или трескаво ускорени без никаква причина;

промени в съдържанието на мислите: "наполеоновска мания", неправилна оценка на собствените сили, параноидна мания по отношение на близки роднини;

промени в настроението: почти постоянна депресия, примесена с апатия, умора, силно напрежение, ирационален страх;

промени в поведението: пристъпи на ярост и стремеж към насилие, опити за самоубийство, необоснована ненавист, непредсказуеми, неочаквани емоционални вълнения.

Никой не знае причините за шизофренията. Предпо­лага се: 1) химически произход на заболяването: организ­мът — това е лошо функционираща "фабрика", която из­работва вещества, изопачаващи действителността; 2) нас­ледственост, вътреутробни травми до, след и по време на раждането; 3) изразен дефицит от хранителни вещества в някой период от живота и като последица — нарушения в обмяната на веществата.

Каквито и да са били причините, механизмът на об­мяната на веществата при шизофреника е такъв, че него­вият организъм не усвоява напълно хормони, ферменти и хранителни вещества.

Представата за функционирането на организма като химически завод е била изнесена за първи път през 1952 г. от А. Хофер и X. Осмънд. Те обърнали внимание на то­ва, че при болните с шизофрения хормоните (адренохром и адреналин) от надбъбречните жлези се отделят два пъти повече от нормалното, над нормата са също така и халюциногенните вещества.

Учените предложили биохимичен начин на лечение. На болния давали вещества, които биха могли да се про­тивопоставят на свръхпроизводството на хормони. Вита­мин В3 (никотинова киселина или ниацинамид, или никотинамид) блокира дефектите в химическия дисбаланс на организма, който води до свръхпроизводство на вредни, отравящи организма химически вещества. Лечението ос­новано на хранене, наситено с витамин В3, позволило да бъдат излекувани 93% от болните, страдащи от шизофре­ния от по-малко от две години, и 87% — от боледуващи­те от по-дълго време. Трябва да се отбележи, че случаи на самоубийства са забелязани само сред болните, които не получавали никотинова киселина. Сред тези, които я по­лучавали, самоубийства не са забелязани.

Разбира се мегавитаминната терапия не се състои са­мо от витамини и ферменти: лечението се съчетавало с шокова медицина, специални инхалации, антидепресанти и диета.

Лекуването с витамини има уникално предимство пред който и да е друг вид лечение: то съответства на главната заповед: "Не вреди!" Става дума за естествена храна, естествени витамини, употребата на които няма никакви опасни последици.

Диета

Основното правило при подбора на продукти за хране­не е да се избягват рафинирани, консервирани, обработе­ни с химикали или консерванти продукти, а също и про­дукти, обогатени с изкуствени витамини и различни хра­нителни добавки, оцветители и други химични вещества.

Колкото по-малко обработена храна консумирате, тол­кова no-малко ще се занимават с вас лекарите!

Колкото е по-красива опаковката на продукта, толко­ва по-голямо подозрение следва да предизвиква неговото качество.

Всички продукти, препоръчани за болни, се разделят на 3 групи:

продукти, които могат да се консумират без ограничение, в зависимост от индивидуалните потребности;

продукти, които се консумират в ограничени количества;

продукти, които е необходимо да се избягват.

Продукти, конто могат да се консумират без ограниче­ние. Съпротивата на организма към физически и психич­ни заболявания се засилва от следните фактори.

Белтъчини, включващи в себе си основните аминоки­селини: извара, кисело млечни продукти — йогурт, мъте­ница, "Нарине". Те улесняват храносмилането и усвоява­нето на основните хранителни съставки, особено при те­зи, които не могат да разграждат обикновеното мляко. Помнете, че микроорганизмите, способни да подквасят млякото, продължават активността си в стомашно-чревния канал, като благоприятстват образуването в организ­ма на редица жизненоважни витамини, например К и В,.

Две чаши кисело мляко на ден, 2-3 супени лъжици извара, 20 г кашкавал (не всекидневно), съдържат доста­тъчно количество белтъчини за всеки организъм.

Месо, риба, морски продукти, птици, черен дроб, бъбреци и др. да се ядат само със зеленчуци за гарнитура (но не и с фиде или картофи), като зеленчуците бъдат три пъти повече. При това, всяко от месните блюда е необхо­димо да се приготвя не повече от един път седмично.

Преди употреба е нужно, колкото е възможно, да се отделя цялото количество мазнина.

Тъй като за смилането на месото са необходими S-6 часа, консумацията на месни ястия сутрин или на обед осигурява пълното им смилане и усвояване и е един от на­чините да се избегнат такива заболявания като лошо хра­носмилане, кожни болести, артрит и даже психични разс­тройства. Храненето вечер с месо, може да доведе до тези заболявания.

Във всички случаи трябва да се предпочитат не тлъстите видове месо и риба.

Консумацията на яйца не бива да бъде повече от един-два пъти в седмицата. При това жълтъкът да е суров, а белтъкът — сварен.

Плодове и плодови сокове. По възможност да се ядат плодове, включително и цитрусови, не по-малко от два пъти на ден. Готовите компоти и сокове да са приготвени без захар и изкуствени консерванти.

При хипогликемия и повишено телесно тегло за пред­почитане е да се изяжда по 1 грейпфрут, тъй като в него естествената захар е по-малко, и да се избягват сушените сини сливи, смокини, фурми и други сушени плодове. Но при намаляване на теглото, същите тези плодове могат да допринесат голяма полза. Плодовите сокове, ако са прес­ни, без захар и изкуствени консерванти (внимателно чете­те етикета на бутилката или кутията), могат частично да заменят пресните плодове.

Изключват се чаят, кафето, алкохолните и безалко­холни напитки. Вместо тях трябва да се пият плодови со­кове.

Зеленчуци. Списъкът на зеленчуците, богати на храни­телни вещества, практически е неизчерпаем. Пресните зе­ленчуци да се употребяват не по-малко от 2 пъти дневно. В краен случай могат да се използват замразени, пригот­вени без изкуствени консерванти. Ценни източници на витамин С и А са зелените чушки, доматите, всички ви­дове зеле. Важно е да се употребяват в достатъчно коли­чество пресни или сушени (но не и консервирани със сол) зелени зеленчуци. Зеленчуците с жълт цвят са особено бо­гати на желязо, рибофлавин и калций. Зеленчуковите со­кове, пресни или в краен случай консервирани, без упот­ребата на изкуствени оцветители (ако пише на етикета "натурални"), са много полезни.

Хляб и хлебни изделия. Трябва да се консумират нерафинирани, т.е. необработени зърна със запазени обвивки, които съдържат ценни витамини, особено от групите В и Е. В Русия това са елдата, овесът, ечемикът, царевицата и пшеницата. От гледна точка за наличието на витамини, най-малко полезни са грисът и "Артек".

По-добре е да не се консумират хляб и хлебни изде­лия, даже и да са от нерафинирано брашно. А в процеса на рафинирането и отделянето на брашното от пшенично­то зърно практически се отстраняват всички полезни ве­щества, най-много витамините В и Е, микроелементи и др. Изделията от най-чисто брашно само увеличават те­лесното тегло и не носят никаква полза. Хлябът и хлебни­те изделия може понякога да се ядат, ако са приготвени от едросмляно брашно, заедно с всичките примеси или са добавени целите зърна като диетичните сортове хляб "Здраве", "Докторский", хлебчетата от трици и пр. Но най-добре е разбира се, да се изключат.

При хипогликемия и наднормено тегло трябва се ог­раничи или съвсем да се изключи консумацията на хлеб­ни изделия даже и от пълнозърнесто брашно. При пони­жено тегло такива продукти се препоръчват във възможно по-голямо количество. Препоръчва се каша от пълноцен­ни необработени зърна — овесена, пшенична, а също та­ка и от покълнала пшеница; към "живите" каши и т.н. следва да се добавят и трици, съдържащи целия комплекс витамини от групата В.

Ядките и семките са ценна хранителна добавка към обикновената храна, а в някои случаи могат да заменят месото. От фъстъци, слънчогледово масло или зехтин, с помощта на миксер, може да се направи фъстъчено масло за салати. При намалено тегло се препоръчват всякакви видове ядки без ограничение. Но при увреждания на стомашно-чревния тракт е желателно ядките и семките да се смилат в кафемелачка, за да се усвояват по-добре.

Продукти за консумация в ограничено количество. Ог­раничаването на продуктите при храненето може да бъде обусловено от следните причини: наднормено или недос­татъчно тегло, повишено ниво на холестерина в кръвта, хипогликемия, т.е. понижено съдържание на захар в кръв­та, голяма физическа активност.

При повишено тегло, заседнал начин на живот, пони­жено съдържание на захар в кръвта, може да се окаже не­обходимо да се намали консумацията на тези продукти, които се препоръчват без ограничение, такива като плодове, сокове, хляб, каша, ориз, царевица, картофи. Но при намалено тегло, същите продукти могат да се консумират в големи количества.

Мазнините да се използват винаги внимателно. За сандвичи и даже за приготвянето на каши и картофи е по-добре да се използва краве масло, а за направата на сала­ти да се употребяват нерафинирани растителни масла. От всички видове на нерафинирани масла се препоръчва слънчогледово масло, без да се препържва и загрява.

Много полезни са нерафинираните маслиново, царе­вично и сусамово масла, които съдържат ненаситени мас­тни киселини,

В никакъв случай не бива напълно да се изключва от порциона кравето масло, а само да се ограничи неговото количество до 17-20 г (една чаена лъжичка) на ден.

Наситените мазнини (особено маргаринът и др.) нару­шават холестериновия метаболизъм в организма. Всички растителни и животински мазнини, най-вече рафинира­ните, увеличават потребността на организма от витамин Е, затова той трябва да постъпва в организма в достатъч­но количество (виж Приложението).

Соя. Ограничаване употребата на сол е необходимо за всички — и възрастни, и деца. Желателно е промишлена­та, изкуствена сол да се замени с натурални продукти — чесън, лук, ряпа, хрян. Всички те се съчетават добре с яд­ките, които намаляват лютивия вкус на храната. Специ­фичната миризма на лука изчезва, ако се настьрже и смеси с настъргани ябълки. Солта е строго противопока­зана при хипертония или склонност на тъканите да задър­жат течност. По-добре е да бъде заменена с аптечния пре­парат "Санасол".

Следва да се пие само вода и запарка от билки, листа и плодове на различни растения, правилно изсушени и приготвени през лятото.

Захарта и всички нейни промишлени заместители (у нас се продава само фруктоза) представляват едно и също нещо — захароза. Тази захар е причина за появата на зат­лъстяване, диабет, хипогликемия, кариес и други болести на зъбите и венците, сърдечносъдови заболявания, дивертикули, нарушено храносмилане, психични болести, пре­дизвиква образуване на камъни в бъбреците, възпаление на пикочно-половите пътища.

Почти няма калории в хранителните продукти, обога­тени със захар. Тези продукти дават много малко на орга­низма за удовлетворяване на потребностите му от витами­ни, минерални вещества, основни мазнини и белтъчини. Но за да бъде усвоена захарта в процеса на обмяната на веществата, се изисква значително количество тиамин (витамин В,), рибофлавин (В2), ниацин (В3), пиридоксин (В6), пантотенова киселина, фосфор и магнезий. Ето защо у хората, употребяващи захар и захаросъдържащи продук­ти вместо мед и сушени плодове, сладки пресни зеленчу­ци, плодове, толкова често се наблюдава както недостиг на естествени захари, така и на витамини.

Освен това, необходимо е да се отчете, че повечето продукти, приготвени фабрично (бонбонени изделия, бе­залкохолни напитки, сладолед, коктейли, сокове, компо-ти, сиропи и т.н.) съдържат захар в скрит вид. В резултат, завишената и без това норма на консумираната захар ряз­ко нараства.

По-добре е захарта да се замени с мед. Медът е два пъти по-сладък от захарта и трябва да се употребява в не­голямо количество. Фруктозата доставя основната "слад­ка" част на меда, за метаболизма на която не се изисква голямо количество инсулин, както за захарозата. Практи­чески медът съдържа всички витамини и множество мик­роелементи, притежаващи лечебни свойства и оказва бла­гоприятно въздействие на организма.

"Медът е късче слънце на масата". Но също както и слънцето, той трябва да се използва в разумни дози. Под­държащата доза мед за здрав човек е шест чаени лъжички на ден.

Продукти които следва да се избягват. Някои продук­ти се разглеждат като рискови фактори: те могат да дове­дат до възникването на различни заболявания. Към тях се отнасят рафинираната захар (за нея вече говорихме), ра­финираното бяло брашно, хидрираните (наситени) мазни­ни, хранителните консерванти, особено нитрати и нитрити, а също и изкуствените хранителни оцветители и до­бавки за подобряване вкуса и цвета.

Най-фините рафинирани брашна. По възможност след­ва да се изключи консумацията на продукти, приготвени от бяло рафинирано брашно (бял хляб, сладки, кейкове, питки, торти, макарони, фиде и др.). Не позволявайте да ви излъжат етикети с надпис "витаминизирано брашно". Помнете, че от десетките различни витамини, минерални соли и аминокиселини, на които е богато пълноценното зърно, след процесите на рафинирането, избелването с помощта на хлорна преработка, а и други процеси на третиране на цялото зърно, в хода на витаминизацията се възстановяват само 4 витамина. Освен това, в живото зър­но, получило живот от слънцето, земята, водата, въздуха се съдържат и неизвестни за нас съставки, необходими за здравето на човека.

Хидрираните (наситени) мазнини — маргарин и други твърди мазнини (с изключение на естествената сланина) — трябва по възможност да бъдат напълно премахнати от храната, защото тяхното втвърдяване се извършва с по­мощта на водород. Такива мазнини не се усвояват от ор­ганизма, не се разграждат и нарушават процесите на об­мяна на веществата в клетките, тъканите, органите.

Не забравяйте: повечето от промишлените бонбонени -изделия съдържат не само рафинирана захар и рафинира­но брашно, но и наситени мазнини. Такива вредни изде­лия никога не трябва да се намират на вашата маса.

Нитрати — соли на азотната киселина, широко при­ложими в наторяването, в производството на взривни ве­щества.

Нитрити — соли на азотистата киселина, образуващи се в процеса на производство на оцветители в хранител­ната промишленост.

Всички се опасяват, че нитратите и нитритите се съ­държат в големи количества в суровите зеленчуци и пло­дове. Но не само в тях: тези химични добавки обикнове­но се използват и при приготвянето на месни консерви, колбасарски изделия, шунка, наденички, пушени меса, рибни консерви и пушена риба.

Съединявайки се в организма с някои аминокисели­ни, нитратите и нитритите, даже в много малки дози, бла­гоприятстват образуването на ракови тумори. Те са предпоставка също за недостатъчното преработване на храната, което може да доведе до психични заболявания.

Изкуствени оцветители и есенции. За подобряване цвета и вкуса на много продукти от промишлен произход се добавят различни химични съставки, които не са посо­чени на етикетите. Например в продължение на много го­дини консервирането на зеления, грах се е извършвало с помощта на арсеник.

Трябва старателно да се избягват консервираните про­дукти, особено в метални кутии.

Много е важно да се запомни, че два различни про­дукта, при еднакво количество калории, могат рязко да се различават по своята хранителна ценност. Именно естес­твените продукти съдържат необходимите за организма витамини, лесно усвоими минерални соли и микроеле­менти, каквито няма и не може да има в продукти, обра­ботени фабрично или варени.

Нерядко, когато отиваме на работа, ние взимаме със себе си нещо "за хапване". За съжаление това отново са същите колбаси, шунка, краве масло. Опитайте да обога­тите своето "работно" меню с плодове; сокове, зеленчуци, ядки, сандвичи от сух черен хляб и тънък слой масло, пресен кашкавал, сушени плодове и пресни за деня киселомлечни продукти.

За много хора закуската е един от най-съществените приеми на храна за деня. Липсата на стабилна закуска мо­же да доведе даже до намаляване на тяхната активност и лошо самочувствие. Особено важна е закуската при хора с намалено тегло и склонност към хипогликемия, у които при чувство на глад се появяват неприятни усещания. Те трябва да приемат храна по-често от три пъти на ден и не по много, понеже това стабилизира нивото на захарта в кръвта и намалява чувството на глад и умора.

Витамините при лечението на психични заболявания

В съвременните условия на приготвяне и хранене на­шата храна не може напълно да задоволи потребностите на организма от витамини и хранителни съставки. Затова не бива да забравяме постоянно да осигуряваме на орга­низма си различни витаминно-минерални добавки. Те се приемат преди или по време на хранене.

За храненето на мозъчните клетки е необходима все­кидневна употреба на следните витамини:

А - 10 000-25 000 единици; D - 1 000-2 500 едини­ци; Е — 100-800 единици; С — 300-1 500 единици; В, (ти-1 амин) — 10-25 мг; В2 (рибофлавин) — 10-25 мг; В6 (пири-доксин) — 10-25 мг; В12 (цианокобаламин) — 20-100 ми­лиграма; фолиева киселина — 75-100 мг; ниацин, или ниацинамид — 75-150 мг; витамин РР (никотинова кисе­лина) — участва в окислително възстановителните проце­си, съдържа се в обелките, черния дроб, дрождите; панто-тенова киселина (РАВА) — 25-50 мг; биотин — 25-50 мг; холин — 100-500 мг; инозит — 100-500 мг; калций — 100-250 мг; фосфор — 100-200 мг; желязо — 10-25 мг, мед — 0,5-2 мг; йод — 0,15 мг; цинк — 2-20 мг; калий — 20-40 мг; манган — 2-20 мг; магнезий — 20-300 милиграма.

Бирената мая, прахът от изсушен черен дроб, кос­тният бульон — са ценни източници на витамини от гру­пата В, а също и на тези хранителни вещества, които още не са открити. Освен това бирената мая и черният дроб се чудесни източници на белтъчини.

Един от въпросите, който продължава да се обсъжда, е дневната норма на витамините С и Е. Прието е да се смята за минимална дневната доза от 1000 мг за витамин С и 600-900 единици за витамин Е.

Ежедневната доза 2 500 мг витамин С — за мъжете и 2 000 мг за жените се смята за профилактична срещу обикновени простуди. Не се страхувайте от големите дози на витамините и се ориентирайте по своя тонус.

Но при психични нарушения, приемът само на вита­мини няма да бъде ефективен. Необходим е комплексен подход.

Ние вече знаем, че недостатъчното храносмилане в стомаха, обикновено свързано с дефицит на солна кисели­на и непълноценно хранене, може да повлияе на психич­ното здраве и да усили наличните вече психични симпто­ми. В тези случаи, когато стомашната недостатъчност съ­ществува дълго или е предизвикана от прием на антибиотици, унищожаващи не само болестотворните микроби, но и здравата чревна флора, често е необходимо да се заселят здрави микроорганизми в стомашно-чревния тракт. Затова се провеждат няколко курса на лечение с бифидумбактерин, колибактерин, бификол или лактобактерин. При това много полезни са естествените киселомлечни продукти — суроватка, кефир, кисело мляко, ацидофилин, мацони, ряженка, "Нерине".

Нервните заболявания и шизофренията са свързани със запека, едни или други разстройства в дейността на червата. Различните видове запек могат да бъдат предиз­викани от недостиг на сурови продукти. Затова се препо­ръчва преди всеки прием на храна, особено на гладно и преди лягане, да се ядат сурови зеленчуци и плодове, а по време на ядене да се добавят сухи пшенични трици (да се слагат в ястието по 1-6 чаени лъжички).

Съчетанието от оптимална диета и препоръчаните до­бавки от витамини улесняват постепенното изчезване на много симптоми на емоционално разстройство.

Възможно ли е излекуването от шизофрения? Безус­ловно!

Затова наред с другите форми на лечение е необходи­мо да се използват б-те правила за здраве, контрастни въз­душни и водни процедури по Системата за здраве на Ниши, прочистване на организма по Ниши, естествено хранене с продукти, съдържащи витамини А, Е, С, D, гру­па В и различни микроелементи (виж Приложение).

Психика и здраве

Психичното здраве е неотделимо от физическото — това е първото, на което обръща внимание Системата на Ниши. Създавайки физическо здраве, ние формираме ед­новременно могъща нервна сила и психично здраве.

Този, който прави упражнения по Системата за здраве на Ниши, спи на равно твърдо легло, с цилиндрична въз­главница, прилага контрастен душ и контрастни въздуш­ни процедури, основно се храни с естествена храна, пие вода или чай от листа, ще разбере много скоро, че не му е необходимо да се грижи отделно за своята психика. Ця­лата Система за здраве на Ниши е насочена към това, ор­ганизмът да се обновява, да се възстановява изцяло, а не­говите органи и клетки, в това число и нервните, да фун­кционират отлично.

За да се придобие съвършено здраве, е нужна мощна нервна сила, която се натрупва в нервните клетки на ор­ганизма, образувайки цяла система. Тя се състои от две части: външна нервна система или парасимпатикова, която контролира повърхността на кожата, муску­лите на ръцете и краката, главата и т.н., и прави кожата чувствителна към топлина, студ, увреждания, и вътреш­на нервна система или симпатикова, която ръко­води дейността на вътрешните органи. Прережете нерва и органът ще престане да действа.

Мозъкът е главният център на целия организъм, опе­раторското помещение, от което се задават програмите на човешката "изчислителна система".

Нервната система управлява с помощта на три форми нервна сила.

Мускулната нервна сила създава мускулните действия (напрежение, разхлабване).

Нервната сила на органите създава здраве и способност да се съпротивляват на болестите. Нейната висока степен осигурява дълъг и здрав живот.

Духовна нервна сила, качествено отличима от първите две. Тя създава силен интелект, добра памет, духовна издръжливост и бележи добре балансирана личност, владееща до съвършенство своите емоции, настроения, постъпки. Човек става господар на съдбата си. Стресовете и нервните напрежения не влияят на живота му.

Ако духовната нервна сила е значителна, на човека не действат дребните свади и раздразнения, при които хора­та с ограничена сила излизат вън от себе си. Като прите­жава значителна духовна сила, човек се наслаждава на постоянно състояние на душевно блаженство, намира се в духовно равновесие, живее мъдро, смислено и в довол­ство.

"Животът тече през нашите нерви — пише П. Брег, — никога не забравяйте това. Когато имате нервна сила, вие сте пълни с ентусиазъм и щастие, здраве и честолюбие, преодолявате всички трудности и сте готови да приемете всяко предизвикателство на съдбата. Посрещате добре всякакви проблеми, защото сте уверени, че вашата нерв­на сила ще се справи с тях".

Ако се чувствате отпаднали, нещастни, изморени, бъ­дещето ви се струва безнадеждно, това значи че вашата нервна сила е в минус, а не в плюс.

Има много хора по света, които притежават ум, спо­собности, талант, но не им достига необходимата нервна сила, която би ги движила напред.

Нервната сила е неразривно свързана с физическото здраве.

Какво трябва да правим, за да създадем в себе си мощна нервна сила?

Не съществуват лекарства, които биха създали нервната сила. Всички изкуствени стимулатори (кафе, чай, тютюн, алкохол, наркотици) само разрушават нервните сили.

Лекарства могат да се използват единствено в тези редки случаи, когато е необходимо да се изведе човек от криза, но те са отрови. Масажите, различните бани, хипнозата, проповедите, разговорите, внушенията имат краткотрайно локално значение и никога не влияят на функционалната основа на нервната слабост.

За да се получат мощни нервни сили, необходимо е всеки ден да се работи над тях. Тогава ще можете да съз­дадете запас от огромна динамична енергия. За да напра­вите своята нервна сила устойчива, способна да противоустои на постоянните стресове, с които живее съвремен­ният човек, трябва да призовете на помощ две велики сили, заложени в нас от природата — волята и компетен­тността (въоръжеността). Ако тези две сили са слаби, за­почвайте съзнателно да ги увеличавате, иначе никога не ще удовлетворите нито една ваша потребност и животът ви ще се превърне в ад.

Известно е, че емоциите имат химичен състав, лоши­те мисли отравят живота, като разрушават здравето ни, добрите,'обратно, са способни да подобрят самочувствие­то ни.

Биолозите твърдят: "Човек умира, защото мисли". Известният геронтолог Джъстин Глас казва: "Човек уми­ра, защото мисли негативно."

А аз смятам, че ние следва да се учим да мислим про­дуктивно, оптимистично, да не се поддаваме на отчаяние в сложни ситуации, да търсим и да намираме изход от всяко положение. Нали сме надарени от природата с ра­зум.

Какво е необходимо да се предприеме, за да се изпол­зват наистина неизчерпаемите възможности на главния мозък за укрепване на здравето, удължаване на младостта, реализация на уникалните човешки способности?

Вече знаем, че две неща изграждат здравите клетки в нашия организъм — упражненията и храненето. Значи трябва да изпълняваме 6-те правила за здраве и да се хра­ним правилно. Как да се преустроят физически мозъчни­те клетки?

Какви строителни материали са необходими на мозъка?

1.         За да функционира нормално нашият мозък, е необходимо да му се доставят в достатъчно количество ненаситени мастни киселини, чиито основни хранителни

източници са: лененото, слънчогледовото, маслиненото масло, а също и маслото от кълновете на покълнало жито.

2.         От минералните вещества на мозъка са необходими: фосфор, сяра, мед, цинк, калций, желязо и магнезий.

Фосфорът и фосфорните съединения играят роля за образуването на мозъчни клетки, сярата е нужна за наси­щането им с кислород. Останалите минерали осигуряват нормална жизнеспособност (за основни хранителни-из­точници виж в Приложението).

Сега няколко думи за "витамините на мозъка": на не­го са му крайно необходими витамин Е, а също и витами­ни от групата В (особено В1, В3 и В6). Ако помните, вита­мин В3 (РР) се прилага за лечение на пелаграта — заболя­ване не само на кожата, но и на мозъка. Витамин Е регулира дейността на малкия мозък, а също и допринася за "икономия" на кислород (за хранителни източници на витамини, виж в Приложението).

На мозъка е необходимо голямо количество кислород. Във връзка с това, е полезно да се знае кои хранителни продукти оказват влияние върху насищането му с кислород.

Психичното състояние и работоспособността на нашия мозък зависят от работата на жлезите с вътрешна секреция — щитовидната жлеза, паращитовидните жлези, тимусната жлеза, задстомашната жлеза, надбъбреците, половите жлези.  Всички жлези с  вътрешна секреция са взаимосвързани. Стимулирането на една жлеза води до нарушение в дейността на друга. Продуктите на тези жлези са много активни. Те отделят в кръвта, лимфата, течностите, тъканите, особени вещества — секрети и хормони. Хормоните са необходими за жизнената дейност на организма, оказват регулиращо влияние върху функциите на целия организъм, на неговата белтъчна мастна, въглехидратна, водно-солева обмяна.

Какво може да направи човек за удължаване на мла­достта си? На първо място — упражнения, а на второ — подходящо хранене. Доброто хранене може да изгради зд­рави клетки, а лошото да ги разруши.

-А какво хранене е необходимо за здравето на нашите жлези с вътрешна секреция?

Щитовидна жлеза. Разположена е на шията в областта на трахеята и хрущялите на гръкляна. При нормалното й функциониране човек усеща бодрост, здраве, жизнера­дост, а при понижените й функции настъпва бърза уморяемост, сухота на кожата, нарушават се обменните проце­си, забавя се растежът на косата, появява се чупливост на ноктите, подпухналост, вялост, апатичност; намаляват се умствените способности и половата активност. Всичко то­ва става в резултат от недостиг на хормона на щитовидна­та жлеза, съдържащ йод — тироксин. Като последица мо­же да се появи гуша, симптоми на стареене.

Потребности на щитовидната жлеза: йод, витамини от групата В„ витамин С, а също и тирозин — аминоки­селина, която участва в строежа на белтъчините (за източ­ници на всички витамини и минерални вещества виж в Приложението).

Половите жлези са важни, както за осигуряване на нормалната жизнена дейност на организма, така и за нор­мален полов живот. Към половите жлези се отнасят яйч­ниците (при жените) и тестисите (при мъжете). Ако в употребяваните хранителни продукти не се съдържа дос­татъчно количество от необходимите елементи, това вли­яе отрицателно на функциите на половите жлези.

Потребности за половите жлези: витамини А, В, С, Е, аргинин, желязо, мед (виж в Приложението).

Надбъбреците представляват сами по себе си две двой­ки жлези с големина на палеца на ръката, лежащи върху горната част на всеки бъбрек (откъдето е и наименовани­ето им). Надбъбреците са съставени от кора и вътрешен слой.

Хормоните от кората на надбъбреците влияят върху обмяната на въглехидратите, половите функции, защитните свойства на организма и работоспособността на муску­лите.

Хормоните на вътрешния слой изработват адреналин, стимулират обмяната на веществата.

Надбъбреците са жлези на противодействието и усто­яването, техните хормони осигуряват на организма приток на енергия и жизнени сили.

Потребности на надбъбреците: продукти с високо съ­държание на белтъчини, витамини А, С, Е, тирозин (виж в Приложението).

Околощитовидните или паращитовидните жлези са раз­положени на шията около щитовидната жлеза (по две от всяка страна), по правило те са плътно прилепнали към нея, поради което до неотдавна са ги смятали за нейна част.

Основната функция на тези жлези е регулация на фосфорно-калциевата обмяна в организма, което е особе­но важно за мозъка.

Отслабването на дейността на околощитовидните жлези се отразява на дейността на нервната система: у чо­век възниква неконтролируема раздразнителност, пови­шава се възбудимостта.

Ако имате алергия, гърчове и спазми, знайте че при вас е намалено съдържанието на калций в кръвта.

Околощитовидните жлези се нуждаят от витамин D, който помага на организма да усвоява калция, регулира фосфорно-калциевата обмяна.

Тимусната жлеза е разположена в гръдния кош, зад горната част на гръдната кост. Тя се намира във функци­онална връзка с половите жлези и кората на надбъбре­ците.

Потребности на тимусната жлеза: витамини от група­та В (за източници — виж в приложението).

Задстомашната жлеза е разположена в коремната кухина. Изработва хормона инсулин, който участва в регулацията на мастната обмяна в черния дроб. При недостатъчното отделяне на инсулин може да се развие захарен диабет.

Потребности на задстомашната жлеза: витамини от група В, сяра и никел, цистин и глутаминова киселина (за източници виж в Приложението).

Нормалното функциониране на жлезите с вътрешна секреция е основа за здравето и дълголетието. Те влияят непосредствено на работата на мозъка и състоянието на нервната система.

"Ако се съсредоточите върху една жлеза и си повтаря­те, че тя функционира отлично, то скоро ще се убедите в това, че дейността й действително се подобрява." — пише геронтологьт Джъстин Глас.

Някои специалисти смятат, че интензивната дейност на мозъка намалява към 45-годишна възраст, а на 7S го­дини човек губи способност да мисли творчески, но жи­вотът опровергава тези твърдения. Да си припомним Ак­саков, започнал да пише на 64 години, Галилей, който направил главното си откритие на 70 години, Дарвин на­писал "Произход на човека" на 60 години. Такива приме­ри има безброй много. Те говорят за това, че ние не из­ползваме докрай възможностите на нашия мозък. Разбира се не пред всеки стои задачата да остави своя следа в ис­торията, но всеки може да осигури нормална дейност на своя мозък за дълги години.

Мозъкът е мощен източник на енергия, а енергията е самият Живот.

За да заставим мозъка да работи пълноценно, трябва постоянно да го въоръжаваме с нова информация.

По своята структура мозъкът на човека наподобява "три етажа": подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание.

В подсъзнанието на мозъка се намират тези зна­ния, които не изискват никакви обяснения, те се възпри­емат като разбираеми от само себе си и лежат там "до по­искване" — това са инстинкти, рефлекси и добре усвоени автоматични навици.

Към съзнанието се отнасят знанията, които можем да получим отнякъде или от някого и даже да се предават ня­кому. Това е нещо като съвместни знания (замислете се върху думата и я сравнете със "съчувствие", "съ-причастие", "съ-преживяване" и т.н.).

А свръхсъзнанието поражда знания, които не са съществували по-рано в мозъка на човека. Такива знания се пораждат въз основа на интензивната съвместна работа на съзнанието, подсъзнанието и целия опит, усвоен от да­ден човек по време на предходния му живот.

Но за да заработи свръхсъзнанието, е необходимо съз­нанието да се натовари с информация. Съзнанието е мно­го консервативно, то допуска в себе си само онова, което е изпробвано, закрепено с норми и не се съгласява ведна­га да повярва в новото. В това се състои неговата предпаз­на функция за нашия организъм. Но вечер преди сън или рано сутрин, когато съзнанието все още не се е пробуди­ло за активно мислене, когато още е притъпено и не е в състояние да опровергава със своя присъщ скептицизъм внушаваната му нова постановка, или да се усъмни в нея, тогава можем да прибегнем до помощта на подсъзнание­то.

Подсъзнанието е най-възприемчиво преди сън.

Ето как Д. Глас ни предлага да използваме метода на самовнушение:

"Легнете в леглото. Мислено се огледайте отгоре до долу, като произнасяте: "Моят мозък е отпуснат, мускули­те на главата са отпуснати, мускулите на шията и рамена­та са отпуснати и така до краищата на пръстите на крака­та." След това си кажете: "Аз съм отпуснат, нищо не ис­кам освен дълбок пълноценен сън. Аз все повече и повече искам да спя." Тогава се обърнете на дясната страна, под-гънете малко единия крак в коляното и едва-едва изпъне­те другия. В тази поза гръбначният стълб почива, премах­ва се напрежението и вие скоро ще заспите спокойно. Се­га се нагласете по-удобно, представете си разположението на своите мускули, като повтаряте: "Аз почивам, моят мо­зък почива, аз съм отпуснат напълно."

Необходимо е отстраняването на отрицателните емо­ции преди сън, то ще ви позволи да съберете душевни си­ли за трудни ситуации. Постоянно си казвайте: "Подсъз­нанието ще ми помогне да преодолея всички трудности, да реша всички проблеми, да намеря отговор на въпроси­те."

Подсъзнанието има по-големи възможности от съзна­нието. През нощта то е способно "да постави всичко на мястото му". Защото тогава Великият Скептик — нашето съзнание — спи. Скептицизмът въобще не е плодотворен. Ако спокойно и трезво погледнете интересуващия ви проблем и сетне дадете нареждане на своето подсъзнание да го решава, ще го направи и то винаги успешно. При­мерите за това са много.

Известна е историята на откритието на Дмитрий Иванович Менделеев — знаменитата му Таблица. Веднъж той работил твърде много, търсейки начин за квалификация на химичните елементи, но нищо не се получавало. Ядосан, прекратил работа и без да се съблича, от раз заспал в кабинета си. В съня си съвършено ясно видял таблицата, която след това нарекъл "Периодична система на елементите". Така подсъзнанието му подсказало изплъзващата му се дълго време закономерност и се родило великото откритие на века."

Много хора искат да бъдат здрави, щастливи, обича­ни, богати, вечно млади и способни за творчество. Но всичко това да им осигурят другите — лекари, екстрасен­си, знахари, или който предпочитате! При това никой не иска да си признае, че първопричината за болестите или за несполуките се крие в самия него — неговата леност, невежество, лоши привички, а оздравяването и успехът зависят само от проявената воля и придобити знания, умения, навици.

Но нима може най-ценната ви собственост — животът и здравето — да давате в ръцете на друг?

Има една непреходна истина: никой никога нищо не прави, ако не удовлетворява преди всичко своите, а не ва­шите нужди.

Не губете време в безплодни очаквания, че някой си ще се погрижи за вас по-добре, отколкото вие сами за се­бе си. Само вие сте способни да се направите здрави, щас­тливи, обичани. Само вие единствено. А затова се въоръжавайте със знания, умения, навици, информация. Проя­вявайте упоритост, воля и безпощадност към собствената си инертност и леност. Забравете състрадателността към самия себе си! Това още повече ще респектира околните. Преди всичко вие сте длъжни да:

уважавате тялото си като най-висша форма на живот;

се въздържате от всякаква изкуствена, нежизнеспособна, бедна на витамини и минерали храна, както и стимулиращи напитки;

се храните само с естествена, жива, а не изкуствено създадена храна;

се въздържате от храна, когато сте болни физически или духовно — ще ви" помогне да се избавите от натрупването в организма на отрови, които могат да се изведат само с глад;

очиствате постоянно клетките, тъканите, кръвта с чист въздух, вода, упражнения;

съчетавате правилно активност и почивка — труд и сън;

укрепвате здравето си за милосърдие, самоусъвършенстване, безкрайна любов към света;

поддържате своите мисли, думи, чувства в чистота и спокойствие;

увеличавате постоянно и неотклонно своите знания за законите на природата; живеете в съгласие с тях и се наслаждавате на плодовете на своя труд.

За своето щастие човек е длъжен да изработи три на­вика в себе си, — казвал П. Брег: навикът за постоянно здраве, навикът за постоянен труд и навикът за постоян­но учение.

Вие можете да постигнете щастие, ако започнете да живеете по Системата за здраве на Ниши, защото само тя ще ви помогне да изработите тези три навика.

Тананикайте си, танцувайте. Стойте настрана от тези които сеят печал и раздори. Светът е лудница! Направете всичко, за да стане той по-добър.

Постоянно изучавайте законите на природата. Ако п следваме, природата ще ни дари радост и комфорт.

Ако човек се доверява на природата, следва нейните закони, грижи се за себе си и увеличава своите физичес­ки възможности, той може да създаде мощна нервна сила, която да му донесе невероятно щастие.

Закаляване на психиката

Започнете деня с усмивка. Много е полезно да пос­рещнете сутринта така: пред огледалото си спомнете нещо приятно, което би предизвикало усмивка, придайте при­ветлив израз на лицето си, настройте се за добри отноше­ния с близките и колегите си в работата. Винаги помнете и задържайте с помощта на автогенна тренировка лечеб­ните черти на радостта.

Очите на жизнерадостния човек излъчват доброта, сърцето му бие "весело", движенията са изразителни, по­ходката е уверена, дишането е дълбоко. Бъдете доброже­лателни към всички!

На всяко раздразнение противопоставяйте "скрита гимнастика": изправете няколко пъти рамената. Мислено обърнете глава през лявото рамо, погледнете дясната си пета, прекарайте погледа си от петата по крака, от опаш­ната кост до шията. Същото направете през дясното рамо. Повдигнете се едва-едва на пръсти и се отпуснете на пети няколко пъти. Помислете, както седите, че ходите, изпъ­нете гръбначния стълб, изправете се.

Научете се да запазвате самообладание. Ето няколко съвета от известния физиолог X. Селие:

Стремете се към добри отношения с обкръжаващите ви, като се стараете да не завързвате дружба с "трудни", необщителни хора.

С каквато и жизнена ситуация да се сблъскате, помис­лите дали си заслужава да се сражавате.

Ако ви предстои мъчителна, неприятна работа, не я отлагайте.

Даже след съкрушително поражение се борете с угне­тяващите мисли с помощта на спомени за минали успехи.

Това е ефикасно средство за възстановяване вярата в себе си, необходима за бъдещи победи.

Старайте се да съсредоточите вниманието си върху светлите страни на живота и дейността ви и избягвайте разговори, свързани с безпокойство.

Най-добрият начин да се намали стресът е да си отк­лоните вниманието. Много помагат упражненията по Системата за здраве на Ниши и контрастният душ, а съ­що така разговор с приятен събеседник, добър филм, кни­га или спектакъл.

Наспете се и започнете отново да живеете.

Потърсете място, където бихте се посмели. Хуморът е защита срещу несгодите.

Духовните сили на човека

Дълго време човешката душа не е била обект на изс­ледване от науката.

"Ще дойде време — казвал великият физиолог И. П. Павлов, — когато учените ще вземат в ръцете си душата и ще я занесат в лабораторията за изследване."

Пророчеството на великия учен осъществили физиологът акад. П. В. Симонов й театралният педагог, ре­жисьор, кандидат по изкуствознание П. М. Ершов. Те провели изследвания върху актьори, призвани чрез своето изкуство да създават "живота на човешкия дух".

В резултат от съвместната работа на учения и ре­жисьора била формулирана научно обоснована теория за първопричината и движещата сила на човешкото поведе­ние. Нарекли я "потребностно-информационна теория".

Зад многообразието от човешки емоции и действия постъпките на човек, въоръжен с потребностно-информационната теория, се открила почти неизучена област — човешките потребности. Това позволило и да се дойде до отговорите на въпроси: Какво е човешката душа? Как раз­бира себе си и другите? Как се възпитава духовността?

Доколкото всички тези въпроси са жизненоважни, ще ги разгледаме макар и накратко.

С какво се занимава потребностно-информационната теория?

Всичко живо се отличава от неживото по един неоп­ровержим факт — наличието на биологична енергия (енергия на живота). Тази биоенергия се проявява във вид на многообразни и многобройни нужди (желания, влече­ния, любов). С други думи, човек е жив, докато съществу­ват неговите потребности.

"И морето, и Омир — всичко се движи от Любовта" — казвал О. Манделщам.

Целият животински свят се разделя на четири класа, според равнището и степента на потребностите: 1. Микро­организми; 2. Растения; 3. Животни; 4. Човек.

Потребностно-информационната теория разглежда човешките потребности.

"Всеки човек струва точно толкова, колкото това, за което усърдно се труди" е казал Марк Аврелий. С други думи човешката личност се определя от нейните потреб­ности.

Но човек осъзнава рядко своите изходни нужди. За него е свойствено да разбира само целите и действията, в които преминават тези дълбоко скрити потребности. А трансформацията на потребностите произхожда от инфор­мацията, която постъпва постоянно в нас: отвън, отвътре, от миналото, в продължение на целия живот. Възприема­нето и оценката на новата информация винаги са украсе­ни с някаква емоция — положителна (в случай на прогно­за за удовлетворяване на потребностите) или отрицателна (в случай на прогноза за тяхното неудовлетворяване).

Процесът на преход на всяка потребност към конк­ретна постъпка и действие се съпровожда с емоции, зато­ва ние сме навикнали да разглеждаме емоцията и предиз­викалата я информация като причина за дадена постъпка. Въпреки че в действителност постъпката не е продиктувана от информация или емоция, а от някаква нужда.

Например, вие трябва спешно да бъдете в град М. Из­вестно ви е (имате информация), че за да попаднете в то­зи град, трябва да отидете на гарата, да купите билет, да седнете във влака и да пропътувате 12 часа. С тази пред­варителна информация (И,) вие се отправяте към гарата, отивате на касата, а там е затворено, билети няма. Каква ще бъде вашата емоция? Отрицателна. Изведнъж някой ви предлага билет. Каква е емоцията? Положителна! Но це­ната на билета е недостъпна за вас. Отново емоция. (Вече отрицателна). В това време касата отваря. Отново емоция. И така безкрайно. Целият живот на човек протича в неп­рестанни емоции — ту положителни, ту отрицателни. Но нашите емоции зависят само от потребностите ни. Ако не ви се налагаше да ходите в град М., щеше ли да ви вълну­ва цената на билета и работата на касата? Разбира се, че не! Защо пиша за това?

Зависимостта на емоцията (Е) от нашите потребности и новополучената информация (И2) помагат по-добре да разберем своите и чуждите чувства, вътрешния свят на чо­века. "Опознай себе си и ще опознаеш света" — е казал Сократ.

Емоцията е лакмусовата хартийка, проявител на ваши­те потребности. Може даже да си представите формулата на чувствата: Е = П х (И, + И2), където Е емоция, П — потребност, И! — по-ранна информация и И2 — нова ин­формация. По такъв начин ние разбираме, че всяка наша емоция зависи от потребностите и новополучената инфор­мация. А това означава, че за да управляваме своите емо­ции, следва да знаем и разбираме потребностите си.

Какви са потребностите на човека?

Потребността Да живее и обезпечава живота си. Тази група потребности е наречена "витални потребности". Те се проявяват в два вида: — "за себе си" (лично) и "за близките" (за продължение на рода).

Потребността да заемеш определено място в обществото или в умовете на хората. Тази група е наречена "социални потребности". Те се базират на справедливостта (правата и задълженията) и също се представят като два вида — "за себе си" (моите права) и "за другите" (моите задължения).

Потребностите да се опознае светът (както външният така и вътрешният). Тази група потребности е получила наименованието "идеални" или "познавателни потребности".

Пръв Ф. М. Достоевски е обърнал внимание на трите основни (изходни) групи потребности на човека — витал­ни, социални и идеални.

4.         Освен това за човек е свойствен и стремежът към идеал. Тази група потребности нарекли "идеологически". Хегел ги наричал религиозни.

5.         Историкът-етнограф Л. Н. Гумильов отделил още една група потребности — потребност да се принадлежи не само към цялото човечество, но и към определен род, нация, раса. Тази група потребности той нарекъл "етнически".

За разлика от трите изходни (витални, социални и идеални), етническите и идеологическите потребности принадлежат към групата на междинните потребности, тъй като етническите потребности от една страна са близ­ки до виталните ("за своите"), от друга до социалните, а от трета — до идеалните.

Това може лесно да се представи по следния начин: вие сте зелена елхичка. Какви са потребностите ви? Те са множество, колкото са игличките на една елхичка. Може­те ли да ги преброите? Невъзможно е! Обаче могат да се групират. И за удобство ние ще ги групираме.

Долната редица хоризонтални клони на нашата Ел­хичка събира всички витални потребности. Средната ре­дица клонки събира всички социални потребности, а гор­ната — идеалните. Между виталните и социалните ще бъ­де разположена редицата на етническите потребности, а. между социалните и идеалните — идеологическите. И та­ка получава се много стройна и даже красива Елхичка. (фиг. 15)

Удовлетворяването на всяка потребност изисква преодоляването на препятствия. Специфичната потребност за преодоляването на препятствия е открита от акад. П. В. Симонов и е наречена "воля". На стадия на животните И. П. Павлов я представя като "рефлекс за свобода". Волята винаги се проявява съвместно с някаква потребност, усилва я, придава й устойчивост. В някои области на човешката дейност волята има първостепенно значение (например спорт, изкуство, наука).

Като наблюдавал слепи и глухонеми новородени, лекарят А. И. Мешчеряков обърнал внимание на още една група специфични потребности, присъщи на всички животни, но в най-голяма степен и с най-богато съдържание — на човека. Тази група потребности била наречена "потребност за въоръжаване" (или "компетентност").

Потребността за въоръжаване нараства с първите минути от раждането на човека в следващата последователност: мускулни движения, подражание, игра, колекциониране, любознателност.

Потребностите "воля" и ""въоръженост" са отнесени към раздела спомагателни потребности. Те подкрепят вся­ка друга потребност. Ако няма воля не може да бъде осъ­ществена никоя друга потребност, ако няма потребност за нарастване на средствата и способите за удовлетворяване на потребностите (т.е. потребността към въоръжаване), нашите усилия ще бъдат или мъчителни или напразни. И затова ние разполагаме тези две спомагателни потребнос­ти — воля и въоръженост — в стъблото на нашата Елхичка. Корените им преминават в животинския свят, а енер­гията им се движи по ствола на Елхичката, задоволявайки всичките потребности на игличките.

И така, всички постъпки на всеки човек, включител­но и най-малките, винаги са продиктувани от неговите потребности. Тяхното многообразие може да се представи в следните групи: три изходни в два вида (витални, соци­ални, идеални), две междинни (етнически и идеологичес­ки) и две спомагателни (воля и въоръженост).

Идеалната неповторима композиция и вътрешната йе­рархия на потребностите на конкретния човек определят неговата личност.

Помните, че в нашето детство имаше такава играчка — калейдоскоп. Тръбичка, погледнеш в нея — една карти­на, завъртиш тръбичката — друга, а всичките от 7 разноц­ветни стъкълца. Още един пример: 7 ноти — до, ре, ми, фа, сол, ла, си и... цялото многообразие от музиката на Щраус, Бетховен, Шостакович. Така е и тук, само седем групи потребности и неизброимо разнообразие на човеш­ки характери, темпераменти, личности, души.

Какво е душата?

Всички потребности са естествени. Те са присъщи на човек от всяка раса, нация, класа, вероизповедание и т.н. Нито една от потребностите не трябва да се създава изкус­твено или да се ликвидира.

Може оперативно да се ликвидира половата потреб­ност, може да се усили една и да се отслаби друга. Така, като не се удовлетворяват виталните потребности (за хра­на, облекло, жилище, комфорт), те могат да се усилят и тогава потребността от справедливост (т.е. социалните) и потребността от идеалните ще отстъпят на втори план. Но с подобни средства не се ликвидират изходните потреб­ности, те само за по-дълъг или по-къс срок отстъпват сво­ето място на други, като се намаляват по сила.

Ако в основата на живота лежи потребност, ако всеки човек е букет или определена композиция от потребности, съчетанието на какви потребности създава неговия не­повторим духовен свят, неговата уникална душа?

Съвършено очевидно е, че към духовността може да се отнесе тази група потребности, която се стреми към поз­нания, стреми се да открие новото. Това е стремежът към истина.

Но той е недостатъчен. Говорейки за духовност, ние си представяме качества, свързани с доброто.

Значи към духовността можем да отнесем група соци­ални потребности, която е наречена "за другите" и която нерядко подбужда човек да действа даже в ущърб на сво­ите лични интереси от алтруизъм, от любов към ближния. Този принцип на алтруизъм е способствал за развитието на човека на планетата.

Все още не е напълно в сила ясната закономерност на тези две групи потребности — стремеж към истина (пот­ребност за познания) и стремеж към доброта (социалната потребност "за другите''), те постоянно се оказват една до друга.

"За мен животът се определя от любовта към хората и свободното търсене на истината" — казвал В. И. Вернадски. Примери от живота, на забележителни хора на Земя­та илюстрират и потвърждават тези думи.

За духовния живот и дейност на човека е характерна безкористността. Дейността "за другите" се извършва без сметка за незабавно социално възнаграждение, а познани­ето не преследва конкретни цели.

Така потребностно-информационата теория ни на­вежда на мисълта, че "душата" и "духовността" на човека не е в неговите знания, нито в думите му, емоциите и за­еманата длъжност или място в обществото, а в индивиду­ално изразената структура на двете основни потребности на личността — идеалната потребност за познание и соци­алната потребност "за другите".

Разбира се тези качества са развити различно във все­ки човек, различно са въоръжени и всеки си представя по своему какво е добро и истина. И много често на практи­ка въпросните изяви встъпват в конфликт (или истината, или доброто). Но ние засега разглеждаме схемата на човешките потребности. А на схемата, вече можем да видим доколко "духовното" по начало е заложено в нас от При­родата.

Да опитаме да позлатим нашата Елхичка — нека заб­лести златото на местата, където е разположена потреб­ността за истина и добро, представляваща духовността на човека.

Представете си! Ярко ще заблести върхът, най-горният ред клонки, където са разположени познавател­ните (идеалните) потребности, ще заблестят социалните потребности във варианта "за другите". В идеологически­те потребности всичко ще зависи от това, доколко в кон­кретната личност тези потребности служат безкористно на доброто и истината, нали те много лесно се прераждат във фанатизъм и ритуал. Но даже и в етническите, виталните и социалните потребности ние ще открием находище от злато — там има потребности "за своите", т.е."за други­те".

Трябва да се отбележи, че е безсмислено да се противопоставят потребностите "за себе си" на потреб­ностите "за другите", тъй като всички потребности имат своята полезна функция. Потребностите "за себе «^за­пазват човека, пораждат в него чувство за собствено дос­тойнство, независимост на съжденията, самостоятелни мисли. А потребността "за другите" прави човека добро­желателен, способен на съчувствие, сътрудничество, взаи­мопомощ, милосърдие.

"Ако не аз за себе си, то кой за мене? Но ако аз съм само за себе си, защо съм?" Човек намира смисъла и цел­та на своя живот, само тогава когато съзнава, че е нужен на другите (нужен значи обичан).

И така, позлатили Елхичката, ние виждаме, че по нея има много места, които ни показват, че у човека е значи­телно повече духовното, отколкото бездуховното. При то­ва духовното е заложено в човешките потребности. А пот­ребностите са неотстраними. Откъде тогава в живота има толкова много зло?! Проституция, наркомания, кражби, мошеничество, война, глад, нищета, социална несправед­ливост — откъде е всичко това?!

Отговорът на този въпрос се крие в две основни при­чини: в самия човек и в тези норми, които действат в са­мото общество — не се провъзгласяват, не се декларират, а битуват!

Не може да не се отчита, че човек е неразривно свър­зан с природата, с нейния растителен и животински свят. Неповторимата композиция на потребностите на всяка личност се изгражда преди всичко върху генетичната, нас­ледствена структура на потребностите и предварителната информираност на новородения човек. Ако в течение на десетилетия се извращават знанията в областта на морала, нравствеността, доброто, то вече в предварителната ин­формираност на новородения човек ще бъдат заложени извратени, противоестествени потребности.

За да го разберете, си представете: как "работят" пот­ребностите? Движен от много потребности, човек е зает определено време с най-актуалните от тях. Това е доми­нанта: или ситуативна, предизвикана от остра нужда, или практическа, изискваща някакво време (по-дълго или по-кратко), или доминанта на живота — най-устойчивата от всички, присъщи на даден човек. В действителност, ние винаги сме заети с удовлетворяването на практическите доминанти.

Удовлетворяването на практическите доминанти, така или иначе зависи от въоръжеността на човека, от силите на съпътстващите потребности и от силите на доминанта­та на живота.

Какво представлява въоръжеността на човека? Пот­ребността от въоръженост (т.е. за овладяване на средства и начини за удовлетворяване на потребностите) винаги върви по петите на всяка устойчива, силна доминанта. Ако в дадена доминанта липсва този спътник, значи тя е слаба и неустойчива.

Но често става така, че човек е принуден от житейс­ките обстоятелства да се занимава не със своята лична до­минанта, а да извършва дейности, лежащи извън неговата доминанта на живота. Ето тогава се получава, както каз­вал Наполеон: "Много беди на Земята произхождат от то­ва, че хората не се занимават със своята работа: великият шивач вегетира като бездарен човек на науката, а гениа­лният бръснар се изпъва в министерско кресло."

В основата на въоръжеността на човека е включена неговата прединформираност — тези знания, с които чо­век разполага вече в генетична наследственост и които влияят на своеобразната структура на неговите потребнос­ти. Въпросната предразположеност (към музика, рисува­не, техника, занаят и т.н.) се разглежда като вродена въо-ръженост.

Прединформираността на човека се проявява като ця­ло на три нива: подсъзнание, съзнание, свръхсъзнание.

Вродената въоръженост в подсъзнанието (прединфор­мираността) не се нуждае от понятия. Това са знания, из­ползвани като "разбиращо се от само себе си".

Вродената въоръженост в съзнанието се състои от множество знания, които човек може да предаде на друг по един или друг начин — с език, с жестове, мимика и т.н.

Прединформираността на нивото на свръхсъзнанието не се осъзнава от човека. Това са първоначално възниква­щи знания, сътворими отново въз основа на цялата пре­динформираност на съзнанието, подсъзнанието и практи­ческия опит като цяло.

Стимул за възникване и възбудител на "свръхсъзнани­ето" е повишената сила на потребностите от една страна и отсъствието на средства за нейното удовлетворяване от друга. Затова проявата на "свръхсъзнание" може да се смята като индикатор за доминиране на една потребност над друга, подобно на това, както емоциите стават показатели за потребностите и значимостта на новополу­чената информация.

Повече или по-малко устойчивата дейност на "свръх­съзнанието" наричат вдъхновение, неговата проява назовават интуиция, досещане, изобретателност. Проя­вите на "свръхсъзнанието" изпъкват като неочаквани припламвалия, подобно на "озарения". Всичко зависи от обстоятелството, в каква степен съзнанието и подсъзнани­ето на даден човек са въоръжени със средства за удовлет­воряване на потребностите.

Добър пример за работата на подсъзнанието, съзнани­ето и свръхсъзнанието дава П. М. Брашов:

"Необходимо ми е да науча чужд език. Този език не го знам, т.е. той не влиза в моята прединформираност.

Пристъпих съзнателно към изучаването и усвояването на този език, т.е. аз се въоръжавам.

Усвоих този език: мога да чета, превеждам, да го пол­звам. Езикът влезе в състава на моята въоръженост на ни­вото на съзнанието.

По-нататьк аз усъвършенствам своите знания и вече без труд чета, разбирам, говоря, мисля, т.е. езикът е вля­зъл в моята прединформираност на ниво на подсъзнание­то.

И изведнъж откривам, че мога не само да говоря, пи­ша, мисля на този език, но и да съчинявам, т.е. да творя на него художествен текст. Значи съм овладял езика на ниво "свръхсъзнание."

Понякога "свръхсъзнанието" се отъждествява с "без­съзнателното" и грешно се противопоставят способности­те (т.е. прединформираността) на обучението (т.е. на придобитото в индивидуалния живот). Това довежда до недостатъчна въоръженост на съзнанието и пренебрегване на обучението, която от своя страна поражда уродлива трансформация на естествените потребности.

Потребностно-информационната теория обръща осо­бено внимание на значението на всичките три звена на прединформираност: съзнание, подсъзнание и свръхсъз-нание. Всички те са необходими за развитието и усъвър­шенстването на сферите на човешката дейност.

Въоръженото съзнание може да осигури нормална ра­бота, както на подсъзнанието, така и на свръхсъзнанието.

А това значи, че прединформираността в генетичната наследственост не е фатална. Храстът от дива шипка, при­саден от грижливите ръце на градинаря на друга почва мо­же да се превърне в роза. Всичко зависи от подхода и та­ланта на градинаря. Въоръжавайки се по пътя на подража­нието, игрите, колекционирането, любознателността, а после и с образование, е възможно да "култивираме" вро­дените си потребности.

Втората причина за ръста на духовността са обществе­ните норми. И отношението на личността към тях.

Удовлетворението на човешките потребности не става във вакуум, а в общество, което винаги е организирано с обществено исторически норми. Нормите на обществото от X в. не приличат на тези от XX в., а нормите на мили­онера на онези, на бедняка.

Отношението на потребностите на даден човек, към господстващата обществено-историческа норма, нейното удовлетворение се проявява двояко: или нормата се запаз­ва, или се преодолява.

Потребностите за запазване се удовлетворяват в пре­делите на норми, валидни за дадено общество в дадено време.

Потребностите на развитието преодоляват нормите.

Схемата на развитие на обществено историческите норми на човешките потребности е следната:

Човек, движен от заложената в него потребност, тър­си път за нейното удовлетворение. Като се въоръжава със знания, умения, навици, той постига целта. С неговия ус­пешен опит се въоръжават други. Последните култивират този опит в обществената среда като някаква нова норма. Появява се нова личност, която, движена от своите пот­ребности, преодолява и тази норма. Новият успешен път за преодоляване на потребностите на дадена личност вли­за в опита на другите. Възниква нова обществено-истори­ческа норма.

В пределите на дадена среда тази норма определя със­тава и съдържанието на конкретните потребности на от­делните хора. Така човек неизменно се проявява^ като про­дукт на общественото развитие.

Социалната потребност на развитието "за себе си" се проявява чрез стремежа да подобрим своето обществено положение, а социалната потребност "за другите" изисква усъвършенстване на самите норми или подобряване на нормите на някоя социална група.

Идеалната потребност за съхранение се удовлетворява с просто усвояване на обема и нивото на знания, постиг­нати в съответното време за обществото, а идеалната потребност за развитие принуждава да се стремим към непоз­натото, никому по-рано неизвестно, от никого непредставено.

Потребностите на общественото развитие започват да работят само тогава, когато те станат потребности на мно­зинството от съставящите обществото хора.

Какво да се прави, за да нараства духовната сила на об­ществото?

Трябва духовните потребности да са били присъщи на повечето хора и поискани от обществените норми. Тогава и само тогава те ще могат да влияят на трансформацията на потребностите на всеки член на обществото. За да се отнася човек към обществените потребности като към свои лични, а обществото, в което той живее, да възпри­ема като лично на него необходимо общество, нужно е да се спазват две задължителни условия.

Първо: материалните, социалните и идеалните потреб­ности на всеки член на обществото следва да бъдат свър­зани с потребностите за развитие и усъвършенстване на даденото обществено производство.

Второ: системата на производствените отношения на обществото е длъжна да осигури възможност не само за надеждно и перспективно прогнозиране удовлетворява­нето потребностите на всеки член от даденото общество, но и неговото лично влияние върху тази прогноза.

Връзката между човека и обществото е нужно да бъде нагледна, очевидна. Човек е длъжен постоянно и непре­къснато да получава потвърждение за съществуването на такава връзка (както в доброто, обичащо се семейство то­ва се усеща от детето).

В случай че някакви решения, от които зависи успе­хът или неуспехът за развитие на нещата, се приемат въпреки мен, ако аз не съм в състояние да си представя отчетливо как тези решения ще се отразят на удовлетво­ряването на моите потребности, то механизмът на прогно­зиране не работи, емоциите не се включват, нещата не се движат, знанията не се превръщат в убеждения. Ето защо гласността и демокрацията са задължително условие за усъвършенстване на държавния механизъм. Едното без другото просто е невъзможно.

Този механизъм е заложен в структурата на общество­то, на всяко семейство, на всяка отделна съдба.

Как въпреки всичко да се победи бездуховността? Тя е болест, бедствие, заплашваща човечеството и всеки от нас с по-гибелни последици, отколкото ракът или СПИН. На всяка крачка ние постоянно се сблъскваме с едни или други нейни прояви. Коренът на злото при бездуховност­та е в невежеството — в неразбирането движещите сили на постъпките на всеки човек. Тук не ще помогнат нито при­съди, нито затвори. Трябва да се знае как да се победи та­зи болест.

Като признаваме реалността и неунищожимостта на всички човешки потребности, ние сме длъжни да поста­вим на първо място грижата за формирането на духовните потребности — стремеж към действие, да се постъпва и мисли с уважение и внимание към истината и доброто, а не поради страх от наказание користни награди и похва­ли.

На алтруизъм може да се учим, така както се учи език!

Възпитаването в духовност започва с най-елементарни правила — вежливост, внимание към околните хора, в дреболиите, култура на взаимоотношенията, основани на доброта и внимание, култура на поведението, на бита, дисциплината.

Както вече видяхме от примера с изучаването на чужд език, чрез съзнанието, възпитанието въздейства на под­съзнанието, вмъква се в нормите на живот, поведение, прояви и тогава можем да се надяваме на работа на свръх-съзнанието.

Прекият път към подсъзнанието е подражанието. Ни­какви апели, разяснения, декларации няма да принудят човек да се държи по задължителен начин, ако в близко­то си обкръжение вижда противоположни примери. За да възпитаваме другите, следва да възпитаваме себе си. Мо­жем да възпитаваме другите само чрез себе си. Въпросът за възпитанието се свежда само до едно — как живееш ти самият?

Нито общуването, нито съпричастността, нито "ду­шевните контакти" (проповеди и лекции) сами по себе си не въоръжават човека. Той се нуждае от реална помощ — от повишаване на своята въоръженост за удовлетворяване на потребностите си. А ние вече ги знаем! Индивидуал­ността това е преди всичко съчетание на потребности и тяхната въоръженост.

Недостатък на вродената въоръженост (прединформи-раност), към даден вид дейност, т.е. отсъствието на спо­собности, поражда отрицателни емоции, които по сила не отстъпват на разочарованието от самия себе си, усещане за своята непълноценност, професионална и човешка не­състоятелност, професионална некомпетентност.

Защо човек употребява алкохол или наркотици? Той потиска някои мозъчни отдели, опростявайки пътя за удовлетворяване на своите потребности. В по-елементар­но състояние му е по-лесно да живее — не трябва да знае, да умее, да съблюдава норми, да отговаря за нещо. Безпо­лезно е да се наказват такива хора. Има само един път — човек да се въоръжава със знания, умения, навици, в т.ч. и професионални, с опит, даващ му възможност да изпол­зва силите си за постигане на целите. Стремежът към въ­оръженост трябва да се поддържа и всячески да се стиму­лира от обществото.

Във всякаква екстремна ситуация въоръжеността на човека ще му позволи да продължи активното търсене на нови способи за преодоляване на неблагоприятните поло­жения. А ако ситуацията остава сложна и трудно разреши­ма, активната дейност не ще позволи на човек да се дезорганизира.

Трябва своевременно да се възпитават (т.е. да се въо­ръжаваме с) тези социални и идеални потребности, които са длъжни да заемат господстващо положение в най-прак­тически ситуации, като се изтласкват на втори план пот­ребностите за самосъхранение и личните егоистични ам­биции.

И така, духовността лежи в основата на потребности­те на всеки човек, тя е неунищожима даже и у заядливия бюрократ, формалист и престъпник.

Как става актуализацията на потребностите?

Актуалната (т.е. най-насъщната, необходимата) за чо­век, но неосъзната потребност (например недостиг на ви­тамини от групата В в организма) се сблъсква с информа­ция, въоръжаваща тази потребност с начини и средства за удовлетворяване. Човек опитва. И има добър резултат. Възникват положителни емоции. Последните закрепват потребността. Засилената потребност, от вече по-висока степен е способна да породи нова, перспективна цел. Та­ка става възвишаването на потребностите.

За да се въоръжи човек с начини за удовлетворяване на своите потребности, трябва преди всичко да познава тези потребности.

Познатата ви вече Елхичка показва в каква идеална йерархия следва да се разполагат те.

Обикновено егоистите и еснафите притежават раз­кошни зелени долни клони, а някъде около социалния ред - клонки "за другите" игличките им са изсъхнали.

У неразумните алтруисти едната страна на Елхичката ще бъде несъразмерно богата на клончета, а другата ще бъде — "голичка". При Хитлер, Сталин и други подобни на тях личности, социалните потребности "за себе си" са прекомерно развити, а социалните потребности "за други­те" са изсъхнали. Въобще необходимо е да се знае, че ви-тални потребности има и микробът, и растението, и жи­вотното; социалните потребности във вариант "за други­те" са свойствени за много високоорганизирани животни, а ето човек като особен вид популация, започва наистина с търсенето на идеал, а значи и със стремеж към истина. Потребноетно-информационният подход като че ли съе­динява религията и науката. Само като се опира на истин­ски знания, религията ще се приеме без уговорки и единствено истинската наука ще се доближи до Бога като истина, доброта, любов.

Мисля, че не греша — всеки човек иска да бъде съ­вършен, прекрасен, хармонично развит и пътят към това е открит за всеки. Станете като зелената Елхичка.

Като знаем своите потребности, тяхната йерархия (кое е по-горе, кое е по-долу, кое е по-близо до духовността, кое е по-далече), ние можем да се научим да ги управляваме. Емоцията е индикатор на потребностите. На какво се радвам? От какво се огорчавам? Защо? На кое клонче "виси" моята потребност, заставила ме да се разп­лача, да се разсърдя, да изпитам страх или любов? — На долното, на средното или на горното? Под прага на чо­вешката духовност? По-близко до животното или до чове­ка?

Трябва да се научим по-често да си задаваме въпроси­те: за какво живея? Защо се уча? Защо ходя на работа? За какво съществува учреждението, в което ходя? За какво отглеждам деца? Защо правя това или онова? На кое клон­че виси всичко това?    •

Потребностно-информационната теория дава в ръцете на човек — родители, възпитатели, педагози, медици, со­циолози, хора на науката и културата, ръководители на колективи — всички, които така или иначе са в досег с друг човек, ключ за реалистичното разбиране на самия се­бе си и другите, път към възпитанието.

Самовъзпитание в духовност

Досега се смяташе, че всеки човек е продукт на нас­ледствеността и средата. Оттук следваше изводът: ако се измени средата се изменя и наследствеността. Възможно е. Но не бива да се забравя, че самата среда се създава и променя именно от човека и че от конкретния човек за­виси как ще се изменя средата, а следователно какъвто човек се появи в бъдеще, такова ще стане и това бъдеще.

Бъдещето на човечеството зависи от сегашния конк­ретен човек, а бъдещият човек може да стане само такъв, какъвто е неговият възпитател.

Съвременните открития на науката ни доведоха до из­вода, че: всичко живо се отличава от всичко неживо по наличието на потребности. Всеки човек е структура и йе­рархия на определени потребности, които се формират в продължение на целия му живот. Известно е, че тук огромна роля играят вродените човешки особености. А това говори, че светът може да се измени към по-добро, възпи­тавайки своите потребности.

Цел на възпитанието е формирането на обществено ценни (духовни) потребности — за познание и социални, т.е. "за другите", за истина и добро. Човечеството се нуж­дае от тези потребности (т.е. енергия, сила, жажда за лю­бов).

Методите на възпитание се отличават принципно от методите на обучение. Но това вече е друга тема.

Накратко могат да се формулират следните правила за поведение и възпитание:

Никога не лъжи, а ако не знаеш истината — търси я.

Отнасяй се с другия както към себе си: и другият има същите потребности каквито и ти, само че в друга йерархия и с друга въоръженост.

Постоянно се въоръжавай със знания, умения, навици. Само въоръженият със знания човек може да бъде свободен и независим.

Бързай да правиш добро на другия.

Не забравяй, че си звено от човешката верига и отговаряш за всичко, което е и ще бъде на земята.

Прогонвай всякакви страхове и съмнения в неизчерпаемостта на жизнената енергия — силата на разума и вяра в Истината и Доброто.

"Истината и доброто — казвал Хегел, — се сливат родствени чрез връзки в красотата". "Красотата ще спаси света" — твърдял Ф. М. Достоевски. Потребностно-ин-формационната теория научно доказва, че красотата е ис­тина и доброта, съединени в едно, а следователно именно те представляват духовността. Само духовността ще спаси света и човечеството.

Как да се реализираме? Преди всичко е необходимо да разберете себе си, да разкриете онова, какво представ­лявате, какво е за вас добро, какво лошо, каква е целта на вашия уникален живот. Всичко това изисква разкриване на собствената психопатология. Затова трябва да разкрием структурата на своите потребности, да намерим в себе си мъжество да признаем смело, своята недостатъчна въоръженост. Това е болезнено и неприятно. Но истината го заслужава.

Ето и няколко пътя за самореализация.

Безкористно преодоляване на срамежливостта и самомнението.

Борба с всякакви страхове. То може да се постигне с разсъждения и активно търсене на информация, позволяваща да се реши проблемът. "Животът е процес на постоянен избор. Във всеки момент човек има избор: или отстъпление или придвижване към целта. Или движение към още по-голяма боязън, страхове, защита или избор на цел и ръст на духовните сили. Да избираш развитието вместо страха десет пъти на ден — значи десет пъти да се придвижиш към самореализацията." (А. Маслоу).

Самореализацията е непрекъснат процес на отделни и многократни избори (да лъжеш или да останеш честен, да крадеш или да не крадеш и т.н.). Това е избор между въз­можностите на собствения ръст и отстъпление, деграда­ция. Ето как изглежда самореализацията.

3.         Човекът е централна структура. Човешкото същество е като минимум определен темперамент, определен биохимичен баланс (психоемоционални> биохимични, биофизични, биомеханични и биоенергийни връзки). Трябва да се научим да се вслушваме в себе си, във "върховния съдия" вътре в нас. Това ще ни помогне да избегнем фалша, на който винаги се отдаваме.

Да поемем отговорност — значи да направим огромна крачка към самореализацията. Всеки път, когато човек поема отговорност, той се самореализира.

За да поемате отговорност, трябва да умеете да изказвате честно мнението си, независимо от мислите на други хора. Необходимо е да се научите да бъдете готови да сте независими от обкръжаващите позиции.

Самореализацията е процес на въоръжаване на умствените и интелектуалните знания. Което означава пълна реализация на потенциалните способности.

Самореализацията е труд, за да се направи добре онова, което човек обича да прави. Той винаги държи да го ценят. Следователно е необходимо да е потребен дру­гиму. Ще рече: длъжен е да върши нещо по-добре от дру­гите, да прави, да мисли, да съветва, да разбира. За да бъ­де първокласен или толкова добър, колкото може да бъде човек, следва много да се упражнява, т.е. да схване същ­ността на това, което му трябва, умение до майсторство, до автоматизъм.

Практически всеки изпитва висши преживявания, но не всеки го знае. Тези хора, които се отказват от изтънче­ни преживявания, затварят пътя си към самореализация.

Как може да се погледне в скритата душа на друг чо­век и да се общува с него. Необходимо е да се разбере какво обича той и от какво има нужда. Любовта е велика нужда и най-голямата потребност. Какви са потребности­те на даден човек? Кое е за него главното, кое е второсте­пенното? И не бива да променяте нищо у другия. Това е напразен труд. Трябва да го въоръжите с нова информа­ция, като запълвате белите петна в неговата въоръженост.

Ако аз чувам красотата на стиха, а вие не, как ще ви науча да я чуете? Думите са едни и същи, но аз виждам зад тях някакво откровение, а вие само описание. Там е и проблемът на обучението. Не обучение по норми в арит­метиката, граматиката, азбуката, а подтикване на човека към удивление. Впечатлява само това, което може да уди­ви.

В средата на XX в. отслабна значително значението и влиянието на религията, която бе регулираща сила, особе­но в психотерапевтичната компенсаторна функция. Тя бе изместена от култовете към лидерите и мистично-екзотичното тълкуване на света.

Значителна роля започна да играе съвременната масо­ва култура — рокът и попмузиката, киното, спортът. Ин­дустрията на чувствата, непрекъснато повишаващите се темпове на живот, технократската идеология не удовлет­воряват потребностите на човека от общуване, уединение, принадлежност към съобществото и т.н. Съвършено из­лишни станаха душевните пориви, човешките чувства. То­ва доведе до маскиране на емоциите във всекидневния живот. Последните се смятат за нещо второстепенно и се потискат по различни начини. Хората вече са загрижени за своята неспособност да общуват даже с близки родни­ни. Една от формите за преодоляване на отчуждеността е посещаването на концертите с рок-музика, когато всички колективно изпадат в транс. Разкрепостяването на емоци­ите, временното освобождаване от задържащите механиз­ми, разпускането и едновременно истерията в проявата на чувства — всичко това вече го е имало в историята: вакханалиите в древна Гърция, карнавалите в Средните веко­ве, ритуалите на магьосници и т.н. "Благоразумието сре­щу страстта е конфликт, преминаващ през цялата история на човечеството. И това не е такъв конфликт, при който сме длъжни изцяло да застанем на страната на една от партиите" — забелязал мъдро Б. Ръсел.

Всичко което знаехме за нашата психика досега, само се обясняваше с непонятни термини, удобни за науката, понякога се препоръчваше — прави така, не прави иначе, или се даваха съвети с благи думи и намерения, но не се посочваше начинът, по който човек би могъл да управлява сам себе си.

Може би читателят ще каже: "Защо се пише това?", "Ние искаме да знаем как да бъдем здрави! Какво отно­шение има към здравето потребностно-информационната теория?"

Има! И то най-пряко.

Потребността е любов (все едно към работата, човека, страната, обществото, света, истината, доброто, т.е. Бога). Но любовта е винаги нещо, което не достига, от което чо­век се нуждае страстно. С други думи — любовта всякога е нужда. А нуждата е страх — отрицателни емоции, недос­тиг на нещо. Значи болести, нарушение на хармонията, мъка. Да, това е така, но само дотогава, докато потребнос­тите на човека са разпределени на витални, етнически, со­циални във варианта "за себе си".

Човек, чиито потребности висят на клончетата на на­шата Елхичка в социалните потребности "за другите" (за­почвайки особено с религиозните и тези, към познание, за истина и добро), се освобождава от мъката, страха и се награждава за безкористието със званието Човек на Века.

Движението по пътя на познанието му дава друг кръгозор, като че ли му порастват криле на рамената, и всяко удов­летворение на духовните потребности го води към нови открития, а значи и към ново въоръжаване, сякаш изли­тайки над себе си, над планетата, над житейските дребо­лии, той излиза на други орбити на познанието.

Този, който поне веднъж го е изпитвал, може да си каже: "Аз се самореализирах." Лош ли е, добър ли е све­тът, в който живее, той изпълнява своята мисия. А значи, - ще предаде на идващите след него, вече в генетичната наследственост, своите постижения, които ще влязат в опита на други поколения, може би като нова норма, съз­давайки трамплин за полета на човека на бъдещето.

Нима всичко посочено не е свързано със здравето на хората?

Вместо заключение

Целта на тази книга е да помогне да се разберат не­поклатимите закони на природата и да се научим да ги из­ползваме в повседневния живот.

Мечтая тази книга да бъде прочетена от родителите и тя ще им помогне да разберат как да направят своето де­тенце здраво, а тъй като децата се развиват само по пътя на подражанието, на родителите ще им се наложи да за­почнат възпитанието от себе си.

Надявам се, че книгата ще попадне в ръцете на дело­вия човек, който ще намери за целесъобразно да строи жилища с две вани и дори с душове, ще изработва твърди равни кревати и цилиндрични възглавници, а може би ня­кой от тези делови хора ще измисли термоси и неразлива-еми шишета за ученици и дечица, за да могат те на всеки половин час да изпиват по 30 мл вода на малки глътки и да оздравяват и някой, който ще се погрижи в магазини­те да се появят на достъпни за обикновения човек цени бельо и дрехи от естествени тъкани.

Мечтая някой, прочитайки тази книга, да подскаже на нашите депутати, ръководители, управляващи съдбата на страната, че ако човек не може да изпие на ден по поло­вин литър кефир, да изяде 2 ябълки, 3 супени лъжици из­вара, 1 яйце, малко растително масло, достатъчно коли­чество зеленчуци, зеленина и плодове, ако е приучен да яде бял хляб и захар, според всички закони на природата той много скоро ще започне сериозно да боледува.

Вярвам, че ще настъпи ден, когато киното, театърът, телевизията, радиото, пресата ще осъзнаят своята велика мисия — просвещението — и ще станат истински провод­ници на научни идеи сред масите, служещи за благото, а не за злото на човека.

Мисля си: а ако изведнъж (нали стават и невероятни неща) тази книга попадне в ръцете на милионер, който ще види колко е изгодно да вложи част от своя капитал в съз­даването на Център на живота за пропаганда на идеите на Системата за здраве на Ниши и съумее да оцени сделката като цяло, а не само онези пари, с които ще му се нало­жи временно да се раздели.

Надявам се, че след прочитането на тази книга ще се появят повече съмишленици, а сред тях ще се окажат и такива, които ще имат възможност да решават проблеми за здравето на хората на държавно ниво.

Но главното, за което мечтая, е за духовното развитие на личността — ето въпроса, от решението на който зави­си благополучието и здравето на обществото като цяло и на всеки негов член поотделно. Колкото и забележителни закони да биха се приели, укази и конституции — всичко зависи от това, какъв човек ще ги изпълнява. Каквито и изследвания да се осъществят в науката, всичко ще зави­си от личността, която ще открие на света новите законо­мерности на живота. Човекът е мерилото за всичко. Всич­ко е от човека, всичко е.от него.

А сега да се сбогуваме. И моля ви, бъдете здрави. То­ва е по вашите сили. Уверена съм, че сте го разбрали и много скоро ще го владеете.

Майя Гогулан

Приложение

Основни хранителни източници на Витамини

Витамин А (ретинол и каротин). Ретинолът (витамин А) нормализира обмяната на веществата, удължава мла­достта, участва в процесите на растеж, предпазва от увреждания на кожата и лигавиците. В организма на жи­вотните и човека се образува от каротина, т.нар. провита-мин А.

Много лекари наричат този витамин "първа отбранителна линия срещу болести". При недостиг от не­го в организма се появява сухота на кожата, ситни кожни обриви, опадане на косата, влошаване на зрението (в час­тност "кокоша слепота" — загуба на способността да се вижда в полумрак).

Ретинолът (витамин А) е много ефективен при лече­ние на алергии.

Установено е, че ако в началото на пристъп от сенна треска се приемат 150 мг от витамин А, пристъпът може да се прекрати.

Недостигът на витамин А забавя реакциите, намалява вниманието. За да има добра реакция у човека, самочувс­твие и здраве за дълги години, са необходими продукти, които го съдържат.

Основни източници на витамин А: моркови, салати, зе­ле, зелените части на растенията, черен дроб и бъбреци, морска риба, черен дроб от риба, яйчен жълтък, краве масло, каймак, продукти от кисело мляко.

Една трета от нуждите на организма от този витамин трябва да бъде осигурена от продукти, съдържащи ретинол: краве масло, каймак, яйчен жълтък, бъбреци, черен дроб, продукти на киселото мляко, и 2/3 — от продукти, съдържащи каротин: кайсии, моркови, зеле, марули, кар­тофи, сливи, черен дроб от риба, зелените части на расте­нията, всички жълти плодове. При това да се има предвид, че витаминната активност на каротина в хранителните продукти е три пъти по-малка, отколкото на ретинола (ви­тамин А), затова пресните зеленчуци и плодове да се употребяват 3 пъти повече, отколкото варените продукти от животински произход.

Това ни обяснява изведнъж третото правило за хране­не в Системата за здраве на Ниши — да се яде варено в съчетание със сурово, но така, че вареното да бъде 3 пъти по-малко, а суровото — 3 пъти повече. Освен това проф. Ниши предупреждава, че следва да се употребяват много внимателно витамин А и мазнини от риба, тъй като тях­ното предозиране, според неговите изследвания, може да доведе до онкологични заболявания, което още повече потвърждава предимството на суровата храна.

Витамини от група В. За увеличаване продължител­ността на живота и съхраняване на здравето са ни нужни преди всичко витамини от В-група. Ето основните от тях.

Витамин В] (тиамин). Този витамин е "спътник" на рибофлавина. Всички витамини от В-групата са тясно свързани един с друг: като приемате един от тях, увелича­вате потребността на организма от останалите. В това е тайната на легендата, че употребата на витамини повиша­ва апетита.

Спомнете си, че: тиаминът е незаменим за нормално­то функциониране на нервната система. При липсата му възникват едни или други разстройства на нервната систе­ма, в частност полиневрит. Запекът е симптом за недоста­тъчно съдържание на витамин B1 във вашите хранителни продукти. За да се избавите от подобни неприятности, яж­те пълнозърнест хляб, каша от ненатрошен булгур, залят със слабо затоплена топла вода, като я употребявате със салата от сурови зеленчуци или пресни сокове.

Основни хранителни източници на витамин В,: фасул, аспержи, картофи, житни трици, черен дроб, ядки, (фъс­тъци, лешници, орехи), дрожди, бъбреци, хляб, приготвен от грубо смляно жито, пълноценни овесени и пшенични зърна (по-добре покълнали), царевични зърна, пълноцен­ни елдени зърна.

Витамин В2 (рибофлавин). Недостигът на витамин В2, се проявява след достатъчно дълъг срок, но това съкраща­ва продължителността на живота.

Това е "кожен витамин". Той е нужен, за да бъде ко­жата гладка и здрава. Ниши казва, че здравето зависи от състоянието на кожата, което прави 25% от общото жиз­нено ниво на човешкия организъм. Недостигът от вита­мин В2 в организма води до лошо зрение, разстройство на нервната система и храносмилането, до хронични колити, гастрити, обща слабост, различни кожни заболявания, нервни сривове, депресии, намалява се съпротивата към болести.

Ако кожата ви не е гладка и здрава, ако имате ечемик, често фурункули и херпеси — знайте, че в храната не ви достига рибофлавин или витамин В2.

Основни хранителни източници на витамин В2: зеле, пресен грах, ябълки, бадеми, зелен фасул, домати, бяла ряпа, овес, бирена мая, яйца, лук, картофи, пълноценни пшенични зърна, говеждо месо, сирене, черен дроб, кисело-млечни продукти.

Витамин В3 (никотинова киселина) е противоалергичен. Този витамин е незаменим за обмяната на веществата и участва в много окислителни реакции.

Неговата липса често е свързана с еднообразно хране­не (например само зърнени храни или единствено карто­фи) и води до развитието на пелагра. Това страшно забо­ляване поразява кожата, лигавиците и дори клетките на мозъка, може да предизвика нервно-психически разст­ройства и даже силна диария.

Основни хранителни източници на витамин В3 (РР): са дрождите, в т.ч. и бирена мая, продуктите от животински произход — месо, бъбреци, черен дроб, кисело мляко, ел-да, гъби, соя, покълнала пшеница, каши от ненатрошен булгур — овесен, царевичен, ръжен, пшеничен, ечемичен и др.

Витамин В5 (пантотенова киселина). Този витамин е много важен за увеличаване продължителността на живо­та.

При липсата от витамин В5 в организма възникват на­рушения в обмяната на веществата, дерматити, депигментация, прекратяване на растежа и други заболявания.

Основни хранителни източници за витамин В5 са: дрож­ди, бирена мая, яйчен жълтък, черен дроб, продукти от кисело мляко, зелените части на растенията (стъблата и листата от бяла ряпа, репички, лук, моркови, салати и ма­рули), фъстъци, каша от ненатрошен булгур.

Витамин В« (пиридоксин) е много важен витамин за организма. Подобрява усвояването на ненаситени мастни киселини, необходими за мускулите (в т.ч. и за сърдечния мускул). Заедно с калция допринася за нормалното им функциониране и ефективно отпускане. Установено е, че отшът често се предизвиква от недостиг на витамин В6 в организма.

Основни хранителни източници на витамин В6: каша от булгур, хляб от грубо смляно зърно, месо, риба, повечето растителни продукти, бобови култури, черен дроб, яйчен жълтък.

Витамин В, (фолиева киселина) и витамин В,2 (циано-кобаламин) участват в кръвотворенето, регулират въглево­дородната и мастна обмяна в организма. При недостиг на витамините В9 и В12 в храната се развива малокръвие.

Основни хранителни източници за витамините В9 и В12: кисело-млечни продукти, яйца, соя, дрожди, зелените части на растенията (листа от бяла ряпа, моркови, репич­ки), салатки, зелен лук, говежди черен дроб или чернод­робен пастет (не повече от един път в седмицата) — мал­ко парченце със зеленчуци, които трябва да бъдат три пъ­ти повече.

Към витамините от група В се отнасят и такива мик­роелементи като инозит, холин, парааминобензоена кисе­лина. Всички те играят важна роля в укрепване на здраве­то и удължаване на младостта.

Инозитът се отнася към противосклеротичните ве­щества. Той влияе върху състоянието на нервната систе­ма, регулира функциите на стомаха и червата.

Основни хранителни източници за инозит са: портока­лите, зеленият грах, пъпешите, картофите, месото, рибата, яйцата.

Холинът също така притежава противосклеротично действие.

Недостигът му в храната способства за отлагането на мазнини в черния дроб, предизвиква увреждане на бъбре­ците.

Основни хранителни източници на холин: месото, изва­рата, сиренето, бобовите култури, зелето, цвеклото.

Парааминобензоената киселина помага за запазването на здрава кожа.

Съдържа се в достатъчно количество в черния дроб, покълналата пшеница, спанака.

Как да направим така, че в храната ни да присъстват колкото може повече витамини от група В?

"За да може в менюто ви да присъстват всички вита­мини от група В, добавяйте в супата 3-4 супени лъжици сок от суха бирена мая" — съветва Дж. Глас.

Прекрасен източник на витамини от група В са кисе-ломлечните продукти. В тях се съдържа и голямо количес­тво калций. Сухото мляко е богато на рибофлавин. Изпол­звайте го за увеличаване на хранителната стойност на су­пи, сосове. Обезмасленото сухо мляко е добра прибавка към естествените хранителни продукти и естествените млечни продукти, тъй като не увеличава калориите и съ­държанието на холестерин в кръвта. Към 1 литър мляко или кефир, суроватка, кисело мляко и т.н. да се добави половин чашка сухо мляко. Съчетанието от сухо и прясно мляко дава добър резултат при по-малък обем. Не забра­вяйте, че физиологически е по-добре да се употреби киселомлечен продукт.

Наред с кефира, суроватката, ацидофилина, ряженка-та се появи още един продукт, който по вкусови качества не отстъпва да изброените, но освен това и притежава из­разени лечебни свойства — "Нарине". Продуктът се из­ползва при много чревни заболявания (виж "Лечение").

Витамин С (аскорбинова киселина) — е много важен витамин, за който говорихме в раздела, посветен на лече­нието, профилактиката и излекуването от рак. Витамин С влияе не само на здравето като цяло, но и увеличава про­дължителността на живота, тъй като без него не се създа­ва и не оздравява съединителната тъкан. Без този витамин в организма не са възможни никакви окислително-възстановителни процеси. Под влияние на витамин С се пови­шава еластичността и здравината на кръвоносните съдове, той защитава организма от инфекции като блокира ток­сичните вещества в кръвта. Без него не можете да се отър­вете от простудни заболявания. Колкото повече белтъчи­ни употребява човек, толкова повече е необходим витамин С. Той трябва да се приема редовно. Предозировката му не е страшна, ако го получавате в естествен вид.

Аскорбиновата киселина не се образува в организма на човека и не се натрупва там. Необходимото количест­во от витамин С трябва да постъпва изключително с хра­ната (от 50 до 100 мг за възрастни и от 30 до 70 мг за де­ца за 24 часа).

Основни източници на витамин С са: зеленчуците, пло­довете, зелето, картофите, зеленият лук, доматите, зеле­ните чушки, червените чушки, касисът, хрянът, горските ягоди, киселецът, лимоните, портокалите и много други продукти от растителен произход.

Природен концентрат на аскорбинова киселина е шипката (в 100 г сушени плодове се съдържа до 1500 мг витамин С).

Сушените плодове на шипката служат като прекрасен източник на витамин С, особено през зимата и пролетта. Шипките се сваряват и оставят да киснат в термос в про­дължение на 10-12 часа (1 супена лъжица плодове на 200 г вряща вода). Денонощната доза на витамин С се съдър­жа в 1 чаена чаша такава запарка.

Аскорбиновата киселина се получава и по синтетичен път: изписва се във вид на прах, дражета, таблетки с гликоза и т.н. Витамин С (аскорбинова киселина) влиза в състава и на различни поливитамини.

Силно влияние върху съдържанието на витамин С в хранителните продукти оказват неправилното им съхране­ние и тяхната кулинарна обработка. Така например в зе­лените части на растенията след едно денонощие остават от 40 до 60% от първоначалното съдържание на аскорбинова киселина. Витамин С се разрушава бързо в почисте­ните зеленчуци, дори ако те са поставени във вода. След 3 месеца съхраняване ябълките губят 16%, след 6 месеца — 25%, след година до 50% от първоначалното съдържа­ние на аскорбинова киселина. Прибавянето на сол и ма­риноването също разрушава витамин С.

Кулинарната обработка довежда до намаляване на съ­държанието на аскорбинова киселина в продуктите. При обелването на картофите в зависимост от големината на грудката се губят от 16 до 22% от витамин С. Но ако сложим картофите и зеленчуците при варенето в кипяща вода, това запазва почти напълно витамин С. При поста­вянето им в студена вода и бавно нагряване се губят поч­ти 25-35%. При готвенето на листни зеленчуци (спанак, салатки, киселец) загубата на аскорбинова киселина зави­си от тяхната обработка: във вода се разрушават 70% от витамин С, а на пара — само 8-12%.

Витамин С се съхранява по-добре в кисела среда: до­бавянето към храната на сода или сол води до бързо на­маляване на съдържанието на аскорбинова киселина. При задушаването витамин С също се губи. Много лесно се разрушава при подгряване на супи. Ако картофените или зеленчукови супи губят в процеса на приготвяне почти половината аскорбинова киселина, то като постоят 3 часа на кухненската печка те губят още 20-30%, а след 6 часа в тях вече въобще няма аскорбинова киселина.

Витамин С се разрушава под действието на метали (мед, олово, цинк и т.н.), но алуминиевите кухненски съ­дове и тези от неръждаема стомана не го разрушават при топлинната обработка.

За повишаване на биологичната ценност на храната и предпазване от недостиг на витамин С, съществуват таб­летки, съдържащи 0,5 и 0,25 мг аскорбинова киселина, които могат да се употребяват и за витаминизиране на храната в домашни условия. Аскорбиновата киселина се поставя в готовото ястие, като се пресметне денонощната норма на потребността за човек (т.е. до 100 мг). Супи, компоти и настойки могат да се витаминизират и с крис­тална за храни (аптечна) аскорбинова киселина.

Екстракти с витамин С могат да се приготвят от иглички на иглолистни дървета, листа от бреза, липа, лю­церна, детелина: 1 кг почистена, измита и ситно нарязана зелена маса се поставя в стъклен или емайлиран съд, долива се с 1,5-2 л вода, подкислява се с ябълков оцет, ка­то се пресмята 2 г силна оцетна киселина на 1 л вода, пос­тавя се капакът и се оставя в продължение на денонощие, след което се прецежда през марля. В 100 мл от получения екстракт се съдържа денонощната доза от витамин С. Целите иглички от бор, ела, кедър, листата от бреза, ли­па, боровинка, касис, малина, детелина, люцерна могат да се приготвят като чай и да се пият по 2-3 чаши на ден през зимата, пролетта и есента. В ранните стадии на простудни заболявания да се приема на всеки половин час та­къв чай или по 50 мг витамин С.

Пушачите следва да знаят, че при изпушването на ед­на цигара се губят 25 мг, т.е. (една четвърт от денонощна­та доза) на този жизнено важен витамин. Запомнете! Пу­шачът нанася вреда не само на своя организъм, още пове­че той отравя околните, като изгаря около тях кислорода и витамин С.

Витамин D (калциферол). Основната функция на вита­мин D е да подпомага за усвояването на калция от орга­низма, да регулира фосфорно-калциевия баланс. Витамин D е необходим за съсирването на кръвта, нормалния рас­теж на костите, тъканите, дейността на сърцето, регулира­нето възбудимостта на нервната система. С помощта на този витамин се лекуват очни болести и някои видове ар­трит.

При недостиг на витамин D в храната и при дълга липса на слънчева светлина, костите на детето, неполучаващо витамин D, стават меки и то развива рахит. Необхо­димата доза от този витамин (0,0025 мг за възрастен и 0,0125 мг за малко дете) не може да се получи единствено с хранителните продукти, само някои от тях го съдържат и то в недостатъчно количество.

Основни източници на витамин D: яйцата, млякото, кравето масло, черният дроб, рибата. Най-богати на него са маслото от черен дроб на треска и калкан.

Често наричат витамин D "слънчев витамин" — той се образува под въздействието на ултравиолетови лъчи в организма или в резултат от облъчване с кварцова лампа.

Когато кожата се покрие със загар, производството на витамин D се прекратява, докато загарът "не изчезне". И въпреки че човек със загар изглежда ефектно, продължи­телният престой на слънце е вреден за здравето.

За да няма дефицит на витамин D, мийте по-рядко ръцете си със сапун (като съкращавате разумно тази про­цедура). Този витамин влиза в състава на секретите, отде­ляни от кожата.

Затова масажът на тялото с контрастни водни проце­дури, препоръчвани от системата на Ниши, стимулират производството на витамин D в организма, запазвайки ко­жата здрава, млада и красива.

Упражненията "Златна рибка", "за капилярите", "съединяването на ходила и длани" помагат на нашия ор­ганизъм да избегне недостига на витамин D, тъй като те извършват естествен масаж на вътрешните органи консер­вативно (като че ли отвътре).

Витамин Е (токоферол). Наричат го често "витамин на плодовитостта". Освен това той осигурява функционира­нето на сърдечния мускул, ефективен е при лечението на диабета и астмата, препятства образуването на тромби в кръвоносните съдове. Според някои канадски лекари, ако на пътя на кръвния поток се появи препятствие (тромб, запушване на съдовете) витамин Е може да помогне да се образува успореден нов кръвоносен съд.

Основни хранителни източници на витамин Е: житните растения, растителните масла, яйцата, салатките, черният дроб.

Витамин Е не е токсичен, но излишното му съдържа­ние повишава кръвното налягане. Денонощната му доза за възрастен представлява 10-20 мг, а за деца — 0,5 мг на ки­лограм тегло. Витамин Е трябва да се употребява само в съчетание с ретинол (витамин А), т.е. със зеленчуци — картофи, зеле, салатки, моркови, зелените части от расте­нията.

Основни хранителни източници на най-важните микроелементи

Солите на калция са необходими за процесите на кръвотворене, обмяната на веществата, намаляване проницаемостта на съдовете, т.е. проникването на микроби в кръвта, за нормалния растеж на костите (скелета, зъбите),   те влияят благотворно на състоянието на нервната систе­ма, оказват противовъзпалително действие, и са добри ре­гулатори при промяна на времето.

Ако човек има в дневното меню достатъчно количес­тво калций, за него не са страшни резките смени на вре­мето, инфекциите, епидемиите.

Основни източници на калций са: корите на всички плодове и зеленчуци, бобовите храни — грах, зелен грах, леща, соя, фасул; спанак, моркови, ряпа, листа от младо глухарче, целина, ябълки, вишни, цариградско грозде, горски ягоди, аспержи, зеле, картофи, боровинки, яйца, краставици, портокали, ананаси, праскови, репички, грозде, зелени зеленчуци — салатки, лук, листата на мор­ковите, бялата ряпа и репичките; зелените пшенични зър­на; ръжен хляб, овесени ядки, бадеми, лук; киселомлечни продукти — извара, сметана, кефир, суроватка, ацидофи-лин и т.н.; кайсии, цвекло, къпини и др.

Солите на калия са необходими за нормалното функ­циониране на всички мускули, особено на сърдечния, улесняват отделянето на вода от организма. Калият е про-тивосклеротично средство, което се употребява за профи­лактика на нарушенията в дейността на сърдечносъдовата система. Той улеснява отделянето на натрий и така сам премахва отоците.

Основни източници на калий: спанак, краставици, кар­тофи, моркови, лук, салата, магданоз, аспержи, хрян, глу­харче, чесън, касис, леща, грах, зеле, грейпфрути, репич­ки, домати, сушени кайсии, стафиди, сливи, бобови кул­тури, ръжен хляб, овесени ядки.

Солите на магнезия имат антисептично и съдоразширяващо действие, понижават артериалното налягане и холестерина в кръвта, усилват процесите на потискане в ко­рата на главния мозък, оказват успокояващо (седативно) действие на нервната система, играят голяма роля в бор­бата срещу рака.

Основни източници на магнезий са: бадеми, суров яй­чен жълтък, салата, черен дроб, мента, цикория, маслини, магданоз, фъстъци, картофи, тиква, сливи, орехи, целите пшенични зърна, овес, елда, ръжен хляб, домати, пшени­ца, пшеничени трици, фасул.

Солите на желязото са необходими за кръвотворната дейност, осигуряват транспорта на кислород от белия дроб до тъканите на всички органи, в т.ч. и до мозъка. Желя­зото влиза в състава на хемоглобина — червеният пигмент на кръвта. Червените кръвни клетки се образуват в кост­ния мозък, те постъпват в кръвта и циркулират в продъл­жение на шест седмици. След това се разпадат на състав­ните си части, а желязото, което се съдържа в тях, постъп­ва в черния дроб и далака и се складира там "до поискване". Желязото е необходимо за строежа на клетъч­ното ядро.

Основни хранителни източници на желязо са: зелените зеленчуци — лук, листа на млада бяла ряпа, на репички, бял синап, моркови, салатки, листа на глухарче, яйчен жълтък, черен дроб, бъбреци, киселец, зелен грах, домати (само пресни), зеле, чесън, леща, хрян, краставици, ябъл­ки, круши, ягоди, вишни, всякакви видове сушени плодо­ве.

Солите на фосфора са необходими почти два пъти по­вече от солите на калция, независимо от това, че калцият и фосфорът са "неразделни" минерални вещества, които не могат едно без друго. Фосфорът, както и калцият, са съставна част на костната тъкан. Нужно е постоянно да се поддържа съотношението на тези две минерални вещест­ва, иначе ако техният баланс се наруши, организмът ще бъде принуден "за преживяването си" да взима калций от "костните запаси" — зъби, нокти, големи стави.

Много често човек се оплаква от болки в костите, мислейки, че при него става процес на отлагане на соли, а в същото време той просто трябва да се погрижи за пра­вилното си хранене. За щастие витамин D регулира в организма фосфорно-калциевия баланс и по такъв начин ни опазва от споменатите заболявания. Човек, който включва в менюто си достатъчно количество продукти, съдържащи фосфор и калций, може да не се страхува от счупване на кости, заболявания на ставите, кожата, костите и нервите.

Основни хранителни източници за фосфор: зелен грах, спанак, кавказки лешник, овес, боб, ръж, ябълки, ечемик, круши, пшеница, леща, краставици, цветно зеле, сирене, месо, яйца, сьомга, сардина, скариди, фъстъци, соя, оре­хи, репички, целина, черен дроб от треска, риба, гъби, по­кълнала пшеница, пълноценни пшенични зърна.

Кобалтът е съставна част на витамин В12. Прилага се успешно при лечението на анемии. Недостатъчното коли­чество от кобалт може да предизвика рак на кръвта.

Основни хранителни източници на кобалт са: киселомлечни продукти, яйца, черен дроб, бъбреци, топено мас­ло, краве масло (не повече от 17-20 г на денонощие) в не-затоплен вид.

Цинкът също е важен микроелемент. Той влиза в със­тава на кръвта и мускулната тъкан и е катализатор на хи­мичните реакции, благодарение на което в организма се поддържа необходимото киселинно ниво. Този микроеле­мент влиза в състава на инсулина, хормон на задстомаш-ната жлеза, която регулира съдържанието на захар в кръв­та.

Основни хранителни източници на цинк са: пшенични трици, покълнало жито. Ако консумирате много бял хляб, рискът от дефицит на цинк във вашия организъм е много голям. Застрашени сте от диабет и кожни заболявания.

Медта, така както и желязото, играе важна роля за поддържане на нормален състав на кръвта. Присъствието на мед е необходимо за активността на желязото, в проти­вен случай то, натрупано в черния дроб, не ще може да участва в образуването на хемоглобин.

Основни хранителни източници на мед: ядки, яйчен жълтък, черен дроб, мляко (по-добре кисело-млечни про­дукти — кефир, суроватка, ряженка, кисело мляко).

Йод — необходим е за повишаване на имунитета, за синтез на хормона на щитовидната жлеза — тирозин, участва в създаването на фагоцити — патрулни клетки, пазещи нашия организъм от нахлуването на враждебни вируси в кръвта.

Основни хранителни източници за йод: морска риба, морски водорасли, морско зеле, салата, зелените листа на зеленчуците, бяла ряпа, праз, пъпеш, чесън, аспержи, мор­кови, зеле, картофи, лук, домати, фасул, овес, киселец, грозде, градински ягоди. На децата и подрастващите е не­обходим повече йод, отколкото на възрастните. Недости­гът от йод предизвиква сериозни нарушения на обмяната на веществата в организма, способства за развитието на гуша.

Силициевият двуокис е съставна част на съединителна­та тъкан. Съдържанието му в кръвта е незначително, но когато е намалено, човек започва да чувства промяната във времето, влошава се психическото състояние. Косата става тънка и чуплива, започва да пада, кожата губи елас­тичността си. Стъкловидното тяло на окото съдържа 25 пъти повече от него, отколкото очният мускул. Хомеопатите смятат, че един от видовете катаракта се лекува със силициев двуокис. В минали времена го използвали за ле­чение на астма, простуди и т.н.

За разлика от желязото и калция, силициевият дву­окис се усвоява лесно от организма, даже и в старческа възраст.

Основни хранителни източници на силициевия двуокис: кервиз, краставички, листа на млади глухарчета, праз лук, киселомлечни продукти, репички, слънчогледови семки, домати, а също и билки: полски хвощ, лечебна медуница и т.н. Чаят от билки се пие по 2-3 чаши на ден.

Арсен — този микроелемент се съдържа във всички продукти от растителен и животински произход, с изклю­чение на захарта. Количеството, което присъства обикно­вено в растенията, е достатъчно за човек. Арсенът пречи на загубата на фосфор, регулира фосфорната обмяна. Уче­ните предполагат, че някои форми на алергия, могат да бъдат предизвикани от дефицит на арсен в организма, тъй като много хора основно се хранят с варена и никак — със сурова, растителна храна.

Ванадият играе важна роля за повишаване защитните функции на организма. Той стимулира движението на фагоцитите — клетки, които поглъщат болестотворните мик­роби и повишават невъзприемчивостта към инфекции. Биохимични изследвания доказали, че в съчетание с дру­ги минерални вещества, ванадият забавя процесите на стареене.

Основни хранителни източници на ванадий: ориз (неполиран), овес, репички, ечемик, пшеница, салата, елда, сурови картофи, ръж, моркови, цвекло, вишни, боро­винки, круши.

Сярата е необходим микроелемент за прочистване на организма.

Основни хранителни източници на сяра: всички видове зеле, хрян, чесън, лук, репички, бяла ряпа, аспержи, салатки, тиква, моркови, картофи, зелен боб, цариградско грозде, сини сливи, смокини.

Готварска сол — наричат я често "бялата смърт", тъй като в организма на човека предизвиква алкална реакция, задържа водообмена, сгъстява кръвта, нарушава обменни­те процеси. Денонощната доза за употребата й е 4-8 грама. Но много хора значително превишават тази норма (20 и повече пъти) и така сами нанасят непоправима вреда на здравето си, тъй като излишната употреба на сол води до нарушаване дейността на бъбреците, някой сърдечно-съ-дови заболявания и общо нарушение в обмяната на ве­ществата.

И така, виждаме колко е важно да се грижим нашият организъм да не изпитва недостиг от нито едно минерал­но вещество.

По сведения на английския геронтолог Дж. Глас, за постигането на дълголетие е нужно приемането на голямо количество минерални вещества, основните от които са калций, фосфор, желязо, кобалт, цинк, мед, арсен, вана­дий, калий, силициев двуокис, бор, магнезий, алуминий, флуор, сяра и готварска сол (натриев хлорид), които е по-добре да се получават от естествените продукти.

Флуорът се съдържа в питейната вода, месото и зелен­чуците.

Борът — в зеленчуците и месото.

Алуминият е широко застъпен във всички хранителни продукти.

ХРАНИТЕЛНИ ИЗТОЧНИЦИ НА НЯКОИ ЖИЗНЕНОВАЖНИ ЕЛЕМЕНТИ

аргаяин (необходим за половите жлези)	тирозин (необходим за щитовидна­та жлеза и иадбъбреците)
яйца мляко овес пълноценни житни зърна дрожди цистин н глутаминова киселина (необходими за задстомашната жлеза) повечето белтъчни продукти (особено мляко)	повечето белтъчни продукти (особено мляко) кислород (освен вдишвания, е не­обходим особено за главния мозък) хрян мента лук магданоз картофи репички домати

Ненаситени мастни киселини

Мозък, слънчогледово семе, яйчен жълтък,  царевично масло, свинска сланина, зехтин, покълнала пшеница

(Следва продължение част 5- здраве- системата на Ниши)